Решение по дело №814/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от А. А. К. срещу Решение рег. № 208 от 19.03.2025г. по АНД № 308/2025г. по описа на Районен съд Бургас, с което е: изменено наказателно постановление № 24-0769-004574 от 18.12.2024г. на началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, в частта, в която на жалбоподателката, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 80 лв., като размерът на глобата е намален на 50 лв.; извършена е преквалификация на извършеното деяние: от нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП и е потвърдено наказателното постановление в останалата му част по т. 2 и по т. 1. Жалбоподателката счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че съдът неправилно е приел за доказано извършено нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Излага съображения, че описаното нарушение не отговаря на посочената правна квалификация. Развива подробни доводи в насока, че жалбоподателката не е имала знанието, че е участник в ПТП, поради което не е извършила нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Оспорва дадената от районния съд [жк], ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, но счита, че дори и по тази квалификация жалбоподателката не е имала умисъл за извършване на нарушение. С тези доводи от съда се иска обжалваното решение да бъде отменено и наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Претендират се разноски.

Ответната страна в производството – началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, не заема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК.

При разглеждане на жалбата по същество, съдебният състав намира следното:

С обжалваното Решение рег. № 208 от 19.03.2025г. по АНД № 308/2025г. по описа на Районен съд Бургас е изменено наказателно постановление № 24-0769-004574 от 18.12.2024г. на началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, в частта, в която на жалбоподателката, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 80 лв., като размерът на глобата е намален на 50 лв.; извършена е преквалификация на извършеното деяние: от нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП и е потвърдено наказателното постановление в останалата му част по т. 2 и по т. 1. За да достигне до този извод, съставът на Районен съд Бургас е приел, че са доказани всички елементи от състава на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от обективна и субективна страна. Развити са съображения, че по т. 2 от НП жалбоподателката е санкционирана за деяние по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но същото следва да се [жк], ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Изложени са доводи за справедливо наказание по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП в минималните предвидени размери, което е мотивирало съдебният състав да намали наказанието глоба до размер от 50 лв.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно.

От събраните пред Районен съд Бургас доказателства, от фактическа страна се установява, че на 15.11.2024г., около 15:35 часа, в [населено място], [жк], срещу бл. 183, на паркинга на МБАЛ „Лайф Хоспитал“, жалбоподателката А. К. управлявала лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № [рег. номер]. По същото време на паркинга било паркирано МПС – „Мерцедес Ц 200 Д“ с рег. № [рег. номер], собственост на Т. Й. Т.. При движението си К. допуснала удар между управлявания от нея автомобил (в областта на задна дясна врата, заден десен калник и предна дясна врата) и паркирания автомобил (в областта на предната му броня). След съприкосновението К. напуснала произшествието с управлявания от нея автомобил. Впоследствие на собственика на паркирания автомобил – Т. Т., била предоставена информация за настъпилия удар и регистрационния номер на автомобила, който ударил неговия. Т. сигнализирал на [тел. номер] и на място се явил св. Х. Х. К. – младши автоконтрольор при ОД МВР Бургас, сектор „ПП“ Бургас. Той установил данните и предал информацията на дежурен служител, който се свързал с водача на напусналия автомобил. След около 40 минути на място се върнал лекият автомобил „Рено Меган“, управляван от жалбоподателката, която заявила, че била на мястото, но не усетила удар. Попълнила декларация, че на 15.11.2024г., около 15:35 часа, тя управлявала автомобила „Рено Меган“. Св. К. огледал двата автомобила и констатирал, че височината и ширината на щетите по тях съвпадат. При тези данни той съставил протокол за настъпилото ПТП № 2024-1019-51900-1 от 15.11.2024г. и АУАН № 366317 от 15.11.2024г. за допуснати от К. нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в производството. Изложената фактическа обстановка се установява от всички ангажирани доказателства пред Районен съд Бургас, действащ като въззивна инстанция в производството по обжалване на наказателното постановление и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК посочената фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция, а с касационната жалба същата не е и оспорена.

По съществото на спора настоящият касационен състав намира следното:

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да причинява имуществени вреди. В текста на АУАН и НП е посочено, че жалбоподателката К. с поведението си е причинила имуществени вреди по паркирания лек автомобил с рег. № [рег. номер], като го блъснала с управлявания от нея автомобил („Рено Меган“ с рег. № [рег. номер]). Посоченото описание на фактите отговаря напълно на приложената като нарушена норма, поради което не се приемат твърденията в жалбата, че словесното описание на нарушението не отговаря на правната норма, под която е подведено. В случая поведението на К. при управлението на автомобила „Рено Меган“ (което й е придало качеството на участник в движението по смисъла на пар. 6, т. 28 от ДР на ЗДвП) е довело до сблъсък между управлявания от нея автомобил и друг такъв – паркиран автомобил, като безспорно са причинени имуществени вреди по паркирания автомобил (както се установява от съставения протокол за ПТП – по предната му броня). Следователно с поведението си К. е извършила нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както правилно е възприето от Районен съд Бургас, а санкционната норма на чл. 185 ЗДвП е приложена правилно с НП и на нарушителката е наложено наказание във фиксирания размер от 20 лв. Ето защо се споделят доводите на Районен съд Бургас, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло в частта по т. 1.

По-нататък (т. 2) в текста на НП е описано поведение на жалбоподателката по напускане на произшествието, без да установи последиците от него. Това нейно поведение е подведено под нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което са й наложени санкции на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Съставът на Районен съд Бургас е преквалифицирал нарушението в такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, според която норма когато при произшествието са причинени само имуществени вреди водачът е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Тук следва да се отбележи, че съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. по тълк.дело № 1/2020г. по описа на ОСС от I и II колегия на ВАС, в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В мотивите на решението (т. 1.2) е възприето, че преквалификацията следва да се извършва от районния съд върху установените от административнонаказващия орган факти без съществено изменение, в който случай няма да е възпрепятствана възможността на жалбоподателя да се защити срещу тях (фактите) още в производството пред районния съд. От своя страна установените от административнонаказващия орган факти са тези, които са намерили отражение в текста на НП (въз основа на съставения АУАН) – арг. от чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Установените в настоящото производство факти са, че с поведението си жалбоподателката К. допуснала удар между управляваното от нея МПС и друго МПС, при което настъпили имуществени вреди, но въпреки това тя напуснала мястото на произшествието, без да установи последиците от него. Т.е. всички описани в текста на АУАН и НП факти могат да бъдат подведени под нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която вменява задължение на водачите, участници в пътнотранспортно произшествие, да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието. В текста на АУАН и НП не са описани факти, които да са в насока, че още към този момент К. е установила наличието единствено на имуществени вреди и въпреки това не е оказала съдействие за установяването им. Т.е. в текста на АУАН и НП не са описани факти, които да насочват към [жк], ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. По този начин следва да се приеме, че административнонаказващият орган не е установил факти, които в настоящия случай да позволяват (в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. по тълк.дело № 1/2020г. по описа на ОСС от I и II колегия на ВАС) извършената преквалификация на нарушението от Районен съд Бургас. Фактите, които са в основата на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „а“ от ЗДвП, са различни от фактите, служещи за основание на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и след като наказващият орган е установил само факти, които могат да се подведат под нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, преквалификация на извършеното нарушение е била недопустима. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно извършената преквалификация.

С оглед горното следва да се разгледа от обективна и субективна страна дали в случая е налице нарушение по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От фактическа страна по делото безспорно се установява, че след като допуснала сблъсък с друг автомобил, който бил паркиран, К. напуснала мястото на произшествието с управлявания от нея автомобил. Щетите били установени впоследствие – след като тя се върнала на мястото на произшествието при подаден до нея сигнал от контролните органи. По смисъла на т. 30 от пар. 6 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало повреда на пътно превозно средство или други материални щети. Безспорно съобразно установените факти К. (в качеството си на водач на МПС) е била участник в такова произшествие, но въпреки това е напуснала произшествието, без да установи какви са последиците от него. Ето защо поведението й изцяло попада в обхвата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Единствените възражения в касационната жалба са насочени към липсата на умисъл, но съдът приема, че се касае за защитна версия (доколкото умисълът се формира единствено в съзнанието на дееца). В случая са налице достатъчно обективни факти, които са в насока, че К. е формирала умисъл (независимо дали „пряк“ или „евентуален“) за извършване на нарушението. Това е така, тъй като (съобразно протокола за ПТП) е налице сблъсък между управлявания от нея автомобил и то в няколко негови части – задна дясна врата, заден десен калник и предна дясна врата и предната броня на паркирания автомобил. Самото естество на удара показва, че няма как водачът на автомобила да не е възприел никакво съприкосновение (още повече, че съприкосновението е възприето от други лица – очевидци, които са сигнализирали за случая и това всъщност е позволило последващо установяване на щетите със съдействието на К.). Следователно напускайки мястото на произшествието жалбоподателката е била наясно (или най-малкото е допускала), че няма да изпълни задължението си да спре и да провери има ли последици от произшествието по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Налага се извод, че всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са налице и наказващият орган правилно е приел, че същото е извършено.

Нарушението е подведено под правилната санкционна норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Районен съд Бургас се е възползвал от правомощията си и е определил наказанията към предвидените в тази норма минимуми (наказанието Лишаване от право е било определено към минимума още от наказващия орган). При липсата на съответна жалба от наказващия орган тази дейност на Районен съд Бургас няма как да бъде проверена в настоящото производство (поради забраната да се влошава положението на жалбоподателя без съответна жалба от наказващия орган), поради което следва да се приеме, че наложените в минимален размер санкции по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП следва да бъдат потвърдени изцяло (а с това и решението на Районен съд Бургас в тази му част).

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас следва да бъде отменено в частта, в която е извършена преквалификация на извършеното деяние: от нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП и оставено в сила в останалите му части - на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдебният състав

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение рег. № 208 от 19.03.2025г. по АНД № 308/2025г. по описа на Районен съд Бургас в частта, в която е извършена преквалификация на извършеното деяние: от нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.

ОСТАВЯ В С. Решение рег. № 208 от 19.03.2025г. по АНД № 308/2025г. по описа на Районен съд Бургас в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.