Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 30.04.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на тридесети
април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при
секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 629/2018
год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила молба от Т.И.Т.
и Б.Н.Т. за допускане на развод по взаимно съгласие.
В молбата се твърди, че молителите са сключили граждански брак на
24.12.1989 г. От брака си имат родени две пълнолетни деца – Ангел на 26 г. и
Ивета на 19 години. Твърди се, че са постигнали съгласие за прекратяване на
брачната си връзка и отправят искане до съда да постанови решение в този смисъл,
с което да се одобри постигнатото между тях споразумение.
Молителите са предложили за
утвърждаване от съда на споразумение със следните параметри: Родените
деца от брака са пълнолетни; Съпрузите нямат
претенции за лична издръжка; Ползването на семейното жилище, находящо се на
адрес: гр. Ловеч, ж. к. „Младост", бл. 309, вх. Е, ап. 13 се предоставя на
Б.Т., като Т.Т. ще го освободи, считано от влизане на решението за развод. Ако
не го освободи в този срок ще дължи месечен наем в размер на 150,00 лева, а Б.Т.
има право да се снабди с изпълнителен лист за принудително освобождаване на
жилището от Т.; След прекратяване на брака съпругата ще запази фамилно име; Разноските
по делото ще останат в тежест на страните, така както са направени, а
окончателната държавна такса ще се плати по-равно; Дължимите държавни такси
върху поделеното имущество, описано по долу, ще се изплатят от всеки от съпрузите,
съобразно на стойността на имуществото, което получават; Всички кредити,
получени от двамата съпрузи от банки, други кредитни институции и физически
лица ще се изплащат така, както са получени, тъй като не са теглени за нуждите
на семейството; Съпрузите декларират,
че нямат сключен брачен договор; През време на брака съпрузите са придобили с
общи средства и усилия недвижимо и движимо имущество, което си поделяме както
следва: Б.Н.Т. получава в дял и става
изключителен собственик на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда,
с идентификатор 43952.511.50.9.13, находящ се в гр. Ловеч, ж. к. "Младост",
бл. 309, вх. Е, ет. 5, ап.13, разположен в сграда, изградено в поземлен имот с
идентификатор 43952.511.50, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент,
с площ от 76.26 кв. м., заедно с прилежащото му избено помещение № 13, заедно с
0.95196 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж № 43952.511.50.9.14, под обекта №
43952.511.50.9.10, над обекта № 43952.511.50.9.16. Т.И.Т. получава в дял и става
изключителен собственик на лек автомобил, тъмно зелен металик, ФИАТ УЛАЙС, с
рег. № ОВ8716АТ и туристическо
ремарке с рег. № ОВ0684ЕА, рама 697295. За уравнение на дяловете Т.И.Т. е
получил предварително от Б.Т. сумата 4 000,00 лева; Останалите движими
вещи съпрузите са поделили доброволно при раздялата си.
В хода на делото молителите
участва лично, а по същество излагат становище за основателност на молбата.
Съдът, след преценка-поотделно и
в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал и становищата на
молителите, приема за установено следното от фактическа страна:
Т.И.Т. и Б.Н. Кочева са сключили
граждански брак на 24.12.1989 г. в с. Горско Сливово, община Летница, за което
е издадено акт за граждански брак № 3 от същата дата от Кметство Горско Сливов.
Това се установява от удостоверение за сключен граждански брак серия
ГБ-85/24.12.1989 г. След сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното
име Т..
Между Георги Енчев Пенчев от една
страна и Б.Н.Т. и Т.И.Т., от друга, е постигнато съгласие за сключване на
договор, по силата на който първият продава на вторите ап. № 13, на петия етаж,
вх. Е, в ЕПЖБ 309, в кв. „Младост”, гр. Ловеч, построен върху държавен парцел,
състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня с тоалетна, коридор и тераси,
ведно с избено помещение № 13 и 0,95196 % от общите части на сградата и правото
на строеж срещу сумата от 6 598,00 лв., което се установява от нотариален
акт № 190, том III, рег.
№ 2534, дело № 363 от 2004 г. Ангажирана е скица на обекта и удостоверение за
данъчна оценка, от което е видно, че оценката на имота е 13 816,00 лв.
На името на Т.И.Т. е регистрирано
туристическо ремарке с рег. № ОВ0684ЕА със застрахователна стойност от 100,00
лв., а на 21.09.2011 г. не негово име е регистриран лек автомобил „Фиат Улайс”,
с рег. № ОВ6716АТ със застрахователна стойност от 1000,00 лв. Казаното се
установява от ангажирани по делото свидетелства за регистрация и удостоверения
за застрахователна стойност, издадени от ЗАД „Алианц България” от 09.03.2018 г.
С оглед на така очертаната
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искане за
развод по взаимно съгласие, с правна квалификация чл. 50 СК.
Молителите се намират в брачна
връзка, като са активно легитимирани да искат нейното прекратяване.
В хода на процеса те са изразили
своето съгласие за разтрогване на брачната им връзка, като предвид това, че са
го сторили в молба до съда и са го потвърдили в хода на делото, следва да се
приеме, че то е сериозно. Съгласието съдът приема, че е непоколебимо, тъй като
молителите са изложили споразумение, уреждащо отношенията им след прекратяване
на брака, като в хода на делото са заявили, че го поддържат.
С оглед на това, не трябва да се
изследват причините за вземане на решение за прекратяване на брачната връзка.
Споразумението не противоречи на
закона. От брака си молителите имат родени деца, но те са пълнолетни, поради
което техните интереси не подлежат на оценка в процеса.
От изложеното може да се направи извода, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод по взаимно съгласие и прекратяване брака на Т.И.Т. и Б.Н.Т..
На основание чл. 69, ал. 2 ГПК,
във връзка с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
реда на ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв.,
която се възлага по-равно на молителите – по 7,50 лв. В тежест на Т.И.Т. следва
да се възложи заплащането на такса от 102,00 лв. процент от стойността на
имуществото, което получава в дял – 100+1000+4000х2% /таксата е определена при
съобразяване мотивите на опр. № 352/18.05.2010 г. по ч. т. д. № 367/2010 г. на II ТО/. В тежест на Б.Н.Т. следва
да се възложи заплащането на такса от 276,32 лв. - процент от стойността на
имуществото, което получава в дял – 13816х2% таксата е определена при
съобразяване мотивите на опр. № 352/18.05.2010 г. по ч. т. д. № 367/2010 г. на II ТО/. Направените от молителите
разноски следва да останат в тежест на всяка една от тях, така като са сторени,
с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод по взаимно
съгласие и ПРЕКРАТЯВА сключения граждански брак с акт № 3/24.12.1989 г. в с.
Горско Сливово, община Летница между Т.И.Т. с ЕГН ********** и Б.Н.Т. с ЕГН **********.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Т.И.Т.
с ЕГН ********** и Б.Н.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, ж. к.
„Младост“, бл. 309, вх. Е, ап. 13 споразумение относно последиците от
прекратяването на брака, съгласно което:
Родените деца от брака са пълнолетни;
Съпрузите нямат претенции за лична издръжка; Ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Ловеч, ж. к. „Младост", бл. 309, вх. Е, ап. 13 се предоставя на Б.Т., като Т.Т. ще го освободи, считано от влизане на решението за развод. Ако не го освободи в този срок ще дължи месечен наем в размер на 150,00 лева, а Б.Т. има право да се снабди с изпълнителен лист за принудително освобождаване на жилището от Т.;
След прекратяване на брака съпругата ще запази фамилно име;
Разноските по делото ще останат в тежест на страните, така както са направени, а окончателната държавна такса ще се плати по-равно;
Дължимите държавни такси върху поделеното имущество, описано по долу, ще се изплатят от всеки от съпрузите, съобразно на стойността на имуществото, което получават;
Всички кредити, получени от двамата съпрузи от банки, други кредитни институции и физически лица ще се изплащат така, както са получени, тъй като не са теглени за нуждите на семейството;
Съпрузите декларират, че нямат сключен брачен договор;
През време на брака
съпрузите са придобили с общи средства и усилия недвижимо и движимо имущество,
което си поделяме както следва:
Б.Н.Т. получава в дял и става изключителен собственик на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 43952.511.50.9.13, находящ се в гр. Ловеч, ж. к. "Младост", бл. 309, вх. Е, ет. 5, ап.13, разположен в сграда, изградено в поземлен имот с идентификатор 43952.511.50, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с площ от 76.26 кв. м., заедно с прилежащото му избено помещение № 13, заедно с 0.95196 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж № 43952.511.50.9.14, под обекта № 43952.511.50.9.10, над обекта № 43952.511.50.9.16.
Т.И.Т. получава в дял и става изключителен собственик на лек автомобил, тъмно зелен металик, ФИАТ УЛАЙС, с рег. № ОВ8716АТ и туристическо ремарке с рег. № ОВ0684ЕА, рама 697295. За уравнение на дяловете Т.И.Т. е получил предварително от Б.Т. сумата 4 000,00 лева;
Останалите движими вещи
съпрузите са поделили доброволно при раздялата си.
ОСЪЖДА Т.И.Т. с ЕГН ********** с
адрес *** да заплати в полза РС Ловеч държавна такса в размер на 7,50 лв. /седем
лева и петдесет стотинки/ за прекратяване на брачната връзка, 102,00 лв. /сто и
два лева/ такса върху стойността на полученото в дял имущество.
ОСЪЖДА Б.Н.Т. с ЕГН **********, с
адрес ***, ж. к. „Младост“, бл. 309, вх. Е, ап. 13 да заплати в полза РС Ловеч
държавна такса в размер на 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ за
прекратяване на брачната връзка и 276,32 лв. /двеста седемдесет и шест лева и
тридесет и две стотинки/ такса върху стойността на полученото в дял имущество.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: