Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                          №         /18.01.2024г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на петнадесети януари , през две хиляди двадесет и четвърта  година в състав :

                                                                                 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова  ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№665/2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

                                        

 Производството е по реда на глава X от АПК във връзка с Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

 

Делото е образувано по жалба  от „П*** -16“ ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление: гр.Лом, п.к. 3600, ул.“А*** С*** “№* , представлявано от едноличния собственик на капитала Н.В.Н. против Решение №72/19/2/6.4.1/11/01144/3/01/03/02  за изплащане на  финансова помощ, издадено от Зам.- Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, чл. 17, ал.1и ал.8 ,във  вр. с чл.27,ал.1,т.6 ,б“в“  от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители,и чл.5,ал.2 от административен договор № BG06RDNP001-19.382-0001-С01/26. 10.2021г. за предоставяне на БФП  по ПРСР 2014-2020г. ,с което на жалбоподателя е  ОТКАЗАНО  ЧАСТИЧНО ИЗПЛАЩАНЕТО НА ФИНАНСОВАТА ПОМОЩ ,представляваща плащане по адм. договор  BG 06RDNP001-19.382-0001-С01 от 26.10.2021г   в размер на 1020,00лв.

В жалбата се твърди, че издаденото решение е второ по ред  по същия въпрос ,след като първото е отменено с Решениеи№454/14.07.2023г. по адм.д.№391/2023г. на АС-Монтана.Твърди също ,че не е съгласен с мотивите в настоящето решение,че изплатените по фактура№180/24.07.2019г. средства на стойност 1360,00лв. са преведени на „Г*** “ЕООД чрез  „И*** П*** “АД ,като това дружество има издаден лиценз от БНБ с Решение №258 на УС на БНБ от 25.10.2018г.Сочи че е представил банково извлечение от сметката на „Г*** “ЕООД в „Ю*** и Еф Д*** България“АД,от което е видно, че сумата е надлежно преведена  и получена от „Г*** “ЕООД –изпълнител на проекта по изграждане на магазина ,предмет на договора с ДФЗ.Твърди,  че договорът му с  „Г*** “ЕООД е сключен и изпълнен  преди този с ДФЗ и проекта е одобрен на база на този договор.Твърди че условията по договора са изпълнени, след като сумата е  получена от „Г*** “АД,доказано с представеното по делото банково извлечение от сметката на дружеството.Не приема мотивът на ДФЗ,че банковото извелечение не е надлежно доказателсво за доказване на извършеното плащане.Счита, че следва да получи дължимата финансова помощ в размер на 1020лв., като моли за отмяна на решението.В съдебно заседание се явява лично представляващият дружеството Н.В.Н.,като поддържа жалбата си и моли за отмяна на решението на ДФЗ.  Не претендира разноски.

Ответникът – зам. -изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Н.Й., оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Твърди, че от фактът, че заявените разходи за проектантски услуги са приети за допустими и са станали част от приложението към договора ,не означава, че тези разходи ще бъдат възстановени.Последните са заявени с искането за окончателно плащане и именно във връзка с това искане са разгледани финансовите документи на жалбоподателя ,като установено е ,че не е представено  пълно дневно банково извлечение, представляващо изискване заложено в чл.27,ал.1, т.6, буква „в“ от Наредба №4 от 30 май 2018г., както и в условията за изпълнение по подмярката, по която е сключен договора и изрично в Приложение №8 към сключения договор ,т.28 е посочено, като задължително представянето на пълно банково извлечение от деня на извършеното плащане, доказващо плащане от страна на бенефициента, заверено от обслужващата банка. Моли за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на оспорения акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като Решение №72/19/2/6.4.1/11/01144/3/01/03/02 за изплащане на финансова помощ издадено от зам. -изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ е връчено на „П*** -16“ ЕООД  чрез ИСУН на 15.10.2023г., видно от л.16 по делото, а жалбата  е депозирана на 27.10.2023г. и е заведена с вх.№4297/27.10.2023г.по описа на АС-Монтана в срока по чл.149,ал.1 АПК . Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорването,в срок , и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

След цялостна преценка на събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От фактическа страна е установено, че между Държавен фонд "Земеделие" и бенефициера МИГ Лом и „П*** -16“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. Лом, п.к. 3600, ул. „А*** С*** “ №152, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Н.В.Н. е сключен административен договор №BG06RDNP001-19.382-0001-С01/26.10.2021г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР за периода 2014-2020г. съфинансирана от Е*** земеделски фонд за развитие на селските райони по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ за бенефициенти, възложители по ЗУСЕСИФ, с наименование на проекта „Изграждане и обзавеждане на магазин за строителни материали в с.Ковачица, общ.Лом“ с максимален размер на БФП – 103 624,09 лв. без ДДС. Договорът е сключен на осн. чл. 24, ал.1 и ал.2 и чл. 45, ал.2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и във връзка с оценителен доклад от 04.02.2021г. по процедура за избор на проектни предложения № BG06 RDNP001-19.382- S1 от Управляващия орган на програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (УО на ПРСР 2014 – 2020 г.). Към договора са приложени анекси и Приложения, като с Приложение №5 е изведена количествена сметка на одобрени разходи за изграждане на магазин за строителни материалив с.Ковачица,общ.Лом /л.36-48,т.І/

Предметът на договора е предоставяне на БФП по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие“ по мярка №19 „Водено от общностите местно развитие“ от ПРСР 2014-2020 г. за изпълнение на проект с наименование "Изграждане и обзавеждане на магазин за строителни материали в с.Ковачица, общ.Лом", код в ИСУН BG06 RDNP001-19.382- 0001.Инвестицията е със срок до 30 юни 2023г.,съгласно чл.6,ал1 от договора.

В раздел ІV са посочени правата и задължения на фонда и основанията за намаляване и отказ за изплащане на финансовата помощ.

По делото са представени условията за изпълнение на проектни предложения по ПРСР 2014-2020г. чрез подхода водено от общностите местно развитие/л.31-35,т.І/,Заповед№03-РД-/3057 от 24.09.2021г. зам-изпълнителния директор на ДФЗ за одобряване на проектното предложение на жалбоподателя за изграждане и  обзавеждане на магазин за строителни материали в с.Ковачица,общ Лом/л.69-72,т.І/, искане за окончателно плащане от 17.02.2023г./л.73-82,т. І/, ведно с представени документи и Таблица с одобрените допустими разходи за изпълнение на проекта и максимален размер на безвъзмездната финансова помощ, като за дейността „Проектантска услуга“ са одобрени разходи в размер на  2040,00лева с изпълнител „Г*** “ ЕООД/л.67,т.І/,  заявена е за плащане фактура №180 от 24.07.2019г., касаеща авансово плащане за комплексен проект за инвестиционна инициатива – ПУП – ИПЗ, плащането по която е извършено чрез „Изипей“, видно от приложената разписка №0200009384546973 от 24.07.2019г. на л.142-гръб,т.І/  /предмет на спора между страните/. Приложен е и сключен договор за проектиране от 24.07.2019г. с възложител „П*** -16“ ЕООД и изпълнител „Г*** “ ЕООД, в който са уговорени две плащания, съгласно приложение №3 към договора. /л.172-178,т.ІІ/.

По полученото искане за окончателно плащане от ДФЗ е изпратено уведомително писмо до жалбоподателя с изх.№07-2600/1980 от 02.03.2023г. на л.335-336,т.ІІ/ за отстраняване на нередности описани в 14 точки. С оглед настоящия спор единствено в т.8 е посочено „да се представи приемо-предавателен протокол към договор за проектиране на проекта „Г*** “ ЕООД“.

От приложеният на л.337,т.ІІ  отговор чрез ИСУН от 21.03.2023г. е видно, че жалбоподателя е представил и изискания му приемо – предавателен протокол с „Г*** “ ЕООД приложен на л.402, том втори по делото, относно приемане на изготвения комплексен проект за инвестиционна инициатива, предмет на договора за проектиране от 24.07.2019г.

Издадено е  първото Решение №72/19/2/6.4.1/11/01144/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ, от зам.- изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, отменено с Решение №454/14.07.2023г.  по адм.д.№391/2023г.на АС-Монтана и с което е върната преписката на органа за издаване на ново решение,при съобразяване с указанията в мотивите на решението.Основно решението е отменено, поради немотивираност на акта.

На основание Решение№454/14.07.2023г.  по адм.д.№391/2023г.на АС-Монтана, е  издадено настоящето  Решение №72/19/2/6.4.1/11/01144/3/01/03/02  за изплащане на  финансова помощ, издадено от Зам.- Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, чл. 17, ал.1и ал.8  вр. с чл.27,ал.1,т.6 ,б“в“  от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители,и чл.5,ал.2 от административен договор № BG06RDNP001-19.382-0001-С01/26.10.2021г. за предоставяне на БФП  по ПРСР 2014-2020г. ,с което на жалбоподателя е  ОТКАЗАНО  ЧАСТИЧНО ИЗПЛАЩАНЕТО НА ФИНАНСОВАТА ПОМОЩ ,представляваща плащане по адм. договор  BG 06RDNP001-19.382-0001-С01 от 26.10.2021г   в размер на 1020,00лв.

При така изяснената фактическа обстановка в съответствие с чл. 168 АПК

,съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Административният акт е издаден от компетентен орган. Същият е подписан от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Видно от решение от заседание на УС на ДФЗ от 19.08.2022 г. по протокол № 197 И*** П*** И*** е избрана за заместник - изпълнителен директор на ДФЗ с Ресор Прилагане на мерките по ПРСР 2014-2020 г./л.20,т.І/. Със заповед № 03-РД/3089/22.08.2022г. изпълнителният директор на ДФЗ (като титуляр на правомощието, арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП) й е делегирал правомощието да взема решения като издава и подписва уведомителни писма за всички мерки по ПРСР. Тази възможност е уредена с чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП

. При така установените данни, а именно - че заместник - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" притежава съответното правомощие, делегирано по предвидения в закона ред, съдът приема, че решението е издадено от материално и териториално компетентен административен орган.

Актът е мотивиран и издаден в изискуемата писмена форма, каквото е императивното изискване на чл. 59, ал. 1 от АПК. В акта са инкорпорирани фактически и  правни основания за издаването му ,като при това е спазено изискването по чл.59,ал.2,т.4 АПК за мотивираност на акта.Мотивите към издаването на административния акт са същностна характеристика на властническото волеизявление. Мотивите са частта от волеизявлението, които дават възможност на адресата на административния акт да разбере каква е взаимовръзката между фактическите констатации и правните такива. Изискването за мотивировка представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата и защитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. В решението подробно е разписано ,че помощта от 1020 лв. е отказана ,поради неспазване изискването на чл.27,ал.1, т.6, буква „в“ от Наредба №4 от 30 май 2018,която изисква представяне на пълно банково извлечение от деня на извършеното плащане, доказващо плащане от страна на бенефициента, заверено от обслужващата банка. Същото изискване се съдържа и в Приложение №8 към договора ,т.28 /л.50-гръб,т.І/.

Спазени са административно-производствените правила при издаване на решението,като настоящето решение е второ по ред по въпроса с одобряване на финансови документи на жалбоподателя в процедура по окончателно плащане за възстановяване на разходи за изграждане на магазин за строителни материали в с.Ковачица,общ Лом.

Решението отговаря и на материалния закон,доколкото е разяснен в него механизмът на преценка на разходите,които са признати за допустими ,към момента на сключване на договора ,но преценката за възстановяването им на база представени финансови документи с искането за окончателно плащане подлежат на повторна проверка и оценка преди възстановяването им.Като финансови документи с искането за окончателно плащане са представени : заявена за плащане фактура №180 от 24.07.2019г. касаеща авансово плащане за комплексен проект за инвестиционна инициатива – ПУП – ИПЗ, плащането по която е извършено чрез „Изипей, приложената разписка №0200009384546973 от 24.07.2019г.от И*** П*** “АД, дневно банково извлечение от сметката на „Г*** “ ЕООД, от което е видно постъпилата сума платена с „Изипей“.Не се оспорва в случая дали плащането е извършено ,като това се доказва с банковото извлечение от сметката на „Г*** “ЕООД.Оспорва се начина на плащане /на превеждане на сумата от „П*** -16ЕООД на „Г*** “ЕООД/ ,доколкото съшият не е извършен по банков път ,а чрез системата“И*** П*** “АД,което противоречи на чл. 27, ал.1, т.6, буква „в“ от Наредба №4 от 30 май 2018,която изисква представяне на пълно банково извлечение от деня на извършеното плащане, доказващо плащане от страна на бенефициента, заверено от обслужващата банка.

 Цитираният чл.27, ал.1, т.6, буква „в“ от Наредба №4 от 30 май 2018г. изрично задължава плащанията „ да са извършени в парична форма и платени по банков път (протоколи или други документи, удостоверяващи извършено прихващане между бенефициента и трети лица, не се приемат като доказателства за извършено плащане), с изключение на тези, разрешени за плащане в брой, съгласно документите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ;Следователно,удостоверяването за плащане чрез разписка от „И*** П*** “АД не е надлежен документ ,който да изпълни горепосочените условия ,при което правилен е постановения отказ.

 Съгласно чл. 17, ал. 8 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители посочва,  в срока по ал. 1 ДФЗ - РА, определя размера на допустимите разходи и изплаща или мотивирано отказва изплащането на междинното или окончателното плащане.,

 Представената по делото разписка за извършеното плащане чрез „Изипей“ АД, представляващо търговско дружество което е вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК * , доставчик на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и извършващо дейност като дружество за електронни пари на основание издаден от БНБ лиценз с Решение № 258 на УС на БНБ от 25.10.2018г., вписан в публичния регистър по чл. 19 от ЗПУПС, воден от БНБ, и банковото извлечение от сметката на „Г*** “ ЕООД, сочат за наличие на извършеното плащане. „И*** П*** “ АД оперира с електронни пари,затова чрез системата му  плащането се счита за извършено в брой,което  обаче не изпълнява целите на закона ,субсумирани в нормата на чл.27,ал.1,т.6,б“в“ от наредбата ,при което не се счита за надлежно плащане /по банков път/ ,обуславящо възстановяване на направените разходи.

Решението ,като издадено от компетентен орган ,в установената форма и при спазване на материалния и процесуалния закон и целта на закона следва да се потвърди.Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

При своевременно заявено искане за разноски от ответника същите са дължими от жалбоподателя, на основание чл.143,ал.3 АПК.Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. за процесуално участие на юрк.Й. в съдебното заседание по делото.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІІ състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването  по жалбата  на „П*** -16“ ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление: гр.Лом, п.к. 3600, ул.“А*** С*** “№* , представлявано от едноличния собственик на капитала Н.В.Н. против Решение №72/19/2/6.4.1/11/01144/3/01/03/02  за изплащане на  финансова помощ, издадено от Зам.- Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, чл. 17, ал.1и ал.8 ,във  вр. с чл.27,ал.1,т.6 ,б“в“  от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители,и чл.5,ал.2 от административен договор № BG06RDNP001-19.382-0001-С01/26. 10.2021г. за предоставяне на БФП  по ПРСР 2014-2020г. ,с което на жалбоподателя е  ОТКАЗАНО  ЧАСТИЧНО ИЗПЛАЩАНЕТО НА ФИНАНСОВАТА ПОМОЩ ,представляваща плащане по адм. договор  BG 06RDNP001-19.382-0001-С01 от 26.10.2021г   в размер на 1020,00лв.

ОСЪЖДА „П*** -16“ ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление: гр.Лом, п.к. 3600, ул.“А*** С*** “№* , представлявано от едноличния собственик на капитала Н.В.Н. ДА ЗАПЛАТИ на ДФЗ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

 

 

                                                      Административен съдия: