Р
Е Ш Е Н И Е
№ 261696/16.12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5939 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
„О.Б.” ООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление:*** срещу „Д. * - Г.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление:***, к.к. „Зл. П.“, х-л „Д.П.“ иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 327 от
ТЗ за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от
547,01 лв. продажна цена на изделия
за еднократна употреба доставени на дати 29.08.2018 г., 31.08.2018
г. и 08.09.2018 г., за които
вземания са издадени фактури № № * г., № * г.
и № * г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението – 03.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, за която суми
е издадена Заповед № * г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата
си молба ищецът, чрез адв. М. Д. - САК, твърди, че между
страните са налице търговски отношения по покупко-продажба
на изделия за еднократна употреба,
в която връзка е доставил на ответника
стоки за общо 547,01 лв. на дати 29.08.2018 г., 31.08.2018
г. и 08.09.2018 г., за които
е издал фактура № * г. за 216,36 лв. с ДДС, фактура № * г. за 237.85 лв. с ДДС и фактура № * г. за 92.80 лв. с ДДС. Ответното дружество не е заплатило задълженията си, чиито падеж
е нсатъпил с доставката, въпреки отправените покани, поради което сочи, че
в негова полза за процесното вземане
е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът
възразил в срока по чл. 414 от
ГПК. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
„Д. * - Г.“ ЕООД, редовно уведомен,
не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В о.с.з. страните не се явяват,
не се представляват.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между
страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № * г., по описа на ВРС,
че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираната сума, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът „Д. * - Г.“
ЕООД е
възразил. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок,
което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за
ищеца.
Предмет
на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата
на посоченото основание – неформален договор за търговска продажба. Или, в
контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира
вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да
установи
1) наличието на договорни правоотношения
между страните, произтичащи от неформални договори за продажба на
изделия за еднократна употреба; 2) собствената си
изправност по договорите, а именно, че е доставил на
ответника изделия за еднократна употреба
в договорените количества и
срокове, 3) както и изискуемостта и размера на вземането си за продажна цена по чл.
327 от ТЗ.
В случая с исковата молба са представени фактури № № *г., с издател ищцовото дружество като продавач, а
ответника като получател-купувач.
С исковата молба са
представени и стокови разписки № № * г. за приемане от „Д. * - Г.“ ЕООД на подробно посочените в разписките стоки – изделия за
еднократна употреба, кореспондиращи по вид и количество изцяло с фактурираните
сотки в посочените по-горе счетоводни документи.
Ответникът не е оспорил подписите, нито представителната
власт на лицата подписали от името на „Д. * - Г.“ ЕООД както фактурите, така и стоковите разписки, което
обстоятелство по аргумент за обратното от чл. 301 от ТЗ обвързва съда да
приеме, че същите изхождат от търговеца.
Така коментираните по-горе доказателства установяват по
безспорен начин съвпадащи изявления на страните по всички съществени елементи
от фактическия състав на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по сключени
в периода 29.08.2018 г. – 08.09.2018 г. три неформални договора за търговска
продажба, а също и изправността на ищеца, а именно че е доставил на ответника
стоката при уговорената цена, количество, качество и срокове. Предвид липсата
на твърдения за уговорен падеж на вземанията следва да се приложи нормата на
чл. 303, ал.3 от ТЗ, съгласно който стоката е била платима в 14-дневен срок или
до 22.09.2018 г. за най-късната продажба. Доколкото срокът за заплащане на
продажната цена понастоящем е изтекъл купувачът се явява изпаднал в забава.
Т.е. по делото са доказани условно обособените по-горе в т. 1 до т. 3
компоненти от разпределената на ищеца доказателствена тежест по исковете за
реално изпълнение.
В обобщение съдът намира за установено, че между ищеца
и ответника съществува валидно облигационно отношение по договор за търговска
продажба, като цената на стоката е следвало да бъдат платена в срок, който към
момента безспорно е изтекъл. Поради това и с оглед обстоятелството, че по
делото не се твърди, нито установява заплащането ѝ съдът намира искът за
реално изпълнение за основателен в рамките на предявения размер, т.е. следва да
се уважи изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК.
При този изход
на спора, в полза на ищеца
следва да се присъдят съдебно
– деловодните разноски сторени в настоящото производство в размер на
25,00 лв. за заплатена държавна такса, както
и тези направени в заповедното производство в размер от 325,00 лв. за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Д. * - Г.“ ЕООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
к.к. „Зл.п.“, х-л „Д.П.“, дължи на „О.Б.” ООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 547,01 лв. продажна цена на изделия
за еднократна употреба доставени на дати 29.08.2018 г., 31.08.2018
г. и 08.09.2018 г., за които
вземания са издадени фактури № № * г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението – 03.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, за която сумa
е издадена Заповед * г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.
327, ал.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Д. * - Г.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***,
к.к. „Зл. П.“, х-л „Д.П., да заплати на „О.Б.” ООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:*** сумата 325,00 лв., представляваща сторените в заповедното
производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 25,00 лв., представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: