РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. гр. Хасково, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20235640200959 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 002680/28.09.2023г. на Директора
на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора със седалище гр.Пловдив към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което за
нарушение на чл.4, ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи /
НДЗК/ и на основание чл.36 ал.2 от НДЗК, вр. чл. 28 ЗАНН, на „Заложна
Къща Конектив София“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), район Красна
поляна, квартал „*******, представлявано от управителя М.Т. Т., ЕГН:
**********, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Недоволен от така наложеното с НП наказание е останал жалбоподателя,
поради което го обжалва в срок. На първо място поддържа, че посоченото в
НП нарушение не било извършено, тъй като изискуемата по НДЗК
информация била разпечатана и залепена на стената на търговското
помещение и всеки имал възможност да се запознае с нея. На следващо
1
място, липсвала конкретизация на извършеното нарушение, доколкото
същото било посочено общо и не ставало ясно в какво точно се състои то.
Твърди, че за същото нарушение жалбоподателят имал съставен и друг
АУАН, въз основа на който било издадено друго НП, поради което било
недопустимо за едно и също нарушение да бъде санкциониран два пъти.
Наред с горните доводи се поддържа и маловажност на нарушението, поради
което необосновано му била наложена толкова сериозна имуществена
санкция. Предвид изложеното, моли съда да отмени НП и да предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител. Представлява се от адв. С. К. от АК-Бургас, който поддържа
жалбата по изложените в нея доводи и моли за отмяна на НП поради неговата
незаконосъобразност. Претендира присъждане на разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призовани, не се
явяват и не изпращат представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и
след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената
проверка на обжалваното НП, намира за установено следното:
Във връзка с писмо на ОДМВР-Хасково изх.№272000-4781 от
14.03.2023г., на 17.03.2023г. свид. А. П. К. на длъжност „****“ в КЗП РД-
Пловдив, съвместно с представители на ОДМВР-Хасково – свид. Г. Г. Г. –
инспектор в С“ПИП“ и свид. Л. С. Д. - инспектор в С“ПКП“, извършили
проверка на място в обект Заложна къща „****“, находящ се в гр.Хасково, ул.
****, стопанисван от дружеството-жалбоподател, в който се предоставяли
парични заеми, обезпечени с движими вещи. По време на проверката
заложната къща била в работен режим, като при извършването й присъствал
работещият в нея като комисионер свид. Г. В. П..
На място, в хода на проверката от контролните органи били изискани
2
и проверени документи, касаещи дейността на заложната къща, в т.ч. заложни
билети и декларации. Проверяващите констатирали, че на видно място в
обекта за прием на клиенти била поставена информация, отговаряща на
изискванията на Приложение № 1 от НДЗК, изписана с големи и четливи
букви, но на видно за потребителите място в обекта нямало поставена
информация за общите условия на заложната дейност (обща цена на услугата
- такси, комисиони и други разходи, пряко свързани със заема; критериите,
въз основа на които тези разходи могат да се изменят; периодът от време,
през който предоставената информация е валидна и др.), методите за
оценяване и условията за съхраняване на приеманите залози; размерите и
сроковете на предоставяните заеми; условията на удовлетворяване в случаите
на непогасяване на заемите; условията и разходите при предсрочно
погасяване на заема и за връщане на заложената вещ; условията за връщане
на заложената вещ в случаите по чл. 22 НДЗК.
За проверката бил съставен Констативен протокол № К-2696770 от
17.03.2023г., в който били отразени тези и останалите констатации на
проверяващите. Протоколът бил прочетен и подписан и от присъстващия по
време на проверката свид. Г. В. П., в качеството на представител на ЮЛ.
Във връзка с установеното по време на проверката на 17.03.2023г. и
достигайки до извода за извършено нарушение на чл. 4, ал.1 от НДЗК от
страна на дружеството-жалбоподател, на 06.04.2023г. от свид. А. К. бил
съставен АУАН №002680, в присъствието на свид. А. К. - извънщатен
сътрудник към КЗП РД-Пловдив, свид.Ю. М. Ш. и на упълномощено от
управителя на „Заложна къща Конектив София“ ЕООД лице – Г. И. П., което
получило акта със задължение да го предаде на управителя на ЕООД.
Упълномощеното лице не направило възражения при съставяне на акта.
Такива не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, в което
изцяло са възприети изложените в него фактически констатации на
актосъставителя и дадената от него правна квалификация на
административното нарушение.
Тази фактическа обстановка се потвърждава от АУАН и от разпита
на ангажираните от страна на АНО свидетели - св.А. К., св. А. К. и
допуснатите по искане на жалбоподателя такива - свид. Г. Г., свид.Л. Д. и
3
свид. Г. П., а така също и от всички приобщени към
административнонаказателната преписка доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 4, ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи
/НДЗК/, заложните къщи обявяват на видно за потребителите място следната
информация, посочена в 7 точки:
1. наименованието си и обозначението „заложна къща“;
2. общите условия на заложната дейност (обща цена на услугата - такси,
комисиони и други разходи, пряко свързани със заема; критериите, въз основа
на които тези разходи могат да се изменят; периодът от време, през който
предоставената информация е валидна, и др.);
3. методите за оценяване и условията за съхраняване на приеманите
залози;
4. размерите и сроковете на предоставяните заеми;
5. условията на удовлетворяване в случаите на непогасяване на заемите;
6. условията и разходите при предсрочно погасяване на заема и за
връщане на заложената вещ;
7. условията за връщане на заложената вещ в случаите по чл. 22.
По силата на чл. 36, ал.1 от НДЗК, който не изпълни или наруши
разпоредбите на наредбата, ако деянието не съставлява престъпление, се
наказва съгласно чл. 32 от Закона за административните нарушения и
наказания, а според ал.2 - когато нарушението по ал. 1 е извършено от
юридическо лице, на нарушителя се налага имуществена санкция съгласно
чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания в размер от
500 до 8000 лв.
Следователно, деянието, за което на дружеството - жалбоподател е
наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо.
На следващо място, материалната компетентност на издателя на НП,
като административнонаказващ орган с делегирана санкционна власт, се
доказва от представената и приета по делото Заповед № 363/30.03.2023г. на
Председателя на КЗП. Представена е и Заповед № 397 ЛС/22.04.2015 г. на
4
Председателя на КЗП, с която оправомощава свид. А. П. К. да извършва
проверки и да съставя АУАН за констатирани нарушения по законите и
подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е
възложено на КЗП или на нейния председател, със съответен териториален
обхват на това правомощие.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
обаче съдът констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените, които налагат отмяна на последното на процесуално
основание. Следва да се отбележи на това място, че не са допуснати
нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със самото съставяне на акта за
установяване на административно нарушение в присъствие на представител
на лицето, сочено като нарушител и връчването му чрез него възможност да
се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него.
Процесният АУАН обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и
конкретно на това по т. 4 от цитираната разпоредба – да се впише описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.
В обстоятелствената част на акта е посочено, че юридическото лице,
сочено като нарушител, е привлечено към отговорност, за това, че на
17.03.2023г. в търговски обект заложна къща „****“, гр. Хасково, ул. „***** е
търговецът е извършил следното нарушение: Не е поставил на видно за
потребителите място информация за наименованието и обозначението
„заложна къща“; общите условия на заложната дейност (обща цена на
услугата - такси, комисиони и други разходи, пряко свързани със заема;
критериите, въз основа на които тези разходи могат да се изменят; периодът
от време, през който предоставената информация е валидна и др.), методите
за оценяване и условията за съхраняване на приеманите залози; размерите и
сроковете на предоставяните заеми; условията на удовлетворяване в случаите
на непогасяване на заемите; условията и разходите при предсрочно
погасяване на заема и за връщане на заложената вещ; условията за връщане
на заложената вещ в случаите по чл. 22.
Както стана ясно от изложеното по-горе, така изброените в АУАН
нарушения се субсумират в общия състав на нарушението по чл.4, ал.1 от
НДЗК, в които в седем точки е посочена информацията, която следва
заложната къща да обяви на видно за потребителите място.
5
В същото време, в описателната част на АУАН, при изложение на
фактическите твърдения, даващи описание на нарушението и обстоятелствата
при което същото е извършено е посочено: „при направена проверка на
17.03.2023г. в обект заложна къща „*****“ с адрес: гр. Хасково, община
Хасково, област Хасково, адрес: ул. "******* установих с Констативен
протокол № К-2696770/17.03.2023г. следните нарушения и обстоятелствата на
извършване: По време на проверката обектът е в работен режим. Проверката
се извършва във връзка с писмо на ОД на МВР Хасково, изх. № 272000-4781
от 14.03.2023 г., заведено в КЗП, РД Пловдив, с вх. № П-00-58 от 14.03.2023
г., съвместно с представители на МВР. В хода на извършената проверка се
установи, че в обекта се предоставят парични заеми, обезпечени с движими
вещи. На видно за потребителите място няма поставена информация за
общите условия на заложната дейност (обща цена на услугата - такси,
комисиони и други разходи, пряко свързани със заема; критериите, въз основа
на които тези разходи могат да се изменят; периодът от време, през който
предоставената информация е валидна, и др.), методите за оценяване и
условията за съхраняване на приеманите залози; размерите и сроковете на
предоставяните заеми; условията на удовлетворяване в случаите на
непогасяване на заемите; условията и разходите при предсрочно погасяване
на заема и за връщане на заложената вещ; условията за връщане на
заложената вещ в случаите по чл. 22“, при което описание липсват каквито и
да е фактически твърдения за констатирана липса на поставена на видно за
потребителите място информация за наименованието и обозначението
„заложна къща“.
По този начин според съда, в хода на административно-наказателното
производство са допуснати процесуални нарушения, довели до накърняване
правото на защита на санкционираното юридическо лице до степен да не
може да научи в какво точно е обвинено и ефективно да организира защитата
си. По-конкретно - АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не съдържат ясно и точно
описание на нарушението, състоящо се в непоставяне на видно за
потребителите място на информация за наименованието и обозначението
„заложна къща“, визирано в чл.4, ал.1, т.1 от Наредбата за дейността на
заложните къщи, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Нещо
повече - изначално липсват всякакви фактически твърдения за констатирана
6
липса на такава информация, както в съставения по време на проверката
Констативен протокол, така и в съставения впоследствие АУАН и в
издаденото въз основа на него НП, което води на извода, че при съставянето
му актосъставителят, а оттам - и АНО чисто механично са възпроизвели
текстовото съдържание на разпоредбата на чл.4, ал.1 със всички съдържащите
се в нея седем точки.
Това от своя страна води до липсата на съществени реквизити на АУАН,
а оттам - и на НП, въведени по императивен начин в ЗАНН, съставляващо
нарушение на процесуалните правила.
Същото, от една страна, и от друга - непрецизната правна квалификация
на нарушението, без посочване на всяка конкретна точка от ал.1 на чл.4 от
НДЗК, визираща изпълнително деяние на отделно административно
нарушение, поставят санкционираното лице в положение само да издирва
релевантните според АНО факти измежду всички описани такива в НП и да
преценя за кое точно деяние се санкционира, а оттам - по какво точно
твърдяно административно наказателно обвинение и по кои конкретни факти
следва да се защитава.
Всичко изложено до тук сочи на еднопосочния извод, че е нарушено
правото на жалбоподателя да разбере за какво точно деяние е привлечен към
административнонаказателна отговорност, което препятства и възможността
му да упражни ефективно и адекватно правото си на защита в
производството.
В този аспект, следва да бъде отбелязано, че когато се формулира
спрямо конкретно лице конкретно административнонаказателно обвинение,
следва освен ясно, точно и пълно описание на твърдяното административно
нарушение, да е налице изложение и досежно обстоятелствата – дата, време и
място на извършване на нарушението, както и да се посочат всички признаци
от състава на нарушението, доколкото същите не са просто задължителен
реквизит от съдържанието и на АУАН и на НП, но очертават и фактическата
рамка на повдигнатото обвинение.
При това положение, възражението на санкционираното лице, че не е в
състояние да разбере какво точно нарушение и въз основа на кои конкретни
факти му се вменява, се явява основателно.
Налице е допуснато процесуално нарушение в
7
административнонаказателното производство и то от категорията на
съществените, доколкото безспорно е засегнато правото на защита на
жалбоподателя в административно наказателното производство и което не
може да бъде санирано в съдебната фаза на производството. Нарушеното
право на защита винаги представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и има за своя последица отмяна на Наказателното
постановление като незаконосъобразно, на процесуално основание, без да се
разглежда по същество правния спор.
Извън горния извод, съдът намира, че за пълнота на изложението следва
да бъде посочено, че извършването на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение според настоящия състав е безспорно доказано в
настоящото административно наказателното производство, с изключение на
частта му по чл.4, ал.1,т.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи
/НДЗК/. Това се потвърждава и от направените от контролният орган снимки
приложени по преписката от които е видно, че в помещението на видно място
са били изложени Удостоверение за регистрация №6910 на Министерство на
икономиката от което е видно и наименовението на заложната къща с
изписване „Заложна къща Конектив София“ ЕООД, както и информация,
попадаща в съдържанието на Приложение № 1 от НДЗК, където отново е
изписано наименованието „Заложна къща Конектив София“ ЕООД, което
според съда изпълнява изискванията на чл.4, ал.1,т.1 от Наредбата за
дейността на заложните къщи /НДЗК/. Тоест жалбоподателят не е извършил
нарушение по чл.4, ал.1,т.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи
/НДЗК/. В останалата част относно изискванията по чл.4, т.2-7 от Наредбата
за дейността на заложните къщи, съдът намира, че жалбоподателят е
извършил това нарушение.
Този извод се потвърждава от събраните по делото доказателства и най-
вече от изслушаните по делото показания на свид. А. К., свид. Г. Г., свид. Л.
Д., присъствали по време на проверката и при установяване на нарушението,
които показания съдът намира за безпротиворечиви, еднопосочни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. Що се касае
до показанията на свид. Г. П., същите не разколебават извода на съда за
извършване на твърдяното нарушение, доколкото макар в началото същият да
излага обстоятелства в обратната посока, след предявяване на съставения по
8
време на процесната проверка констативен протокол, същият заяви пред съда
верността именно на записаното в него. Във връзка с посочената, както в
констативния протокол от проверката, така и в показанията на свид. А. К.,
налична поставена на видно място в обекта информация по Приложение № 1
от НДЗК и довода на защитата на жалбоподателя, че всъщност основната
изискуема информация е била предоставена на разположение потребителя,
съдът счита, че информацията, попадаща в съдържанието на Приложение № 1
и тази, вменена като задължение за предоставяне от страна на заложната къща
по чл. 4 ал.1 от НДЗК, не се припокриват и се касае за две различни по
съдържание и обем задължения, вменени на търговеца с отделни разпоредби
на Наредбата. Ето защо, съдът приема за установено извършването на
описаното в АУАН и НП административно нарушение на чл.4, ал.1, т.2-7 от
НДЗК. Касае се за едно формално административно нарушение. За
съставомерността му няма значение дали са настъпили вредни последици, тъй
като при формалните нарушения защитата на обществените отношения е
изтеглена на преден план и е достатъчно осъществяването на изпълнителното
деяние, за да е налице съставомерно нарушение.
На следващо място, административното нарушение е извършено от
юридическо лице, поради което административно наказателната отговорност
е обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане.
Досежно поддържания в жалбата довод за маловажност на
нарушението, следва да бъде отбелязано, че в случая установеното
административно нарушение касае дейността, отчетността и контрола на
заложните къщи, по отношение на която законодателят е предвидил завишени
изисквания, нарушението на които е приел за достатъчно съществено,
предвиждайки съответна административна санкция. Тези изисквания са
продиктувани не само от съображения за ефективен контрол върху тази
специфична търговска дейност от страна на държавата, но и с цел
гарантиране и защита правата на потребителите. Ето защо, според настоящия
състав извършеното административно нарушение не е с по-ниска степен на
обществена опасност, поради което няма основание да се приеме, че случаят е
маловажен и да се приложи чл. 28 ЗАНН.
При определяне вида на административното наказание, АНО правилно е
издирил и приложил санкционната норма от НДЗК. Жалбоподателят е
9
юридическо лице, предвид на което правилно му е определено
административно наказание „имуществена санкция. Съдът намира обаче, че
същото не е правилно индивидуализирано по размер. Съгласно чл.36, ал.2 от
НДЗК, когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, на
нарушителя се налага имуществена санкция съгласно чл. 83 от Закона за
административните нарушения и наказания в размер от 500 до 8000 лв. За да
индивидуализира размера на наказанието АНО следва да вземе предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние
на нарушителя. В случая АНО неправилно е приел като отегчаващи вината
обстоятелства обема и важността на липсващата информация за
потребителите, доколкото същите са взети предвид от законодателя при
нормативното определяне вида и размера на санкцията за този вид
нарушение. Според настоящия състав в разглеждания случай не се
установяват отегчаващи вината на жалбоподателя обстоятелства, като при
определяне размера на административното наказание следва да се вземе
предвид и това, че административното нарушение е извършено за първи път,
които обстоятелства обуславят налагане на имуществената санкция към
минималния предвиден в санкционната норма размер, поради което АНО
неправилно е определил такъв от 1500 лева, като според съда е следвало
санкцията да е в минимален размер, до колкото не са изложени твърдения и
обстоятелства водещи и обосноваващи този по-висок размер.
Тук следва да се отбележи и факта, че според настоящият състав на
съда, неизпълнението на всяка една точка от чл.4, ал.1 от НДЗК, е основание
за налагане на съответното наказание по чл.36, ал.2 от НДЗК. Принципно
наказващият орган може да наложи и само едно наказания за всички от
изброените в чл.4, ал.1 т.1-7 НДЗК нарушения, но след като за едно от тях не
се доказа да е извършено то не става ясно кое от визираните нарушения са
санкционирани с една санкция и дали в това число не попада и нарушението
по чл.4, ал.1 от НДЗК, както се доказва в настоящият случай. Тоест имаме
наказание и за нарушение, което не се доказа да е извършено от
жалбоподателя. Така наложената санкция изобщо за нарушение по чл.4, ал.1
от НДЗК, в чието число е включено и неизвършено нарушение по чл.4,
ал.1,т.1 от НДЗК, води до незаконосъобразност на атакуваното НП, тъй като
следва да е ясно за какво точно нарушение е наложено съответното
10
наказание.
С оглед изложеното и достигнатия от съда извод за допуснато
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство, подадената жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено от съда.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал.1 от
ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган, следва да бъдат
възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на
възнаграждение на упълномощен по делото адвокат в размер на 500 лева,
които видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие
са били заплатени от жалбоподателя в брой.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 002680 от 28.09.2023г.
на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр.Пловдив към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на
„Заложна Къща Конектив София“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), район
Красна поляна, квартал „Разсадника-Коньовица“, бл. 22А, вх. В, ет. 5, ап. 59,
представлявано от управителя М. Т. Т., ЕГН: **********, направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването му.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
11