№ 484
гр. Пещера, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско
дело № 20255240100755 по описа за 2025 година
Подадена е искова молба, в която се твърди, че между ответника д-р Д.
Й. Г. и „МБАЛ-Пазарджик“ АД е сключен трудов договор № 255 от
03.11.2015г„ на длъжност лекар - специализант по „очни болести“ в отделение
„Очно отделение “ при „МБАЛ -Пазарджик” АД, със срок на договора : до
датата на придобиване на права на специалист, но не по-късно от 1 година от
допускането на специализанта до държавен изпит.
Договорът е сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 от Кодекса на труда
във вр. Наредба № 1 от 22.01.2015г. за придобиване на специалност в
системата на здравеопазването, издадено от Министерство на
здравеопазването, обн. в ДВ бр.7 от 27.01.2015год.
В деловодството на „МБАЛ- Пазарджик“ АД е постъпило заявление с
вх.№ 10394/ 29.11.2022г. от д-р Г., с което желаела да прекрати трудовото си
правоотношение с „МБАЛ-Пазарджик“ АД, считано от 05.12.2022г., поради
семейни причини.
Със становище с вх.№ 10597 от 02.12.2022г. и във връзка с подадено
заявление с вх.№ 10394 от 29.11.2022г., д-р Г. е дала допълнително становище
във връзка с прекратяване на трудовото отношение по семейни причини.
На основание чл.326, ал.1 от Кодекса на труда и заявление с вх.№ 10394
1
от 29.11.2022г. от д-р Г., работодателят издал Заповед № 192 от 02.12.2022г. , с
която прекратява трудовото правоотношение с д-р Г., считано от 05.12.2022г.
Заповед № 192 от 02.12.2022г. е получена от д-р Г. на 05.12.2022г.
съгласно Заповед № 192 от 02.12.2022г. и на основание чл.220, ал.1 от КТ, д-
р Г. е изплатила на работодателя „МБАЛ-Пазарджик“ АД обезщетение за не
спазено предизвестие от нейна страна в размер на брутно трудово
възнаграждение от 85 календарни дни, считано от 05.12.2022г.
В исковата молба са цитирани чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от трудов договор
№ 255 от 03.11.2015 г. Преминалият срок на обучение от д-р Г. по медицинска
специалност „очни болести“ по трудов договор № 255 от 03.11.2015 г. е в
размер на 4 години, 3 месеца и 12 дни, като се претендира неустойка е в
размер на 51 месец х 200 лева - 10 200 лева, 12 дни х 6,67 лева- 80.04 лева или
общата сума, която е следва да възстанови на работодателя в размер на 10
280.04 лева.
Твърди се, че с Уведомление е изх. № РД 08-2378/ 05.12.2022г.
работодателят е уведомил и поканил д-р Г. да възстанови сумата от 10 280.04
лева, представляващи договорена неустойка по чл. 3 ал. 1 и ал. 4 от трудов
договор № 255 от 03.11.2015г.: при прекратяване на договора по субективни
причини от страна на лекаря- специализант, същият дължи на работодателя
неустойка в размер по 200 лева на месец за преминалия срок на обучение до
момента на прекратяване, във връзка с неизпълнение на задължението на
лекаря- специализант д-р Г. по т.3 /4/ , във връзка е т.3/1/ от трудов договор №
255 от 03.11.2015г„ а именно прекратяване на трудовия договор по нейно
желание преди изтичане на 5 годишния срок за обучение.
Независимо от поетото задължение от ответника д-р Г., преди изтичане
на договорения срок от 5 години и въз основа на депозирано при работодателя
заявление за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 326, ал.1 КТ,
трудовото правоотношение е прекратено, считано от 05.12.2022г.
Твърди се, че уведомление с изх.№ РД 08-2378/05.12.2022 г. е връчено
над-р Г., която е отказала да подпише същото, като отказът е удостоверен с
двама свидетели.
Уведомление с изх. № РД 08-2378/ 05.12.2022 г. е получено от д-р Г. с
куриерска пратка на 15.12.2022 г.
2
До настоящия момент д-р Г. не е изпълнила доброволно Уведомление с
изх.№ РД 08- 2378/05.12.2022 г., което обусловя и правния интерес от
предявяване на настоящите искове.
Моли да се постанови решение, с което да се осъди д-р Д. Й. Г., ЕГН
**********, от гр. Пазарджик, ********, да заплати на „МБАЛ-Пазарджик“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
ул.“Болнична“ № 15, следните суми: 10280,04 лв. (десет хиляди двеста и
осемдесет лева и четири стотинки), представляващи договорена неустойка по
чл.3/ 4/ от трудов договор № 255 от 03.11.2015г. за преминалия срок на
обучение 4 години, 3 месеца и 12 дни до момента на прекратяване, като
отговорност за неизпълнение на поетото задължение по т. 3 /4/, във връзка с т.
3 /1/ от трудов договор № 255 от 03.11.2015 г., ведно със законовата лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Претендират се разноски. Сочат се доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се твърди, че на 03.11.2015 г. в гр. Пазарджик е сключен срочен трудов
договор № 255/03.11.2015г. между „МБАЛ-Пазарджик“ АД и ответницата,
като лекар - специализант по специалността „Очни болести“, съгласно чл. 68,
ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 1/22.01.2015 г., за срок до датата
на придобиване на права на специалист, но не по-късно от 1 година от
допускането на специализанта до държавен изпит. Договорът предвижда, че
след завършване на следдипломното обучение и придобиване на специалност
„Очни болести“, докторът следва да продължи да работи за работодателя
„МБАЛ- Пазарджик“ АД за срок от 5 години, считано от завършването на
следдипломното обучение и придобиване на специалност „Очни болести“,
независимо дали договорът по чл. 68 от КТ ще се превърне в безсрочен, или
ще се сключи нов трудов договор.Твърди се, че на 14.10.2022 г. е сключено
допълнително споразумение № 985/14.10.2022 г. към трудов договор №
255/03.11.2015 година.
На 29.11.2022г. ответницата депозира заявление за прекратяване на
трудовото правоотношение с „МБАЛ - ПАЗАРДЖИК“ АД , позовавайки се на
семейни причини. Същото е резолирано с „ДА“ от работодателя. Твърди се, че
на 02.12.2022 г. същата депозира становище до изпълнителния директор на
3
„МБАЛ - ПАЗАРДЖИК“ АД, излагайки причините за своето напускане.
Със Заповед № 192/02.12.2022 г. трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 05.12.2022 година.
Заповедта предвижда, че поради неспазване на срока на предизвестие
следва да се заплати на работодателя обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие от 85 календарни
дни, считано от 05.12.2022 година.
Твърди се, че ответницата заплатила на работодателя си сума в размер на
3354,45 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
Твърди се, че работодателят не е изпълнил задълженията си по договора
за специализация, предвидени в чл. 234, ал. 3 от КТ, а именно не е осигурил
необходимите условия за обучение и квалификация. В настоящия случай
работодателят не е изпълнил следните свои задължения: Ответницата е
следвало да премине два основни обучителни курса, които следвало да бъдат
заплатени от базата за обучение - в случая, „МБАЛ - ПАЗАРДЖИК“ АД.
Ищецът е принудил ищцата да заплати въпросните курсове, като за доказване
на това твърдение прилага: Учебна карта-направление за постъпване на
обучение в МФ от 02.03.2020г. по тема „1048 офталмология, втора част“, както
и разписка за заплащане, с основание: „основен курс 2 част очни болести
1048“ от 18.03.2020 година.
Отделно от това се твърди, че „МБАЛ - ПАЗАРДЖИК“ АД не е
изпълнил задължението си да изпраща навреме необходимата документация
към висшето училище -Медицинският университет - Пловдив, което
принудило д-р Г. лично да предава документите в университета, с което
изпълнявала задължение, което всъщност е на болничното заведение. Липсата
на комуникация между базата за обучение и висшето училище поставили
ответницата в трудна ситуация, тъй като следвало да поеме отговорности,
които не са нейни, свързани с отделяне от личното й време да пътува до гр.
Пловдив и обратно до гр. Пазарджик, където същата живее и работи.
На следващо място, трудовият договор е прекратен от страна на д-р Г. по
уважителни причини, без предизвестие, тъй като тя е следвало да поеме
грижите за 2-годишното си дете, което до момента се отглеждало от своите
баба и дядо по бащина линия, за да има възможност тя да изпълнява поетите
4
от нея задължения към „МБАЛ-ПАЗАРДЖИК“ АД - нещо, което вече било
невъзможно за нея. Към депозираното от ответницата заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение същата е представила
доказателства, че промяната в семейните й отношения е направила
невъзможно продължаването на работата й за болничното заведение.
Отделно от изложеното счита, че са налице нарушения на условията на
труд от страна на работодателя, който според разпоредбата на чл. 127, т. 3 от
КТ е длъжен „да осигури нормални условия за изпълнение на работата, както
издравословни и безопасни условия на труд“. Условията на работа са били
изключително тежки за ответницата. Като майка на малко дете до 6-годишна
възраст, не е следвало д-р Г. да има нощни дежурства, въпреки което обаче
постоянно е била включвана в нощния график и е полагала нощен труд. Освен
това, официално на д-р Г. са се отчитали по-малко часове, отколкото реално е
изработвала. Съпругата на завеждащия отделението - д-р А. К., изготвяла
графиците по такъв начин, че натоварването на ответницата било значително
по-голямо, тъй като същата била на разположение непрекъснато, но в края на
месеца се отчитали по-малко часове от изработените, като разликата в
часовете се записвала като изработени часове от съпругата на завеждащия
лекар.
Отделно от това, излага още в отговора си, че била неколкократно
заплашвана, че ще бъде командирована да специализира в гр. Пловдив, което
за нея означавало ежедневно пътуване до друго населено място и огромно
неудобство, тъй като тя и семейството й живеят в гр. Пазарджик.
Излага още че завеждащият отделението по очни болести лекар - д-р К.
имал сериозни проблеми с алкохола и често заставял д-р Г. да отговаря на
обажданията на съпругата му и да разговаря вместо него.
Д-р Г. два пъти е прекъсвала работа поради бременност и майчинство.
Въпреки че законът й позволявал да ползва отпуск за отглеждане на дете до 2-
годишна възраст, след навършване на първата година на дъщеря й, от „МБАЛ -
ПАЗАРДЖИК“ АД принудили д-р Г. да се върне на работа, заплашвайки я, че
я комадироват в гр. Пловдив.
В резултат на натиска срещу ответницата, през м. май 2020г. същата
депозирала жалба за психически тормоз срещу завеждащия отделението - д-р
К., до ръководството на „МБАЛ - ПАЗАРДЖИК“ АД, която прилага като
5
доказателство. Жалбата била заведена с входящ номер и докладвана на
сутрешен рапорт пред останалите лекари, но жалбоподателката не получила
никакъв отговор.
Ето защо счита, че д-р Д. Г. не дължи на работодателя си неустойка за
неизпълнение на задължението да работи при него в продължение на пет
години.
На следващо място в трудовия договорът е предвидено, че същият може
да бъде прекратен по общия ред, установен в закона, и с предизвестие на една
страна до другата страна със срок от 90 дни при спазване на т. 3. 4 от същия.
В случая, на 29.11.2022г. специализантът е депозирала молба за
прекратяване на трудовия договор, с която моли същият да бъде прекратен,
считано от 05.12.2022 година, т.е. 5 дни по-късно. В този смисъл очевидно
специализантът желае прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, т.к. в заявлението си същата не е посочила 90-дневния срок
предвиден в чл.4 от трудовия договор.
Работодателят е резолирал с „ДА“ това заявление и още на 02.12.2022г.
издава заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
05.12.2022година.
Становището, депозирано от ответницата на 02.12.2022г. е ирелевантно,
т.к. на същата дата работодателят вече е издал заповедта за прекратяване на
ТД. Ето защо считат, че специализантът е предложила, а работодателят е
приел да бъде прекратено сключеното между тях трудово правоотношение,
което прави прекратяването по взаимно съгласие. Сочи практика на ВКС по
чл.290 от ГПК- Решение № 326 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 706/2009 г.,
IV г. о., ГК, „при установено прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 325, т. 1 КТ следва да се приеме, че Обучаваният не е прекратил
трудовия си договор с предизвестие по чл. 326 КТ, поради което не дължи на
работодателя си неустойка за неизпълнение задължението си да работи при
него пет години“.
На следващо място, други отбелязвания върху Заповедта, освен
предвиденото обезщетение за неспазване на предизвестието, не са извършени.
Заповедта е връчена срещу подпис на ответника, като последната е заплатила
предвиденото обезщетение, за което ищецът е представил доказателство. В
6
Заповедта обаче не е отбелязано, че следва да се заплаща неустойка за
неизпълнение на задължението на работника да работи
Считат, че са налице предпоставките по чл. 83 от ЗЗД ответницата да
бъде изцяло освободена от отговорност за неизпълнение на договора по чл.
234 от КТ, досежно срока за работа, поради поведението на работодателя
кредитор, мотивирало я да не продължи работата си в болницата.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска
на „МБАЛ-Пазарджик“ АД като неоснователен, както и да осъдите ищеца да
заплати на ответницата направените съдебни разноски. Сочат доказателства.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. П. Г.. Същата
поддържа иска и изразява становище по съществото на делото. Претендират
разноски.
В съдебно заседание ответницата не се явява. Представлява се от адв. Л.
Д.. Оспорва иска. Излага съображения за неоснователност на претенцията.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
Съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 92 от ЗЗД, във вр. чл. 11, ал. 1, т.
1 от Наредба 1/22.01.2015 г.
Видно от трудов договор № 255/03.11.2015 г., МБАЛ Пазарджик – АД с
Д. Й. Неделина / след брака Г./ са се споразумели първият да възложи, а
вторият да изпълнява длъжността "лекар специализант – очни болести " в
лечебното заведение със срок до датата на придобиване на права на
специалист, но не по-късно от една година от допускане на специализанта до
държавен изпит, с работно време от 8 ч., основно месечно възнаграждение от
750 лв. и допълнително възнаграждение за прослужено време от 1 %, със срок
за предизвестие за прекратяване на трудовия договор от 90 дни, при спазване
на чл.3т.4, уговорен е размерът на платения годишен отпуск, служителят се е
задължил да постъпи на работа на 04.11.2015 г.
В чл. 3 от трудовия договор е предвидено, че след завършване на
следдипломното обучение и придобиване на специалност „Очни болести“,
7
докторът следва да продължи да работи за работодателя „МБАЛ- Пазарджик“
АД за срок от 5 години, считано от завършването на следдипломното обучение
и придобиване на специалност „Очни болести“, независимо дали договорът по
чл. 68 от КТ ще се превърне в безсрочен, или ще се сключи нов трудов
договор.
От свидетелство за призната специалност рег. № 027375/26.06.2024г. на
Тракийски , МФ – Стара Загора се установява, че д-р Д. Г. след успешно
положен държавен изпит е придобил специалност "Очни болести ",
считано от 01.06.2024 г.
На 29.11.2022 г. Д. Г. е подала заявление, като е предложил на работодателя си
да бъде прекратен трудовият договор между тях считано от 05.12.2022 г.,като
е посочила семейни причини. Не е посочено предизвестие. С допълнително
становище е уточнила на 02.12.2022г. , че семейните причини се изразяват в
невъзможност за гледане на малолетното й дете от бабата и дядото.
Със заповед № 192/02.12.2022 г. на изпълнителния директор на МБАЛ
Пазарджик АД е прекратено трудовото правоотношение по трудов договор №
255/03.11.2015 г. с Д. Г. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, т. е. с предизвестие
от 90 дни по искане на работника.
Заповедта е влязла в сила , тъй като не е обжалвана от страните по делото.
Специализантът е представил писмен документ за платения срок на
предизвестието.
Настоящият състав намира, че не следва да бъдат обсъждани показанията на
разпитания свидетел и съпруг на ответницата, доколкото чрез тях се
установяват факти, свързани със състоянието на ответницата, връщайки се от
работа и това, което същата му е разказвала за работната среда, като
свидетелят няма преки впечатления от мястото на работа, а е чувал за това от
сестри и формирайки извод от своята специализация, но в друго отделение.
Намира ги за неотносими към правния спор, доколкото не касаят начина на
възникване и прекратяване на трудовото правоотношение, респ. виновно
поведение на ответника.
От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че ответникът
е работил в ответното дружество от 04.11.2015 г. при липса на други данни
следва да се приеме, че оттогава е започнало обучението му за придобиване на
8
специалност, доколкото в този момент му е определен научен ръководител и
място за провеждане на обучението, придобил е права по специалност "очни
болести" на 01.06.2024 г., когато е приключило обучението му.
Видно от приетото заключение на съдебно-икономическа експертиза с вещо
лице Б. Д. , което съдът като компетентно изготвено възприема, се установява,
че преминалия срок на обучение по трудовия договор за периода от
04.11.2015г. до 04.12.2022 г. е 4 години 3 месеца и 4 дни . Неустойката, която
се дължи по чл. 3 ал. 4 от договора е 10 226,30 лева.
Вещото лице установява че посочения период на обучение не включва
периоди които не са признати за обучение , тоест прекъсване на обучението за
повече от 30 дни. Експертизата е приета в о.с.з.
Настоящият състав приема, че трудовия договор №255/ 03.011.2015г. следва
да се приеме и като договор за повишаване на квалификацията по смисъла
на чл. 234 от КТ.
Доколкото професионалната квалификация определя степента на знания и
умения по дадена професия и специалност и тя е от значение за качеството и
ефективността при изпълнение на възложената работа, нейното повишаване е
в интерес на двете страни в трудовото правоотношение, като работникът или
служителят следва да положи необходимите усилия за това, а работодателят е
длъжен да осигури подходящи условия за поддържане и повишаване на
квалификацията на своите работници и служители. По повод повишаване на
квалификацията на определени работници или служители може да се сключи
нарочен договор по чл. 234 от КТ, в който страните могат да определят
професията и специалността, по която работникът или служителят ще се
обучава, мястото, формата и времето на обучението, финансовите, битовите и
други условия за времето на обучението, да уговарят задължение на работника
или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече
от 5 години, както и отговорност на страните при неизпълнение на
задълженията им по договора. Уговорката за работа за определен срок от
страна на работника или служителя, респ. задължението му да заплати на
работодателя обезщетение при неспазване на този срок, е логична последица
от това, че работодателят е направил разходи за повишаване на
квалификацията на този работник или служител, за да осигури по-ефективно и
качествено изпълнение на дейността си, но последният се е облагодетелствал
9
от това, получавайки нови знания и умения, които ще му помогнат за
професионално израстване при същия или друг работодател, като
предсрочното му напускане ще доведе до имуществена вреда на работодателя
под форма на претърпени загуби поради липсата на възвращаемост на
вложените средства за повишаване на квалификацията на работника или
служителя, както и под форма на пропуснати ползи от невъзможността да
бъде престирана работната сила на служителя в квалифициран вариант през
уговорения период.
Макар да е уреден от КТ и сключен въз основа на съществуващо трудово
правоотношение, този договор няма за предмет пряко престиране на работна
сила, като за него са приложими общите правила на ЗЗД.
За да бъде преценена валидността на договора, следва да бъде извършено
тълкуване на същия по смисъла на чл. 20 от ЗЗД, като се търси действителната
обща воля на страните, а отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с
други в смисъла, произтичащ от целия договор, с оглед неговата цел, обичаите
в практиката и добросъвестността.
Действително в трудовия договор е предвидено, че той се сключва по реда
на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, т. е. той е срочен до завършване на определена
работа, която ответницата д-р Д. Г. ще изпълнява на длъжността "Лекар-
специализант по очни болести ", със срок до датата на придобиване на права
на специалист, но не по-късно от една година от допускане на специализанта
до държавен изпит.
На първо място следва да се посочи, че предвид основанието за сключване на
срочния трудов договор - чл. 68, ал. 1, т. 2 вр. чл. 70 КТ и чл. 11, ал. 1 от
Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на
здравеопазването и съобразно поетите от страните задължения работникът да
изпълнява длъжността "лекар, специализант "а работодателят да осигури
условия за практическото му обучение освен престирането на работна сила от
страна на работника, предмет на договора е и придобиването на специалност в
системата на здравеопазването т. е. съдържа и споразумение по смисъла на чл.
234 КТ. Отношенията между страните във връзка с придобиване на
специалност в системата за здравеопазването по правната си същност са
гражданскоправни.
С договора страните в правоотношението са се споразумели да бъде
10
променено основанието на договора – от срочен за извършване на определена
работа на срочен за определен срок, който не може да бъде по-кратък от
пълния срок на обучението на служителя за придобиване на специалност
"очни болести ", като договорът за повишаване на квалификацията по чл. 234
от КТ се е напластил върху по-рано възникналото трудово правоотношение.
Имайки предвид целта на договора и липсата на изрична уговорка, че то ще
породи действие в по-късен момент, настоящият състав намира, че срокът на
обучение е започнал да тече от датата на постъпване на работа 04.11.2015 г., в
този смисъл е и чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на
специалност в системата на здравеопазването. Обучението за придобиване на
специалност приключва с успешно полагане на държавния изпит за
специалност в срок не по-дълъг от 5 години след изтичане на срока, определен
в приложение № 1 за съответната специалност. В случая ответницата е
придобила специалност след прекратяване на договора – а именно на
01.06.2024г.
Следователно страните са сключили договор за придобиване на специалност
на назначения лекар-специализант, по силата на който ответникът се е
задължил да работи в лечебното заведение за посочения срок, което той не е
изпълнил, доколкото трудовото правоотношение между страните е било
прекратено на 05.12.2022 г.
Следователно е предвидена възможност обучението на лекар-специализант да
се извършва в лечебно заведение, с което той е сключил договор, поело
задължение да го обучава и повишава квалификацията му, а от своя страна
специализантът се е задължил да работи в него за срок от 5 години. Това от
своя страна води до извод, че предявеният иск за заплащане на това
обезщетение е основателен .
По делото съществуват данни, че ответницата на 29.11.2022 г. е заявила с
писмена молба до ищеца искане за прекратяване на трудов договор, макар и
да не е посочила правната норма, нито е посочила изрично по взаимно
съгласие.
По- новата практика / по чл. 290 ГПК - Решение № 171 от 15.10.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 171/2020 г., IV г. о., ГК,/ приема , че когато предложението за
прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ изхожда от
работник или служител, но без да са посочени в него условията на
11
прекратяване, искането следва да се приеме за предизвестие по инициатива на
работника или служителя съгласно чл. 326 КТ, независимо дали работодателят
е прекратил трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Когато обаче
предложението на работника или служителя съдържа конкретно
волеизявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, при
неприемане от страна на работодателя, изявлението не може да се счита за
предизвестие по чл. 326 КТ, тъй като волята на предложителя е да прекрати
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и е
недопустимо да се тълкува в друг смисъл.В случая, направеното предложение
от ответника не съдържа конкретни условия за прекратяване на трудовия
договор, поради което изявлението му следва да се приеме за предизвестие по
инициатива на работника или служителя по чл. 326 КТ.
Претендираната неустойка се намира систематично, логически и
функционално определена в раздел 3 от договора – „Други условия по
трудовия договор“. В този раздел е предвидено специализанта след
придобиване на специалност да продължи да работи при същия работодател за
срок от 5 години- това представлява нов договор по чл. 234 от КТ.
Неустойката в алинея трета следва да се тълкува в случаите, в които
специалистът вече виновно не изпълнява задълженията си за повишаване на
квалификацията си, като е предвидено да възстанови на работодателя
средствата, които е предоставил за неговата квалификация.
В алинея четвърта, процесната, по която се претендира неустойка, при
прекратяване на договора от специализанта по „субективни причини“дължи
неустойка от 200 лева на месец за срока на обучението до прекратяването.
В случая субективни причини следва да се имат предвид такива, които стоят и
се намират в сферата на ответницата. Тоест по аргумент от противното – не са
обективни причини. За конкретния казус причините за прекратяване на
трудовия договор са посочени като „семейни причини“. Тоест те са част от
личния живот на ответницата.
Субективното усещане на ответницата за специално отношение към нея
не намира израз в нито едно прието по делото писмено доказателство, а най –
малкото в това, което е декларирала писмено като основание за прекратяване
на трудовия й договор. Не само това, но и пред нея е стояла възможността да
12
се премести в друга база съобразно правилата на Наредба № 1 / 2015 г.
В случая твърдяните от ответницата препятствия и обструкциите, които
изтъква – пътуване, дежурства, нощни смени и графици на разположение,
малолетни деца, имащи и битов характер, са относими за голям брой млади
специалисти, търсещи начин да се утвърдят в сферата, в която искат да се
занимават. Начина на решаване на тези проблеми е изцяло личен, субективен.
Като в случая ответницата е решила да прекрати изпълнението на задължения
си, по субективни причини – семейни такива, които не може да реши по друг
начин, поне според нея.
Като резултат от гореизложеното се стига до извода че ищецът е дал
възможност на ответницата да се обучава, осигурил й е база, обучение,
обучители, явяване на изпити, ползване на отпуски/ поне не се твърди
противното/, срещу насрещното задължение на ответницата да работи при
ищеца и придобие специалност .
Отделно от това твърденията за нездравословна работната среда, твърденията
за липса на безопасни условия на труд, не намират приложение, тъй като
последиците от неизпълнението на поетите с договора задължения се
регулират от ЗЗД, а не по КТ. Също така твърденията, че базата на ищеца не
отговаряла на изискванията, се опревергава от приложената по делото
акредитация на болницата, важаща за срок от 5 години.
Обстоятелството, че работодателят се е съгласил с подадената от неговия
работник молба за освобождаване от длъжност, без да изчака изтичането
срока на предизвестие издавайки заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение, не променя този извод. Налице е виновно неизпълнение на
клаузата по чл. 3, ал. 4 от договора, обуславящо отговорност от неизпълнение
на задължението на работника /служителя/ да работи при същия работодател
за уговорения период.
С оглед изхода на делото следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника направените от него разноски в двете инстанции в общ размер на
411,20 лева за д.т., 1550 лева адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице в размер на 400 лева.
Предвид гореизложените мотиви съдът
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА д-р Д. Й. Г., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ********, да
заплати на „МБАЛ-Пазарджик“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул.“Болнична“ № 15, сумата от 10 226,30 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба -19.12.2024г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
до претендирания размер от 10 280,04 лева.
ОСЪЖДА д-р Д. Й. Г., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ********, да
заплати на „МБАЛ-Пазарджик“ АД, ЕИК: *********, разноски в размер на
2361,20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
14