№ 368
гр. Варна, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900436 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е разгледано по ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД, на осн.чл.113
ГПК.
Приети са за разглеждане обективно съединени искове, предявени от
„НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Иван Срацимир № 2, представлявано от управител
Б.П., чрез адв. Д. Т. (ВАК) със сл. адрес гр. Варна ул. Иван Срацимир № 2,
срещу В. ИГН. В., ЕГН **********, с адрес: *******, чрез адв. Св. Н. (ВАК)
със съдебен адрес гр. Варна ул. Ангел Кънчев 19 ет.1 ап. 1, както следва:
I. за установяване по отношение на оспорващ потребител –
заемополучател на дължимост на вземания по заповед за изпълнение на
парично задължение No285/17.03.2021г., издадена по ЧГД 20213110103777 на
ВРС въз основа на ипотечен акт вх.рег. №19407, дв.вх.рег. №19161, акт № 117
т. VIII, д.11341 на СВ-Варна за незабавно изпълнение, удостоверяваща
обезпечени с договорна ипотека изискуеми вземания по два договора за заем:
1. по договор № 836-ВН-13.08.2020г:
• за връщане на предсрочно изискуема главница в размер на 116500 лв,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
• за плащане на сборно вземане от 16180.56 лв за договорни лихви,
претендирани като начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“
и „з“ от договора като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита в
периода от 13.08.2020г. до 01.03.2021г.
2. по договор № 835-ВН-12.08.2020г:
• за връщане на предсрочно изискуема главница в размер на 3500 лв,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
1
• за плащане на сборно вземане от 486.11лв за договорни лихви,
претендирани като начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“
и „з“ от договора като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита в
периода от 13.08.2020г.- до 01.03.2021г.;
II. за присъждане на поискани по ЧГД 20213110103777 на ВРС в
отхвърлена част от заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение вземания, както следва:
1. сборно вземане от 485.42лв, претендирано като обезщетение за забава
върху цялата предсрочна изискуема главница по договор № 836-ВН-
13.08.2020г в размер на законна лихва след прекратяване на ползването
по договора 01.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК 15.03.2021г.
2. сборно вземане от 9.72лв, претендирано като обезщетение за забава
върху цялата предсрочна изискуема главница по договор № 835-ВН-
12.08.2020г в размер на законна лихва след прекратяване на ползването
по договора 01.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК 15.03.2021г.
Ищецът (финансова небанкова институция) чрез упълномощения
адвокат твърди, че предложил на търсещ кредитната услуга клиент, два
потребителски кредита, съответно в размер на 3 500лв и в размер на 116
500лв, като уговорил предоставянето на заетите средства срещу заплащане на
фиксирана лихва от 25 % годишно в писмени съглашения със съдържание,
оповестено в договори за потребителски ипотечен заем № 835-ВН-
12.08.2020г. и № 836-ВН-13.08.2020г. Заемополучателят се съгласил да
обезпечи задълженията си по двата договора с ипотека върху собствените си
жилище и гараж в гр. Варна на ****** и страните сключили нотариален акт за
договорна ипотека, вписана с вх.рег. №19407, дв.вх.рег. №19161, акт № 117
т.VIII, д.11341 на СВ-Варна, в който описали като обезпечен дълг
задълженията на заемателя, като ги индивидуализирали с посочване на
номерата на договорите и индивидуалните условия(вид на кредита, размер на
главница, срок на ползване, краен падеж, размер на лихва, погасяване по план
с анюитетни вноски, включващи части от главница и текуща лихва), както и
специалната уговорка за отлагане на падежа на лихвите за първите 6 месеца
към последен падеж или момент на предсрочно прекратяване и опрощаването
им при пълно и точно изпълнение на плана до края на срока. В ипотечния акт,
наред с други уговорки за права на кредитора при предложено предсрочно
изпълнение от заемателя или допуснато просрочие по плана, била потвърдена
изрично и уговорката за правото на кредитора да прекрати предсрочно
договора като поиска връщане на целия остатък от главница при достигане на
период от 90 дни забава на задължение за вноска, отчитана от месечна
падежна дата (13-то число). По повод възраженията на длъжника,
заемодателят поддържа, че в ипотечния акт били вписани точно всички
уговорки за начина на погасяване на дълга, съответно на обявени на
потребителя в съставени от кредитора погасителни планове конкретни
размери на ежемесечно падежиращи вноски, а тези уговорки били постигнати
при индивидуални преговори след предоставяна на стандартизираната
информация за услугата, вкл. и за ГПР от 25% (определен само по фиксирана
2
лихва, без други разходи, дължими от потребителя) и предложен
предварителен текст на договорите, преди сключването им в окончателен вид
с клауза в чл.2.2и, визираща ежемесечни падежи на 13-то число на анюитети,
включващи изрично и части от главница и части от лихва, и специални
уговорки по чл.2.2ж за начина на изчисляване на лихва ежемесечно и
променливия падеж на частите от първите шест вноски по чл. 2.2з., както и
договореното в чл.2.7 право на предсрочна изискуемост. Твърди, че при
съставяне на текстовете на договорите за заем в чл. 5.4 на договор № 836 е
допуснат пропуск, като въпреки останалото съдържание на уговорките, само в
този текст е пропуснато да се посочи, че части от главницата се дължат
текущо.
Кредиторът твърди, че предал на заемателя двете главници, съответно
на 12.08.2020г. в брой срещу разписка по първия договор и на 14.08.2020г. по
втория договор с банков превод по сметка на В.. Тъй като длъжникът не
изпълнил задълженията си по двата погасителни плана и не платил нито една
от уговорените в погасителните планове вноски, кредиторът връчил на
1.03.2021г. лично на кредитополучателя уведомление за предсрочното
прекратяване на действието на договора поради допусната забава, с искане за
плащане на цялата остатъчна и вече изискуема главница, лихви, такси и
неустойки, начислени при предсрочно прекратяване, като го предупредил, че
ще предприеме принудително събиране на задълженията, ако не получи
доброволно плащане в 3-дневен срок. Тъй като такова изпълнение не
последвало, кредиторът поискал издаване на спорната заповед за незабавно
изпълнение, като ограничил претенцията си само до обезпечени с ипотека
просрочени след предсрочно прекратяване на действието на договора
остатъчни главници и договорни лихви, начислени до уведомяването на
длъжника за отпадане на срока, както и законни лихва върху главниците до
подаване на заявлението в съда.
В пледоария по същество пълномощникът на кредитора признава
допусната техническа грешка във формулировка на чл. 5.4 от втория договор,
но поддържа тезата за добросъвестно изготвени погасителни планове с
вноски, съответни по размер и падежи на съществените уговорки,
възпроизведени в ипотечния акт, като моли за уважаване на исковете срещу
неизправния заемополучател. В писмените бележки на ищеца доводите за
валидно възникнали и просрочени задължения са доразвити, като са посочени
кореспондиращи като съдържание данни за начин на изплащане на кредитите
от предварителната информация за предлаганите продукти и
характеристиките на обезпечения с ипотеката дълг, обоснован е размер на
възнаградителна лихва като единствен разход по кредита, формиращ ГПР
значително под максимално допустимия от закона, спазените изисквания за
форма на окончателната сделка и липса на формални изисквания за
преддоговорната информация. Пълномощникът се е позовал на ясното
съдържание на втория кешов договор и допуснатата забава без каквато и да е
обявена на кредитора информация за причините за неизпълнението, която да
ангажира евентуално съдействие на финансовата институция.
Ответникът В., чрез пълномощника си, е оспорил претенцията на
кредитора с възражения по валидността на договарянето и размерите и
изискуемостта на подлежащия на връщане дълг. Заемополучателят сочи, че
3
при договаряне на заема от 116 500лв (в договор № 836) в раздел,
конкретизиращ задължения на заемателя в чл. 5.4 е посочено изрично, че
месечните вноски по погасителния план ще включват само лихви, а
главницата е дължима в края на срока. Едновременно с това, за първите шест
месеца плащането на тези лихви е отложено със специална уговорка в чл.
2.2з. Счита, че изготвения погасителен план от кредитора е в противоречие с
тази уговорка и това е породило неяснота, която не е била разяснена на
потребителя по начин, разбираем за него и съответно не може да бъде
отговорен за забавено изпълнение по този договор за целия период до
01.03.2021г. Отделно сочи, че при договарянето на двата кредита ищецът не е
изпълнил преддоговорните си задължения като финансова институция,
предлагаща кредитна услуга на потребители, а това опорочава сделките.
Ответникът твърди, че е потърсил кредитна услуга при условия, изготвени
предварително не само като общи условия, но и като „индивидуални“
договори с фиксирано за неограничен кръг от клиенти типизирано
съдържание; в хода на разглеждане на кандидатурата му били предоставени
само текстове на документи, върху чието съдържание потребителят не е
можел да повлияе, като отделни части са останали неясни. Твърди, че не му е
било разяснено съдържанието по разбираем начин, достъпен за него на
следните противоречия между клаузи от договорите и добавени към тях
погасителни планове: По договор за главница 116 500лв (договор № 836)
едновременно било уговорено (в чл. 2.2и и чл. 2.4) размер на месечна
погасителна вноска като сбор от лихва и главница и в съставения план са
обявени месечни вноски с включена главница до 13.08.21г., но в раздела на
задълженията на потребителя в чл. 5.4 е посочено, че текущо ще се погасява
само лихва, а главницата ще се върне едва в края на срока, като
същевременно за първите шест месеца падежа на лихвите е отложен по
уговорка в чл. 2.2з, отразена в погасителния план. При договарянето в чл.
2.2.ж бил обявен ГПР от 25%, което не съответства на законовата методика по
изчисляване на този показател, предназначен да ориентира потребителя за
тежестта на предлаганото кредитиране. Сочи, че редица клаузи от сключените
заемни договори са неравноправни, а клаузи от общите условия са неясни или
са обявени във вреда на потребителя, като оспорва начислените изискуеми
задължения, като определени едностранно от кредитора въз основа на
недействителни уговорки пряко противоречащи на Закона за кредити за
недвижими имоти на потребители, евентуално представляващи
неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите. Като
счита, че тези съглашения в цялост, евентуално клаузи от тях не следва да се
прилагат, твърди, че не е възникнало основание за изискуем дълг в
претендирания размер.
В подробно изложение по съществото на спора, пълномощникът на
ответника акцентира на неизпълнените задължения на заемодателя, въведени
като изисквания за този вид кредитиране по ЗКНИП за предварително
разясняване на задълженията на клиента с информация в изискуема писмена
форма и достатъчен срок преди окончателно обвързване, за добросъвестно
изготвяне на текста на съглашенията с поисканите от клиента и договорени в
предварителни преговори параметри. Сочи, че разделянето на кредитирането
в две отделни съглашения с различно съдържание допълнително е затруднило
потребителя да се ориентира в размерите на текущите си задължения.
4
Позовава се на злоупотреба с право на предсрочна изискуемост без да са
изпълнени задълженията на кредитора по чл. 46 ЗКИ, като длъжникът е
лишен от срока за ползване и е задължен прекомерно с неустойки без да е
получил предварително предупреждение и без да е изяснена причината за
забавата, която в случая е била изцяло провокирана от неясното съдържание
на изготвения от кредитора текст на договора и липсата на правила за
преодоляване на временни затруднения на клиентите. Пледира за отчитане на
гарантирана в закона закрила на потребителя и отричане на правата на
злоупотребяващия кредитор, реализирал предварително принудително
изпълнение за недължими суми върху обезпечението на стойност, значително
надхвърляща кредита. Моли исковете да бъдат отхвърлени. В представени
писмени бележки, ответната страна обоснова допълнително и основания за
нищожност на договорите поради нарушения на чл.5 ал.1 и 2, чл. 6, 9 ал.3, и
чл. 23 ал.5 ЗКНИП, недобросъвестното разделяне на уговорките в два
документа, липсата на предоставена възможност за информиран избор,
неизпълнено задължение за проверка на кредитоспосоност(чл. 13 и 14
ЗКНИП), както и специално за договор № 836 се сочи съдържание, което не
отговоря на изисквания на чл. 38 вр. чл. 24 ал1. Т. 7 ЗКНИП, евентуално е
неясно и следва да се тълкува по благоприятен за потребителя начин, който
изключва изискуемост на каквато и да е вноска към момента на предсрочната
изискуемост и остатъчна дължима сума след принудителната продажба на
ипотекирания апартамент.
Насрещните страни претендират и за определяне на разноски по делото,
вкл. и направени в заповедно производство. В списъци по чл. 80 ГПК
страните са посочили само разходи за исков процес(л. 215), като ответникът е
посочил уговаряне на безплатно адвокатско обслужване на финансово
затруднен доверител( л. 217).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове
са били разрешени в нарочно определение №1625/05.12.2021г. (л.137), като
съдът е изложил отделно мотиви по служебно установени факти, очертаващи
интерес на кредитор да установява права само за задълженията, удостоверени
в издадена заповед, която е била оспорена след връчването й на длъжника и
защита по общия ред с осъдителен иск за вземания, останали извън
издаденото изпълнително основание. Със същото определение съдът е
разгледал и възраженията на ответника срещу упражненото право на иск на
кредитор, ползващ се от заповед издадена въз основа на ипотечен акт, като е
мотивирал индивидуализацията на спорното материално право с твърденията
на заявителя, идентични с тези, посочени в заповедното производство като
характеристики на обезпечения дълг(а не за акцесорното и обусловено от
изискуемостта му ипотечно право).
Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 31.03.2022г.
(л. 166), след допълване към първоначално обявен на страните проект (л. 140-
144) на становищата на страните след пояснени реплики по действителното
съдържание на отделните спорни уговорки и начина на постигане на
съгласието между доставчика на финансовата услуга и потребителя. Освен
мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на
претенциите, приложимото право и по-подробно изложение на релевантните
твърдения и възражения в обхвата на предмета на спора, съдът е докладвал
5
възраженията по действителността на сделките, съответно на общата
императивна закрила в полза на потребителите срещу неравноправно
договаряне на финансови услуга при кредитиране, така както изисква
задължението по чл. 7 ГПК. Съдът е обявил приложимата уредба по ЗКНИП
като специална форма на потребителска закрила и субсидиарно приложение
на общия стандарт срещу неравноправно договаряне по ЗЗП.
Интерпретацията на неравноправността, като нарушен баланс в правата и
задълженията на страните, както в отделни уговорки, така и в съдържанието
на основния предмет на сделката съдът е извел от критериите установени в
практиката на СЕС по тълкуване на общоевопейския стандарт, въведен с
Директива 93/13 и преценката на интереса на страните от съхраняване на
договора без обвързващите потребителя недобросъвестно наложени му от
доставчика задължения. Още в проекта за доклад съдът е изключил от
предмета на делото твърденията по възраженията на ответната страна относно
санкционни уговорки за задължения, породени от неизпълнение, оставащи
извън предмета на спора, ограничен само до конкретно претендираните
задължения за главница, договорна лихва и законна лихва за забава.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Представените от ищеца писмени документи отразяват неоспорени
автентични изявления на договарящите се страни, въз основа на които съдът
установява следното безспорно съдържание на съвпадащи писмени изявления
на насрещните страни за параметрите на сключения договор, обезпечен с
ипотека:
Ищецът „НОВО ФИНАНС“ ООД е лицензирана небанкова институция,
като правния му статут се установява чрез публичен достъп в ТР, воден от АВ
и регистъра по чл. 3а от ЗКИ. Като заемодател, това дружество договорило
последователно със своя клиент В.В. два потребителски кредита, като
заемополучателят издал разписка за получена в брой главница от 3500лв по
подписан договор за потребителски ипотечен заем № 835-ВН-12.08.2020г., а
на следващия ден договорил и ползване на предоставена по банков път
главница от 116 500лв, по сключения договор № 836-ВН-13.08.2020г. и
учредил ипотека върху притежавано от него жилище (********) с ипотечен
акт вх.рег. №19407, дв.вх.рег. №19161, акт № 117 т. VIII, д.11341 на СВ-Варна
(л.133). При индивидуализиране на обезпечените задължения по двата
договора за заем, заемополучателят признал формулирани параметри на
сделките като потребителски заеми с ГПР 25%, включващ само договорена
лихва, начислена по специална уговорка в чл. 2.2 б.“и“ от всеки договор.
Посочено е задължението му да заплаща лихва от 25 % годишно за общ срок
от 60 месеца. Изрично е уговорено разсрочено връщане на ползваните
главници(получената в брой сума от 3500лв и преведени по банкова сметка
116 500лв) на месечни вноски с първи падеж на 13.09.20г., като дължимата за
целия период лихва се начислява върху цялата заемна сума от момента на
сключване на договора, независимо от евентуална забава и се разпределя
към всяка месечна вноска на падежна дата. Уговорките от нотариалния акт
препращат към погасителни планове с размери на ежемесечно платими
анюитетни равни вноски, изчислени за текущо дължими лихви и части от
6
главница, съответно обозначени като 102.73лв по първия договор и 3419.43лв.
по втория договор, но същевременно включват и специално изключение,
цитирано като „договореност по чл. 2.2 б.“з“ и по двата договора и еднакво
формулирано допълнително условие за разсрочване на дължимата лихва по
двата договора за първи 6 месеца като сборно задължение към края на срока
на двата договора 13.08.2025г., евентуално към дата на предсрочно
прекратяване (поради предложено погасяване преди падеж или неизпълнение
на задължения на заемополучателя), както и уговорено опрощаване на това
отсрочено задължение при цялостно изпълнение в уговорения срок.
Допълнително са посочени и условията за покриване на отговорност за
неизпълнение (наказателна лихва от 5%, неустойка от 60 %) като е посочено
право на заемополучателя да прекрати договора и да иска предсрочно
погасяване на остатъка от ползваните главници при настъпване на
продължителна забава (над 90 дни) след пропускане на падежна дата за
дължима месечна вноска.
Същите уговорки са изявени като воля на договарящите се страни и в
цитираните в нотариалния акт писмени договори за заем. В подписаните
договор № 835-ВН-12.08.2020г.(л.12) и договор № 836-ВН-13.08.2020г.(л. 6)
по идентичен начин уговорките са формулирани в отделни раздели, като във
въведението заемополучателят е удостоверил, че е получил предварителна
информация по стандартен европейски формуляр и е ползвал 14 дневен срок
за запознаване както с общите условия на заемодателя, така и с конкретното
съдържание на индивидуалния писмен договор и е запознат с правото си да се
откаже от вече сключения договор в 14 дневен срок. В раздела относно
предмета на договора е посочено общото съгласие за заемане на парични
средства, а в следващия раздел с индивидуални клаузи, характеризиращи
съществените параметри е подчертано договарянето на връщането по
погасителния план, цитиран като приложение договорите и изготвен
съответно на уговорките за падежи и размери на анюитетните вноски в
отделните точки по чл. 2.2. В двата плана, подписани от страните като
приложения( л. 15 и л.9) са описани по 60 месечни анюитетни вноски с
падежи от 13.09.20г до 13.08.25г., като в трета колона е посочена периодично
намаляваща ползвана според плана олихвяема главница(както е уговорено в
чл. 2.2.б.“ж“), в четвърта и пета колона са разпределени размери на
начислена лихва за съответния период и вноска по главница, в девета колона
тези два размера са сумирани като размер на месечно задължение, така както
е предвидено в чл. 2.2 б. „и“, „й“, чл. 2.4 и 2.5. И в двата плана обаче първите
шест месечни вноски са отделени графично(с по-тъмен фон), като без да се
променя сбора в последната девета колона в шеста колона като размер на
дълга на падежната дата вместо общия сбор е посочен само размера на
главницата, пренесен от пета колона, а в допълнителната колона 7 са
изнесени лихвите, обозначени като дължими при предсрочно прекратяване
суми, чийто общ сбор е посочен на последния ред към 60-та вноска(така както
е предвидено в чл. 2.2 б.“з“). В раздели четвърти и пети от договорите са
формулирани по отделно корелиращи права и задължения на насрещните
страни. В първия договор уговорките относно правото на ползване и
задължението за връщане на главницата изцяло се покриват с параметрите
във втория раздел и погасителния план, като в чл. 5.4. е посочено, че
заемополучателя изпълнява задължението си на месечни вноски, включващи
7
части за лихва и главница(л.13 гръб). Вторият договор обаче съдържа друга
формулировка на тази клауза като предвижда в чл. 5.4 задължение за
погасяване на вноски по погасителен план на месечни вноски, включващи
само лихва, а главницата, също според погасителен план, заемополучателят се
задължава да заплати в края на срока(л.8). Съдът констатира, че само тази
уговорка не е съобразена с останалото съдържание на този договор и по-
конкретно с индивидуалните параметри относно анюитетите, фиксирани във
втория раздел (чл.2.2 б. „и“, „й“ и чл. 2.4) и разпределението на вноските по
приложения план.
Видно от представените разписка, датирана и подписана от клиента на
12.08.2020г. за получана главница в брой по първия окончателен договор
(л.16) и нареждане по сметка на В. с IBAN BG 49 BPBI 79451068051701 на
превод на сума от 116 500лв, насочен на 14.08.2020г. (л.11) ищецът е
изпълнил задължението си по предоставяне на уговорените парични средства
на ответника.
Няма спор, че длъжникът не е извършил плащания на датите, посочени
като падежи в двата погасителни плана до 1.03.2021г. Няма твърдения за
предприети действия от кредитора за уведомяване на клиента преди тази дата
за някакво забавено плащане. Видно от удостовереното в разписки лично
връчване (л.42 и 44), заемополучателят е уведомен с две писма изх.№ 46 и
47/01.03.21 за изявлението на кредитора за прекратяване на действието на
договорите поради продължаваща повече от 90 дни забава. В писмата обаче
действието на кредитора е обосновано с допуснато неизпълнение на
задължението по спорната уговорка в чл. 5.4 от двата договора и забава
продължила повече от 30 дни. В тези писма заемодателят е обявил и
претенцията си не само за връщане на изцяло изискуеми главници, но и на
породени от предсрочната изискуемост и просрочие на вноски по
погасителния план неустойки и наказателни лихви, като е предупредил
потребителя, че след изтичане на три дни ще предприеме и действия по
принудително събиране на дълг, възлизащ на 7071.94лв по първия и
235 394.72лв по втория договор.
Заявлението си за издаване на спорната заповед по ипотечния акт,
кредиторът подал на 16.03.21г, като поискал овластяване за незабавно
изпълнение на обезпечените с ипотеката задължения за главници, начислени
до 01.03.21г. договорни лихви и законна лихва от прекратяването на
ползването на двата заема, съответно като сбор от 4000.69 лв по първия и
133 165.97лв по втория договор. Допълнителни претенции (за неустойки и
наказателни лихви) по същия ипотечен акт заемодателят заявил отделно с
друго заявление, предмет на друг процес между същите страни.
Въпреки оспорването на забавата си заемополучателят понесъл
принудително изпълнение, обявено от съдебния изпълнител с връчена на
12.04.21г покана за плащане на изискуемо задължение по издадената заповед
№285/17.03.2021г. по ЧГД 20213110103777, като с незабавно издаден
изпълнителен лист била проведена публичната продан на ипотекирания имот,
а цената му била внесена от купувач в размер надхвърлящ претенцията на
взискателя, според съвпадащите твърдения на страните в последното
заседание пред настоящия съд( л. 220, гръб).
Съществен за спора между страните факт е уговарянето на задължение
8
на заемателя да изплаща вноски по обслужване на обезпечените с ипотеката
кредити в периода от сключване на договорите до 1.03.2021г, когато
кредиторът е обявил прекратяване на ползването.
За установяване на точното съдържание на уговорения начин на
връщане на заема, съдът е събрал показанията на служителя, водил
преговорите с търсещия кредитиране клиент. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Б., изложени последователно, убедително и непротиворечиво и
кореспондиращи на представените по делото писмени документи, посочени
като съставени в хода на подготовката на сделката, разпознати от свидетеля
при огледа пред съда(л. 191). Св. Б. обяснява, че работодателят му предлага
типизирани кредитни продукти, обезпечени с ипотеки, като предлага на
потенциалните заемополучатели два принципно различни варианта на
връщане на кредит – единият с анюитетни вноски, покриващи части от
главницата и начислена текущо лихва върху намаляващ размер на ползвана
главница, а другият – с вноски само по текуща лихва върху цялата
непроменлива главница, която се издължава в края на срока на договора като
глобална сума. Според свидетеля клиентът В. търсил ипотечно финансиране с
максимално занижени месечни вноски, като въпреки че договарял
дългосрочно ползване, планирал да погаси получената главница в по-кратък
около едногодишен срок( л.190 гръб и л.194) и затова преговорите с него се
отклонили от обичайното стандартизирано съдържание, предлагано като
параметри на кредит от този доставчик. Б. признава, че е обсъден варианта с
вноски само за лихва, но при него размерите на месечните вноски (около 2%
от цялата главница) се оказали високи за клиента в сравнение с варианта на
анюитетите и затова преговорите продължили с този вариант като кредиторът
предложил приемливо облекчение като намалени вноски за първите шест
месеца, отсрочени и дължими при предсрочно прекратяване и опция за
опрощаването само на тази лихва при съхраняване на дългосрочния
ангажимент. Като представител на кредитора свидетелят категорично отрича
да е приемал поискано от клиента отложено плащане за поне 6 месечен
период, в който да не се внасят никакви месечни суми, като пояснява че
подобна оферта поради липса на приход от предоставените средства
противоречи на интереса на кредитната институция(л.191-192). Описва хода
на преговорите като първоначално предложени бланкови текстове без
индивидуализиращи данни на договор както с анюитети, така и с вноски само
за лихва и неколкократно разменени предложения за корекции по тези
типови договори, като крайния избран от клиента вариант с анюитети е бил
допълнително персонализиран със специална корекция в погасителния план,
приета от кредитора като възможна отстъпка, формулирана и в раздела на
вече индивидуализиран проект за договор, изготвен и представен като писмен
текст за запознаване на клиента ведно със съответен на тази специална оферта
информационен стандартен формуляр като приемлив за заемодателя
предварителен договор за кредит, който ще бъде обезпечен с ипотека.
Свидетелят пояснява и обстоятелствата по уговарянето на част от заетата
сума като „кешов“ заем, при същите кредитни условия, необходим именно за
организиране на учредяване на обезпечението, тъй като клиентът се е
съгласил с този заем да се покрият таксите по нотариалната сделка. Това
наложило отпускането на сумата в брой в деня преди запазената дата за
явяване пред нотариуса и обединяването на така получената главница с
9
основната сума, договорена за усвояване чрез банков превод като обезпечен
дълг в ипотечния акт. Същевременно сигурността за кредитора била
осигурена с вече съставени от него и върнати подписани от клиента
предварителни договори за потребителски заеми с идентични параметри,
които според свидетеля били възпроизведени точно като съдържание и във
финалните документи, подписани лично от ответника пред нотариуса като
договори за заем и акт за учредяване на ипотека. Св. Б. е категоричен, че
финалният текст и на двата заемни договора е изготвен от юридически
консултант на кредитора и макар да не си спомня точно как е предоставил
тази окончателна оферта на клиента под форма на предварителни
договори(разпечатани на хартия в офиса или на електронен файл),
потвърждава че документите с воден знак „предварителен договор“ са
върнати приети с подпис от кандидата за заем като финал на преговорния
процес, отразяващ съгласие на двете страни (л. 192-193).
Именно такива договори, с неоспорена автентичност и съдържащи
приложени погасителни планове са представени по делото( л. 29 – 36) и при
съпоставянето им с окончателните текстове съдът констатира пълно
съвпадение на съдържанието, вкл. и на клаузите за начина на формиране на
анюитетни вноски и задълженията на заемодателя. Предварителните договори
са датирани на 30.07.20г. и този момент на изявено съгласие на заемателя с
така формулираните условия и погасителни планове е потвърден с подписа
му. Представени са и попълнени стандартни европейски информационни
формуляри (л. 17-28), на които са поставени същите дати като удостоверен от
двете страни момент на връчването им на потребителя, търсещ финансовата
услуга. И в двата информационни формуляра в т.1.1. на раздела за основни
характеристики на ипотечния договор е обявено връщане на главница през
целия срок на договора, а в раздели четвърти и пети са обозначени
дължимите вноски и техните размери със сумите, залегнали в
предварителните „примерни“ погасителни планове, изчислени като анюитети,
формирани от части от лихва и главница. В същите документи обаче , в т.1 на
четвъртия раздел относно вноските, които не водят до погасяване на
главница е вписано изключение, обозначено като бележка на доставчика
(„***“) относно връщане на цялата главница в края на срока на договора. В
раздел трети относно разходите, макар да е обявено, че ГПР е изчислен на 25
%, задължения на потребителя и не включва неизвестни по размер разходи по
учредяване на обезпечението, е посочено изрично, че клиентът има и други
разходи свързани с кредита, извън задължение за плащане на фиксиран
лихвен процент от 25 % годишно, като наред с допълнителни разходи за
нотариални, държавни такси и адвокатски хонорари за заверки и вписване на
ипотеката са посочени и разходи, дължими при просрочени пращания.
Изявлението на доставчика на финансова услуга, като съставител на тези
документи е подписано с инициали Б. Б., поради което съдът приема, че
именно това е съдържанието, обявено на клиента в преговорите, водени от
свидетеля като окончателна обвързваща оферта след приключени преговори и
отхвърляне на неприемливите за кредитора искания. Този свидетел излага
пред съда, че най-ранния момент на документиране на информирането на
потребителя за условията на предлагана услуга съвпада с избора му на типов
продукт, но в случая според съдържанието на информационния формуляр и
особено изричната забележка този продукт не изисква периодично погасяване
10
на главница. По делото са представени и общи условия(л.45), в които
основния продукт на този доставчик недвусмислено е описан в раздела
„термини“ и при обявените задължения в чл. 9.9 като кредит с фиксиран
лихвен процент, обезпечен с ипотека, който се връща в края на срока на
ползване на цялата главница, а текущо се внася само лихва (л. 55). Явно е
разминаването на предварителната информация от формуляра и погасителния
план, приет от клиента, като свидетелят изобщо не сочи потребителя да е
информиран предварително за промените, фиксирани като индивидуални
специални условия към кредит с аюитети в съставени и подписани същия ден
финални редакции на предварителните договори. Напротив, според него
именно приложените формуляри съответстват на окончателната
предварителна информация, а писмените предварителни договори не са
изменяни допълнително и са възпроизведени като окончателни документи в
деня на сделката, подготвена от 30.07.20г. до 12.08.20г., когато е предоставен
кешовия кредит, отпуснат според свидетеля целево за нотариалните такси.
Налага се извод, че макар между страните да са водени преговори по
първоначално предложен типизиран кредитен продукт за ползване на
главница, чието връщане е отложено към края на дългосрочен период от 60
месеца, кредиторът е обявил като преддоговорна информация размер на
месечни задължения, съответен на друг продукт с периодично намаляване на
ползвана главница чрез ежемесечно връщане на части от нея, като
разминаването не е можело да се установи само по данните в
стандартизираните формуляри. Едва с връчване на проектите за погасителни
панове към предварителните договори клиентът е можел да установи, че
търсеното от него и прието от кредитора според финализираните текстове
облекчено обслужване за първите 6 месеца не обхваща и част от месечните
вноски извън дължимите по първоначално предложения продукт само
начислени текущи лихви. Ето защо съдът приема за категорично установено,
че окончателната сделката е сключена в момента на учредяване на ипотеката
при условия, които действително са различни от унифицираните
предложения до всички потенциални клиенти на доставчика, но също са били
изготвени от търговеца като единствено възможна обвързваща потребителя
оферта и начина на погасяване на анюитетни вноски, и конкретните им
размери, определени в погасителния план не са разяснени предварително по
начин, отразяващ индивидуален интерес на клиента(заявил ясно пред
обслужващия го консултант искано пълно разсрочване в начален период на
ползване).
Съдът кредитира заключението на назначената по делото експертиза,
като съответно на специалните знания на вещото лице, приложени върху така
съставените погасителни панове. Експертът е констатирал, че посочените в
тях размери на вноските съответстват на уговорени анюитетни вноски, вкл.
части от лихва в размер на 25% годишно и разпределена на ежемесечни
вноски главница. При отчитане и на уговорката за разсрочване само на
текущата лихва към последна дължима вноска (както е посочено и в двата
плана към предварителни и окончателни договори), изчислението на ГПР от
експерта по методиката в Приложение № 1 към чл. 29, ал. 2 ЗКНИП обаче
води до стойности, по-ниски от обявения в договора 25%. Така според
изчисления на вещото лице по т. 2 от възложената задача ГПР и по двата
11
плана е само 23.79%, а при отчитане на опрощаването на отсрочената лихва
дори само 21.54%(л.208). Експертът обаче е съставил и два алтернативни
варианта на погасителния план по втория договор(в чието съдържание е
съхранена клауза на чл. 5.4, съответна на забележката от стандартизираната
информация). В първия вариант, подробно посочен в т.1 на заключението(л.
200), вещото лице е разпределил задълженията на потребителя в съответствие
с ползване на цялата главница до края на срока и начисляване на вноски само
за текуща лихва. При този вариант месечното задължение е по-ниско (само
2427.08лв), но общата финансова тежест несъмнено нараства до ГПР от
28.06%. Във втори вариант експертът е запазил фиксирания размер на
месечните вноски, обявени на потребителя в плановете, съставени от
кредитора, но е отнесъл към отложения падеж в края на срока не само частта
от лихвите, но и от главницата за целия период на облекченото обслужване
(л.201), като при прилагане на формулата за ГПР в този вариант разходите
възлизат на 22.26%. Налага се извод, че каквото и тълкуване на спорното
съдържание на договора да бъде възприето, оповестения показател за
разходите при съхранен размер на месечна вноска сочи в ущърб на кредитора
по-високи размери от тези, които биха обявили други доставчици на същата
финансова услуга.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
На първо място, съдът отчита, че спорните обезпечени с ипотечен акт
задължения, са поети от физическо лице за което няма никакви данни да е
действало в рамките на професионалните си интереси. Това налага прилагане
на правилата за договаряне между обективно неравнопоставени субекти, тъй
като доставчикът на финансовата услуга е специалист на пазара на
кредитиране и ползва специфична информация за търсене, предлагане и
себестойност на финансов ресурс, с каквито потребителите не разполагат.
Израз на възстановяване на баланса при такъв вид договаряне са
допълнителните изисквания за завишена грижа за интереса на клиента чрез
редица специфични задължения към професионалиста-доставчик, въведени
със специалните правила по ЗАКОН за кредитите за недвижими имоти на
потребители(съответно на изискванията на Директива 2014/17/ЕС), действал
в текущата си редакция при сключването на процесната сделка. Този
специален закон съдът възприема като нормативен израз на по-общата
императивна потребителска закрила, уредена в национален закон,
транспониращ Директивите на ЕС, посочени в пар.13а от ДР на ЗЗП, чието
приложение остава субсидиарно. В този смисъл съдът е квалифицирал като
позоваване на сключване на сделка в нарушение на специален закон (чл. 26
ал.1 ЗЗД) възраженията на ответника срещу действителността на договорите,
опорочени при уговаряне на съдържание в отклонение от законови
изисквания на ЗКНИП. Доколкото това основание за нищожност е от
обществена значимост, за него съдът дължи и служебна проверка според чл. 7
ал. 2 ГПК и указанията в ТРОСГТК 1/2020 г. на ВКС.
Не всички норми за поведение на страните, въведени с ЗКНИП обаче са
толкова съществени, че нарушенията им да изключат напълно обвързаността
на потребителите. Само правилата, посочени в чл. 38 като основания за
нищожност опорочават договорите в цялост. В случая съдържанието на
раздела „индивидуални условия“ в окончателните договори, подписани от
12
насрещните страни и възпроизведено и в ипотечния акт, съответства на
реквизитите по чл. 23, ал. 1(съставени са като писмени документи на хартия),
чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 ЗКНИП ( оповестен е срок на договорите до
13.08.2025г.; размери на главниците и условията за усвояването им съответно
в брой с банков превод; приложени са погасителни планове с датите на
плащане, размери на всяка месечно дължима вноска, общия им брой и
разпределение на частите за лихви и главници, вкл. и облекченото
разсрочване; единствения приложим фиксиран лихвен процент; обща сума,
дължима от потребителя по кредита като сбор на главницата и лихвата за
целия период без условно опрощавана сума). Макар и да не е изчислен точно
от кредитора, ГПР е оповестен като определен от единствен известен
предварително разход за фиксирана лихва. Като съобразява целта на този
реквизит, предназначен да ориентира потребителя за сборна цена на услугата,
и да обедини в един общ индикатор значението на всички уговорки,
пораждащи задължения за плащане, съдът преценява, че завишаването му не
е от естество да увреди интереса на по-слабо информирания потребител и
затова приема приравняването на ГПР на лихвения процент за отклонение от
нормативното изискване, което не засяга съществено обществения интерес до
степен да обоснове порок на договарянето. В тази насока съдът отчита и
категорично изключеното задължаване на потребителя с други разходи, извън
тези, които се дължат при неизпълнение и принципно не се отчитат във
формула на ГПР(чл. 29 ал.4 ЗКНИП). Разходите по учредяването на
уговорената ипотека също изрично са изключени от ГПР, но в случая
задължаването на потребителя с тях е обособено в отделна кредитна сделка
(т.нар. кешов кредит) и затова не следва да се отчитат като допълнително
оскъпяване, а като акцесорен добавен финансов продукт. В заключение съдът
не намира основание за обявяване на сделките за нищожни поради
противоречие с нормативно императивно изискване по основното им
съдържание.
Възражението на ответника, основано на други нарушения на правилата
на ЗКНИП може да бъде разгледано само като позоваване на нарушение на
изискванията за добросъвестност на доставчик, предлагащ продукта си на
потребител. Това основание съответства на по-общата потребителска закрила,
която има субсидиарен характер (чл. 40 ЗКНИП) и последиците от такива
нарушения се уреждат чрез ограничение на принцип на договорна свобода до
отричане на действителността на уговорки, които не са резултат от
добросъвестно информиране на потребителя до сигурно формиране на волята
му след запознаване с всички съществени за индивидуалните му интереси
права и задължения(чл. 146 и 147 ЗЗП). Част от посочените нарушенията
съдът не установява. Действително, изготвените от кредитора документи с
предварителна информация(стандартните формуляри и общите условия) са
изготвени с шрифт, чиито размер не е установен категорично като съответен
на изискването по чл. 5 ал.3 и чл. 23 ал.5 ЗКНИП, но е четлив и възможен за
възприемане като текст без да има пасажи, видимо различни от останалите
като размери, за да затруднява възприятията на потребителя в преговорния
процес.
Нарушени са обаче изискванията за насочване на клиента към поискан
от него продукт и запознаването му с предложеното от кредитора отклонение
13
от първоначално оповестени параметри на задълженията му. Целта на
специалния закон (чл. 2 ЗКНИП) е насочена именно към гарантиране на
възстановяване на равнопоставеността като основен принцип на договорна
автономия в граждански оборот, като изисква изпълнение на условия за
вземане на информирано решение от потребителите преди и в хода на
преговорите за обвързване с конкретен кредит. Законът възлага допълнителна
грижа в тежест на доставчика кредитор за отговорно поведение, насочено
както към повишаване на собствената информираност за финансово
състояние, кредитна история и перспектива за изпълнение на договора от
насрещната страна, така и осигуряването на достатъчно разбираема за
неподготвен потребител специфична информация за предвидими от
специалиста неблагоприятни последици от обвързването. Само при пълно
изпълнение на изискванията за предоставяне на обща и индивидуализирана
преддоговорна информация(раздел втори и трети от закона), конкретни
разяснения както на унифицирани, така и на индивидуално предложени при
преговорите клаузи и осигуряване на минимален срок за размисъл, преценка
и евентуално допълнително сравнение с други пазарни предложения (раздел
четвърти и пети от закона), крайното изразяване на съгласието на
потребителя със съдържание на сделката, предложено от доставчика отговаря
на обществения стандарт за добросъвестност и може да се приеме за
индивидуално отговорно и информирано волеизявление за валиден
потребителски договор. Само при действително, а не формално изпълнение
на нормативните правила може да се постигне онази яснота и категоричност
на параметрите на обвързване на потребителя със съществените клаузи,
индивидуализиращи основен предмет на договорите, изисквана от чл. 147
ал.1 ЗЗП, за да се признае конкретната сделка за резултат от валидно
договаряне, съответно на осъзнат индивидуален интерес на потребителя( чл.
146 ал.1 ЗЗП), дори и ако наред с уговорения предмет на престацията (в
случая размер на предоставена главница и цена за ползването й, краен срок за
ползване и междинни падежи за разсрочено връщане) са договорени и
допълнителни условия (облекчения и условни опрощавания), които
предоставят права или въвеждат задължения само за един от договарящите в
отклонение от обществен стандарт за справедливост(чл. 143 ал.1 и чл. 145
ал.2 ЗЗП).
В процесния случай, съдът намира, че доставчикът не е положил грижа
към интереса на клиента в необходимия обем, като не е осигурил съгласувани
действия на своите служители(контактуващ пряко с потребителя продуктов
консултант и юридическия съветник, изготвил текстове на писмени
документи по сделката), и така е допуснал съществено разминаване в
предварителната информация, обсъдените стандартна оферта, контраоферта
на клиента и окончателното обвързващо индивидуално предложение на
доставчика. За съда няма съмнение, че финансовата институция е възприела в
отношението си с този клиент само формално нужда от разясняване на
съдържанието на сделката, като още първия от индивидуално
предназначените за него комплект от книжа съдържа несъответствия по
отношение на точния размер на вноските, дължими през първия шестмесечен
период за ползване на търсената от него главница. Връчените общи условия
като най-обща начална информация не предвиждат разсрочено връщане, а
еднократно плащане на главница в края на срока. Информационният
14
формуляр дори от външна страна не съответства на посочените в приложение
2 към ЗКНИП раздели с пояснителна информация(особено по отношение на
изискванията за раздел 4 относно принципно известните разходи за
учредяване на ипотека за които е отпуснат кешовия кредит и раздел 6 относно
конкретните размери на вноските определени за периодично връщана
главница, а не както е пояснено за еднократно дължима главница в кроя на
срока), а като съдържание не разяснява в цялост същественото условие за
третиране и на първите шест вноски като анюитети с вкл. част от главница, за
която облекченото отсрочване не се отнася.
Най-съществено за интереса на потребителя е неизпълнението на
изискването на чл. 9 ал.1 т.2 ЗКНИП, тъй като именно в обвързващото
предложение(обозначено като предварителни договори и възпроизведено
след подписването им от клиента като окончателни договори и обезпечен с
ипотека комплекс от две кредитни сделки) са обявени взаимно приемливите
индивидуални клаузи – както поисканото от клиента отлагане на първите
шест падежа на задълженията по текущи вноски, така и отстъпката
предложена от кредитора като условно опрощаване на отложените суми при
запазване на пълния срок на договора. Същевременно в същия текст и в
приложения към него план за погасяване обаче, са вписани и множеството
уговорки за разпределянето във вноските на анюитети като части както от
лихва, така и от главница, за която отлагане на падежа не е изрично
уговорено. Тези уговорки обаче не съответстват на предоставения в същия
момент на потребителя информационен формуляр, където наред с размер на
месечна вноска, съответен на посочения в погасителния план, продължава да
се оповестява и падеж на главницата като едно неразсрочено плащане в края
на срока. Въпреки това разминаване доставчикът на финансовата услуга е
приел да обвърже окончателно клиента си без да се увери, че той правилно
възприема разликата във вида на вноските и начина на връщане на главницата
(обявени в начално връчените общи условия и в раздел четвърти от
стандартизирания европейски формуляр) и недвусмислено приема като
изискуеми ежемесечно сумите, посочени в графа 6 от плановете, въпреки
обозначените размери на ежемесечни задължения в последната колона, които
не е следвало да се плащат според специално договореното условно
облекчение. Без съгласуване и изрична промяна на преддоговорната
стандартизирана информация, клиентът не е бил достатъчно информиран за
новите параметри за да може ефективно да използва и законоустановения в
негова полза 14 дневен срок за размисъл и съпоставка с други продукти( чл. 9
ал. 3 ЗКНИП) и да вземе свое индивидуално обосновано решение за
сключване на договора за кредит именно с предложеното от кредитора
съдържание като комплекс от два договора( кешов за покриване на начални
разходи по учредяване на обезпечение и безкасов за търсено от него
потребителско кредитиране), изискващ текущо ежемесечно плащане и през
първите шест месеца на конкретни части от двете главници. Същевременно,
въпреки че е бил известен за намерението на клиента да осигури еднократно
връщане на главницата с очакван значителен приход и нежеланието му да
отделя средства от текущите си доходи в началото на ползване на кредита,
доставчикът чрез контактуващия с клиенти служител не е изяснил(чл. 9 ал. 2
и чл.13 и 14 ал.1 ЗКНИП) изрично и допълнително при неприемането на
контраофертата и предлагането на насрещното обвързващо предложение,
15
начин по който потребителя ще може да осигурява нужните суми за плащане
на неотложените части от вноските по съставени от юридическия консултант
уговорки, препращащи към погасителните планове. При така проведения и
приключил с окончателно съставен именно от кредитора текст на два
договора, върху които като единствено приемлива оферта потребителят не е
имал възможност да въздейства, договарянето не покрива изключението по
чл. 146 ал.1 ЗЗП. Потребителят не е бил надлежно запознат с икономическите
последици от договарянето и то не е резултат от изрично оповестен в
преддоговорни отношения индивидуален интерес по отношение на клаузата
за дължима в рамките на първите шест месеца от ползването част от каквото
и да е главница. Допълнителен аргумент в тази насока се извежда и от
съхраняването в текста на основното задължение на заемателя (чл. 5.4 от
втория договор за основната главница) на клауза, съответна на първоначално
разяснения начин на изплащане на главницата на избрания от клиента
продукт. Доводът на доставчикът, че този текст е резултат от техническа
грешка не може да изключи негативните за него последици, тъй като макар и
да е изолиран текст в рамките на окончателния договор, именно „грешната“
редакция е съответна на предложения в началото на преговорите продукт и
без категоричното разясняване на промяната и изричен отказ на потребителя
от този подходящ за него начин на обслужване на задълженията му,
„поправянето“ на тази уговорка с препращане към наложения от кредитора
финален погасителен план и добавянето на втори анюитетен кешов кредит не
съответства на изискванията за добросъвестност. Съдът отчита, че при ясно и
подчертано оповестена като индивидуална специална отстъпка за отлагане на
падежи на първите шест месечни вноски с опция за опрощаване на лихва,
неоповестената ясно промяна на типа на вноските от текущи суми само за
лихви във анюитети, кредиторът от външна страна действително е отправил
окончателно предложение, което формално е по-изгодно за
клиента(представен е по-нисък размер на месечна вноска), но в
действителност с тази промяна доставчикът си е гарантирал текущ приход
поне в размер на вноски за главница, без да се убеди, че потребителят може
да поеме тази неочаквана и непредвидена от него начална финансова тежест и
без да го предупреди, че при липса на текущо плащане може да бъде лишен
от ползване на цялата главница дори и преди изтичане на облекчения начален
6 месечен период. Така с това съдържание на окончателното предложение е
нарушен баланса в интересите на двете договарящи страни и затова съдът
намира за неравноправни отделните уговорки и в двата договора, които
ограничават действието на специалното облекчение само до частите от
вноската за главница. Тези уговорки, макар и да се отнасят до основен
елемент от сделката(размер на вноски с падежи в рамките на първи шест
медеца) са недействителни, на осн. чл. 146 ал.1 вр. 145 ал.2 ЗЗП и не
пораждат задължение за потребителя.
В останалата си част съдържанието на договора не накърнява
справедливото разпределение на права и задължения, като гарантира на
кредитора текущо връщане на главница и заплащане на уговорената
фиксирана лихва, начислена върху постепенно намаляваща остатъчна
главница и същевременно отлагането към краен момент на ползването вноски
от първите шест месеца позволява на потребителя да организира средствата
си в рамките на този срок и или да се освободи от задължението си в цялост
16
като изплати и отложените задължения, или да ползва уговорения срок до
края, като изпълнява погасителния план с равни месечни вноски. Това
съдържание на сделката съдът приема за обвързващо потребителя на
осн. чл. 146 ал.5 ЗЗП, тъй като договорът може да бъде изпълнен без
неравноправно наложеното разграничение на частите от лихва и
главница на първите шест вноски. Точното съдържание на размерите на
задълженията при така съхранения договор е съответно на съставения от
вещото лице втори алтернативен вариант на погасителния план по втория
договор(л. 201). Макар, че такъв вариант не е изготвен и за първия „кешов“
заем, чието обслужващо ипотеката по основния втори договор е категорично
признато в свидетелските показания от служителя на доставчика, съдът не се
нуждае от специални знания за да коригира аналогично погасителния план,
като изключи от колона шеста целите размери на вноските с падежи от
13.09.20 до 13.02.21г и ги отнесе сбора им от 616.38лв към последната вноска,
съответно коригира размера й от 102.73лв до общо 719.11лв (2.10лв остатъчна
главница плюс 188.46 отложена главница и 100.63лв текуща лихва плюс
условно опрощаван размер от 427.92лв отложена лихва).
При така отчетени размери на валидно уговорени задължения, към
01.03.21г, когато е било връчено уведомлението на длъжника, забава не е била
налице. Най-ранен падеж по коригираните планове, съответно на отложеното
погасяване на месечни вноски от първите шест месеца настъпва на 13.03.21г.
Затова не се установява не само твърдяната от кредитора продължителна
забава, но и каквото и да е неизпълнение на задължението на заемателя по
обслужването на главния и допълнителния кредит както към този момент,
така и към момента в който заявителят се е позовал на обявена вече
настъпила предсрочна изискуемост и е поискал издаването на незабавно
изпълнително основание. На 16.03.21г. е била изискуема само една
вноска(седма поредна по всеки от плановете) с размер от общо 3522.16лв.
(сбор от комбинираните общо обезпечени две кредитни задължения), като
изтеклите три дни забава не са достатъчни за да се породи право на
предсрочно прекратяване на ползването на сборна главница от 120 000лв.
Явно е, че кредиторът не е имал никакво основание за обявяване на
предсрочната изискуемост и да търси принудително събиране на дължими
суми. Липсват обективните предпоставки, уговорен като основание за
прекратяване на действието на срочното ползване, обявено в чл. 27 от
кредитния договор. Липсата на продължаваща над 90 дни забава изключва
първия от елементите на фактическия състав, пораждащ потестативното
право на кредитора да отмени действието на погасителния план. Само по себе
си изявлението, отправено във връчено на длъжника писмо би могло да се
възприема само като субективен елемент от фактически състав, чието
значение обаче е обусловено от обективен факт, според тълкуването на най-
общата уредба на това право по чл. на 60, ал. 2 ЗКИ, приложима и за
небанкови институции(т. 18 от ТРОСГТК 4/2013 г. на ВКС). Съответно дори
и забава да е настъпила по-късно, тя не може да стабилизира изначално
необоснованото действие на кредитора. Погасителният план, ползващ
длъжника не е загубил действието си към момента на поисканото
принудително изпълнение. Затова не е налице никаква забава, за която да се
дължи обезщетение за предсрочно изискуема главница в периода преди
17
подаване на заявлението на кредитора и претендираните с осъдителните
претенции суми по двата договора следва да се отхвърлят.
Към момента на възникване на обективния елемент обаче кредиторът
вече е упражнявал принуда спрямо своя длъжник, тъй като вече е била
връчена поканата по чл. 428 ГПК от орган на принудително изпълнение за
насочване на принудително изпълнение върху ипотекирания имота, а това
изключва възможността на длъжника да обслужва кредита съобразно
уговорките на действащия погасителен план. След неоснователно
упражняване на принуда за неизискуем още дълг преустановяването на
доброволното обслужване на кредита е осуетено, тъй като длъжникът по
изпълнителен лист следва да плаща само чрез съдебен изпълнител, а такова
изпълнение не следва да се отчита като нов факт при установяване на
изпълняемите права (т. 9 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС). Равнопоставеността
на страните налага нито една от тях да не може да се позове на права,
породени от преждевременно упражнена принуда. В случая положението на
взискателя е идентично с това на отказващ съдействие за доброволно
изпълнение кредитор, а настъпилата кредиторова забава изключва забавата на
длъжника (чл. 96 ал.1 ЗЗД) и той не следва да се държи отговорен за
пропускане на падежи, настъпили след връчване на покана по чл. 428 ГПК.
В случая не могат да намерят приложение указанията относно
допустимото стабилизиране на оспорена заповед поради настъпила в хода на
производството изискуемост на падежирали вноски по действащ погасителен
план (т. 1 от ТРОСГТК 8/2017 ВКС), тъй като те се отнасят до случая на
налична и потвърдена забава на длъжника и липса на субективния елемент на
обявяване на изискуемостта, какъвто настоящия случай категорично не е. В
конкретния случай, съдът не може да признае за забавени, респективно и
изискуеми падежирали по плана вноски, а събраната принудително цена ще
може да бъде използвана за погасяване на каквито и да са задължения на
потребителя само по негова изрична воля за предлагането й като плащане на
кредитора.
Съхраняването на изпълнителната сила на заповедта дори и за частите,
чийто падежи според уговорките следва да настъпват до настоящия момент е
несъвместимо и с изискванията по чл. 46 от ЗКНИП за грижа към длъжник,
пропуснал падежи, тъй като ще позволи на недобросъвестния кредитор да
съхрани ползи от неоснователно реализирано обезпечение преди да е
позволил на длъжника да преодолее затрудненията си и да съхрани
собствеността си.
В заключение съдът намира за изцяло неоснователна претенцията на
кредитора, основана на допуснато неизпълнение от кредитополучателя, за
установяване на изискуема в цялост или отчасти главница и начислени
текущи лихви в ежемесечно дължими и отложени вноски с падежи до
01.03.2021г.
По претенция за разноски:
При този изход от делото, в тежест на ищеца следва да останат не само
направените от него разноски, но и разходите на насрещната страна.
Ответникът е бил представляван от адвокат, с когото е договорил безплатна
услуга. Насрещната страна не е оспорила това договаряне, удостоверено в
18
писмения документ, представен със списъка на страната, поради което съдът
не изследва конкретното имуществено състояние на довереника(Определение
№ 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., ГК).
Определен по реда на чл. 7 ал.2 т. .5 НМРАВ върху сборния интерес от
всички предявени суми (137 161.81лв) възлиза на 4273.24лв. Този размер
следва да се възложи на ищеца, предявил неоснователния иск и да се изплати
пряко на процесуалния представител на осн.чл. 38 ал. 2 ЗАдв.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени от „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Иван Срацимир № 2,
представлявано от управител Б.П., срещу В. ИГН. В., ЕГН **********, с
адрес: *******, съединени искове, както следва:
I. за установяване по отношение на оспорващ потребител –
заемополучател на дължимост на вземания по заповед за изпълнение на
парично задължение No285/17.03.2021г., издадена по ЧГД 20213110103777 на
ВРС въз основа на ипотечен акт вх.рег. №19407, дв.вх.рег. №19161, акт № 117
т. VIII, д.11341 на СВ-Варна за незабавно изпълнение, удостоверяваща
обезпечени с договорна ипотека изискуеми вземания по два договора за заем:
1. по договор № 836-ВН-13.08.2020г:
• за връщане на предсрочно изискуема главница в размер на 116500 лв,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
• за плащане на сборно вземане от 16180.56 лв за договорни лихви,
претендирани като начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“
и „з“ от договора като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита в
периода от 13.08.2020г. до 01.03.2021г.
2. по договор № 835-ВН-12.08.2020г:
• за връщане на предсрочно изискуема главница в размер на 3500 лв,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
• за плащане на сборно вземане от 486.11лв за договорни лихви,
претендирани като начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“
и „з“ от договора като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита в
периода от 13.08.2020г.- до 01.03.2021г.;
II. за присъждане на поискани по ЧГД 20213110103777 на ВРС в
отхвърлена част от заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
вземания, както следва:
1. сборно вземане от 485.42лв, претендирано като обезщетение за
забава върху цялата предсрочна изискуема главница по договор № 836-ВН-
13.08.2020г в размер на законна лихва след прекратяване на ползването по
договора 01.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
15.03.2021г.
2. сборно вземане от 9.72лв, претендирано като обезщетение за
забава върху цялата предсрочна изискуема главница по договор № 835-ВН-
19
12.08.2020г в размер на законна лихва след прекратяване на ползването по
договора 01.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
15.03.2021г.
ОСЪЖДА „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. Иван Срацимир № 2, представлявано от
управител Б.П., да заплати на адвокат С.А. Н., личен номер ***** от ВАК,
служебен адрес гр. Варна ул. Ангел Кънчев 19 ет.1 ап. 1 сумата от 4273.24лв
/четири хиляди двеста седемдесет и три лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща разноски за безплатно предоставена защита на ответника В.
ИГН. В., ЕГН ********** срещу неоснователни претенции, на основание чл.
38 ал.2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните, чрез
пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
20