№ 111
гр. гр.Несебър, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20232150101415 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на писмо вх. №
11885/19.12.2023 г. по описа на НРС и определение № 39183/02.11.2023 г. по ГД №
142978/2023 г. по описа на СРС, с което е изпратено по подсъдност на настоящия съд.
Инициирано е с искова молба вх. № 217571/01.08.2023 г. на С. С. К., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр. ***, чрез адвокат В. Д. от АК - Сливен, с адрес за
призоваване: гр. Сливен, ул. „Д.Пехливанов-Добрович“ № 2, ет. 2, офис 15, срещу
„Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от Р.И.М.-Т. и Т.И.В., с която се иска от съда да признае за установено по отношение
на ответното дружество, че ищцата не дължи сумата от 4223,16 лева, от която 2045,26
лева – главница, 1247,54 лева – лихви и 930,36 лева – разноски, вземане по Договор за
издаване на кредитна карта от 09.07.2008 г., сключен с „Обединена българска банка“
АД, цедирано от банката на ответника с Договор за цесия от 06.12.2013 г. Претендира
се присъждането на съдебни разноски.
Излагат се твърдения, че по повод извършена справка за кредитна задлъжнялост
в БНБ, ищцата установила, че има задължения към ответника в размер на сумата от
4223,16 лева, формирана, както е посочено по-горе. Във връзка с отправена молба на
ищцата с изявление за недължимост на процесната сума, възражение за погасяване на
задължението по давност и искане за предприемане на действия от ответника с цел
заличаване на информацията в Централния кредитен регистър на БНБ, ответникът
заявил, че се легитимира като неин кредитор, считано от 06.12.2013 г. и въз основа на
договор за цесия с банка „ОББ“ АД. В тази връзка, ищцата моли съдът да приеме, че
договорът за цесия не е бил съобщен надлежно, предвид което не е породил правно
действие, като възразява изрично, че исковите суми са погасени по давност.
Аргументира правния си интерес от производството с факта, че фигуриращата в ЦКР
информация я препятства да бъде отпуснат кредит за закупуване на жилище.
Допълнително се прави искане за задължаване на ответника да заличи информацията за
налични задължения на ищцата в ЦКР при БНБ.
1
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. №
1059/01.02.2024 г. от ответника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. Н. К. от АК – Стара
Загора, преупълномощена съгласно пълномощно от 15.08.2023 г. от „И.и Д. –
Адвокатско дружество“, БУЛСТАТ *** и нотариално пълномощно рег. №№ 4900 и
4901, Том 2, № 178 по описа на нотариус Петьо Петров, рег. № 533 при НК, с район на
действие СРС. Прави се възражение за недопустимост на производството поради липса
на правен интерес за ищцата. Същевременно се излага становище, че посочените в иска
суми са с погасено право на принудително събиране, но дължими в полза на ответника.
По същество се признава изцяло исковата претенция. В обобщение се прави искане за
прекратяване на производството или евентуално, при уважаване на иска, за отхвърляне
искането за присъждане на разноски, доколкото се твърди, че ответникът не е дал
основание за завеждане на делото.
Ищцата изпраща представител в съдебно заседание, който поддържа исковата
молба и моли за уважаването . Моли, като последица съдът да задължи ответника да
отпише процесното задължение от Централния кредитен регистър. Представя писмена
защита и списък на претендираните съдебни разноски.
В проведено по делото съдебно заседание ответното дружество не се
представлява.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 99, ал. 4 от ЗЗД; и при евентуалност във вр. с чл. 110 и чл. 111 вр. чл.
119 от ЗЗД.
Видно от приложена към исковата молба справка за кредитна задлъжнялост на
ищцата с Централния кредитен регистър на БНБ, към 10.06.2023 г. са налице вписани
задължения към ответното дружество.
Съгласно писмо изх. № 01081/26.06.2023 г. на ответното дружество до ищцата,
последната е уведомена за наличен дълг в размер на 4223,16 лева, цедиран на „Е.М.“
ЕООД с договор от 06.12.2013 г., и основан на Договор за издаване на кредитна карта
GloBul ОББ MASTERCARD от 09.07.2008 г., сключен между ищцата и „ОББ“ АД.
С отговора на исковата молба е представено уведомление изх. № МА
00001518/30.01.2024 г. на „ОББ“ АД, чрез пълномощника „Е.М.“ ЕООД, до ищцата С.
К., видно от което отсъства удостоверяване с подпис и дата за получаването му от
адресата.
Същевременно ответното дружество не оспорва фактическите твърдения на
ищцата, вкл. относно обстоятелствата, че същата не е била надлежно уведомена за
цедиране на процесния дълг, както и че последният е с погасено право на
принудително събиране.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, но прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.
Видно от доказателствата по делото, ищцата е узнала за претенциите на
ответника от извършена справка с регистъра при БНБ от 10.06.2023 г., като по нейна
инициатива е получила и изявление от страна на „Е.М.“ ЕООД потвърждаващо
вписаното обстоятелство, че ответникът счита че се явява кредитор на ищцата.
2
Доколкото обаче законодателят изисква като предпоставка за пораждане на действие
на цесията спрямо длъжника, последният да е уведомен от първоначалния кредитор,
респ. негов пълномощник, по делото остава недоказано обстоятелството „Е.М.“ ЕООД
в комуникацията си с ищцата да е действал в посоченото качество. Не се ангажират
доказателства ответникът да е надлежно упълномощен от „ОББ“ АД с правото да
уведоми ищцата от името на банката за извършената цесия на задължения по Договор
за издаване на кредитна карта GloBul ОББ MASTERCARD от 09.07.2008 г. Отсъстват и
каквито и да е доказателства относно съществуването на посочения договор за
издаване на кредитна карта, неговия предмет, сроковете по него, погашенията,
наличието на главни и акцесорни задължения и техния размер. От друга страна и
предвид признанието на ответника, че процесното вземане е с погасено право на
принудително изпълнение, следва да се приеме, че е основателно и възражението на
ищцата за погасяването му в цялост по давност.
По изложените съображения съдът намира исковата претенция за изцяло
основателна и доказана, предвид което същата следва да бъде уважена.
Що се касае до искането за задължаване на ответника да отпише задължението
от ЦКР при БНБ, съдът счита, че същото не съставлява самостоятелен иск, предвид
което не следва да се произнася по него. Касае се до правна последица, която се
реализира в рамките на нарочно производство с административен характер пред ЦКР
на БНБ, по отношения на което гражданският съд няма правомощия за намеса.
С оглед изхода от делото, в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, следва да бъде възложено заплащането на направените от ищцата разноски,
възлизащи в размер на общо 768,93 лева, включващи държавна такса /168,93 лева/ и
заплатено адвокатско възнаграждение /600 лева/. Заплатената банкова такса за
превеждане по банков път на дължимата за производството държавна такса не
съставлява съдебни разноски, а ползвана банкова услуга по усмотрение на страната,
предвид което и не следва да се възлага в тежест на ответника. Съдът, съобразявайки
своевременно заявеното с отговора от ответното дружество възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, намира
същото за основателно. Взимайки предвид решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г.
на СЕС, материалния интерес по делото, ниската фактическа и правна сложност на
спора, броя на проведените заседания, съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за осъщественото в полза на ищцата процесуално представителство
от адвокат следва да се определи в размер от 600 лева, която сума да бъде възложена в
тежест на ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. С. К., ЕГН **********, с
настоящ адрес в гр. ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 99, ал.
4 от ЗЗД и чл. 110, чл. 111 вр. чл. 119 от ЗЗД, по отношение на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. *** /в качеството му на цесионер/, че
ищцата С. С. К. НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Е.М.“ ЕООД сумата от 4223,16 лева, от
която 2045,26 лева – главница, 1247,54 лева – лихви и 930,36 лева – разноски, вземане
по Договор за издаване на кредитна карта от 09.07.2008 г., сключен с „Обединена
българска банка“ АД, цедирано от банката на ответника с Договор за цесия от
06.12.2013 г.
3
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на С. С. К., ЕГН **********, с
настоящ адрес в гр. ***, сумата от 768,93 /седемстотин шестдесет и осем лева и
деветдесет и три стотинки/ лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна
инстанция.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4