Р Е ШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч,
17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ
административен състав, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
адм.дело №79 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.145 от Административно процесуалния кодекс АПК/.
Производството е образувано въз
основа на жалба с вх.№965/26.02.2020 г. подадена от Д.Т.Д. с ЕГН********** ***,
чрез адв. К.Н., с адрес ***, против Акт за установяване на публично държавно
вземане №02-110-6500/1812/17.11.2019 г., издаден от заместник изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, с който на основание чл.14, ал.1, т.3 от Наредба №
11 от 03.04.2008 г., чл. 58, ал.1 и 2 от АПК и във вр. с чл. 166 от ДОПК, и чл.
20а, ал. 6 и ал. 5, предложение първо, във вр. с ал. 2 и ал. 1 от ЗПЗП
жалбоподателят е изключен от подпомагане по мярка 211 и е установено публично
държавно вземане от жалбоподателя в размер на 1233,14 лв., представляващи 50%
от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013 и 2014 г. на
основание чл. 14, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. , поради това, че
за кампания 2015 г. жалбоподателят не е подал заявление за подпомагане по
декларираната мярка 211, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР за
периода 2007 -2013 г.
В жалбата се твърди, че неподаването на заявление за четвъртата
година се дължи на настъпили здравословни проблеми на жалбоподателя в
хипотезата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и
реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Съгласно
разпоредбата в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства
ангажиментът се прекратява, без да се изисква частично или пълно възстановяване
на получената от земеделския стопанин помощ.
Към жалбата административният орган е приложил копие от
цялата преписка.
Оспорващата страна, представляван
от адв.Н., моли съда да отмени обжалвания индивидуален административен акт изцяло
като незаконосъобразен. Претендира се възстановяване на деловодните разноски.
Ответната страна редовно призована,
се представлява от ю.к.Г. в заседанието по същество на делото. Оспорва жалбата,
претендира възстановяване на деловодни разноски и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от жалбоподателя.
Съдът, след
като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт
с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия,
след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
АУПДВ
е връчен на жалбоподателя на 13.01.2020 г. /лист 27/.
Жалбата е подадена на 22.01.2020 г., поради което същата
се явява подадена в срок.
Жалбата е подадена от легитимирана страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Жалбоподателят е подал Общо заявление за регистрация за
кампания 2012 г. с УИН 11/050612/36961 /лист 57/, с което е заявил участието си
по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони” (НР1). За кампанията са му изплатени 216,12 лв. /лист 30/.
Заявление е подадено и за 2013 г. /лист 82/, с изплатена сума от 1411,11 лв.
/лист 33/. Заявление е подадено и за кампания 2014 г. /лист 130/, за която на
жалбоподателя е изплатена сумата от 804,03 лв. /лист 36/. На 17.12.2014 г. от
плащанията по мярка 211 НР1 за Д. е прихваната сумата от 35,01 лв., на
12.04.2016 г. същата сума е сторнирана /лист 39/ и е изплатена на Д. /лист 40/.
Общата изплатена сума, за която по делото са представени
доказателства, е 2466,27 лв. Половината от тази сума 50% е ~ 1233,14 лв.
При подаването на всяко от заявленията жалбоподателят е
подписвал и декларация, че е запознат с условията по схемите и мерките, за
които кандидатства за подпомагане и приема правилата на схемите и мерките, за
които кандидатства за субсидия.
За кампания 2015 г., четвъртата година, жалбоподателят не
е подал заявление за участие по мярка 211, НР1.
Срокът за подаване на заявление по мярка 211 за 2015 г. е
от 1 март до 29 май /§1г, т.1 от ПР на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания/.
С писмо №01-6500/2990 от 10.06.2019 г. /лист 28, 148/ Д.
е уведомен за започване на производство по изключване от подпомагане и издаване
на акт за установяване на публично държавно вземане поради неспазване на
многогодишен ангажимент по мярка 211, тъй като не е подадено на заявление за
участие по мярката за кампания 2015 г., с което е нарушил чл.4, ал.1, т.3 от Наредба
№ 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211
"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони"
и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения,
различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г.
Писмото е връчено на 02.07.2019 г. и предоставения му
срок Д. не е направил никакви възражения /лист 29, 149/.
На 14.11.2019 г. е издаден
оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане, с който
жалбоподателят е изключен от подпомагане и е установено вземане в размер на 50%
от получените суми по мярка 211 за кампании 2012, 2013 и 2014 г. – 1233,14 лв.
Съобразно чл. 27, ал. 3
и ал. 5 от ЗПЗП,
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Съобразно нормата на чл. 162, ал.
2, т. 8 от ДОПК - публични са вземанията за недължимо платените и
надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените
средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
В специалния закон ЗПЗП не е регламентирана
процедурата за установяване на публичните държавни вземания, както и орган,
който е компетентен да издава актовете с такова съдържание. Поради това,
съобразно предписанието на чл. 166, ал.
2, предл. 2 от ДОПК, вр. чл. 27, ал. 3
от ЗПЗП, ръководителят на съответната администрация, в случая
изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, следва да определи органа,
натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания.
Според чл. 20а, ал.
4 ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване
и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори
по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност.
Заместник изпълнителният директор
на ДФ "Земеделие" е притежавал материалната компетентност да издаде
обжалвания АУПДВ по силата на Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., допълнена
със Заповед № 03-РД-715/ 13.12.2018 г. и Заповед №03-РД/2891/23.07.2019 г.
/лист 51/ на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за делегиране
неговите правомощия по:
издаване на писма за откриване на
производство за прекратяване на ангажименти по мярка 211 /т.6 от Заповед
№03-РД/2891/23.07.2019 г./,
издаване на актове за
прекратяване на ангажименти по мярка 211 /т. 8 от Заповед
№03-РД/2891/23.07.2019 г./ и
издаване на актове за
установяване на публични държавни вземания по мярка 211 /т.19 от Заповед
№03-РД/2891/23.07.2019 г./.
Актът е издаден от зам. изпълнителен
директор на ДФЗ - РА. По делото са представени заповеди за делегиране на
правомощия по ЗПЗП във връзка с мярка 211 и мярка 212 на заместник изпълнителен
директор на ДФЗ П.С. /лист 45 – 53/ от които се установява, че издател на АУПДВ
е надлежно овластено лице, разполагащо с материална компетентност.
По делото е безспорно доказано,
че през 2012 г. жалбоподателят е заявил участие по мярка 211 и е бил одобрен,
като са му изплатени суми за кампания 2012 г. /лист 30/ и за всяка от
следващите две години 2013 г. и 2014 г., през които Д. е изпълнявал
задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба №11/3.04.2008 г. и е подавал
заявление в срок за всяка кампания.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т.3
от Наредба №11/3.04.2008 г. кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба
са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район
за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно
плащане, като подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния
необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане.
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от
Наредба №11/3.04.2008 г. земеделски стопанин, който след третата година не
подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се
изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови 50 % от
получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони.
Чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№11/3.04.2008 г. предвижда разпоредбите на чл. 14
да не се прилагат, като ангажиментът се прекратява и не се изисква
възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на
форсмажорни или изключителни обстоятелства. Случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи,
издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на
ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или
наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският
стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да
направи това.
Според легалното определение на § 1, т. 3 от
ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008 г., "форсмажорни или
изключителни обстоятелства" са:
а) смърт на бенефициента;
б) дългосрочна
професионална нетрудоспособност на бенефициента;
в) експроприация на голяма част
от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет
ангажиментът;
г) сериозно природно бедствие,
което силно засяга земята на стопанството.
Жалбоподателят претендира, че
неподаването на заявление за четвъртата година от поемане на ангажимента по
мярка 211 се дължи на форсмажорни и изключителни обстоятелства – заболяване и
нетрудоспособност. Представени са доказателства в подкрепа на това твърдение.
Като се запозна с представените
доказателства съдът установи следното:
Представено е изследване от
Мултидетекторна компютърна томография от 02.09.2014 г. Посочено е, че е
установена дискова протрузия и лумбална спондилоартроза. Няма данни за степен
на намалена трудоспособност /л.9/.
Представени са: Епикриза от ВМА –
МБАЛ – София, отделение Ревматология, за болнично лечение на жалбоподателя в
периода 23.09.2014 г. до 26.09.2014 г. /лист 179/. Няма данни за степен на
трайно намалена трудоспособност;
Епикриза от УБ „Александровска“ –
София, Кардиологична клиника, за болничен престой в периода 08.06.2015 г. –
12.06.2015 г.
Всички останали медицински
документи са от следващи периоди, не се отнасят до периода за подаване на заявление
на кампания 2015 г. и не са относими по делото.
Представено е ЕР на ТЕЛК №
1413/238/25.09.2017 г. а ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ Троян ЕООД, в което е
посочена 52 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране поради
общо заболяване 25.09.2017 г. /лист 21/.
Представено е и ЕР на ТЕЛК №
1091/114/25.07.2019 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ Троян ЕООД, в което е
посочена 50 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране поради
общо заболяване 25.09.2017 г. /лист 175/.
Спорно по делото е дали
представените два броя епикризи от болнично лечение на жалбоподателя за
периодите от 23.09.2014 г. до 26.09.2014 г. и от 08.06.2015 г. до 12.06.2015 г.
доказват наличието на основание по чл. 15, ал. 1 във вр. с § 1, т. 3, б.
„б“ от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. "форсмажорни или
изключителни обстоятелства", които изключват задължението за
възстановяване на получената помощ по мярка 211.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 11
от 3.04.2008 г. във вр. с §1г
от ПР и чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания, за кампания 2015 г. подаването на заявления за участие в
подпомагането по мярка 211 е ставало в периода 01.03.2015 г. – 29.05.2015 г.
Представените по делото
доказателства за заболявания на жалбоподателя са за периодите от 23.09.2014 г.
до 26.09.2014 г. и от 08.06.2015 г. до 12.06.2015 г. Няма доказателства за
настъпила през 2015 г. дългосрочна професионална нетрудоспособност на
бенефициента. Представените два броя ЕР на ТЕЛК сочат недвусмислено като дата
на инвалидизиране 25.09.2017 г., т.е. две години след периода, в който
жалбоподателят е бил задължен да подаде заявление за подпомагане по мярка 211
за кампания 2015 г.
Доказването на наличието на
дългосрочна професионална нетрудоспособност, релевантна за периода, в който е
следвало да се изпълни задължението за подаване на заявление, следва да става
само с документи, издадени от компетентен орган. Съобразно нормата на чл. 103, ал.
4 от Закона за здравето, експертизата на вида и степента на увреждане,
степента на трайно намалена работоспособност и професионалните болести се
извършва от ТЕЛК и НЕЛК. Именно експертните лекарски комисии са компетентният
административен орган, който единствен може да установи и документално да
удостовери наличието на професионална болест, вид и степен на увреждане, степен
на трайно намалена работоспособност, т.е. наличие на дългосрочна
нетрудоспособност (Решение № 5839 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. №
10509/2015 г.). Няма представени доказателства за настъпване на дълготрайна
нетрудоспособност на жалбоподателя в процесния период 2015 г.
Съдът счита, че не са били налице
"форсмажорни или изключителни обстоятелства" по чл. 15, ал.1 във вр.
с § 1, т. 3, б.
„б“ от ДР на Наредба № 11 от 3.04.2008 г. и правилно и
законосъобразно жалбоподателят е изключен с оспорения акт от подпомагане по
мярка 211 поради неподаване на заявление в петгодишния период.
Спорно е дали към момента на
издаване на оспорения АУПДВ е изтекъл срокът, в който според жалбоподателя
законосъобразно е можело да протече производство по установяване на
задължението за публично държавно вземане. Доводите на жалбоподателя са, че
съгласно чл. 54, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 г. за всяко неправомерно плащане, възникнало в
резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване
от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо
— получаването от страна на разплащателната агенция или органа,
отговарящ за възстановяването, на контролен доклад или подобен документ,
който посочва извършването на нередност. Затова се твърди, че процесният
АУПДВ незаконосъобразен като издаден след 18 месечния срок, тъй като срокът да
се иска възстановяване е 18 месеца след одобрението, в случая след изплащането
на всяка от сумите за 2012, 2013 и 2014 г.
От анализа на разпоредбата се
установява, че 18 месечният срок е с различно начало, с оглед различни предвидени хипотези.
В първия случай срокът е 18 месеца от одобрението на бенефициента за плащане, а
във втория – от получаването на документ, с който се установява нередност.
Одобрението за участие по мярка
211 е през 2012 г., с извършване на първото плащане. Става дума за многогодишен
ангажимент със срок 5 години. В случая основанието за изключване от подпомагане
е настъпило на четвъртата година, през 2015 г. Неприложим е срокът, започващ от
датата на одобрението.
Втората хипотеза на чл. 54, § 1
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 г. е 18 месеца от получаване на документ, с който се установява
нередност. Неизпълнението на задължението на жалбоподателя да подава заявление
в продължение на пет години от датата на одобрение е установено и е документирано
в писмото, съставено на 10.06.2019 г. /лист 148/.
Съгласно чл. 27, ал. 3
от ЗПЗП Разплащателната агенция предприема необходимите действия за
събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет. С оглед
липсата на разпоредби в ЗПЗП, уреждащи давностни срокове, и приложимостта на
основание чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП на ДОПК във вр. с АПК, приложими са сроковете
по чл. 171 от ДОПК.
Датата, на която са настъпили
основанията за изключване от подпомагане по мярка 211, е 30.05.2015 г., първият
ден след изтичане на срока за подаване на заявление. Давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 1 януари на следващата година, т.е. от 01.01.2016 г. е
започнала да тече давността.
На 10.06.2019 г. е изпратено
писмо по чл. 26, ал. 1 от АПК до жалбоподателя, с което е спряна давността. От
01.01.2016 г. до 10.06.2019 г. са изтекли 3 г., пет месеца и 10 дни. Неоснователно
е възражението за изтекла погасителна давност на публичното вземане - чл. 171, ал.
1 от ДОПК.
Чл. 14 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. предвижда
изключване от подпомагане на земеделски стопанин при неподаване на заявление за
подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, и задължаване да
възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките. Разпоредбата не определя предварителното
изключване от подпомагане по мярката като предпоставка за упражняване правомощието
на органа да изиска възстановяване. Изключването от подпомагане и връщането на
получените суми са регламентирани като обща последица /„и“/. Волеизявлението за изключване на Д. от подпомагане по мярка
211 е инкорпорирано в същия административен акт, с който е установено
публичното държавно вземане, и по изложените съображения съдът не счита това за
нарушение, водещо до незаконосъобразност на оспорения АУПДВ (Решение № 4699 от
22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10773/2019 г.).
Съдът счита, че оспореният
административен акт е законосъобразен като издаден от материално компетентен
орган, в писмена форма, съдържащ изложени мотиви с описани подробно фактически
и правни основания за издаването, съответства на материално-правните норми, при
издаването му са спазени процесуалните правила и съответства на целта на
закона.
Подадената жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, като с оглед изхода от спора се
присъди на ответника сумата от 200 лв. представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, Ловешки административен съд, шести
административен състав, на осн. чл.172,
ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№965/26.02.2020
г. подадена от Д.Т.Д. с ЕГН********** ***, против Акт за установяване на
публично държавно вземане №02-110-6500/1812/17.11.2019 г., издаден от заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който на основание чл. 14, ал. 1, т.
3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка
211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г., чл. 58, ал. 1 и 2 от АПК и във вр. с
чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, предложение първо, във вр. с ал. 2 и
ал. 1 от ЗПЗП жалбоподателят е изключен от подпомагане по мярка 211 и е
установено публично държавно вземане от жалбоподателя в размер на 1233,14 лв. /хиляда
двеста тридесет и три лв. 14 ст./, представляващи 50% от общата изплатена сума
по мярка 211 за кампании 2012, 2013 и 2014 г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 3
от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., поради това, че за кампания 2015 г.
жалбоподателят не е подал заявление за подпомагане по декларираната мярка 211,
регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане
на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“ от ПРСР за периода 2007 -2013 г.
ОСЪЖДА Д.Т.Д. с ЕГН********** ***, да заплати на Държавен
фонд Земеделие – Разплащателна агенция гр.София бул.Цар Борис ІІІ №136, сумата
от 200 лв. /двеста лева/ деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщението чрез Административен съд Ловеч пред Върховен
административен съд на Република България.
Препис от решението да се връчи на страните.
Административен
съдия: