№ ……………………….
…………………………….., В.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в
открито съдебно заседание на двадесети юни
две хиляди
и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 313/2019г.
Производството е по реда на чл.107 ал.3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.156 от ДОПК.
Делото
е образувано въз основа на жалба на „И.А.“ ООД, представлявано от
управителите Д. Д. У.и М. Д. У. чрез
адв.М.Д.-Д. срещу решение №ЖЧ-20-2/08.01.2019г. на началника на отдел „Местни
данъци и такси“ при община А., с което е потвърден акт за установяване на
задължения по декларация /АУЗД/ с №405-1/09.10.2018г., издаден на основание
чл.107 ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4 ал.1 от МЗДТ от главен специалист „Местни данъци и такси“
в отдел „Местни данъци и такси“ при
община А..
Жалбоподателят оспорва АУЗД, като смята,
че неправилно за имота му са определени данък върху недвижимите имоти и такса
за битови отпадъци, тъй като същия е земеделска земя, за която не следва да се
заплащат тези публични задължения, съгласно чл.10 ал.3 от Закона за местните
данъци и такси /ЗМДТ/. Подчертава, че решението на комисията за промяна на
предназначението на земеделската земя №1 от 03.02.2005г. е загубило своето
правно действие. Земята не е била застроявана и не е била използвана за друга
цел, освен като земеделска. Имотът се намира между масив със земеделски статут
и до него се стига по полски път. Иска отмяна на АУЗД.
Ответникът – началникът на отдел „Местни данъци и такси“
при община А. чрез юрисконсулт В. Ю. оспорва жалбата като неоснователна. В
придружително Не оспорва факта, че процесния имот се намира извън границите на
населеното място и към датата на устните състезания е земеделска земя, но смята, че е бил с
променено предназначение до изтичане срока на валидност на решението на
комисията по чл.17 ал.1 т.1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/,
с което му е бил сменен статута, в следствие на което служебно общинската
администрация е закрила партидата на имота на 31.05.2017г. на основание §27 ал.3
т.2 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ. Смята, че по аргумент на чл.13 от ЗМДТ във връзка с
чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗМДТ и чл.24 от същия закон, имотът макар и да не е бил
ползван като земеделски е бил такъв до 31.05.2017г. Моли за отхвърляне на
жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Обжалването на акт за установяване на
задължения по декларация с
№405-1/09.10.2018г. по чл.107 ал.3 от ДОПК се извършва по реда на чл.4 ал.1-5
от ЗМДТ във връзка с чл.156 от ДОПК. Решение №ЖЧ-20-2/08.01.2019г. на началника
на отдел „Местни данъци и такси“ при община А., с което е бил потвърден е
съобщено на дружеството на 10.01.2019г., като жалбата срещу него е изпратена по
пощата на 24.01.2019г. /видно от
пощенското клеймо/, с което е спазен 14-дневния законов срок за обжалване.
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като анализира всички събрани по
делото доказателства самостоятелно и в тяхната съвкупност, установи следното от
фактическа страна:
С
акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ с №405-1/09.10.2018г.,
издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК във връзка с чл.4 ал.1 от МЗДТ от главен специалист „Местни данъци и такси“
в отдел „Местни данъци и такси“ при
община А., потвърден с решение №ЖЧ-20-2/08.01.2019г. на началника на отдел
„Местни данъци и такси“ при община А., по отношение на „И.А.“ ООД са определени
публични задължения за периода 01.01.-31.05.2017г. по партида №М0000253_**********,
представляващи: данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ в размер на 917.53 лева и
лихви за забава в размер на 103.10 лева и такса за битови отпадъци /ТБО/ в
размер на 344.07 лева и лихви за забава в размер на 38.66 лева или общо 1261.60
лева главница и лихви – 141.76 лева. Имотът, за който се отнасят оспорените
публични задължения е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Г. К., местност К. с идентификатор 14653.123.13 с площ от 9000 кв.м и трайно
предназначение „земеделска земя“, съгласно скица №15-963063/31.12.2018г.,
издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър – В.. В скицата като
основание за собственост е посочен нотариален акт №56 том LХVІ рег. 20705 дело 15673 от
18.08.2005г. По делото е приложен нотариален
акт с рег.№ 7191 дело №234 от 18.08.2005г., от който е видно, че има
идентичност между имот №123013 и идентификатор 14653.123.13, който е описан
като „дворно място“, съставляващо урегулиран поземлен имот 13 „Ваканционно
селище“ в масив 123, съгласно заповед №68/01.02.2005г. на кмета на община А..
Едва
от решение №ЖЧ-20-2/08.01.2019г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“
при община А. /издадено след влизане в сила на определение №11406/08.11.2018г.
по административно дело №3072 от 2018г. по описа на Административен съд – В./
става ясно, че декларирания като земеделска земя имот за неземеделски нужди във
връзка с изграждане на „ваканционно селище“ се намира извън определените райони
на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно заповед
№678/28.10.2016г. и заповед №668/24.10.2016г. и двете на кмета на община А.,
поради което ТБО в частта на сметосъбиране и сметоизвозване не е начислена. За
процесния имот е начислена за 2017г. ТБО в частта по т.V.2 от решение на
Общински съвет – А. №19.4 от 20.12.2016г. от протокол №019/20.12.2016г. за
следните видове дейности: 1. Проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други
инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на
битови отпадъци, включително отчисленията по чл.60 и чл.64 от Закона за
управление на отпадъците – 1.25 на хиляда; 2. Почистване на уличните платна,
площадите, алеите, парковете и други територии от населените места,
предназначени за обществено ползване – 0.25 на хиляда. Имайки предвид
установената резултатна стойност на имота, съгласно подадената от собственика
му декларация и т.V.2 от решение №19.4/20.12.2016г. по протокол
№019/20.12.2016г. на Общински съвет – А., дължимата такса за битови отпадъци за
2017г. е изчислена в обжалвания АУЗД в размер на 382.73 лева с включени лихви за забава към 09.10.2018г. В
решението, с което е потвърден е отбелязано, че данъчната партида на имота е
закрита на 31.05.2017г.
С
решение №1/03.02.2005г. на комисия по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ на основание чл.24
ал.2 от ЗОЗЗ и чл.41 ал.1 от ППЗОЗЗ е променено предназначението на
земеделската земя – имот №123013 с площ от 9000 кв.м, находяща се в землището
на с. Г. К., местност К. за изграждане на обект „Ваканционно селище“ въз основа
на влязъл в сила подробен устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/.
В полза на дружеството-жалбоподател е издадено удостоверение от Областна
дирекция „Земеделие“ – В. с изх.№АУ-42-707-1/17.12.2018г., според което издаденото
за имот №123013 с идентификатор 14653.123.13 с площ от 9 дка /9000 кв.м/, находящ се в землището на с. Г. К.,
решение №1/03.02.2005г. на комисията по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ е загубило
правното си действие на 25 май 2017г.
Същото обстоятелство е отразено в писмо на
Областна дирекция „Земеделие“ – В. от 02.01.2019г., според което решение
№1/03.02.2005г. на комисия по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ е влязло в сила на
14.02.2005г., съгласно вносна бележка за платена такса по чл.30 от ЗОЗЗ. На
основание §27 ал.3 т.2 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ, същото е загубило правно
действие на 25.05.2017г., тъй като в 6-годишния срок от влизане в сила на
закона в имота не е започнало изграждането на обекта. Посочено е, че от
общинската администрация – А. не е постъпило уведомление по чл.64а ал.5 и 6 от
ППЗОЗЗ, че в процесния имот е започнало строителство, поради което в регистъра
на решенията за промяна предназначението на земеделски земи е отбелязано, че няма разрешение за строеж, нито протокол за
откриване на строителна площадка, линия и ниво /не е започнало строителството/
и земята е земеделска, но територията ѝ е урегулирана въз основа на
влязъл в сила подробен устройствен план. Тези обстоятелства се потвърждават и
от писмо на община А. с изх.№0800-2151/29.11.2018г.
През 2010г. дружеството е декларирало
процесния недвижим имот по реда на чл.14 от ЗМДТ като „земя“, извън
строителните граници на населено място. Фактът, че е земеделска земя извън
строителните граници на с. Г. К. не се оспорва от ответната страна, видно от
изявлението на процесуалния представител в съдебното заседание на 20 юни 2019г.
Този факт се установява и текстовата и графична част на скица
№15-963063/31.12.2018г. на СГКК – В., в която също е отбелязано, че имота с
предназначение „земеделска земя“ е нива, находяща се извън строителните граници
на с. Г. К. и до него не стига пътна мрежа с трайна настилка.
Следователно, предназначението на имот
№123013 с идентификатор 14653.123.13, който е земеделска земя е било променено
решение №1/03.02.2005г. на комисия по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ на основание чл.24
ал.2 от ЗОЗЗ и чл.41 ал.1 от ППЗОЗЗ за изграждане на вилно селище, за което е бил
одобрен със заповед №68/01.02.2005г. на кмета на община А. и подробен
устройствен план – план за застрояване и регулация, който е останал
нереализиран, за него не са били издадени строителни книжа и строителството
изобщо не е започнало.
Страните не оспорват фактите. Спорът е
единствено правен - относно основанието за възникване на публичните задължения
с оглед статута на имота през 2017г., предвид предназначението и
местонахождението му спрямо строителните граници на населеното място.
Варненският административен съд, ХІХ
състав въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на
оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК установява следното от правна страна:
І. Относно компетентността на органа:
Съгласно чл.4 ал.3 от ЗМДТ, в
производствата по установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци и такси, служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчни задължения - на публични изпълнители. Служителите по ал. 3 се определят
със заповед на кмета на общината. Съставилият обжалваният акт за установяване
на задължения по декларация /АУЗД/ служител е упълномощен от кмета на община А.
със заповед №532/30.08.2017г.
ІІ.
По приложението на материалния закон:
Въз
основа на чл.142 ал.1 от АПК следва да се разглежда материалния закон, приложим
през 2017г., във връзка с определените с обжалвания АУЗД задължения за ДНИ и
ТБО за 2017г.
1. По
задължението за данък върху недвижимите
имоти:
Решение
№1/03.02.2005г. е издадено от комисия по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ (Изм. - ДВ, бр.
14 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г.), който гласи: „Промяната на предназначението
на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от
продуктивните качества на земята и целите на промяната от комисии към
областните дирекции "Земеделие" - когато исканата площ е до 50 дка от
пета до десета категория или не е поливна и земята е в землищата на населените
места на територията на съответната област.“ Цитираното решение е издадено на
основание чл.24 ал.2 от ЗОЗЗ въз основа на влязъл в сила ПУП – ПРЗ.
Съгласно
чл.41 ал.4 от ППЗОЗЗ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1997г., изм., бр. 66 от 2001
г.), решението за промяна на предназначението на земята влиза в сила след като
бъде заплатена дължимата такса за обекта. В настоящия случай, това е станало на
14.02.2005г., съгласно вносна бележка за платена такса по чл.30 от ЗОЗЗ, според
данните в писмо на Областна дирекция „Земеделие“ – В. от 02.01.2019г.
Процесният
имот се намира извън границите на населено място, но същия е урегулиран с
влязъл в сила ПУП-ПРЗ. За разлика от разрешенията за строеж, подробните
устройствени планове нямат срок на действие. Макар и промяната в
предназначението на имотите да не е било реализирана фактически, то по аргумент
от чл.
9 ал.2 от ЗУТ фактическото ползване не е от значение при наличие на влязъл
в сила устройствен план.
През
2017г. е действала редакцията на чл. 10 (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2013 г.,
в сила от 1.01.2014 г.), ал.1, която е гласяла: „С данък върху недвижимите имоти се облагат
разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените
имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението
по чл. 8 т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.“.
Текстът
на цитираната разпоредба предвижда, че конкретното предназначение се определя с
ПУП. Съгласно легалното определение по чл. 2
т. 1 от ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско
производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени
места и селищни образувания), определени с ПУП, или с околовръстен полигон
/понятие от отменения ЗТСУ/, т. нар. строителни граници на населеното място. Макар
и имотът да не се намира в границите на урбанизирана територия, неговото
предназначение за земеделско ползване е било променено с влязъл в сила ПУП по
Закона за устройство на територията и с решение на комисията по чл.17 по ЗОЗЗ.
Съгласно
чл.
7 ал. 1 от ЗУТ териториите в страната са седем категории: урбанизирани,
земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни
обекти и територии на транспорта. В чл. 8 от ЗУТ законодателят е регламентирал конкретното предназначение, което
поземлените имоти в отделните категории територии могат да имат. Следователно
всеки един поземлен имот в страната попада поне, с оглед на чл. 7
ал. 2 от ЗУТ, в една от установените седем категории територии и има поне
едно от предвидените в чл. 8 от ЗУТ конкретни предназначения.
От
така съществуващите на територията на страната категории територии, на които са
разположени поземлени имоти с конкретно предназначение, за целите на данъчното
облагане законодателят е приел за релевантно само предназначението по чл. 8
т. 1 от ЗУТ. Имотите с предназначение по чл. 8
т. 1 ЗУТ могат да бъдат в урбанизирана територия, т. е. в населени места и
селищни образования, но могат, с оглед на чл. 8
т.1 от ЗУТ, да бъдат и отделни поземлени имоти извън тях. Именно поради
това, законодателят е обособил две групи поземлени имоти, които имат релевантно
за данъчното облагане предназначение. Първата група са поземлените имоти, които
попадат в строителните граници на населените места и селищните образования.
Втората група са поземлените имоти, които се намират извън строителните граници
на населените места и селищните образования. Но и за двете групи поземлени
имоти е налице изискването да имат предназначението по чл. 8
т. 1 от ЗУТ и да е налице промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален
закон. Конкретното предназначение по чл. 8
т. 1 от ЗУТ се установява с подробен устройствен план по смисъла на чл.
103 ал. 1 т. 2 във вр. с ал.
3 във вр. чл.
108 ал. 1 от ЗУТ.
В
редакцията на чл.10 ал.1 от ЗМДТ от ДВ, бр. 106 от 2004 г., за облагането с ДНИ
е било ирелевантно провеждането и довършването на процедурата по промяна на предназначението на земеделските
земи, стига да са били налице предпоставките по която и да е от двете хипотези
по чл.10 ал. 1 от ЗМДТ и да не е налице
изключението по чл. 10 ал. 3 с. з. Едва
след изменението на чл.10 ал.1 от ЗМДТ (ДВ, бр. 39/2011 г., в сила от 1.01.2011г.,
редакция която не е променена и към настоящия момент) промяната на предназначението на земята се явява законоустановена
предпоставка за облагането с ДНИ във втората хипотеза на чл. 10 ал.1 от ЗМДТ – за поземлени имоти
извън строителните граници на населените места.
Въпросът
дали е било в действие към 01.01.2017г. решението за промяна на
предназначението на процесния имот е от съществено значение за облагането му с
ДНИ за 2017г., като неговия отговор трябва да се търси в разпоредбата на чл.24 от ЗОЗЗ. Според нея, при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план собственикът на земята или инвеститорът на обекта или лицето, което има право да строи в
чужд имот предлага промяна на предназначението на необходимата земеделска земя за
неземеделски нужди. Комисиите по чл.17
ал. 1 от ЗОЗЗ в 30-дневен срок от предложението постановяват решение за промяна
на предназначението на земеделските земи, което влиза в сила след заплащане на
такса по чл. 30 от ЗОЗЗ. Според ал.5 на чл.24 от ЗОЗЗ, решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато:
1. в тримесечен срок от съобщаването
по реда на чл. 24а от ЗОЗЗ не е
заплатена таксата по чл. 30 от ЗОЗЗ, или
2. в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на
обекта,
или
3.
в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението
изграждането на обекта не е започнало.
Разглеждания
казус попада във втората хипотеза, тъй като от приложените по делото писма на
Областна дирекция „Земеделие“ – В. до този момент не е поискано издаване на
разрешение за строеж, който факт не се оспорва от страните. Разликата между втория и
третия срок по горецитираната правна норма е в това, че 6-годишния срок тече
тогава, когато има издадено разрешение за строеж, но изграждането на обекта не
е започнало. Това е така, защото за да започне законосъобразно
изграждане на обекта трябва да има издадено разрешение за строеж, съгласно
чл.148 от ЗУТ. Същото важи и за 6-годишния срок по §27
ал.3 т.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ (изм. - ДВ, бр. 22 от 2012 г., в сила от
24.05.2011 г.), който започва да тече от влизането в сила на този закон -
когато изграждането на обекта не е започнало. Този срок е съобразен със срока
на действие на разрешението за строеж, регламентиран в чл.153 ал.2 т.1 от ЗУТ –
„Разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на три
години от влизането му в сила не е започнало строителството.“ Към който може да
бъде прибавен по реда на ал.5 и ал.6 на
чл.153 от ЗУТ срока, с който може да бъде презаверено разрешение за строеж,
чийто период на действие изтича. Презаверяването
може да се извърши само веднъж – за
подновяване на срока за започване на строежа или за подновяване на срока за
завършване на строежа. Презаверяването на разрешението за строеж в случаите по
ал.2 т. 1 на чл.153 от ЗУТ подновява срока за започване на строителството, а
презаверяването на разрешението за строеж в случаите по т. 2 и 3 на същата
норма, подновява срока за завършване на строителството. Тоест, чрез
презаверяването към тригодишния срок на действие на разрешението за строеж по
чл.153 ал.2 т.1 от ЗУТ може да бъдат прибавени още 3 години по реда на ал.5 и
ал.6 от същия член.
Решението
за промяна на предназначението на имот с идентификатор 14653.123.13 е влязло в
сила на 14.02.2005г., съгласно вносна бележка за платена такса по чл.30 от
ЗОЗЗ, според данните в писмо на Областна дирекция „Земеделие“ – В. от
02.01.2019г. И по силата на чл.24 ал.5 т.2 от ЗОЗЗ е загубило своето действие в
3-годишния срок от влизането му в сила, т.е. на 14.02.2008г., поради непоискано
издаване на разрешение за строеж. Имотът
през периода от 01.01.2017г. до 31.05.2017г., в който му е определен ДНИ и ТБО е
бил извън границите на населеното място и
имал одобрен ПУП, но поради изтичане правното действие на решението за
промяна на предназначението му на 14.02.2008г., през 2017г. същия не е бил с
променено предназначение, тоест не е налице третата от кумулативните
предпоставки на чл.
10, ал. 1 ЗМДТ - не е променено предназначението на земята, а то се изисква
по силата на специалния закон, защото става въпрос за земеделска земя. Предвид
този факт, налице е изключението по чл.10 ал.3 от ЗМДТ, като незастроена
земеделска земя, имотът на жалбоподателя не подлежи на облагане с ДНИ през
2017г. Това прави мотива на органа за определяне на процесния имот като
подлежащ на облагане с данък върху недвижимите имот противоречащ на материалния
закон. В същия смисъл са: решение № 1056 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д.
№ 11254/2012 г., VII о., докладчик председателят В. А.; решение № 10655 от 28.08.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 9162/2016 г., VII о., докладчик председателят С. Я.; решение № 10654 от 28.08.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 9159/2016 г., VII о., докладчик председателят С. Я.; решение № 14568 от 27.11.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 8236/2018 г., I о., докладчик съдията П. Ж.; решение № 8431 от 19.06.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 1823/2014 г., VII о., докладчик съдията Д. М.; решение
№ 8325 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14581/2014 г., VII о., докладчик
съдията М. К.; решение № 12015 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д.
№ 1829/2014 г., VII о., докладчик председателят В. А..
2. По
задължението за такса за битови отпадъци:
Съгласно
чл.
64 ал. 1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ. Лицата по чл.
11 ЗМДТ са собствениците и лицата с учредено право на ползване на облагаеми
с данък недвижими имоти. Тъй като процесният имот не е облагаем с данък
собственикът му не е задължено за данъка лица, което значи, че не е задължено и
за такса за битови отпадъци лице. Всички доводи, свързани с дължимостта на
таксата за битови услуги са неотносими към конкретния правен спор, защото
собственикът на процесния имот не е задължено за таксата лице. Оспореният акт в
частта досежно задължението за таксата за битови отпадъци, противоречи на
материалния закон, поради което е
неправилен и незаконосъобразен. Заради този извод не е налице необходимост от обсъждане на доказателствата, свързани с извършването на
съответните услуги, влизащи като компоненти в съставянето на таксата за битови
отпадъци.
Материалната
незаконосъобразност на обжалвания АУЗД е достатъчно основание за неговата
отмяна, но съдът намира за необходимо да добави, че същия не е мотивиран и не
съдържа правни и фактически основания, както изиска разпоредбата на чл.59 ал.1
и ал.2 т.4 от АПК във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
Във
връзка с основателността на жалбата, „И.А.“ ООД има право на присъждане на
съдебни разноски, но това не е поискано от адв.М.Д.-Д..
Мотивиран от изложеното
и на основание чл.156 от ДОПК във връзка с чл.107 от ДОПК и чл.4 от ЗМДТ,
Варненския административен съд, ХІХ
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „И.А.“ ООД с ЕИК ххххххххх,
представлявано от управителите Д. Д. У.и
М. Д. У. чрез адв.М.Д.-Д., акт за
установяване на задължения по декларация
с №405-1/09.10.2018г., издаден на основание чл.107 ал.3 от ДОПК във
връзка с чл.4 ал.1 от МЗДТ от главен
специалист „Местни данъци и такси“ в
отдел „Местни данъци и такси“ при община А., потвърден с решение
№ЖЧ-20-2/08.01.2019г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община А..
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: