МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ОТ 30.01.2020 г. ПО
НОХД № 7658/2019
г. НА РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НО, V
СЪСТАВ
От Районна
прокуратура Пловдив е внесен обвинителен акт срещу Г.З.И., роден на *** ***, ***, български гражданин, с
начално образование, неженен, осъждан, не работи, с ЕГН **********, за това, че
за периода от 01.01.2017 г. до 25.02.2017 г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, като непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление,
повторно, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи, както следва:
- на 01.01.2017 г.
- 27 броя билети от националната лотария „Златната седмица“ всеки на стойност 2
лева на обща стойност 54 лева от владението на „КЕЙТ” ЕООД гр. Асеновград, без
съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 05.01.2017 г. –
28 бр. билети от националната лотария „Кеш кръстословици“ всеки на стойност 3
лева на обща стойност 84 лева от владението на „Авенир телеком” ЕООД гр. София,
без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 15.01.2017 г.
- мобилен телефон марка „Ел Джи”, модел Джи 2 на стойност 129 лева от
владението на Д.И.Г. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да го
присвои
- 20.01.2017 г. –
мобилен телефон марка „Леново”, модел А369i на стойност 244 лева от владението
на М.К.Л. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои;
- на 01.02.2017 г.
– билети от националната лотария, както следва: 30 броя билети „Бинго Лото“
всеки на стойност 3 лева на обща стойност 90 лева и 25 броя билети „Лото+“,
всеки на стойност 2 лева на обща стойност 50 лева, на обща стойност 140 лева от
владението на ЕТ „ИВО-01 – И.Ж., без съгласието на управителя с намерение
противозаконно да ги присвои;
- на 05.02.2017 г.
– 1 брой дамско яке на стойност 200 лева от владението на „ЕЛ СИ УАЙКИКИ РИТЕЙЛ БИ ДЖИ“ ЕООД - София,
без съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои;
- на 25.02.2017 г.
е направил опит да отнеме 1 брой камуфлажно долнище на стойност 19,99 лева и 1
брой камуфлажно горнище на стойност 29,99 лева, на обща стойност 49,98 лева от
владението на „Метро Кеш енд Кери България” ЕООД гр. София, без съгласието на
ръководството с намерение противозаконно да ги присвои, всички вещи на обща
стойност 900,98 лева – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал.
1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Излага
съображения, че по категоричен начин е установено, че подсъдимият е извършил
вмененото му деяние. С оглед диференцираната процедура по гл. 27 НПК посочва,
че фактите, изложени в обвинителния акт, се подкрепят от доказателствената
съвкупност. Досежно наказанието пледира на основание чл. 54 НК да бъде определено
около законоустановения минимум, което впоследствие да бъде редуцирано съгласно
чл. 58а НК, а неговото изпълнение да бъде отложено по чл. 66 ал.1 НК. Според
представителя на държавното обвинение следва да се приспадне времето през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК и с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, и същият да бъде осъден да заплати разноските по
делото. Взима становище по веществените доказателства.
Адв. С., защитник на
подсъдимия Г.И., моли при постановяване на присъдата да се вземе предвид лошите
социални и битови условия, в които пребивава подсъдимият, които се явяват и
мотив за извършване на посоченото престъпление. Поради изложеното пледира да
бъде определено наказание на подсъдимия И. при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, което да бъде редуцирано по чл. 58а НК. Досежно
изпълнението на същото, доколкото подсъдимият изразява желание, моли същото да
бъде изтърпяно ефективно, но в минимален размер.
Подсъдимият
Г.И. поддържа казаното от своя защитник. В предоставената
му последна дума моли за ефективно наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г.З.И., ЕГН **********,
е роден на *** ***, ***, български гражданин. Завършил е начално образование,
не е женен, осъждан е и към настоящия момент е безработен. Живее в гр. ***.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД №
154/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив, подсъдимият И. е осъден на
наказание обществено порицание за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18,
ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 09.01.2019 г.
Определението за одобряване на споразумението влязло в сила на 12.01.2016 г.
На 01.01.2017 г. следобяд подсъдимият И. отишъл до търговски
комплекс „Шел Марица”, намиращ се в гр. Пловдив до „Макдоналдс” на бул.”Шести
септември” с кръговото на бул.”Източен”. Този търговски обект се управлявал от
дружество „КЕЙТ” ЕООД – Асеновград, с управител К.Б. и представител свидетелят П.В..
По това време на работа в комплекса били свидетелката Е.П. /***/ и свидетелят Б.Д.
/***/. В обекта имало поставени камери за видеонаблюдение.
Подсъдимият влязъл в комплекса с намерението да отнеме
лотарийни билети. В изпълнение на това си решение, подсъдимият И. отишъл на
касата, където била свидетелката П.. На касата, на стелаж били изложени
лотарийни билети от различен вид, които подсъдимият видял и решил да открадне
от тях. С тази цел, той започнал да разсейва и отклонява вниманието на
свидетелката П., като първоначално поискал да закупи два кроасана, а после и
различни марки цигари от нея. В един момент, когато свидетелката П. била с гръб
към него, подсъдимият И. взел от стелажа 27 бр. лотарийни билети „Златната
седмица”, всеки на стойност 2 лева, на обща стойност 54 лева, като действията
му по отнемането на вещите били записани от видеокамерите в търговския обект.
След като разбрал каква била цената на заявените от него за закупуване стоки,
подсъдимият отказал да ги закупи и напуснал обекта с отнетите от него лотарийни
билети.
На 05.01.2017 г. следобед подсъдимият И. влязъл в магазин
„Билла”, намиращ се на бул.”Шести септември” в гр. Пловдив. След като влязъл в
магазина, подсъдимият отишъл в магазин „Интърнити”, който се стопанисвал от
„Авенир телеком” ЕООД – София, с представител свидетелят. Д.Н.. По същото време
на работа в магазина били свидетелката З. С. /***/ и свидетелят П. Д. /***/.
Двамата свидетели били зад щанд, като всеки работел на компютър. На щанда били
изложени стелажи с различни билети от националната лотария от вида „Кеш
кръстословици”. Подсъдимият отишъл до свидетелката С., като имал намерение да
открадне лотарийни билети. С тази цел, той започнал да разсейва вниманието на
свидетелката С., като я питал какви задължения има за неговия номер и може ли
да си вземе друга карта. Докато свидетелката С. проверявала тези обстоятелства
и гледала в екрана на монитора, подсъдимият без да бъде забелязан от
служителите в магзина, взел от стелажа 28 бр. лотарийни билети от националната
лотария „Кеш кръстословици”, всеки на стойност 3 лева, на обща стойност 84
лева. След като получил отговор на зададените от него въпроси, подсъдимият с
отнетите вещи напуснал магазина.
Същият ден – 05.01.2017 г., свидетелят Б.Д. забелязал
подсъдимия да преминава покрай търговския комплекс „Шел Марица”, в посока
магазин „Билла”. Свидетелят Д. решил да го последва и тръгнал след него.
Свидетелят видял подсъдимият да влиза в магазин „Интърнити”, като го изчакал
отвън. Когато подсъдимият излязъл, свидетелят го хванал за ръката и му казал,
че ще го заведе до „Шел Марица”, тъй като се съмнява, че на 01.01.2017 г. е
откраднал лотарийни билети. Подсъдимият признал пред свидетеля Д., ча на
01.01.2017 г. е откраднал лотарийни билети от търговски комплекс „Шел Марица”.
За установеното били уведомени ***ната фирма - „Алфа 2000” ООД и полицейските
органи. На място, свидетелят Я.Й. /***/ установил, че подсъдимият извадил от
якето си лотарийни билети – 28 бр. „Кеш кръстословици”, за които и пред
събралите се свидетели и пристигналите полицейски служители подсъдимият заявил,
че ги откраднал от магазин „Интърнити”. Подсъдимият И. бил отведен в сградата
на Четвърто РУ на МВР - Пловдив, където бил задържан за срок до 24 часа по реда
на ЗМВР и предал с протокол за доброволно предаване отнетите от него лотарийни
билети.
На 15.01.2017 г. следобед подсъдимият влязъл в магазин за
бельо, намиращ се на бул.”Васил Априлов” № 12 в гр. Пловдив. По същото време
там била свидетелката Д.Г., която замествала майка си. Свидетелката Г.
притежавала мобилен телефон марка „Ел Джи”, модел Джи 2, който била оставила на
щанда пред нея. Зад нея се намирали рафтовете със стока. Подсъдимият забелязал
телефона на свидетелката Г. и решил да го отнеме. В магазина били само той и
свидетелката Г.. В изпълнение на намерението си, подсъдимият няколко пъти
поискал от свидетелката Г. да му покаже различни модели бельо /боксери/, при
което тя се обръщала с гръб към него и губела визуален контакт както с него,
така и към телефона си. Докато свидетелката била с гръб към него, подсъдимият
взел телефона й, след което се отказал да купува и напуснал магазина.
Непосредствено след това свидетелката Г. установила липсата на телефона си,
поради което тръгнала след обвиняемия. След като го настигнала, поискала той да
се върне с нея в магазина. В магазина накарала обвиняемия да покаже какво има в
джобовете си, при което обвиняемия демонстративно обърнал двата джоба на якето
и двата предни джоба на дънките си. Свидетелката Г. поискала той да покаже
какво има в задните джобове на дънките си и вътрешните джобове на якето си, но
подсъдимият И. се възмутил на това и напуснал бързо магазина. Отнетият телефон
подсъдимият по-късно през деня в кв. Изгрев в гр. Пловдив продал на свидетеля А.О..
На 20.01.2017 г. следобед подсъдимият влязъл в магазин за
обувки, намиращ се на ул.”Иван Вазов” № 60 в гр. Пловдив. Там работела като ***
свидетелката М.Л.. Същата притежавала мобилен телефон марка Леново”, модел
А369i. Докато била на работа свидетелката Л. седяла зад щанда. Последният
представлявал витрина – отгоре със стъкло, а отдолу се намирали касовия апарат,
нейни вещи и телефонът й. Същият се виждал през стъклото на витрината.
Подсъдимият забелязал телефона и решил да го отнеме. В магазина били само той и
свидетелката Л.. В изпълнение на намерението си, подсъдимият поискал от св. Л.
да премери чифт обувки, при което тя станала от щанда и обърнала гръб на подсъдимия,
за да вземе обувките от рафта и да му ги подаде. Докато свидетелката била с
гръб към него, подсъдимият взел телефона й, след което премерил обувките, но се
отказал да купува и напуснал магазина. След това свидетелката Л. върнала
обувките на рафта и седнала зад щанда, като в този момент установила липсата на
телефона си. Отнетият телефон подсъдимият по-късно през деня в кв. Изгрев в гр.
Пловдив продал на свидетеля А.П..
Свидетелката Н.Ж. била управител на ЕТ „Иво 01 – И.Ж.” и
стопанисвала магазин „3001 стоки”, находящ се на ул.”Царевец” № 2 в гр.
Пловдив. В магазина работели ***и, като един от тях била свидетелката Е. Т.. В
магазина имало поставени камери за видеонаблюдение. На 01.02.2017 г. свидетелката
Т. била на работа втора смяна от 14:30 часа до 20:00 часа, като тя работела на
касата, а колежката й била из залите на магазина. До касата в магазина имало
поставен стелаж за продажба на билети от националната лотари. Около 18:30 часа
– 19:00 часа подсъдимият влизал няколко пъти в магазина и забелязал стелажа с
лотарийните билети на касата, поради което решил да отнеме от тях. При
последното си влизане поискал от свидетелката Т. да му покаже подаръчни
торбички, които се намирали зад гърба й. Свидетелката Т. се обръщала няколко
пъти с гръб към него, при което подсъдимият отнел от стелажа 30 броя билети „Бинго Лото“, всеки на
стойност 3 лева, на обща стойност 90 лева и 25 броя билети „Лото+“, всеки на
стойност 2 лева, на обща стойност 50 лева, или всичко с обща стойност 140 лева.
Действията му по отнемането на вещите били записани от видеокамерите в
магазина. Подсъдимият И. се отказал да купува подаръчна торбичка и напуснал
магазина.
На 05.02.2017 г. вечерта подсъдимият И. посетил МОЛ
„Марково тепе“ в гр. Пловдив, където отишъл в магазин „Уайкики”, чийто
управител към м. февруари 2017 г. била свидетелката Ж.Ч.. Както в магазина,
така и в сградата на МОЛ-а били поставени камери за видеонаблюдение.
Подсъдимият бил облечен с тъмни на цвят панталони и блуза с къс ръкав, обут с
черни обувки. Като влязъл в магазин „Уайкики”, същият държал в дясната си ръка
зеленикаво-кафяво яке и се насочил към закачените на закачалки якета. От там
взел две закачалки с поставените на тях якета /дамски, едното розово, другото
синьо/ и се отдръпнал зад щендер с дрехи. Под това прикритие подсъдимият успял
да свали от едното яке /розовото/ магнитното устройство, след което скрил якето
като го обвил с носеното от него и напуснал магазина. Действията на подсъдимия по
отнемането на вещта били записани от видеокамерите в магазина.
На 25.02.2017 г. след 13:00 часа подсъдимият И. отишъл в
магазин „Метро 1“, находящ се на бул.”Санкт Петербург” № 135 в гр. Пловдив и
стопанисван от „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД гр. София, с намерението на
открадне вещи. Като влязъл в магазина подсъдимият се насочил към отдела за
спортни стоки, откъдето взел камуфлажно горнище и чифт маратонки, след което
отишъл в пробната. Там подсъдимият облякъл горнището под своята връхна дреха,
след което излязъл и върнал маратонките. После подсъдимият взел камуфлажно
долнище и отново отишъл в пробната, където обул същото под своя анцунг. След
като излязъл от пробната, с отнетите от него дрехи – камуфлажни горнище и
долнище, подсъдимият се насочил към изхода на магазина.
По същото време свидетелят Н.Г. – *** вътрешна охрана към
охранителна фирма „СОТ 161”, която охранявала магазин „Метро 1” бил на работа.
Свидетелят забелязал подсъдимият при влизането му в магазина и тъй като му се
сторил познат във връзка с друга извършена кражба в магзина, започнал да наблюдава
действията и поведението му в магазина, респ. свидетелят Г. видял как
подсъдимият взима камуфлажните горнище и долнище, отива с тях до пробната и
излиза без тях. Свидетелят Г. пресрещнал подсъдимия, след като преминал през
касовата зона, без да плати гореописаните дрехи. На въпросите на свидетеля къде
са въпросните дрехи, подсъдимият признал, че ги е облякъл под своите.
Камуфлажните горнище и долнище били съблечени от подсъдимия и предадени на
свидетеля Г.. За установеното, Г. уведомил дежурния търговски управител на
магазина – свидетеля К., и органите на полицията. Подсъдимият И. бил отведен в
сградата на Шесто РУ на МВР - Пловдив, където бил задържан за срок до 24 часа
по реда на ЗМВР.
В хода на досъдебното производство са назначени технически
експертизи № 272/25.04.2017 г. и № 489/28.07.2017 г. като според заключението
на вещите лица, при изследване на наличните в предоставените оптични носители
видеофайлове, касаещи извършените от подсъдимия И. кражби на 01.01.2017 г. в
търговски комплекс „Шел Марица“, на 01.02.2017 г. в магазин „3001 стоки” и на
05.02.2017 г. в магазин „Уайкики” в МОЛ „Марково Тепе“, описани подробно в
изследователските части от експертизите, не са установени следи от манипулация
или намеса върху записаната информация. Видеофайловете са цифрови презаписи от
оригинални файлове, на записан върху твърдия диск на видеоохранителната система
видеозапис. При извършен преглед на видеозаписите в изследователските части на
експертизите са експортирани снимкови кадри, като е описано заснетото лице и
неговите действия. Съгласно експертните заключения, резултатът от сравнителния
анализ позволява да се направи извод, че не се изключва възможността лицето от
видим мъжки пол, което е заснето на представените за изследване видеозаписи да
е подсъдимия Г.З.И..
От заключението на извършената в хода на разследването
стоково-оценъчна експертиза се установило, че общата стойност на имуществото,
предмет на процесното деяние, и отнето от подсъдимия Г.И. е 900,98 лева.
По делото била изготвена и СПЕ, според която през
инкриминирания период от 01.01.2017 г. до 25.02.2017 г. подсъдимият Г.И. е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и е могъл да
ръководи постъпките си. Същият не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ – Пловдив
и не страда от психично заболяване. Съгласно заключението, подсъдимият И. по
време на инкриминираните дейния не е действал поради увлечение и
лекомислие.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така
изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз
основа на следните доказателства, инкорпорирани в процеса посредством
направените от подсъдимия И.
самопризнания както по
реда на чл.371, т.2 от НПК,
така и в хода на ДП, обективирани в протоколите за разпит на обвиняемия /л.65,
117 от том 2, л.74 от том 3 на ДП/ както и чрез
подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство чрез
показания на свидетелите - П.В. /л.50 от том 1 от ДП, л.16, 18 от том 2 от ДП/, Н.Ж.
/л.57 от том 1 от ДП, л.29-30,31 от том 3 на ДП /, А.П. /л.58 от том 1 от ДП/, Е.Т.
/л.96 от том, 1 от ДП/, И.Б. /л. 134 от том 1 от ДП/, Д. К. /л. 138 от том 1 от
ДП/, Р.П. /л.139 от том 1 от ДП/, С.Н. /л. 140 от том 1 от ДП/, Б.Д. /л.17 от
том 2 от ДП/, Е.П. /л.19 от том 2 на ДП/, Я.Й. /л.20 от том 2 на ДП/, С.С.
/л.21, 79 от том 2 от ДП/, С.Х. /л.66 от том 2 на ДП/, З. С. /л. 67, 68 от том
2 на ДП/, П. Д. /л.69 от том 2, л.140 от том 3 на ДП/, Д. Н. /л. 70 от том 2 от
ДП/, И.З. /л.71 от том 2 от ДП/, М.Л. /л. 118 от том 2 от ДП/, Д.Г. /л. 127 от
том 2, л.150 от том 3 на ДП/, А.О. /л.137 от том 2, л.99 от том 3 от ДП/, А.П.
/л.138 от том 2 от ДП/, Ч.Г. /л.139 от том 2 от ДП/, Ж.Ч. /л.28 от том 2 от
ДП/, З.И. /л.32, 70, 98 от том 3 на ДП/, Л.К. /л.33 от том 3 на ДП/, Е. Т.
/л.34,35 от том 3 на ДП/, А.К. /л.76 от том 3 на ДП/, Н.Г. /л.78 от том 3 на
ДП/, М. Г. /л.151 от том 3 на ДП/, Г.М. /л.153 от том 3 на ДП/ и М.Д. /л.158 от
том 3 на ДП/, както и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства –
протокол за оглед на веществени доказателства /л.37 - 40 от том 2 от ДП/,
протокол за доброволно предаване на 28 бр. лотарийни билети /л.84 от том 2 от ДП/, протокол за
доброволно предаване на 1 бр. мобилен телефон
Леново/л.98 от том 2 от ДП/, протокол за доброволно предаване на 1 бр.
мобилен телефон Ел Джи /л.108 от том 2 от ДП/, договор за лизинг на устройство
от Виваком България /л.120-126 от том 2 от ДП/, договор за закупуване на
мобилно устройство от А1 ЕАД /л.128 – 136 от том 2 от ДП/, протокол за
разпознаване на лица и предмети от 23.03.2017 г. /л.36 от том 3 от ДП/,
протокол за доброволно предаване /л.38-40 от том 3 на ДП/, протокол за
разпознаване на лица и предмети от 27.03.2017 г. /л.100 от том 3 от ДП/, протокол
за оглед на веществени доказателства /л.141 - 142 от том 3 от ДП/, и
веществените доказателства – 28 броя лотарийни билети /л.85 от том 2 на ДП/.
По делото са приобщени съдебни експертизи –
съдебнотехнически експертизи /л.9-19 от том 1, л.116-135 от том 3 на ДП/,
стоковооценъчна експертиза /л.64-65 от том 1 от ДП/, съдебнопсихиатрична
експертиза /л.70-78 от том 1 от ДП, л.24 – 32 от том 2 от ДП, л.82 – 85 от том
3 на ДП/, стоковооценъчна експертиза /л.141 от том 2 на ДП/.
Констатация
за съдебното минало на подсъдимия И. и неговата личностова характеристика,
съдът направи въз основа на приложените
и
приети по делото като
писмено доказателство справка съдимост /л.14-16 от делото/ и характеристична справка /л.108 от том 1 от ДП, л.46
от том 2 на ДП, л.89 от том 3 на ДП/.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели по делото, тъй като същите са безпротиворечиви, относими към предмета
на делото и взаимно се допълват. Дава вяра и на обясненията на подсъдимия, които установяват
авторството на вмененото на подсъдимия деяния. Приобщените експертизи са
компетентно изготвени, с необходимите знания и умения, поради което също следва
да бъдат кредитирани. Доказателствената съвкупност се подкрепя и от приобщените
по надлежния ред писмени доказателства и веществени доказателства, които в
цялост установяват по безспорен начин описаната по-горе фактическа обстановка.
На
основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия И. се подкрепят от гореизброените
доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице.
С
оглед безпротиворечивостта на доказателствения материал по-подробното му
обсъждане се явява ненужно
– арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, в която връзка е и разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК,
съгласно която съдът в мотивите на присъдата се позовава на направеното
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
В хода на наказателното
производство се установи по безсъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Г.З.И. е осъществил
от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 3, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Отнемането
на посочените вещи от владението на пострадалите
лица, е било
осъществено напълно с прекъсването на фактическата власт върху тази вещ
на досегашния техен владелец и установяването на такава на
подсъдимия деец, с намерението същите да бъдат присвоени.
С реализирането на инкриминираното деяние е
засегнат и непосредственият обект на престъплението „кражба”, а именно: обществените отношения, осигуряващи спокойното
упражняване на правото на собственост. Предмет на престъплението са чужди движими
вещи с определена стойност към момента, в който
деецът е осъществил своето посегателство върху тях и които
се отнемат от владението на другиго. В случая е установено, че това са 27 билета от националната лотария „Златна седмица“ на стойност 54
лева, 28 билета от националната лотария „Кеш кръстословици“ на стойност 84
лева, мобилен телефон марка „Ел Джи“ на стойност 129 лева, мобилен телефон
марка „Леново“ на стойност 244 лева, 30 билета от националната лотария „Бинго
Лото“ на стойност 90 лева, 25 билета от националната лотария „Лото+“ на
стойност 50 лева, и един броя дамско яке на стойност 200 лева. Досежно
посочените вещи е отнета фактическата власт от техните владелци, като
подсъдимият е осъществил своя. Досежно един брой камуфлажно яке на стойност
19.99 лева и един брой камуфлажно горнище на стойност 29.99 лева, е направен
опит за отнемането им от владението на „Метро Кеш едн Кери България“ АД, но
същият не е довършен по независещи от дееца причини.
Изпълнителното деяние на описаното престъпление
се е изразило в седем
отделни деяния по отнемането
процесните вещи от техните владелци. Подсъдимият е успял да прекъсне
фактическата власт върху инкриминираните вещи на пострадалите лица, като е установил своя, с изключение на посочените вече вещи - един
брой камуфлажно яке на стойност 19.99 лева и един брой камуфлажно горнище на
стойност 29.99 лева, при отнемането на които подсъдимият не е успял по
независещи от него причини да осъществи свое владение. Установената
от подсъдимя Г.И. фактическа власт върху останалите вещи е била трайна, тъй като същият е разполагал с
пълната възможност за разпореждане с тях, доколкото обективно си е осигурил
възможност необезпокоявано да осъществява правнозначими действия със същите. Той е манифестирал присвоителното си намерение, след като е напуснал трайно
мястото, от което е отнел процесните вещи, след което веднага е напуснал помещението, в което
същите са се намирали, и се е отдалечил. Именно така описаното му поведение обективира
противозаконното разполагане с отнетите предмети на престъплението по начин, изключващ
упражняването на права и въздействието от собственика върху тази вещ.
Отнемането
на вещите е довършено, доколкото са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това
престъпление - произведена е промяна на фактическата власт върху предметите на посегателство с намерение същите да бъде своени. Единствено досежно вещите - един брой камуфлажно яке на стойност 19.99
лева и един брой камуфлажно горнище на стойност 29.99 лева, деянието е останало
в стадия на опита, доколкото подсъдимият не е осъществил фактическа власт върху
тях.
За
подсъдимия И. деянията следва да се квалифицират като едно продължавано
престъпление, доколкото са извършени през непродължителен период от време, при
еднородност на вината при една и съща обстановка и двете деяния осъществяват
състава на едно и също престъпление по чл.26 ал.1 НК – такова по чл. 195 ал.1 т.7 НК, като отнемането на вещите е било продължение на предходно отнети вещи.
Единствено досежно един брой камуфлажно яке на
стойност 19.99 лева и един брой камуфлажно горнище на стойност 29.99 лева, деянието
е останало в стадия на опита. В този случай обаче неприложима се явява нормата
на чл. 26 ал.5 НК, доколкото броят на довършените деяния, броят на пострадалите
от тях и стойността на отнетите вещи надвишава многократно единственото деяние,
извършено в стадия на опита. Предвид изложеното цялата престъпна дейност на
подсъдимия И. осъществява една цялостна престъпна дейност на довършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Към датата на извършване на всяко едно от деянията в
продължаваното престъпление, подсъдимият И. е бил на 17 години, поради което
правилно деянието е квалифицирано по чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
Съдът намира и че е налице квалифициращото обстоятелство
по чл. 197 ал.1 т. 7 НК. Така на първо място, от приложената по делото справка
съдимост се установява, че подсъдимият И. е осъждан по НОХД № 154/2016г., като
с определение за одобряване на споразумение, в сила от 12.01.2016 г., му е
наложено наказание „обществено порицание“ за престъпление по чл. 194 ал1., вр.
чл. 18 ал.1, вр. чл. 63 ал.1 т.3 НК. Касае се за друго такова по вид
престъпление, налице е разпоредба, която да предвижда в особената част на НК
наказание за извършване на деяние в условията на повторност и не е изтекъл
срокът по чл. 30 НК. На следващо място съдът намира, че случаят не може да бъде
квалифициран като маловажен по смисъла на чл.93 т.9 НК, доколкото деянието не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тези от същия
вид. Макар и едно престъпление, същото е осъществено чрез седем отделни деяния,
при които са отнемани разнородни вещи, от множество пострадали лица. Тези
обстоятелства несъмнено характеризират, както дееца, така и деянието, в тяхната
съвкупна и взаимна връзка като такива с по-висока обществена опасност /в този
смисъл т.7 от ППВС 6/1971 г./
От
субективна страна престъплението е извършено умишлено при условията на пряк
умисъл – подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване
/чл. 11 ал.2, предл.първо НК/. Същият е съзнавал, че без съгласието на собствениците на инкриминираните
вещи, е
отнел същите с цел да придобие владение върху тях, като е прекъснал владението
на собственика и е осъществил свое.
По
изложените съображения подсъдимият Г.З.И.
съгласно чл.303, ал.2 от НПК беше
признат за виновен за извършеното от него престъпление съответно по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал.
1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно
нормата на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „Лишаване от
свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с 1/3 /една трета/. В конкретния случай производството
пред първоинстанционния съд се разви именно по реда на чл.372, ал.4, във вр. с
чл.371, т.2 от НПК като подсъдимият И. призна изцяло фактите, посочени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт, като доколкото същите се подкрепят
еднозначно от останалите доказателства по делото, съдът с нарочно определение
постанови, че няма да събира други доказателства, а ще се ползва от събраните в
рамките на досъдебното производство. В такъв случай съдът е задължен да приложи
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК. На
следващо място обаче нормата на чл.58а ал.4 от НК изисква в случаите, когато едновременно са налице условията по
ал.1
и условията на чл.55 от НК, съдът да прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен
за дееца /така
Тълкувателно решение № 2/19.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС/.
Решаващият съд, че
намира в настоящия случай
не са налични многобройни смекчаващи обстоятелства спрямо подсъдимия И., поради
което определи наказанието му при условията на чл.58а ал.1, във вр. с чл.54 от НК.
Нормата
на чл. чл. 195, ал. 1, т. 7 НК
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 10 години. Доколкото
се касае за лице, което към момента на извършеното от него деяние е било
непълнолетно, следва да се приложи редукцията на чл. 63 ал.1 т.3 НК, като
посочената санкция следва да се замени с наказание „лишаване от свобода” до три
години. При определяне на справедливо наказание
досежно извършеното от подсъдимия И., съдът прие като смекчаващи отговорността
обстоятелства ниската стойност на отнетите вещи, оказаното съдействие на
органите на досъдебното производство, изразеното искрено съжаление и критичност
към постъпката, както и
затрудненото материално и социално положение, в което се е намирал подсъдимият
към момента на извършването на деянието. При определяне на
наказанието, съдът прие като отегчаващо отговорността обстоятелството множеството деяния, включени в състава на престъплението,
а именно седем такива, при които са налице множество пострадали лица.
Като
анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид
относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност съдът прие, че
наказанието на този подсъдим следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/
година. Намаляването
на това наказание с изискуемата 1/3 съобразно ал.1 на чл.58а от НК дава като
краен резултат налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца.
Налице
са и предпоставките за отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване
от свобода“. Към датата на
извършеното на деянието подсъдимият И. не е осъждан на наказание „лишаване от
свобода“, опреденото от съда наказание е под три години
„лишаване от свобода“, и с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на подсъдимия,
съдът намира, че по отношение на същият
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 66 ал.1 НК, като изпълнението
наказанието „лишаване от свобода бъде отложено, и бъде определен изпитателен
срок от три години.
Така
определеното на подсъдимия И. наказание ще окаже нужния
възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността му, но и
върху другите членове на обществото, в каквато насока е и основния смисъл на
генералната и специална превенция по чл.36 от НК, а същият ще бъде подготвен и за общественополезен труд,
в който смисъл е и целта по чл. 60 НК.
На
основание чл. 59 ал. 1 т.1 вр. ал. 2 от НК от така наложеното на подсъдимия Г.И.
наказание, съдът приспадна времето, през което е бил задържан за 24 часа по
реда на ЗМВР,
за 72 часа по НПК и с мярка за
неотклонение „Задържане под стрдажа“.
ПО РАЗНОСКИТЕ И
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С
оглед изхода на делото и на осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият И. следва да
заплати направените в хода на досъдебното разноски в размер на 632,14 лева в
полза на Държавата по сметка на ОДМВР Пловдив.
Веществените
доказателства 4 бр. CD-R компактдискове съдът постанови да останат по делото до
изтичане на срока за тяхното съхраняване.
Веществените
доказателства 28 бр. билети от национална лотария „Кеш кръстословици“, следва
да се върнат на правоимащите лица, след влизане в сила на присъдата.
Веществените
доказателства 3 бр. шушлякови якета, с етикети „Теранова“, находящи се на
съхранение при домакин на Второ РУ на МВР – Пловдив, следва да се унищожат като
вещ без стойност след влизане на присъдата в сила.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС