№ 380
гр. София , 08.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500005 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Соломон Ес Консулт” ЕООД, чрез
пълномощника адв. Б. З., против определение №4584 от 20.10.2020г., постановено по
т.дело № 1788/2020г. на Софийския градски съд, ТО, VI-10 състав, с което е върната
исковата молба с вх. № 93179/18.09.2020г., подадена по пощата на 15.09.2020г. на
„Соломон Ес Консулт” ЕООД-кредитор с прието вземане в производство по
несъстоятелност против ответниците „Главно управление строителство и
възстановяване“ (н) и ЕТ „К. Р.-3000” и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и
незаконосъобразно и иска отмяната му. Смята, че съдът неправилно е определил
началния момент, от който започва да тече срокът за предявяване на искове за
попълване на масата на несъстоятелността, като сочи, че меродавният момент е датата
на публикуване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и това
е датата от която започват да текат всички срокове, включително и едногодишния срок
за предявяване на иск за попълване на масата на несъстоятелността. Твърди, че съдът е
извършил погрешна преценка на спирането и възобновяването на сроковете, съгласно
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Поддържа, че в
случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение. Сочи, че предявеният иск
по чл. 108 ЗС освен обусловен има и самостоятелно значение и място, поради което
неправилно съдът е върнал исковата молба и по отношение на него.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на частния
жалбоподател и представените по делото доказателства, намира за установено
следното:
Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба с вх. №
93179/18.09.2020г., подадена по пощата на 15.09.2020г., с която „Соломон Ес Консулт”
ЕООД-кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност, е предявил
против „ГУСВ” ЕАД (н) и ЕТ „К. Р.-3000“, иск с правно основание чл.647, ал. 1, т. 3 от
ТЗ за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на
1
несъстоятелността на „ГУСВ” ЕАД на договор за покупко-продажба на недвижими
имоти, сключен на 09.06.2016г. между „ГУСВ”ЕАД и ЕТ „К. Р.-3000”. При условията
на евентуалност ищецът иска, на основание чл. 135 от ЗЗД да се обяви относителната
недействителност на сделката по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Предявен е и обусловен иск по чл. 108 от ЗС да бъде осъден ответникът ЕТ „К. Р.-
3000” да предаде владението върху имотите, предмет на договора от 09.06.2016г. на
ГУСВ ЕАД.
Ищецът твърди, че с решение № 1229 от 04.07.2019г., постановено по т.д. №
6789/2013г. на Софийския градски съд е открито производство по несъстоятелност на
„ГУСВ” ЕАД, като решението е обявено в ТР на 08.07.2019г. Сочи, че са одобрени
списъците с приети вземания и „Соломон ЕС консулт” ЕООД е кредитор с прието
вземане. Излага съображения, че е спазен срокът за предявяване на исковете по чл. 646
и чл. 647 от ТЗ.
С атакуваното определение, съставът на СГС е приел, че съгласно чл. 634а от
ТЗ производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по
чл. 630, ал. 1 от ТЗ, съобразил е, че при изчисляването на срока по чл. 649, ал. 1 от ТЗ,
който е преклузивен, следва да се вземе предвид спирането му съгласно чл.3 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение (обн. ДВ, бр. 28 от
24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020г.), изменението на тази норма (изм. ДВ, бр.34 от
09.04.2020г., в сила от 09.04.2020г.) и продължаването на течението на сроковете,
съгласно §18 от ЗР към ЗИД на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (изм. ДВ, бр.34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020г.) Приел
е също, че въпреки противоречивата съдебна практика относно това дали срокът по чл.
649 от ТЗ следва да се съотнесе към нормата на чл.3, ал.1, т.1 или т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, в конкретния случай
срокът за предявяване на исковете, най-късно е изтекъл на 11.09.2020г., а исковата
молба, която е подадена на 15.09.2020г., е след изтичането на преклузивния срок по
чл. 649, ал. 1 от ТЗ. Предвид това, съдът е приел, че поради неспазване на
законоустановения преклузивен срок за предявяване на иск с правно основание чл.
647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и иск по чл. 135 от ЗЗД, същите са недопустими. По отношение на
иска по чл.108 ЗС съдът е посочил, че въпреки, че законът не предвижда срок за
предявяване на този иск, кредиторът на несъстоятелността разполага с легитимация да
предяви такъв иск за попълване на масата, само наред с обуславящия го отменителен
иск и тъй като обуславящите отменителни искове са недопустими и кредиторът не
разполага с легитимация за самостоятелно предявяване на иск за попълване на масата,
производството по иска по чл.108 ЗС също е недопустимо и исковата молба следва да
се върне в цялост.
Частната жалба срещу определението е подадена в срок от надлежна страна в
процеса, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и САС дължи разглежддането й по същество.
Според чл. 649, ал. 1 ТЗ иск по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД,
свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при
неговото бездействие-всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от
откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на
обявяването на решението по чл. 632, ал.2 ТЗ, а ако прихващането е извършено след
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, срокът тече
от извършването на прихващането. По силата на цитираната разпоредба допустимостта
на посочените в нея искове за попълване масата на несъстоятелността е обусловена от
2
предявяването им в рамките на едногодишен срок, чиято начална дата е определена в
зависимост от условията, при които е открито производството по несъстоятелност-при
откриването на производството с решение по чл.630 ТЗ това е датата на постановяване
на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, на която дата, съгласно чл. 634а ТЗ производството
се смята за открито (а не от датата на неговото обявяване в търговския регистър), а при
откриването на производството по реда на чл. 632 ТЗ -моментът на обявяване на
решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното производство. В този
смисъл са и разясненията, дадени в т. 2 от ТР 2/2018г. от 13.07.2020г., постановено по
т.д. № 282018г. на ОСТК на ВКС: „ При решение по чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ началният
момент на течението на срока по чл. 649, ал. 1, изр. 1-во ТЗ е постановяване на
решението по чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. При решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ - е обявяването
в търговския регистър ( ТР ) на решението за възобновяване по чл. 632, ал. 2 ТЗ, тъй
като с него за първи път се назначава и синдик в производството по несъстоятелност.
Законодателят предвижда само в хипотеза на начално спиране на производството
едновременно с откриването му по чл. 632, ал. 1 ТЗ срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ да
започва да тече от вписването в ТР на възобновяване на производството, тъй като няма
легитимирано лице (синдик) да предяви исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ. Тази хипотеза
следва да се отграничи от случаите на последващо спиране по чл. 632, ал. 5 ТЗ на
производство по несъстоятелност, след постановено решение по чл. 630, ал. 1 или ал. 2
ТЗ. При нея едногодишният срок за предявяване на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ вече е
започнал да тече с постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност по чл. 630, ал. 1 ТЗ или по чл. 630, ал.2 ТЗ.”
В случая е безспорно установено, че производството по несъстоятелност на
ответника ГУСВ ЕАД (н.) е открито с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ , а именно решение
№1229 от 04.07.2019г., постановено по т.д. № 6789/2013г. на Софийския градски съд,
поради което едногодишният срок за предявяване на исковете, посочени в чл. 649, ал. 1
ТЗ, измежду които са и исковете, предмет на настоящото производство, е започнал да
тече на 04.07.2019г. Това е така, тъй като решението за откриване на производството
по несъстоятелност е такова по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ, поради което релевантния
момент е този на откриване на производството, което както се посочи вече, според
нормата на чл. 634а ТЗ е датата на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ. В случая, противно
на оплакванията в частната жалба, е без значение датата, на която решението е обявено
в ТР. Едногодишният срок би следвало да изтече на 04.07.2020г. Безпротиворечива е
съдебната практика, че срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява
възможността да се упражни потестативното право по съдебен ред.
Поради обявяване на извънредно положение в РБ с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г. със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците
(обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г.) са предвидени мерки, които касаят упражняване на
права и разглеждането на дела. По отношение на процесуалното право за предявяване
на посочените искове приложение намира правилото на чл.3, т.1 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение и за преодоляване на последиците, обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020г., според
което процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с
изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението спират да
текат за срока от 13.03.2020г. до датата на отмяната на извънредното положение.
Съгласно правилото на § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
3
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“, поради което срокът за упражняване на процесуалните
права е започнал да тече отново на 21.05.2020г. Или спирането му се разпростира за
периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020 г. - общо 69 дни, което означава, че 1-годишният
срок за предявяване на отменителните и обусловените искове уреден в чл. 649, ал. 1 ТЗ
следва да се възприеме за изтекъл на 11.09.2020г.-петък-работен ден (69 дни след
04.07.2020г.).
Този състав на САС напълно споделя извода на състава на СГС, че макар по
отношение на иска по чл.108 ЗС законът не предвижда срок за предявяването му,
кредиторът на несъстоятелността разполага с легитимация да предяви такъв иск за
попълване на масата, само наред с обуславящия го отменителен иск и поради
недопустимост на обуславящите отменителни искове и липсата на легитимация за
самостоятелно предявяване на иск за попълване на масата от кредитор, производството
по иска по чл.108 ЗС също е недопустимо.
Изводите на въззивната инстанция съвпада с изводите на първоинстанционния
сод, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а опдадената
против него частна жалба-да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №4584 от 20.10.2020г., постановено по т.дело №
1788/2020г. на Софийския градски съд, ТО, VI-10 състав, с което е върната исковата
молба с вх. № 93179/18.09.2020г., подадена по пощата на 15.09.2020г. на „Соломон Ес
Консулт” ЕООД-кредитор с прието вземане в производство по несъстоятелност против
ответниците „Главно управление строителство и възстановяване“ (н) и ЕТ „К. Р.-3000”
и е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщението при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4