МОТИВИ
към
присъда № 6/15.01.2019 г. по НОХД № 1269/2018 г.
на СлРС.
Гр. С., 23.01.2019г.
РП-С.
е внесла обвинителен акт срещу Д.М.М. с обвинение за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК
По
делото няма предявени граждански искове.
В
с.з. постр. Д.С.М. в качеството си на майка и законен представител на дете Й.Д.М., по
нейно искане, чрез своя повереник бе
конституирана като частен обвинител. Пледира подс. Д.М.М. да се ползва от
привилегията на чл.183 ал.3 от НК, т.к. са възстановени сумите по обвинителния
акт.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено. Тъй като
подсъдимият е изплатил дължимите издръжки, за което му е повдигнато обвинение, предлага
М. да се възползва от привилегията на чл.183 ал.3 от НК, като бъде
признат за виновен, но да не му се налага наказание.
В
с.з. подсъдимия лично и чрез своя служ. защитник се признава за виновен, иска да не бъде наказван, т.к. е възстановил размера
на дължимата издръжка, за която му е повдигнато обвинението.
Съдът
прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Д.М.М. е работил по трудово
правоотношение във „Ветим Комерс" ЕООД с ЕИК *********, регистрирана в
гр.София, за периода от 14.03.2016г. до 03.09.2016г., като общият размер на
осигурителния му доход за този период бил 3126,32 лв. За периода от
08.09.2016г. до 22.12.2016г., същият е работил по трудово правоотношение във
„В.А.Г.Р. - ТРЕЙД" ООД с ЕИК *********, регистрирана в гр.С., като общият
размер на осигурителния му доход за този период бил 1609.68 лв. За периода от
03.02.2017г. до 28.02.2017г., подс.М. е работил по трудово правоотношение в
„АДЕНА І” ЕООД с ЕИК *********, регистрирана в гр.С., като общият размер на
осигурителния му доход за този период бил 414 лв. За периода от 05.12.2017г. до
31.07.2018г., подсъдимият е работил по трудово правоотношение в „ГИДЕОН"
ЕООД с ЕИК *********, регистрирана в гр.С., като общият размер на осигурителния
му доход за този период бил 2758,89 лв. Майката на подсъдимия - свид. Й.Х.,
дала на подс.М. през месец Януари 2018г., сумата от 7000 лв., за да му помогне
финансово, както и сумата от 2700 лв. през лятото на 2018г.
На
04.09.2006г. подс.М. сключил граждански брак със свид.Д.С. ***. От брака на
двамата, на 22.03.2007г им се родило дете - Й.Д.М.. Двамата били разведени по
взаимно съгласие с Решение №187/23.02.2012г. по гр.д.№356/2012г. на С.ски
районен съд, граждански състав. Със същото решение, родителските права по
отношение на малолетното дете Й.Д.М. били предоставени на майката свид.Д.С. М.;
между съпрузите не било постановено да се изплащат издръжки; подс.М. бил
задължен да заплаща на майката в качеството й на законен представител на
малолетната Й.М. ежемесечна издръжка в размер на 70 лв. считано от 01.01.2012г.
С така цитираното решение още било постановено ползването на семейното жилище,
личните отношения между детето и бащата
и фамилното име
на майката след развода.
Решението не подлежало на обжалване и съответно влязло в законна сила.
В
съответствие с решението на С.ския районен съд, подс. М. изпълнявал
задължението си и плащал издръжка в полза на малолетното си дете до месец Юли
2016г. включително. През месец Август и месец Септември на 2016г., подс.М. не
заплатил месечна издръжка по отношение на детето си в общ размер за двата
месеца - 140 лв. Това мотивирало майката свид.Михайлова да подаде искова молба
до Районен съд - гр.С., за увеличение на издръжката в размер на 150 лв.
Исковата молба била подадена през месец Октомври 2016г., като с решение №950/08.12.2016г.
по гр.д.№4161 по описа за 2016г. на СлРС, Съдът приел иска за основателен и
изменил определената със съдебно решение №187/23.02.2012г. на СлРС месечна
издръжка, която подс.М. се е задължил да заплаща на свид.Михайлова, като майка
и законен представител на детето Й.М., като я увеличил от 70 лв. на 150 лв.,
считано от датата на завеждане на исковата молба -12.10.2016г. Решението влязло
в сила на 23.12.2016г.
С
оглед на новопостановеното решение, подс.М. бил задължен да заплаща издръжка в
полза на малолетното си дете в размер на 150 лв. считано от месец Октомври
2016г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други
предвидени в закона основания за прекратяване или изменение на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Независимо, че не
заплатил месечната издръжка за месец Август и Септември 2016г. в размер на две
месечни вноски - 140 лв., свид.М. продължил да не заплаща дължимата издръжка и
от месец Октомври 2016г. до месец Юли 2018г. Дължимите издръжки за периода
Октомври 2016г. - Юли 2018г. били за 22 месеца - 3300 лв. През Август 2018г. подс.М.
заплатил вноската за текущия месец в размер на 150 лв.
Подс.Д.М.М.
е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, бълг. гражданин, средно
образование, разведен, работи,
неосъждан.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Съдът кредитира
показанията на разпитаната по делото свидетелка и обясненията на подсъдимия.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
По безспорен и категоричен начин се установи, че от
обективна и субективна страна подс. Д.М.М.
е осъществил престъпния състав на чл. 183 ал.1 от НК, като за периода от месец август 2016г. до месец юли 2018г., в
гр.С., след като е осъден (решение
№187/23.02.2012г. на СлРС, изменено в частта за издръжката с решение
№950/08.12.2016г. на СлРС) да издържа свой низходящ - Й.Д.М., род. на *** г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни
вноски, а именно 2 (две) месечни вноски по
70,00 (седемдесет) лв. и 22 (двадесет и две) месечни вноски по 150,00 (сто и петдесет) лв., като общата дължима сума
за издръжка възлиза в размер на 3440
(три хиляди четиристотин и четиридесет) лева, като до приключване делото пред първоинстанционния съд сумата от
3440 лв. е възстановена, като е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни последици.
Подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, т.к. е
съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването
на обществено опасните последици.
Съда след като съобрази обстоятелството, че подс. М.
своевременно е заплатил търсената издръжка и, че от неплащането и не са
настъпили вредни последици, прие, че следва да приложи привилегированата
разпоредба на чл.183 ал.3 от НК. Ето защо призна подс. М. за виновен и не му
наложи наказание.
Съгласно
правилата на процеса подс. Д.М.М. бе осъден да заплати на Д.С.М. направените по
делото разноски за повереник в размер на 500 лв.
Мотивиран
от посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: