Решение по дело №3833/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260271
Дата: 20 октомври 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20203110203833
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер              Година 2020        Град Варна

 

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                   четвърти състав

На четиринадесети октомври            Година две хиляди и двадесета

    

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 3833  по описа за две хиляди и двадесета година.

 

                           

        

                        Р  Е  Ш  И:

    

 

 

     ОТМЕНЯ НП № 18-0819-006941/20.12.2018г. на Началник на  група към ОДМВР Варна, сектор ПП Варна, с което на  З.Г.М. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 150 лева на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на З.Г.М. против НП № 18-0819-006941/20.12.2018г. на Началник на  група към ОДМВР Варна, сектор ПП Варна, с му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 150 лева на основание чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.

      С жалбата въззивникът оспорва фактическата обстановка, твърдяна с акта за установяване на административно нарушение и с наказателното постановление. Моли съда да отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си сам и чрез процесуален представител.

По същество доразвива основанията за отмяна на нП. Алтернативно иска намаляване размера на наложеното административно наказание..                           

    Въззиваемата страна редовно призована не се представлява. В допълнителна молба изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.11.2018г. въззивника М. управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ в гр. Варна, по бул. „Осми Приморски полк“. С въззивника в автомобила се намирал св. Н.. В района на сградата на Община Варна, при движението си в посока от „Червения площад“ към „Катедралата“, след светофара на Община Варна, автомобила, управляван от въззивника попаднал сред протестиращи граждани, които препятствали неговото движение, както и това на други автомобили.

Известно време въззивника М. и св. Н. стояли в автомобила, но след като изтекъл известен период от време, излезли от автомобила и изчакали да се освободи пътното платно. При освобождаването му, въззивинкът М. привел в движение отново автомобила  и двамата със св. Н. си тръгнали от мястото.

В същото време в района на протеста се намирали  служители на ОДМВР Варна – св. М. и св. К., при което установили множество автомобили, престояващи върху пътното платно.

Въззивинкът М. бил издирен и на 22.11.2018г. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че той е управлявал автомобила.

Въззивинкът М. депозирал и писмени обяснения относно престояването си на пътното платно, като описал обстоятелствата на престояване на пътното платно на спрели автомобили и пешеходци, препятстващи движението.

Приемайки, че е извършено нарушение на ЗДвП, св. М., съставил акт за установяване на административно нарушение.  В съдържанието на съставения акт било описано, че въззивинкът спира за престой с автомобила на място, където превозното средство създава пречка за движението и била посочена правна квалификация по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП.

В графата за възражения въззивникът не вписал такива, като възражения не постъпили и впоследствие по административнонаказателната преписка.

На 20.12.2018г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗДвП и на основание санкционната норма на чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, на въззивника било определено административно наказание в максимално предвидения размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства – показанията на св. Н. и св. К.  ; декларация по чл.188 от ЗДвП и обяснения от въззивинка М..

 

Показанията на св.- Н. са такива на свидетел- очевидец, който изяснява причините , довели до престояване на автомобила на посоченото в НП място , а именно- протест на граждани, които препятствали движението на автомобили пред Община Варна.

Показанията на този свидетел кореспондират с изложеното от въззивинка М. е депозираните от него писмени обяснения по административно наказателната преписка.

 Косвено показанията на св. Н. се подкрепят от тези на св.- К., който няма ясен спомен за случилото се, но сочи, че въззивникът не е бил единствен нарушител.

В останалата си част показанията на св. К. не са от характер да допринесат за изясняване на фактическата обстановка по делото, тъй като свидетелят сочи, че няма никакъв спомен.

По същия начин и актосъставителя – св. М. няма спомен за случилото се и не допринася за изясняване на факти от значение по делото. 

За да се произнесе по жалбата, съдът, преди всичко взе предвид , че наказателното постановление е необосновано. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че въззивникът М. не е престоял с автомобила си на място, с което той самият да е създал пречка за движението. Поведението на въззивника М. като водач на превозното средство е било провокирано от това на участниците в протеста, които препятствали движението на автомобили по пътното платно, както и от това на други автомобили, които спрели и правели невъзможно движението в този пътен участък. 

В насока да установят горното са били депозираните писмени обяснения от въззивника още във фазата преди съставяне на АУАН, като посочените от него обстоятелства са били лесно установими.

 

Издавайки наказателното постановление без да проведе допълнително разследване досежно обстоятелствата довели до престояване на превозното средство в конкретния пътен участък, както без да събере доказателства това престояване да е създало пречка за други участници в движението, наказващият орган е издал необосновано и недоказано наказателно постановление, което следва да бъде отменено на това основание.

 

 

 Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :