Р Е Ш
Е Н И Е
№ 218 / 09.03.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На десети февруари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2400 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е делбено и е във фаза по извършване на делбата на допуснатите до такава
недвижими имоти.
С влязло в сила
решение № 730/13.11.2019 г. по настоящото дело е допусната да се извърши
съдебна делба между страните по делото на следните недвижими имоти:
1. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 77195.723.260.1.31, с адрес в гр. Хасково, бул. „*******“ № **********;
намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
77195.723.260; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент;
брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 66,30 кв.м.; прилежащи
части: избено помещение № 17 от 8,70 кв.м. и 3,48% от ОЧС и от ОПС; ниво: 1; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 77195.723.260.1.30 и
77195.723.260.1.32, под обекта -77195.723.260.1.22, над обекта – няма; стар
идентификатор: няма - при квоти от 1/6 ид.част за А.Г.Т. и 5/6 ид.части за В.Г.С.;
и
2. поземлен имот с идентификатор
77195.701.300, с адрес в гр. Хасково, ж.р. „******”; площ: 772 кв.м.; трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м/; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 228;
съседи: 77195.701.301, 77195.701.422, 77195.701.288, 77195.701.289,
77195.701.290 и 77195.701.566 - при квоти от 1/6 ид.част за А.Г.Т., 1/6 ид.част
за В.Г.С. и общо 4/6 ид.части в режим на СИО за съпрузите В.Г.С. и С.Ж.С..
На основание чл.349
ал.2 от ГПК, ищцата претендира, процесният апартамент, да бъде поставен в неин
дял, за което налице били всички законови предпоставки. Тя се грижела за своята
майка в този апартамент до смъртта й, като продължавала да живее в него.
Същевременно, тя нямала друг имот, а със съпруга си били във влошени
взаимоотношения и живеели разделено, откак майка й се разболяла. Съпругът й
притежавал по наследство дома, в който живеел, както и ниви. За уравнение на
дяловете, на ответника следвало да се постави в дял процесният ПИ. Ищецът, чрез
своя адвокат – пълномощник, се присъединява към тези искания на ищцата.
Ответникът, чрез
своя особен представител, не оспорва предложения от ищците начин на извършване
на делбата. В случай, че съдът не уважи възлагателната претенция на ищцата,
иска извършването на делбата чрез разпределение на имотите, като отново се
стигне до поставянето в дял на имотите, така както сочат ищците.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от писмена
декларация от ищцата, депозирана в последното открито съдебно заседание по
делото, явяващо се първо след допускането на делбата, тя е собственик
единствено на процесните ид.части от двата делбени имота. Показанията на
разпитания по делото свидетел А.А.Л. не следва да се коментират от съда, т.к.
не са необходими за решаването на настоящия правен спор.
За цялостното
изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът назначи и изслуша
съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото и е извършило
оглед на имотите, като е дало заключение за поделяемостта на допуснатите до
делба недвижими вещи и тяхната действителна пазарна цена. То сочи, че както
апартаментът с пазарна оценка от 52 800 лв., така и ПИ с пазарна оценка от
32 600 лв. - са неподеляеми.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи относно начина,
по който следва да се извърши делбата на процесния недвижим имот:
Възлагателната претенция
на съделителя С. е заявена в
законоустановения за това срок по чл.349 ал.4 изр.І от ГПК, предвид на което е
допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Фактическият
състав на заявената норма на чл.349 ал.2 от ГПК поставя четири кумулативни
предпоставки, за да се извърши възлагане на имота по този способ: съсобственият
имот да е жилище, съсобствеността да е възникнала по наследяване, наследникът
да е живял в жилището при откриване на наследството и да не притежава друг
жилищен имот към момента на извършване на делбата. Наличието на тези
предпоставки в случая не се установи. Това е така, т.к. съсобствеността върху
процесния апартамент не е възникнала по наследяване. Този имот е бил съсобствен
в режим на СИО на наследодателите на ищцата и на ответника – техните родители,
които през 1996 г. им го даряват, ведно с прилежащото мазе, ОЧС и ОПС, при
квоти – 1/3 ид.ч. за ответника /получил по 1/6 ид.ч. от всеки от родителите си/
и 2/3 ид.ч. за ищцата. Това дарение е отменено с влязло в сила на 02.06.2015 г.
съдебно решение, на основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, в частта на дарената от
наследодателката на ответника нейна 1/6 ид.ч. от описания имот. Същата част
наследодателката приживе е дарила на ищцата, по силата на нотариален акт от
2015 г. Така, въз основа на описаните сделки и съдебно решение, този имот е
съсобствен между ищцата и ответника, при квоти, съответно от 5/6 ид.части за
нея и 1/6 ид.ч. за него. Следователно налице е комбинирана /смесена/
съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, сред
които не е наследяването. В тази връзка последователната и непротиворечива
съдебната практика, и разясненията, дадени в т. 8 на ТР № 1/19.05.2004 г. по
гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, са, че при нито една от хипотезите на смесена
съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288 ал.3 от ГПК
/отм./, респ. чл.349 ал.2 от ГПК, а следва да я извърши чрез изнасяне имота на
публична продан. Следователно в настоящия случай ирелевантни се явяват
обстоятелствата, дали ищцата, пожелала възлагане на имота, е живяла заедно с
майка си и при нейната смърт в делбения апартамент, дали притежава други имоти
или не.
Съдът намира обаче,
че делбените имоти не следва да се изнасят на публична продан, според
горецитираното ТР и нормата на чл.348 от ГПК, а да се разпределят по реда на
чл.353 от ГПК. За да достигне до този извод, съдът съобрази основния принцип при извършване на делбата, според чл. 69
ал. 2 от ЗН - всеки съделител да получи своя дял в натура, доколкото
това е възможно. В случая делбените имота са два, а съделителите са трима, като
квотата на ищеца в съсобствеността е по отношение единствено на ПИ и в режим на СИО с ищцата. Квотата пък на ищцата в собствеността на жилищния
имот е пет пъти по-голяма от тази на ответника. Същевременно, съделителите са
единодушни, че жилищният имот следва да се постави в дял на ищцата, а ПИ на
ответника, със съответните суми за уравняване на дяловете. Съдът счита, че
липсва законова пречка, това им искане да се уважи. Макар тегленето на жребий,
когато се съставя, предявява и обявява за окончателен проект за разделителен
протокол, да е принципен метод за разпределението на делбените имоти – в случая
това се оказва невъзможно и много неудобно. Дяловете на съделителите са
неравни, предвид различните квоти, при които е допусната делбата; имотите не са
равностойни помежду си – жилищен и ПИ, в чиято съсобственост не участват и
тримата съделителя. Ето защо в случая съставянето на дялове и тегленето на
жребий се оказва невъзможно и много неудобно, при което и на основание чл.353
от ГПК съдът следва да разпредели делбените имоти между съделителите. При това
разпределение по възможност всеки от съделителите следва да получи реален дял,
като се спазва принципът на равноправие на всички страни в производството. При
разпределяне на имотите в натура, следва да се съобрази тяхната стойност и
частите на съделителите, като се избегнат големи парични уравнения на дяловете.
Съдът намира, че предвид гореизложените принципи на извършване на делбата по
реда на чл.353 от ГПК, същата следва да се извърши, чрез разпределението на
имотите и поставянето им в дялове на ищцата и на ответника, като страните
получат съответни суми за уравнение на дяловете си.
Предвид изложените съображения, в дял на ищцата /с квота от 5/6 ид.ч./ следва
да се постави процесният апартамент с пазарна оценка от 52 800 лв., като за
уравнение на дела на ответника /с квота от 1/6 ид.ч./, тя следва да му заплати
сумата от 8 800 лв. В дял на ответника /с квота от 1/6 ид.ч./ следва да се
постави процесния ПИ с пазарна оценка от 32600 лв., като за уравнение на дяловете
на ищците, той следва да им заплати сумите, както следва: на ищцата /с квота от
1/6 ид.ч./ 5 433 лв. и на двамата ищци – съпрузи /с квота от общо 4/6 ид.ч./ общо
сумата от 21 733 лв.
С оглед стойността
на дяловете на всеки от съделителите от допуснатите до делба недвижими имоти,
всеки от тях следва да бъде осъден, да заплати по сметка на ХРС държавни такси,
както следва: ищцата – 1 977,32 лв. /44 000 лв. + 5 433 лв. х 4%/, ответникът
– 569,36 лв. /8 800 лв. + 5 434 лв. х 4%/, общо двамата ищци – 869,32 лв. /21 733
лв. х 4%/.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на В.Г.С. с ЕГН ********** ***; следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 77195.723.260.1.31, по КККР на гр. Хасково,
одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК, с адрес в гр. Хасково,
бул. „******“ № *************; намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 77195.723.260; с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 66,30
кв.м.; прилежащи части: избено помещение № 17 от 8,70 кв.м. и 3,48% от ОЧС и от
ОПС; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 77195.723.260.1.30
и 77195.723.260.1.32, под обекта -77195.723.260.1.22, над обекта – няма; стар
идентификатор: няма - с пазарна оценка от
52 800 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на А.Г.Т. с ЕГН ********** ***; поземлен имот с идентификатор
77195.701.300, по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК, с адрес в гр. Хасково, ж.р. „********”; площ:
772 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/; стар идентификатор: няма; номер по
предходен план: 228; съседи: 77195.701.301, 77195.701.422, 77195.701.288,
77195.701.289, 77195.701.290 и 77195.701.566 - с пазарна оценка от 32 600 лв.
ОСЪЖДА В.Г.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на А.Г.Т. с ЕГН ********** сумата от 8
800 лв., представляваща сума за уравнение на дела му.
ОСЪЖДА А.Г.Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.С.
с ЕГН ********** сумата от 5 433 лв.,
представляваща сума за уравнение на дела й.
ОСЪЖДА А.Г.Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.С.
с ЕГН ********** и на С.Ж.С. с ЕГН ********** ***; сумата от общо 21 733 лв., представляваща сума за уравнение на дела им.
ОСЪЖДА В.Г.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 1 977,32 лв., както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събирането й и държавна такса от още 5 лв.
ОСЪЖДА А.Г.Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Хасково държавна
такса в размер на 569,36 лв., както
и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й и държавна
такса от още 5 лв.
ОСЪЖДА В.Г.С. с ЕГН ********** и С.Ж.С. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на общо 869,32 лв., както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й и държавна такса от още 5 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен от съобщението и връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:
М.Б.