№ 9791
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110163968 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Мъни плюс корп“ ЕАД, с ЕИК:
********* /с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. И. Л., срещу Ц. В. Д., с
ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 1/сумата от 180.99 лева –
остатък незаплатена цена на устройство Handset MOT One Macro Blue +Moto
E6 Gray със сериен номер 357230100751512 по договор за продажба на
изплащане № *********/22.11.2019 г. между ответницата и дружеството „А1
България“ ЕАД, която сума е заплатена от ищеца „Мъни плюс корп“ ЕАД в
качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД въз основа на договор за
поръчителство на 21.12.2020 г., 2/ сумата от 34.94 лева – обезщетение за
забава за периода от 21.12.2020 г. до 15.11.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на заявлението по ч.гр.д. № 6170/2023 г. на СРС –
21.12.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между ответницата Ц. В. Д. и
дружеството „А1 България“ ЕАД бил сключен договор за продажба на
изплащане № *********/22.11.2019 г. По силата на същия „А1 България“
ЕАД предоставило на ответницата устройство Handset MOT One Macro Blue
+Moto E6 Gray със сериен номер 357230100751512, чиято стойност
ответницата приела да заплаща на месечни вноски. Първоначално
ответницата заплащала вноските за устройството по погасителен план, но
1
впоследствие преустановила плащанията, поради което договорът бил
прекратен – а незаплатени останали 180.99 лева от стойността на
устройството.
Предвид продължилото незаплащане на стойността на устройството и
въз основа на договор за поръчителство помежду им от 07.11.2014 г.,
продължен с поредица от анекси, „А1 България“ ЕАД отправило покана до
ищеца да заплати той задълженията на ответницата, което и ищецът сторил на
21.12.2020 г. Така ищецът счита, че удовлетворил първоначалния кредитор,
поради което и встъпил в правата му срещу неизправния длъжник –
ответницата. Последната била уведомена от ищеца за замяната на кредитора и
поканена да заплати процесните суми, но от нея така и не последвало
плащане към ищеца. Такова плащане не постъпило и от впоследствие
встъпилия в дълг нов длъжник дружеството „Фонд за гарантиране на
задълженията на ФЛ“ ЕООД.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата
молба са представени: договор за продажба на изплащане №
*********/22.11.2019 г., приемо предавателен протокол за устройство,
договор за поръчителство и приложения към него, уведомление за замяна на
кредитор, приемопредавателни протоколи, платежно нареждане, договор за
встъпване в дълг и приложение към него.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата
по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се
оспорват по основание.
В тази връзка ответницата твърди, че не дължи никакви суми на „А1
България“ ЕАД и не е длъжник по договор. Нямала отношения и с „Мъни
плюс корп“ ЕАД, а и процесните суми били погасени по давност. С тези
аргументи иска отхвърляне на претенциите.
В съдебно заседание, проведено на 23.04.2024 г., процесуалният
представител на ищеца адв. Л., не се явява. Изразява писмено становище, с
което счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.
Ответницата редовно призована /призовката, връчена й лично на
03.03.2024 г./ не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно
заседание.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата
за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка
по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 9893/04.04.2023 г.
по ч.гр.д. № 6170/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на
длъжника.
От приложен по делото договор за продажба на изплащане № *********
от 22.11.2019 г., се установява, че същият е сключен между „А1 България“
2
ЕАД, в качеството на продавач, и Ц. В. Д., в качеството на купувач – като
договорът има за предмет мобилно устройство Handset MOT One Macro Blue
+Moto E6 Gray със сериен номер 357230100751512. Видно от приемо-
предавателен протокол от същата дата, продавачът е прехвърлил в
собственост и предал на купувача устройството Handset MOT One Macro Blue
+Moto E6 Gray със сериен номер 357230100751512. Договорът и приемо
предавателният протокол са подписани от ответницата купувач, като
подписите на същата не са оспорени.
В договора е уговорено, че устройството ще бъде заплатено на общо 24
вноски – една първоначална в размер от 154.80 лева и 23 месечни вноски по
погасителен план. В тази връзка видно от последния всяка от 23 месечни
вноски възлиза на по 8.50 лева – като включва главница и договорна лихва
/като за всяка вноска е посочен по отделно размерът на главницата и лихвата,
които погасява същата/ - съответно лихвата възлиза на 4.95 % годишно.
Съгласно договора първоначалната вноска се плаща при сключването му, а
общият срок за издължаване на остатъка от продажната цена е 23 месеца.
Извън първоначалната вноска размерът на останалите 23 вноски възлиза на
общо 195.50 лева.
Между страните не се спори, че ответницата купувач е заплатила
първоначалната вноска от 154.80 лева, както и първата вноска от 8.50 лева. От
втората вноска насетне обаче ответницата е допуснала забава в плащанията –
като е заплатила само сумата от 1.87 лева от втората вноска, а след това
окончателно е преустановила плащанията.
Представен е по делото договор за поръчителство от 07.11.2014 г.,
сключен между „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ /СБС/
АД – последното като поръчител, по силата на който поръчителят обезпечава
вземанията на кредитора срещу потребители – абонати по договор за
продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг /кредитен скоринг на
потребител/ и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит. Срокът на
договора е продължен с анекси от 08.10.2015 г., 15.03.2016 г., 12.10.2016 г.,
30.11.2017 г., 05.06.2018 г., 01.10.2018 г. и 08.08.2019 г. Съгласно последния
анекс срокът на договора се счита продължен с една година, считано от
08.08.2019 г. - т.е. до 08.08.2020 г. Приложимостта на договора за
поръчителство спрямо ответницата се установява от приемо-предавателен
протокол от № 308 от 05.07.2020 г., съставен между „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД и „А1 България“ ЕАД, ведно с приложена към него справка,
съдържаща данни за абонатите, в която справка е посочено вземане срещу Ц.
В. Д. в размер на 187 лева по договор № ********* от 22.11.2019 г. /л. 30 от
делото/.
Към исковата молба е приложено и уведомление за встъпване в дълг – по
чл. 146 от ЗЗД, което обаче няма данни да е връчено на ответницата. Същото
е издадено въз основа на т. 2.2.6 от договор от 07.11.2014 г., от страна на „А1
България“ ЕАД. Съгласно уведомлението до ответницата поръчителят
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД е погасило на 21.12.2020 г. вземанията
на кредитора по договор за продажба на изплащане № ********* от
22.11.2019 г. с длъжник Ц. В. Д. в размер на 180.99 лева.
3
В последващ приемо предавателен протокол № 337/08.02.2021 г. с
приложена справка е вписан актуалният размер на вземането срещу
ответницата, възлизащ на 180.99 лева /л. 37 от делото/.
Посоченото плащане от 180.99 лева се потвърждава от приложено по
делото платежно нареждане от 21.12.2020 г. /л. 33 от делото/.
На последно място съгласно договор за встъпване в дълг наред с
ответницата в задължението е встъпило и още едно лице „Фонд за
гарантиране на задълженията на ФЛ“ ЕООД. Няма данни обаче последното да
е заплатило процесните суми.
По делото липсва спор и че ответницата също не е заплатила процесните
суми вкл. към момента на приключване на устните състезания – като е
изпаднала в забава още с втората вноска. Няма данни вземанията по договора
да са обявявани за предсрочно изискуеми.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за
установяване вземането на ищеца към ответника за платени от ищеца като
поръчител суми, дължими от ответницата, в полза на трето лице, за което е
издадена заповед № 9893/04.04.2023 г. по ч.гр.д. № 6170/2023 г. по описа на
СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи съществуването на договор за
поръчителство, обезпечаващ вземания срещу ответника, по силата на който
договор за поръчителство е заплатил изискуемо вземане в полза на трето лице
– кредитор по договора за поръчителство и кредитор на обезпечените
вземания. Ответницата от своя страна следва да докаже плащане на
процесните суми.
Наличието на облигационно отношение по договор за продажба на
изплащане между ответника и „А1 България“ ЕАД, както и договор за
поръчителство, сключен между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД /предишното наименование на ищеца „Мъни плюс корп“
ЕАД/ се установява от приложените по делото писмени доказателства.
Установено е и плащането на остатъчните по договора за продажба
задължения от страна на поръчителя ищец от приложените уведомление от
„А1 България“ ЕАД и платежно нареждане.
В тази връзка възражението на ответницата, че не била в облигационни
отношения с „А1 България“ ЕАД няма как да бъде споделено –доколкото,
4
както се отбеляза и по-горе същата е подписала договора за продажба на
изплащане съответно приемо предавателния протокол за получаване на
устройството, а подписите й в никой от документите не е оспорен от нея.
На следващо място няма как да бъде споделено и възражението й, че не
е в облигационни отношения с ищеца „Мъни плюс корп“ ЕАД /с предишно
наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/. Това е така, доколкото
ответницата не твърди да е извършила плащане на сумата от 180.99 лева в
никакъв момент от изпадането си в забава по втората вноска по договор №
********* от 22.11.2019 г. до приключване на устните състезания по делото –
поради което и дори същата да се счита за уведомена в промяната на
личността на кредитора едва с връчване препис от исковата молба – то
правата й не са засегнати, доколкото не се претендира двойно плащане от
нейна страна. В случая, както се отбеляза и по-горе, от уведомлението и
платежното нареждане се установи, че след преустановяване на плащанията
от главния длъжник през м. януари 2020 г, поръчителят по договора
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД е изплатил оставащата сума по договора
в пълния й дължим размер от 180,99 лева.
Платилият дълга на главния длъжник поръчител разполага с личен
обратен (регресен) иск срещу главния длъжник. Това право той има, когато
изпълнението е редовно, т.е. проявява погасителен ефект спрямо главния
длъжник, като поръчителят следва да е уведомил главния длъжник за
намерението за изпълни, за да може изпълнението от поръчителя да е
противопоставимо на главния длъжник.
В случая съдът намира, че уведомление от поръчителя за намерението
му да изпълни задължението на длъжника, действително няма данни да е
отправяно съответно да е достигало до знанието на последния – ответницата
по делото. Уреденото в чл. 143 от ЗЗД задължение на поръчителя да уведоми
длъжника има за цел той да узнае своевременно възраженията му. доколкото
в противен случай рискува да плати недължимо или в повече. а длъжникът.
ако не знае за извършеното плащане от поръчителя. може да продължи да
изпълнява на кредитора (в този смисъл решение № 229 от 10.09.2012 г. по гр.
дело № 452/2011 г.. IV г. о.. ВКС). Неуведомяването на длъжника съгласно
чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за намерението за изпълнение от страна на поръчителя не
погасява регресните права на последния при плащане на задължението. а има
за последица непротивопоставимост на извършеното плащане на длъжника,
съответно поръчителят следва да търпи да му се противопоставят от
длъжника всички възражения, които той е могъл да направи на кредитора
преди изпълнението.
В случая обаче такива не са направени. Наред с това при получаване от
кредитора, както на изпълнение от длъжника, така и на изпълнение от
поръчителя, поръчителят може да иска от кредитора връщане на това, което е
получил недължимо (чл. 143, ал. 2, изр. посл. ЗЗД), но данни за плащане на
задължението и от длъжника не се съдържат по делото.
Поради това макар да не се установи поръчителят да е уведомил
длъжника за предстоящото изпълнение от негова страна, при извършено
5
такова, той разполага с обратен иск за платеното срещу длъжника,
респективно предявената в настоящото производство претенция е
основателна и следва да бъде уважена – доколкото не се твърди ответницата в
никакъв момент да е заплатила процесните суми вкл. на първоначалния
кредитор.
На последно място съдът намира за неоснователно и възражението на
ответницата за погасяване на задълженията й по давност. Това е така,
доколкото в случая вземанията произтичат от договор за продажба на
изплащане – т.е. спрямо тях намира приложение общата 5 годишна
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Поради това при договор от
22.11.2019 г. и заявление за издаване за заповед за изпълнение, подадено на
21.12.2022 г. това възражение няма как да бъде споделено, доколкото между
посочените дати е изтекъл период от пет години.
Досежно иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът намира, че по делото се
установява съществуването на главен дълг. От своя страна съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението, има право и на законна лихва върху заплатените суми от деня
на плащането. С оглед на това, доколкото по делото се установи, че
плащането е извършено на 21.12.2020 г., то именно от тази дата ответникът
дължи лихва за забава върху главницата до релевираната крайна дата на
периода 15.11.2022 г. Размерът на този иск не се оспорва от ответницата, но
съдът с помощта на електронен калкулатор, установи, че размерът на
дължимото обезщетение за забава за периода от 21.12.2020 г. до 15.11.2022 г.
действително възлиза на 34.94 лева, поради което и искът следва да бъде
уважен в пълния предявен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 6170/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 425 лева, от които 25 лева държавна такса и 400 лева
адвокатско възнаграждение – действително извършени. Ответницата длъжник
не е направила възражение за прекомерност на хонорара, в която връзка и
съдът не обсъжда такова. Поради това и сумата от 425 лева следва да бъде
присъдена в пълен размер.
По разноските в производството по гр.д. № 63968/2023 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
6
размер на 25 лева държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение
съобразно списък по чл. 80 от ГПК или общо 425 лева. Видно от
представените по делото платежни документи претендирани разноски са
действително извършени. В тази връзка и доколкото ответницата не прави
възражение за прекомерност на разноските сумата от 425 лева следва да бъде
присъдена изцяло.
Ответната страна не претендира разноски и не представя доказателства
да е извършила такива, а предвид изхода на делото разноски не й се и
дължат.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ц. В. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Враца, адрес, ДЪЛЖИ на „Мъни плюс корп“ ЕАД, с ЕИК:
********* /с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията
№ 4, вх. А, ет. 5, следните суми: 1/сумата от 180.99 лева – главница,
представляваща остатък незаплатена цена на устройство Handset MOT One
Macro Blue +Moto E6 Gray със сериен номер 357230100751512 по договор за
продажба на изплащане № *********/22.11.2019 г. между ответницата Ц. В.
Д. и дружеството „А1 България“ ЕАД, която сума е заплатена от ищеца
„Мъни плюс корп“ ЕАД в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД
въз основа на договор за поръчителство на 21.12.2020 г. и 2/ сумата от 34.94
лева – обезщетение за забава за периода от 21.12.2020 г. до 15.11.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по
ч.гр.д. № 6170/2023 г. на СРС – 21.12.2022 г. /пред РС Враца/ до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6170/2023 г. на СРС.
ОСЪЖДА Ц. В. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Враца, адрес ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Мъни плюс корп“ ЕАД, с
ЕИК: ********* /с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“
АД/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петров
Казанджията № 4, вх. А, ет. 5, сумата от общо 425 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 6170/2023 г. на СРС – за държавна
такса и адвокатски хонорар и сумата от общо 425 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 63968/2023 г. на СРС
– за държавна такса и адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила изисканото ч. гр. д. № 6170 по
описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8