№ 24
гр. Бургас , 06.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Кремена И. Лазарова
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Пламен А. Синков Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600065 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК и е образувано по жалба на
лишения от свобода Г. Ф. Ф., чрез защитника адв. С. С., против определение
№ 69 от 25.02.2021г. по ЧНД № 63/2021г. на Окръжен съд- Бургас, с което е
оставена без уважение молбата му за допускане на условно предсрочно
освобождаване. Изтъкнато е оплакване за неправилност на съдебния акт.
Сочи се, че фактическите констатации, изложени от съда не почиват на
събраните по делото доказателства. Пренебрегнати са докладите на
затворническата администрация и описаните в тях положителни сведения за
молителя, становищата на пряко работещите с него служители, че молбата му
за УПО следва да бъде уважена. Пренебрегнато е отчетеното понижение на
стойността на риска от рецидив от 29 на 25 точки. Иска се молбата на
осъдения да бъде уважена.
В постъпило писмено становище на прокурор от Апелативна прокуратура
се изтъкват съображения за неоснователност на подадената жалба и се
предлага атакуваното определение да бъде потвърдено, тъй като не са налице
законовите основания за освобождаване на лишения от свобода от
изтърпяване на остатъка на наказанието.
Постъпилата жалба е процесуално допустима за разглеждане, но
НЕОСНОВАТЕЛНА по същество по следните съображения:
Фактите по делото не са предмет на спор. Въз основа на събраните писмени
доказателства окръжният съд е установил, че лишеният от свобода Г.Ф. е
български гражданин, със средно образование, пенсионер, който преди
1
пенсионирането си е работил като миньор. Роден е на **.**.****г. в гр.
Ямбол, с местоживеене в гр. Сливен, семеен има две дъщери. За първи път
търпи ефективно наказание лишаване от свобода. Има едно предходно
осъждане, за което е бил наказан с пробация.
С определение № 3984 от 17.12.2019г. по ЧНД № 5083/2019г. на Софийски
градски съд е приета за изпълнение присъда на Висш съд в Сремска
Митровица – Сърбия, с която на Ф. е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години и шест месеца за деяние, което по българското
законодателство съответства на чл.354а, ал.1 от НК. Определен е
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието и е приспаднато
времето, през което осъденият е бил предварително задържан и изтърпявал
наказание лишаване от свобода, както и времето на фактическото му
задържане за трансфериране до влизане в сила на определението –
30.01.2020г. На 19.11.2019г. Ф. е приведен от Република Сърбия в затвора в
гр. София. От 13.03.2020г. е разпределен в затвор Бургас, а от 01.04.2020г. е
преместен в ЗООТ „Дебелт-1“ за изтърпяване на остатъка от присъдата си.
Молбата, по която е образувано настоящото производство, е четвърта по
ред с искане за предсрочно освобождаване.
Няма спор, че Ф. фактически е изтърпял повече от половината от
наказанието лишаване от свобода и има формално основание да депозира
искането си.
Отказът на първоинстанционния съд е поради отрицателния извод относно
наличието на втората изискуема предпоставка - осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне, които, според закона, са всички
обстоятелства, сочещи за положителна промяна по време на изтърпяване на
наказанието, посочени в чл.439а от НПК - добро поведение, участие в
трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви, установени от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата
по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия
закон, както и всички други източници на информация за поведението му по
време на изтърпяване на наказанието.
Несъмнено установено е, че по време на престоя му в ЗООТ „Дебелт-1“ Ф.
не е бил назначен на работа, поради влошеното му здравословно състояние,
не е бил награждаван, нито наказван. Включвал се е в предлаганите програми
2
за изграждане на социални умения и ресоциализация в обществото, но не е
взел участие в никакви корекционно-възпитателни мероприятия.
При първоначалната оценка на риска от рецидив, извършена при
постъпването му в затвора, е отчетена стойност от 29 точки. Проблемните
зони с повишени показатели са били „отношение към правонарушението“,
„злоупотреба с алкохол“ и „умения за мислене“. Втората оценка на риска е
направена по повод молбата за УПО по настоящото дело на 11.01.2021г. като
е регистрирана незначителна промяна на стойността на риска от рецидив на
25 точки. Обосновано съдът е посочил несъщественото подобрение в
проблемните зони - „отношение към правонарушението“ от 5 на 3 точки,
„умения за мислене“ от 7 на 6 точки и „начин на живот и обкръжение“ от 3 на
1 точка, както и в най-проблемната зона, заложена в плана за изпълнение на
присъдата - „злоупотреба с алкохол“ от 7 на 6 точки. Окръжният съд
задълбочено е изследвал данните от представените документи, като
обосновано и правилно е приел, че въпреки лекото намаляване на стойността
на риска от рецидив, показателите при две от проблемните зони „умения за
мислене“ и „злоупотреба с алкохол“ остават високи и не обосновават
твърдяната от осъдения и от затворническата администрация трайна
положителна промяна.
Задълбоченият и обективен анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства е довел първоинстанционният съд до правилен извод, че
не може категорично да се приеме настъпило трайно и устойчиво поправяне
на Ф. по време на изтърпяване на наказанието, тъй като положителните
становища на затворническата администрация, не са подкрепени от
доказателства за изискуемата за предсрочното освобождаване предпоставка.
Аргументирано са посочени и противоречиви съждения в становищата на
администрацията - веднъж (в становищата на Началника на затвора Бургас, на
инспектор СДВР към ЗООТ „Дебелт 1“ и на пробационен служител, които са
напълно идентични) осъденият е описан като повишил нивото си на
самокритичност, приемащ отговорността за деянието си, осъзнал факторите
за извършване на деянието, а друг път (в експертната преценка на психолога
към ЗООТ „Дебелт 1“ № 5/11.01.2021г.) е посочено, че Ф. е склонен да
омаловажава собствения си принос към извършеното престъпление и
прехвърля вината към други хора и обстоятелства. Налице е противоречие и в
заключението на посочената експертна оценка, според която у осъдения
3
липсват зависимости, със схемата за оценяване на риска от рецидив, съгласно
която стойностите в приетата за проблемна зона „Злоупотреба с алкохол“, са
почти без промяна. Този въпрос не е коментиран и в другите становища,
представени от затворническата администрация. Обосновано и правилно
съдът е посочил, че липсата на наложени наказания и придържането към
установените правила и режимни ограничения в затвора, е задължение на
всеки лишен от свобода, а не изключително обстоятелство, от което да се
направи извод за настъпила трайна положителна промяна в поведението на Ф.
и неговото поправяне. Също правилно е посочено, че желаното условно
предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на
лишени от свобода, които са демонстрирали своето поправяне с трайно и
съзнателно изградени положителни нагласи и промени в характера и
поведението значително по-рано от срока за изтърпяване на наказанието, а не
неминуема награда за всеки изтърпял половината от наказанието без
дисциплинарни наказания, както и че здравословните проблеми на осъдения
не спадат към основанията за условно предсрочно освобождаване.
Въззивната инстанция също намира, че жалбоподателят Г.Ф. не е дал
доказателства за своето поправяне, поради което не може да се приеме
наличие на втората кумулативно изискуема предпоставка по чл.70, ал.1 от НК
и да се постанови той да бъде освободен от изтърпяване на остатъка от
наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо жалбата му е
неоснователна и не може да доведе до претендираните с нея правни
последици. Атакуваното съдебно определение е обосновано на
доказателствата, мотивирано и постановено при правилно приложение на
материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 69/25.02.2021г. по ЧНД №63/2021г. на
Окръжен съд- Бургас.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5