Решение по дело №1049/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1281
Дата: 21 юли 2021 г.
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20213100501049
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1281
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501049 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано по Р. В. Р., ИВ. В. Р., Г. Г. Р.,
В. Б. Р. И В. Р. В. против Решение № 260587 от 19.02.2021
година,постановено по гр.дело № 1983/2019 година на ВРС, с което е
допуснат до делба следния недвижим имот - жилищна сграда,
представляваща сграда близнак (източен и западен), на два етажа, с обща
застроена площ от 120 кв.м., построена върху държавна земя – УПИ № V-859
е кв. 62 по плана на гр. И., общ. А. с площ от 770 кв. м., по действащия плащ
на гр. И., одобрен със Заповед № 378/ 26.06.1993 г. за улична и дворищна
регулация, при граници по скицата: улица, УПИ VI-860, УПИ IV-858,
идентичен с парцел № V- 388, квартал № 46 по плана на с. И., действащ към
19.05.1988 г. , при наведено основание за възникване на съсобствеността -
наследствено правоприемство и учредено в полза на В.Р. В., ЕГН: *********,
по силата на договор № 45/ 19.05.1988 год. право на строеж върху държавен
парцел № V – 338, кв. 46 по плана на с. И., с площ от 780 кв. м., при квоти: 1/
3 ид. ч. (една трета идеални части) – за Д. В. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр.
И., общ. А., ***, 1/ 3 ид. ч. (една трета идеални части) - ИВ. В. Р., ЕГН:
**********, с адрес: гр. И., общ. А., ***, 1/ 3 трета ид. ч. (една трета идеални
части) – за В. Р. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. И., общ. А., *** , на
основание чл. 34 ЗС, вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН и с което решение са били
1
изключени от делбата лицата Р. В. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. И., общ.
А., *** , В. Б. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. И., общ. А., *** и Г. Г. Р., ЕГН:
*********, с адрес: гр. И., общ. А., ***.
В жалбата се излага, че решението се явява неправилно и не почИ. на
наличните по делото доказателства.Излагат се множество и различни
съображения по тълкуването на закона.Искането е същото да бъде отменено и
претенцията – отхвърлена.
Отговор по делото не е постъпил, като според страните спорът е
единствено правен и искания по доказателствата не са постъпили.
В съдебно заседание по делото въззивниците са редовно призовани,
представляват се от адв.К., които поддържа въззивната жалба и моли съдът да
я уважи.
ВъззИ.емата страна Д. В. Р., редовно призована, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция производството е било образувано по
повод подадена искова молба от Д. В. Р., ЕГН ********** против Р. В. Р.,
ЕГН **********, ИВ. В. Р., ЕГН **********, В. Р. В., ЕГН **********, Г. Г.
Р., ЕГН ********* – починала в хода на процеса и заместена по закон от Н.
ИВ. ИВ.- дъщеря, П. ИВ. Р. – дъщеря и В. ИВ. Р. - син, В. Б. Р., ЕГН
**********, за извършване на съдебна делба на следния недвижим имот:
Жилищна сграда, представляваща сграда близнак (източен и западен), на два
етажа, със застроена площ от 120 кв.м., построена върху държавна земя –
парцел № V- 388, квартал № 46 по плана на с. И., действащ към 19.05.1988 г.,
целия с площ от 780 кв.м. според договора за отстъпено право на строеж №
45/ 19.05.1988 г. и скица от 03.08.1983 г., при граници – общински път,
парцели IV-339 и VI-464, а по скица № 130/1337/11.10.2018 г. – УПИ № V-859
е кв. 62 по плана на гр. И., общ. А., одобрен със Заповед № 378/ 26.06.1993 г.
за улична и дворищна регулация, при граници по скицата: улица, УПИ VI-
860, УПИ IV-858.
Според твърденията в исковата молба процесната сграда е построена от
2
общия наследодател В.Р. В. – починал на *** година, по време на брака му с
Н. Д. В.а - починала на *** год.), въз основа на договор за отстъпено право на
строеж върху държавна земя, съгласно Договор № 45/ 19.05.1988 г.Ищцата
излага, че към датата на открИ.е на наследството е бил наличен единствено
първия етаж, като учреденото право на строеж е било осъществено смъртта на
общия наследодател.
Ищцата излага още, че към този момент източната част от сградата
близнак се обитава от ищцата и ответника И.Р., а западна - от Р.Р.. Твърди се
още, че въз основа на дарение от 15.12.2011 г., извършено от Р. В. Р. и
съпругата му В. Б. Р. към В. Р. В., последния се легитимира като собственик
на западната част от имота, със застроена площ 60 кв.м. и РЗП 120 кв.м. в
УПИ № V-859 в кв. 62, съставляващ парцел V-338 в кв. 46 в землището на гр.
И..Настояща съдът да допусне до делба процесната недвижимост при равни
квоти от по 1/ 3 идеална част за всеки съделител.
От фактическа страна е било прието и не се спори от страните, че
съделителите Р. В. Р., ИВ. В. Р. и Д. В. Р. са законни наследници на В.Р. В.
(починал на 26.02.1989 г.) и Н.И. В.а (починала на *** г.).
Не е спорно още, че съгласно Договор от 19 май 1988 година – вж.л.5 на
В.Р. В. е отстъпено правото на строеж върху държавен парцел - № V – 338, кв.
№ 46, находящ се в гр. И., целият с площ от 780 кв. м. С молба от
20.08.1988 г. до Началника на Отдел „Архитектура и благоустройство“, от
страна на В.Р. В., Н.И. В.а, Р. В. Р., ИВ. В. Р., е отправено искане за
отстъпване в полза на Р. В. Р., ИВ. В. Р. на учреденото в полза на В.Р. В. и
Н.И. В.а, по силата на договор от 19.05.1988 г., право на строеж.
От Договор за дарение от 13.12.2011 г., обективиран в НА № 138, том V,
рег. № 9097, дело № 923/ 2011 год., става ясно, че Р. В. Р. и В. Б. Р. даряват
на В. Р. В. следния имот: къща – близнак – западен, на два етажа, със
застроена площ от 60 кв. м. и РЗП от 120 кв. м., изградена в УПИ № V – 859
по плана на гр. И., обл. Варна, съответстващ на парцел V – 338, кв. 46 по стар
план на населеното място. Приобщени към доказателствения материал по
делото редица чертежи и скици, проектантска документация, относно
процесната сграда (л. 13 – 18; л. 63 – 70), съставени/ заверени в периода 1983
– 1988 г.
3
От изготвената и неоспорена от страните Съдебно техническа
експертиза става ясно, че процесната страда е построена на етап „груб
строеж“ преди 13.10.1988 година; нанесена е в кадастралния и регулационен
план на населеното място преди 26.06.1993 г.Пред съда експерта е разяснил,
че основава заключението си на Разрешения за строеж № 63/ 05.05.1986 г.,
издадено в полза на В.Р. В..
Също пред ВРС са били разпитани и свидетели И.Й.Д. и Р. Р.
М..Свид.Д. излага, че познава ответниците Р. и И., съседи са; че те двамата
живеят в къща близнак, там живеят двамата братя. Къщата е построена от
двамата братя, в период, когато децата на свидетелката са били малки,
играели заедно с децата на Р.. По време на строителството бащата на Р. и И. е
все още жив, работил на банциг.
От своя страна свидетеля М. сочи, че процесната къща е построена от Р.
и И. с техни средства били закупувани и строителните материали. По това
време ищцата е на 18 – 19 год. Началото на строежа датира от 1985 г.,
окончателно е приключен през 2000 г. Към момента на смъртта на баща им е
завършен първия етаж; че братята са се настанили там в периода 1985 – 1986
г.
При тези данни ВРС е заключил, че исковата претенция се явява
основателна и я е уважил.
Виждането на настоящия съд е следното:
Правото на строеж е ограничено вещно право върху чужд имот, което
включва правото да се построи сграда и да се придобие собствеността върху
нея отделно от земята. Съгласно чл. 77 ЗС, приложима и към ограничените
вещни права по силата на препращащата норма на чл. 111, ал. 1 ЗС, правото
на строеж се придобИ. чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона. При действието на ЗС. (отм.) правното значение на
разрешението за строеж е посочено в чл. 55 и 56 ЗТСУ.
Съгласно чл. 55 и чл. 56 от ЗТСУ (отм.) строежи могат да се извършват
само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото
приложение. Разрешение за строеж се издава на инвеститора /учреждение,
юридическите лица; собственика на имота; лице, което има право да строи в
4
чужд имот/, като в чужд имот имат право да строят следните лица: 1. лицата,
в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или
пристрояване на заварена сграда; 2. съпругът /съпругата/, роднините на
собственика по права линия неограничено, а по съребрена линия - до втора
степен включително, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в
нотариално заверено заявление до съответната техническа служба в
общината, вписано и в нотариалните книги; по силата на така даденото
съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на строителя; 3.
лицата, за които това е предвидено със закон или указ и 4. лицата, на които
въз основа на акт на Министерския съвет са предоставени земи за земеделско
ползуване. В съсобствен имот или в етажна собственост може да се извърши
нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече
съсобственици или етажни собственици със съгласието на останалите,
изразено в заявление до общината с нотариална заверка на подписите на
съсобствениците или етажните собственици и на лицата, на които се
разрешава извършването на строежа, надстрояването или пристрояването.
Това заявление учредява право на надстрояване и пристрояване в полза на
строителя, като прехвърля правото на собственост или правото на строеж
върху идеална част от терена и правото на собственост върху съответните
общи части от надстроената или пристроената сграда, както и върху
посочените в него тавански, избени и други складови помещения в полза на
строителя и подлежи на вписване в нотариалните книги. За частта, която
общините и държавата притежават, правото на строеж се учредява по
установения ред.
За да приеме наличието на права и на двете страни ВРС е изложил
съображения относно характера на правото на строеж, съгласно чл. 63, ал. 1
ЗС - то включва правото на притежателя му да построи сграда върху чуждата
земя и да стане неин собственик. Отстъпеното по реда на чл. 15 ЗС (отм.) на
20 юли 1988 година в полза на двамата ответници право на строеж върху
държавния имот е реализирано с построяване на сградата близнак, чиято
делба се иска.
Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗСГ собствеността върху недвижими имоти
се прехвърля, правото на строеж, на надстрояване и пристрояване се учредява
или прехвърля, а правото на ползване се учредява чрез общинския (районния)
5
народен съвет по местонахождението на имота, освен ако сделката се
извършва между съпрузи за имоти, които не са имуществена общност, между
роднини по права линия, между братя и сестри или между съсобственици.
Следователно законът посочва изчерпателно лицата, които могат да
прехвърлят недвижими имоти и вещни права върху такИ. имоти без
посредничеството на народния съвет, и способа, чрез който може да се
извърши това прехвърляне. Посочено е, че прехвърлянето може да се
извърши със сделка.
С нормата на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗСГ в сила до изменението му съпрузите
не бяха включени между лицата, които могат да прехвърлят недвижими
имоти и вещни права върху такИ. без посредничеството на народния съвет. В
чл. 21, ал. 2 ЗСГ, който не е изменян, са изброени лицата, които могат да
прехвърлят недвижими имоти и вещни права върху такИ. имоти чрез дарение
без посредничеството на общинския народен съвет. В него са посочени само
някои от посочените в чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗСГ - роднините по права линия и
братята и сестрите, други - съсобствениците не са посочени, а трети - децата
на братята и сестрите са посочени допълнително. Двата текста са влезли в
сила едновременно. При изработването им законодателят не е имал за цел
създадените с чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗСГ права да бъдат отнети с чл. 21, ал. 2 от
същия закон например за съсобствениците, а да добави кои лица, непосочени
в чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗСГ, могат да извършват дарение на недвижими имоти и
вещни права върху тях без посредничеството на общинския народен съвет.
Изброяването в чл. 21, ал. 2 ЗСГ само на някои от посочените в чл. 15, ал. 1, т.
1 с.з. е било излишно, а е и неточно.
Законът за собствеността на гражданите - чл. 15 - 30, създава специален
режим за прехвърляне и придобИ.е на недвижими имоти и вещни права върху
тях от граждани. Предвидено е прехвърлянето и придобИ.ето на такИ. имоти
и вещни права да се извършва чрез Общинския народен съвет, който
определя цената и купувача с оглед най-голямата нужда от даден вид имот, за
да се избегне спекулата с недвижим имот. Спекула между лицата, посочени в
чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗСГ, включително и между съпрузи, не може да има. Такава
не може да има и при извършване на дарение, защото то се извършва
безвъзмездно. ПоР. това от предвидения в Закона за собствеността на
гражданите режим - чл. 15 и сл., за прехвърляне и придобИ.е на недвижими
имоти и вещни права върху такИ. не е изключено прехвърлянето чрез
всякакъв вид сделки, включително и чрез дарение, между лицата, посочени в
чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗСГ. Бидейки вещно право, Правото на строеж е
прехвърлимо и това е било осъществено на 20.07.1988 година, в съответната,
предвидена за това форма и чрез Общинския народен съвет, т.к. ЗСГ не
създава пречка за това.
6
От данните по делото става ясно, че т.нар.“груб строеж“ е бил
реализиран след 1993 година, като в тази връзка съдът се позовава на
наличните по делото свидетелски показания и заключение на вещото
лице.Въпреки обстоятелството, че в заключението е посочената датата преди
13.10.1988 година, в съдебно заседание вещото лице изрично посочва, че не
може да установи това с категоричност и че тази преценка почИ. на косвени
изводи.За нея се съди най - вече от свидетелските показания на разпитаните
пред съда свидетели в полза на ответниците, а именно И.ка Д. и Р. М. –
съседи на страните.Според тези показания през 1990 година е бил завършен
едва първия етаж на къщата, а през 2000 година е построена изцяло.Отделно
от горното свидетеля М. е участвал в изграждането на процесната постройка
от основите до покрИ., т.е. той притежава преки и непосредствени
впечатления, ето защо съдът цени показанията му като убедителни, и
изхождащи от лице, което е непредубедено и/ или заинтересовано.Средствата
за това са били изцяло на ответниците, въззивници в настоящото
производство.При тези данни и при липсата на изграден „Груб строеж„ към
20.07.1988 година, съдът прави извод, че извършеното отстъпване на Правото
на строеж, учредено първоначално в полза на наследодателите на страните, е
произвело своя вещен ефект и че ответниците са станали собственици на
процесната постройка.
Предвид несъвпадението в изводите на двете инстанции, ВОС намира,
че атакуваното решение следва да бъде отменено, а претенцията отхвърлена.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260587 от 19.02.2021 година, постановено по
гр.дело № 1983/2019 година на ВРС, с което е допуснат до делба следния
недвижим имот - жилищна сграда, представляваща сграда близнак (източен и
западен), на два етажа, с обща застроена площ от 120 кв.м., построена върху
държавна земя – УПИ № V-859 е кв. 62 по плана на гр. И., общ. А. с площ от
770 кв. м., по действащия плащ на гр. И., одобрен със Заповед № 378/
26.06.1993 г. за улична и дворищна регулация, при граници по скицата:
улица, УПИ VI-860, УПИ IV-858, идентичен с парцел № V- 388, квартал № 46
по плана на с. И., действащ към 19.05.1988 г. , при наведено основание за
възникване на съсобствеността - наследствено правоприемство и учредено в
полза на В.Р. В., ЕГН: *********, по силата на договор № 45/ 19.05.1988 год.
право на строеж върху държавен парцел № V – 338, кв. 46 по плана на с. И., с
площ от 780 кв. м., при квоти: 1/ 3 ид. ч. (една трета идеални части) – за Д. В.
7
Р., ЕГН **********, с адрес: гр. И., общ. А., ***, 1/ 3 ид. ч. (една трета
идеални части) - ИВ. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. И., общ. А., ***, 1/ 3
трета ид. ч. (една трета идеални части) – за В. Р. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. И., общ. А., *** , на основание чл. 34 ЗС, вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН и с което
решение са били изключени от делбата лицата Р. В. Р., ЕГН: **********, с
адрес: гр. И., общ. А., *** , В. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. И., общ. А.,
*** и Г. Г. Р., ЕГН *********, с адрес: гр. И., общ. А., ***, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Д. В. Р., ЕГН ********** против Р.
В. Р., ЕГН **********, ИВ. В. Р., ЕГН **********, В. Р. В., ЕГН **********,
Г. Г. Р., ЕГН ********* – починала в хода на процеса и заместена по закон от
Н. ИВ. ИВ., ЕГН ********** - дъщеря, П. ИВ. Р.,ЕГН ********** – дъщеря и
В. ИВ. Р., ЕГН ********** - син, В. Б. Р., ЕГН ********** за извършване на
делба на следния недвижим имот - жилищна сграда, представляваща сграда
близнак (източен и западен), на два етажа, с обща застроена площ от 120
кв.м., построена върху държавна земя – УПИ № V-859 е кв. 62 по плана на гр.
И., общ. А. с площ от 770 кв. м., по действащия плащ на гр. И., одобрен със
Заповед № 378/ 26.06.1993 г. за улична и дворищна регулация, при граници
по скицата: улица, УПИ VI-860, УПИ IV-858, идентичен с парцел № V- 388,
квартал № 46 по плана на с. И., действащ към 19.05.1988 г., при наведено
основание за възникване на съсобствеността - наследствено
правоприемство и учредено в полза на В.Р. В., ЕГН *********, по силата на
договор № 45/ 19.05.1988 год. право на строеж върху държавен парцел № V –
338, кв. 46 по плана на с. И., с площ от 780 кв. м.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8