О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 343/25.06.2020
24.06.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и
втори юни две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдията Р.Славов в. т. д. № 198
по
описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 267 ГПК:
С решение № 1095 от
04.12.2019год. постановено по т.д. № 1847/2018год. по описа на ВОС, ТО, съдът
е:
Осъдил И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ №
2, представлявано съвместно от изп. директори Миролюб Иванов и Вася Кокинова –
Моллова, сумата от 68 000 евро,
представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, чрез InterEurope Italia („ИнтерЮръп Италия“ АД), в
качеството му на представител по „Зелена карта“ на увреденото лице Луана
Амелия, гражданин на Р. Италия, по силата на сключено споразумение между
последните на 16.07.2013 год., за уреждане на щета, претърпяна от Луана Амелия,
вследствие на ПТП, настъпило на 17.11.2012 год., в Община Рока ди Нето (обл.
Кротоне), Р. Италия, вследствие управление на л.а. „Нисан-Морано“ от ответника
със концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, в периода
на покритие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със застрахователна полица № 11112001803923, с издадена към нея
международна карта за автомобилна застраховка – сертификат „Зелена карта“ №
BG1104379436, както и сумата от 3 775,73 евро, представляваща общ размер на изплатени на посредника InterEurope
Italia („ИнтерЮръп Италия“ АД) суми, от които разходи за медицински преглед -
134,73 евро, разходи за експерт – 141 евро и такса за посредника – 3500 евро,
ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба – 23.07.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 274, aл.1, т.1, предл.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД:
Отхвърлил е предявения от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2,
представлявано съвместно от изп. директори Миролюб Иванов и Вася Кокинова –
Моллова, срещу И.С.И., ЕГН **********,
с адрес ***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 000 евро, представляваща изплатено
от ищцовото дружество чрез посредника InterEurope Italia („ИнтерЮръп Италия“
АД) на пострадалата Луана Амелия обезщетение за признатите й разходи по съдебна
защита, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
/23.07.2018 год./ до окончателното й изплащане, на основание чл. 274, aл.1,
т.1, предл.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД: Осъдил е И.С.И., да заплати на ЗАД
АРМЕЕЦ“ АД,
сумата от 6 526,39 лева, представляваща дължимите съдебно-деловодни
разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 8 и
чл.78, ал.1 от ГПК.
Недоволен
от решението в неговите осъдителни части е останал ответникът И.С.И., който го
обжалва чрез процесуален представител с твърдения за неправилност на същото,
поради необоснованот и постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения.
Оспорва извода на съда, че е
изпълнен фактическия състав на чл.274 ал.1 т.1 КЗ/отм./, респективно, че вина
за процесното ПТП има И.С.И.. Счита, че представения препис от влязлата в
сила присъда, не доказва самия механизъм
на настъпване на процесното ПТП, нито чия е вината за настъпването му, тъй като
липсва изричен диспозитив в тази си част. Излага, че от събраните доказателства не се е
установило, една от предпоставките за възникване на регресното право на
застрахователя-осъществен деликт от страна на застрахованото лице. Съдът
неоснователно е кредитирал описания в протокола за запор механизъм на ПТП, без
да съобрази, че самото ПТП не е осъществено пред длъжностните лица и описанието
е становище на полицая и не се ползва със силата на официален документ. При наличие
на оспорване от страна на ответника, ищецът е бил длъжен да установи механизма на ПТП, което не е направено. В
подкрепа на релевиранот оспорване относно вината за настъпване на ПТП, или
евентуално осъществяване съпричиняване на вредоносния резултат, са събраните
гласни доказателства, които установявали, че колата на ответника била в дясното
платно. Твърди, че напълно неоснователно съдът е ценял показанията на
свидетелите при условията на чл.172 ГПК, без да се мотивира какво налага това.
Излага, че свидетелите не попадат в кръга заинтересовани лица по чл.172 ГПК,
поради което техните показания следва да се ценят по общия ред с пълната
доказателствена сила, която имат. За това прави извод, че не се установява с
пълно и главно доказване, съобразно доказателствената тежест причините за
настъпването му и противоправното поведение на ответника И.С.И.. Оспорва
като необоснова и извода на съда, че са се доказали претърпените от
пострадалата Л.Амеглио травматични увреждания, са в резултат от посоченото ПТП.
Според въззивника, този извод не кореспондира с дадените обяснения в с.з. от
вещото лице Демирев. За това се прави извод, че не е изпълнен фактическия
състав на разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 ЗЗД, в евентуалност, счита, че
застрахователното събитие е настъпило при условията на съпричиняване на
пострадалата-понеже, според доказателствата, същата е нарушила правилата за
движение по пътищата, като е навлязла в
насрещната лента за движение-т.е.-поведението й е в причинна връзка с
резултата, тъй като сама се е поставила в рискова обстановка и е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат.
Счита също, че съдът
неправилно е приел, че ответикът следва да заплати застрахователно обезщетение
в размер на 68 000евро. Според въззивника, този размер е несъразмерно
висок спрямо вредите, за чието обезщетение е изплатено и не отговаря на
понятието „Справедливост“ по см. на чл.51 ЗЗД. Сочи също, че въззивникът не е участвал в процеса при
определяне на дължимото обезщетение, поради което и не е обвързан от неговия
размер. Счита за справедлив размер на застрахователно обезщетение от
30 000лв., като същото следва да бъде намалено със съответния размер на
съпричиняване.
Излага, че окръжния съд е
допуснал съществени процесуални нарушения, като не е допуснал поисканата от
ответника комплексна съдебно-автотехническа –медицинска експертиза, която да
установи механизма на ПТП.
С
жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно,
а предявените искове –отхвърлени.
На
основание чл.266 ал.3 ГПК се иска да бъде допусната комплексна
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, вещите лица по която след като
се запознаят с материалите поделото, да отговорят на следните въпроси:
1.В
коя част са осъществени ударите на всеки от автомобилите и предвид това, какъв
би бил предполагаемия механизъм на ПТП.
2.Установените
телесни увреждания на Л.Амелия могат ли да се получат при установената механика
на удара между двата автомобила, съответно механизма на ПТП, като се вземе в
предвид в кои частти са нанесени уврежданията на двата автомобила.
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
Насрещната
страна чрез писмено становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени
съображения. Противопоставя се на направените доказателствени искания, като
счита същите за недопустими.
По
доказателствените искания съдът съобрази следното:
Съдът
намира, че доказателствените искания следва да сеоставят без уважение, поради
следното:
В
съдебно заседание, проведено на 01.10.2019год., съдът в присъствието на
пълномощника на ответника, е заличил допуснатата СТЕ, предвид обясненията на
вещото лице М.Томов, че според обективните данни по делото, както и на база
евентуалните показания на свидетели, които не са били преки очевидци на ПТП, е
в невъзможност да изготви назначената САвТЕ. В о.с.з на 12.11.2019год., е
приета без възражения от въззивника и допуснатата СМЕ. В същото о.с.з., след
разпита на свидетелите, пълномощника на ответника е поискал да бъде допусната
комплексна САвТЕ и СМЕ, която да установи механизма на ПТП и да даде отговор
дали уврежданията могат да се получат така, както е установено /л.275/2/. Съдът
е оставил искането без уважение, предвид влязлата в сила присъда установяваща
механизма на ПТП.
Настоящата
инстанция споделя аргументите, за оставяне на доказателствените искания без
уважение. Съобразно изложените аргументи на подновените с жалбата искания,
целта на доказателствените искания е да се установи механизма на ПТП,
респективно, както е посочил въззивника, да се установи пряката
причинно-следствена връзка между неустановения механизъм на ПТП и причинените
вреди, във връзка и с твърдението, че въззивникът не е осъществил деликт.
Съдът
намира доказателствените искания за неоснователни, поради следното: Относно участието на въззивника в ПТП,
причинно-следствената връзка между ПТП и причинените вреди е налице влязла в
сила присъда на наказателния съд, поради което установените обстоятелства в нея
не могат да се преразглеждат-арг. чл.300 ГПК. В допълнение следва да се
отбележи също, че допуснатата СМЕ не е
оспорена, респективно не е поискана повторна СМЕ, поради което и на това
основание искането следва да се остави без уважение.
Предивд
изложеното, съдът намира доказателствените искания за неоснователни.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
Приема
за разглеждане въззивната жалба на И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуален представител, срещу решение № 1095 от 04.12.2019год. постановено по
т.д. № 1847/2018год. по описа на ВОС, ТО.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.07.2020год.-15.45ч.:
ОСТАВЯ
без уважение направените с въззивната
жалба на И.С.И., доказателствени
искания.
Да
се призоват страните с препис от настоящето определение.
Председател: Членове:1. 2.