РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 21.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 12865/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 128151/09.10.2017 г., уточнена с молба
от 21.05.2018 г. (л. 197), предявена от „У.Б.“ АД, ***, против Л.Ц.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***1.
Ищецът
„У.Б.“ АД
твърди, че на
20.03.2012 г., е сключил с „П.Е.С.“ ЕООД, ЕИК:*********– кредитополучател, с Н.Ц.Н.,
с ЕГН: ********** - солидарен длъжник, и с
ответницата Л.Ц.Н. - солидарен длъжник, Договор за банков кредит -
овърдрафт № 6/20.03.2012 г., по силата на който ищецът предоставил на
кредитополучателя кредит – овърдрафт в размер на 70 000 лева. Целта на кредита била „Осъществяване на
текущи разплащания на кредитополучателя“. Сумата по кредита била предоставена
по разплащателната сметка, открита на името на кредитополучателя, като на
20.03.2012 г., сметката била заверена със сумата от 70 000 лева. Съгласно чл. 16.3 от договора, солидарните
длъжници се задължили да отговарят за изпълнение на задълженията за погасяване
на кредита при услията на чл. 121-127 ЗЗД и чл. 304 ТЗ.
Ищецът твърди, че съгласно договора за банков кредит - овърдрафт №
6/20.03.2012 г., крайният падеж на дължимост на всички задължения бил уговорен
на 20.03.2013 г. (чл. 7.1).
Впоследствие, договорът от
20.03.2012 г. бил изменен с Анекс №
1/18.03.2014г., Анекс № 2/19.03.2014 г., Анекс № 3/17.04.2015 г., Анекс №
4/16.03.2015 г. Анекс № 5/16.04.2015 г., Анекс № 6/15.05.2015г., и с Анекс №
7/23.12.2015г. Всички анекси били подписани между страните по договора от
20.03.2012 г.
Ищецът твърди, че с Анекс № 7/23.12.2015г., кредитът бил предоговорен от
овърдрафт в стандартен с погасителен план, с цел: „Текущи разплащания на
кредитополучателя“. Съгласно чл. 7.2 от Анекс № 7, крайният срок за погасяване
на кредита бил удължен до 28.04.2017 г. Ищецът сочи, че с Анекс № 7 страните са
приели за установено в отношенията си, че кредитополучателят е усвоил сумата 70
000 лева, от която не е погасил никаква част и са предоговорили кредитът от
овърдрафт в стандартен кредит с погасителен план. Погасителният план, инкорпориран в чл. 6 и
чл. 7 от Анекс № 7, предвиждал, усвоената и непогасена главница в размер на 70
000 лева и просрочената и непогасена начислена към датата на анекса лихва в
размер на 5413.39 лева да се дължат на месечни вноски, а именно: главницата се
дължи на 17 последователни месечни вноски, както следва: 6 вноски считано от
28.12.2015 г. до 28.05.2016 г., всяка в размер на 400 лева, 7 вноски считано от
28.06.2016 г. до 28.12.2016 г., всяка в размер на 1000 лева, 3 вноски считано от 28.01.2017г. до
28.03.2017г., всяка в размер на 2000 лева, и една последна вноска в размер на
54 600 лева, дължима на 28.04.2017г. Лихвата се дължала на 8 вноски: 5 месечни
вноски от 28.12.2015г. до 28.04.2016г., всяка в размер на 500 лева; 2 вноски от
28.05.2016г. и за 28.06.2016г., всяка в размер на 800 лева; и една последна
изравнителна вноска дължима на 28.07.2016г.
Ищецът твърди, че длъжниците не са погасявали
задълженията си по договора, поради което и на 03.08.2016 г., банката упражнила
правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, поради просрочие
на падеж на две дължими вноски по главницата и три дължими вноски по лихвата
считано от 28.06.2016 г., съгласно чл. 17.1 от Анекс № 7. За обявената предсрочна изискуемост, Л.Ц.Н.
била уведомена с нотариална покана, връчена й на 29.08.2016 г.
Ищецът твърди, че длъжниците му
дължат:
1.
сумата от 67 600 лева –
главница,
2.
сумата от 1520.56 лева -
възнаградителна лихва за периода от 28.06.2016 г. до 05.08.2016 г.,
3.
сумата от 2734.83 лева - лихва за
периода от 28.06.2016 г. до 14.11.2016 г. върху просрочена главница, на
основание чл. 4.2 от договора,
4.
сумата от 1314.44 лева -
наказателна лихва при просрочие, за периода от 28.06.2016г. до 14.11.2016 г.,
на основание чл. 4.3 от договора и анекс № 7,
5.
сумата от 2167.08 лева -
просрочена лихва миграция, за периода от 28.06.2016г. до 28.07.2016 г., на
основание т. 2.7, вр. т. 7.2 от Анекс№ 7.
За
посочените суми, на 15.11.2016 г., „У.Б.“ АД подало заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 65198/2016 г.
по описа на СРС, 156 състав, по което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжниците, като
в срока по чл. 414 ГПК, ответницата предявила възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде
установено, че ответницата му дължи посочените суми, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 15.11.2016 г. до
окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответницата е депозирала отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са недопустими,
евентуално – неоснователни. Ответникът сочи, че не е ясно, на основание кои
клаузи се претендират отделните лихви, както и
дали ищецът твърди, че с Анекс № 7 се извършва новация на старото
задължение.
Ответникът счита, че както Договор за банков револвиращ кредит №
6/20.03.2012 г., така и приложените седем броя Анекси към него, са
недействителни, като били недействителни и отделните клаузи, с които се
претендират лихви и неустойки. Евентуално, ответникът твърди, че е бил подведен
от банката, която е начислявала незаконосъобрани, извън пределите на целта на
договора и противоречащи на морала лихви, като е нарушавала договоренето.
Ответникът счита, че не е възникнала сочената в исковата молба солидарност, тъй
като тя не е била оформена, съобразно изискванията на закона, което е въвело
ответницата в заблуждение. Липсвала ясна и непротиворечива уговорка, че между
страните възниква пасивна солидарност.
Ответникът счита и че не е настъпила и твърдяната предсрочна изискуемост
на претендираните вземания, тъй като Банката е била в съществена забава.
Липсвали данни, че лицето което е
отправило уведомление, има правото да обявява кредити за предсрочно изискуеми,
по свое собствено усмотрение, още по-малко, спрямо физически лица. В
представената по делото нотариална покана, липсвали всички изискуеми реквизити
на извлечението от счетоводните книги, за да представлява изявление за
обявяване кредита за предсрочно изискуем и изобщо не се съдържала достатъчна
информация за вземането. Нотариалната покана съдържала единствено покана за
доброволно изпълнение с предупреждения за възможните последици след изтичането
на седмодневния срок, а не и изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Поканата и предупреждението, обаче не водели до предсрочна
изискуемост на вземането, понеже не съдържали предпоставките, при които същият
еднозначно ще се счита за такъв. Освен това, в поканата длъжниците се уведомявали,
че вземането е вече предсрочно изискуемо - станало е такова на 03.08.2016 г., а
не, че се обявява за предсрочно изискуемо с връчване на уведомлението. В тази
връзка, ответницата се позовава на т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което самата предсрочна изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са налице и обективните факти, обуславящи настъпването
й. Поради това счита, че предсрочната
изискуемост не може да е настъпила преди самото изявление на кредитора, с което
същата се обявява на длъжника и няма как предсрочната изискуемост да е
настъпила на 03.08.2016 г., както поддържа банката ищец и както било посочено в
уведомлението до длъжниците.
Ответникът твърди, че дългът е бил надлежно изпълняван, като опитът за
предсрочна изискуемост бил злоупотреба с право. Твърди, че Банката е надвзела
значителни суми, на база на незаконбосъобразното си поведение, с оглед на което
не е налице претендираният дълг и самата Банка се явява в нарушение на закона,
поради което и длъжникът е освободен от последиците на своето неизпълнение, ако
такова се докаже. Ответникът излага съображения, че клаузите, предвиждащи
възможността лихвите да бъдат едностранно променяни от Банката, са
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, поради което и са нищожни.
Ответницата твърди, че Анекс № 7 не е подписан от нея, поради което и не я
обвързва. Евентуално, счита, че е била измамена от Банката, че е длъжна да
съдейства за съставянето на Анекс № 7. Прави и възражение за наличие на
анатоцизъм, който е забранен, както и за погасителна давност за всички лихви,
които са били прибавени към главница по незаконосъобразен и скрит начин.
Твърди, че анексите са сключени по инициатива на Банката и с тях се е
преследвала противоречивия на закона и на добрите нрави резултат, а именно - да
не се достига до договореното плаване или промяна на лихвата, в зависимост от
пазарни компоненти, като в противопречие с пазарните условия, механизми и
добросъвестни търговските практики, действията на банката са обусловили
запазване на лихвените нива, чрез необосновано и в противоречие с търговските
практики и морала увеличаване на надбавките по кредита, със всеки анекс.
Страните целели постигане на плаващ лихвен процент, обусловен от пазарен
индекс, но чрез анексите Банката постигнала запазване на лихвата по кредита,
което било в противоречие със закона, заобикаляне на закона, липсата на
съгласие, противоречие с добрите нрави и добросъвестните търговски практики.
Липсвали погасителни планове по представения Анекс № 7, по смисъла на чл. 11,
ал. 2 ЗПК, като не било вярно, че са подписвани двустранни погасителни
планове.
Ответницата твърди, че никога не е била обвързана и не е писмено приемала
надлежни Общи условия на Банката, като такива не били налице към момента на
сключване на Договора, нито към последващите анекси. Това водело до липса на
индивидуализаця на правилата за лихвообразуването, правилата за връщане на
главницата, правилата за разходите по кредита и всички други съществени условия
на Договора, а от там и за липса на надлежно договорени съществени условия по
кредита. Прави и възражение, че описаните в Анекс № 7 Общи условия са били
антидатирани и без достоверна дата, поради което и ответницата не била
обвързана от тях. Счита, че при сключване на Договора и Анексите, не бил
изпълнен чл. 58 от ЗКИ, тъй като Банката не предоставила ответницата в писмена
форма условията по кредитите. Липсвала и не била предоставена и методика за
образуване на лихвата, както и за обективните критерии за нейната промяна, като
по този начин ответницата била заблудена. Разходите по кредита не били
определени изрично и изчерпателно в договора за кредит, което сочело, че не е
налице и законово изискуемата форма. Счита, че с анексите не можело да бъде
договарян допълнителен разход, който не е предвиден в договора, тъй като това
би противоречало чл. 58 ЗКИ. Твърди че е нарушен е чл. 59 от ЗКИ, тъй като
условията по кредита, не били ясно и непротиворечиво формулирани. Банката
нарушила и Решение № 192/07.07.1992 г. на БНБ за задължително обявяване от
Банките на прост годишен лихвен процент постнумерандо (Решение 192). Поради
заобикаляне изискванията на решение № 192 на БНБ, анексите били нищожни,
евентуално - поради противоречие с добрите нрави и добросъвестните търговски
практики. Нищожни били и клаузите на т. 4.1, т. 4.2 от Договора и анексите и т.
4.3 (от Анекс № 7), като и точка 11 в цялост от Анекс № 7. Клаузите за
формиране на лихвите не били индивидуално договорени, като препращали към общи
условия, които не били на разположение на ответницата. Договорът и анексите
били нищожни, тъй като изрично не било постигнато относно лихвите. Не било
постигнато изначално съгласие надбавката към лихвата да бъда променяна, а видно
от анексите, Банката предлагала и задължавала насрещните страни да подписват
необосновани промени на надбавката при всеки анекс. Анексите не били
предварително предоставяни за преглед и преценка, като били подписвани веднага
след тяхното представяне пред клиента. Обективираната воля на страните в
договора от 2012 г. била да бъде да постигнат плаващ или променлив лихвен
процент, обусловен от обективни пазарни фактори. Поради това, промяната на
надбавката с анексите и с Анекс № 7, не била обективно обоснована, заобикаляла
закона и противоречала на добрите нрави.
Наказателната лихва по т. 4.2 от Договора, анексите и от Анекс № 7 също била
недействителна, тъй като не била ясно и недвусмислено формулирана. По други
договори, банката събирала три пъти по-ниска надбавка , като по този начин, в
периода до Анекс № 7, банката неоснователно
събирала лихвен процент по т. 4.2 и се обогатила неколкократно, за
сметка на длъжника. Не било постигнато съгласие и дали надбавката е на годишна
база или на месечна база.
По отношение на санкционните лихви било налице и противоречие с чл. 86 ЗЗД, тъй като лихвата върху просрочена главница, надхвърляла повече от два пъти
законната лихва за същия период, която би се дължала, ако се приложи законна
лихва. Липсвала индивидуализация на условията за приложението на наказателна
лихва, а и се нарушавали правилата на чл. 86 ЗЗД, като Кредиторът санкционирал
неоснователно длъжника, вменявал му противоречаща на закона тежест, без да са
налице доказани вреди. Банката нямала право на компенсаторно обезщетение, след
като претендира пари.
Евентуално оспорва наличието на
вреди за Банката, в по-голям размер от законната лихва. По отношение на
наказателната лихва от 5 % върху целил дълг, счита, че клаузата влиза в
противоречие с добрите нрави и е нищожна. Ответницата твърди, че е потребител,
по смисъла на ЗЗП. Твърди, че Анекс № 7
е нищожен, тъй като е сключен в противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК,
не е ясно и разбираемо формулиран за потребителя, с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12,
съдържа множество препращания към неизвестни общи условия, с които
ответницата не е могла да се запознае.
Не е била предоставена методика за изчисляване на лихвата, в това число на БЛИ
на Банката и условията за промяна на лихвата. Анексът не съдържал и ясна
индивидуализация на лихвите (в това число наказателните лихви), годишен процент
на разходите по кредита и взетите предвид допускания.
Ответницата не била и подписала погасителен план. Отделно от това, Анекс
7 противоречал и на чл. 146, вр. чл. 143
ЗЗП, тъй като съдържал неравноправни клаузи относно лихвите, наказателните
лихви, методите за промяна на лихвите. Твърди, че неравноправни са клаузите на:
§ 3, § 4, § 8, § 9, т. 4.1, т. 4.2, т. 4.3, т. 5.1.1, т. 5.1.2, т. 5.2, т. 7.1,
т. 7.2, т. 9.4, т. 10.2, т. 10.5, т. 11 в цялост, 12.1, 12.4, 12.6, 15.3, 16.3.
Евентуално твърди, че Анекс е унищожаем, като заявява, че прави възражение по
чл. 32, ал. 3 ЗЗД за унищожаването му от Съда поради измама, тъй като е била
въведена от Банката в заблуждение, че задължително следва да участва в Анекс 7.
Ответницата твърди, че Банката винаги е посочвала по-висок лихвен индекс на
СОФИОБОР, от официално и публично достъпния, което сочело, че при лихвообразуването,
Банката е прилагала и недоговорен между страните компонент, който е завишавал
стойностите и те некоректно са представяни като стойности на СОФИБОР. Поради
това, ответницата заявява, че поради неизпълнение на задълженията на Банката,
разваля договора.
В
допълнителната искова молба, ищецът поддържа исковете и оспорва възраженията на
ответника.
В
допълнителния отговор, ответницата поддържа релевираните възражения.
Третото лице – помагач на страната на ответника „П.Е.С.“ ЕООД не
изразява становище по исковете.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Не
се спори по делото, че на 20.03.2012 г., между „У.Б.“ АД, от една страна, и от друга страна:
„П.Е.С.“ ЕООД – кредитополучател, Н.Ц.Н.
- солидарен длъжник, и Л.Ц.Н. – солидарен длъжник, е бил
сключен Договор за банков кредит-овърдрафт № 6/20.03.2012 г. (л. 15 и сл.), по силата на който
банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит – овърдрафт в
размер до 70 000 лева.
Ответникът
не оспорва, че банката е изпълнила задължението си и кредитът е бил усвоен, което
се установява и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ).
Видно от отговора на задача 1 от ССчЕ, съгласно данните от извлечение по
разплащателна сметка в лева с IBAN: ***, с титуляр „П.Е.С.“ ЕООД, същото
дружество – кредитополучател по процесният договор за овърдрафт-кредит с №6 от
20.03.2012 г. е усвоило средства от предоставеният му кредитен лимит, в размер
на 66 422.01 лева.
От представения по делото Договор за банков
кредит-овърдрафт № 6/20.03.2012 г. се установява, че страните са договорили (т.
4) да бъде начисляван Годишен лихвен
процент (ГЛП) за съответния период на олихвяване, представляващ сбора от
приложимия към датата на олихвяването:
- Променлив Базов лихвен процент,
формиран от променлив Базов лихвен индекс и премия, и
- Надбавка за редовен дълг към Базовия
лихвен процент в размер на 10.63 %.
Съгласно т. 4.1 от договора,
приложимият към датата на договора Базов лихвен индекс е 1-месечен SOFIBOR.
Приложимата към датата на договора премия е в размер на 0.00 %
В т. 4.1 е посочено също, че към датата
на сключване на договора, приложимият размер на Годишния лихвен процент за
редовен дълг е 12.30 %.
Съгласно т. 4.2 от договора, лихвеният
процент, начисляван върху просрочената главница, за срока на просрочието/върху
неразрешен овърдрафт, се формира като сбор от приложимия към датата на
просрочие размер на ГЛП за редовен дълг по т. 4.1 и надбавка за просрочие от
7.00 %.
В т. 5.1.1 от договора е определена и
еднократна комисионна, начислявана и събирана при условията на т.9.2.1 от ОУ в
размер на 1,5 %.
В подписания между страните договор е
уговорено, че крайният срок за издължаване (погасяване) на главницата е
20.03.2013 г., а падежът на лихвите по редовния дълг е 20-то число на месеца.
Съгласно чл. 16.3 от договора, солидарните
длъжници са се задължили да отговарят за изпълнение на задълженията за
погасяване на кредита при услията на чл. 121-127 ЗЗД и чл. 304 ТЗ.
Договорът е подписан и от солидарния
длъжник Л.Ц.Н.,
с което същата е поела солидарна отговорност за погасяването на възникналото
задължение.
Неразделна част от Договора
за банков кредит - овърдрафт № 6/20.03.2012 г., са Анекс №
1/18.03.2013 г., Анекс № 2/19.03.2014 г., Анекс № 3/17.04.2014 г., Анекс №
4/16.03.2015 г., Анекс № 5/16.04.2015 г., Анекс № 6/15.05.2015г., и Анекс №
7/23.12.2015 г.
Всички анекси са подписани от „П.Е.С.“ ЕООД, Н.Ц.Н.,
и Л.Ц.Н..
С Анекс № 1/18.03.2013
г. (л. 19 и сл.) към Договора
за банков кредит-овърдрафт № 6/20.03.2012 г., страните са променили начина на формулиране на
договорната лихва, както и срока на договора, както следва:
а) относно лихвения процент върху ползвания
овърдрафт – т. 4 от Анекс № 1 е
прието, че Годишният лихвен процент за съответния
период на олихвяване, представляващ сбора от приложимия към датата на
олихвяването:
- Променлив Базов лихвен процент,
формиран от променлив Базов лихвен индекс и премия, и
- Надбавка за редовен дълг към Базовия
лихвен процент в размер на 11.75 %.
Съгласно т. 4.1 от договора,
приложимият към датата на анекса Базов лихвен индекс е 1-месечен SOFIBOR.
Приложимата към датата на договора премия е в размер на 0.00 %
В т. 4.1 е посочено също, че към датата
на сключване на договора, приложимият размер на Годишния лихвен процент за
редовен дълг е 12.30 %.
б) за лихвен процент върху просрочена главница, за срока
на просрочието/ползван неразрешен овърдрафт – формира се като сбор от приложимия към датата на просрочие размер на ГЛП
за редовен дълг по т. 4.1 и надбавка за просрочие от 7.00 % - т. 4.2.
В т. 7.1. от подписания анекс е договорено, че
задължението следва да бъде погасено до 20.03.2014
г., като отново за падеж на лихвите е определено съответното 20-то число от
календарен месец (т.7.2).
С Анекс № 2/19.03.2014
г. (л. 21) към Договора
за банков кредит-овърдрафт № 6/20.03.2012 г., страните са променили срока за ползване и
погасяване на суми от кредита, като в т. 7.1 е предвидено, че крайният срок за
издължаване (погасяване) на главницата е 20.04.2014
г. (уговорена е и комисионна за управление на кредита в размер на 87. 50
лева, както и за учредяването на залог по реда на ЗДФО).
С Анекс № 3/17.04.2014
г. (л. 22 и сл.) към Договор
за банков кредит-овърдрафт № 6/20.03.2012 г., страните са
променили начина на формулиране на договорната лихва, както и срока на
договора, както следва:
а) относно лихвения процент върху ползвания
овърдрафт – т. 4.1 от Анекс № 3 е
прието, че Годишният лихвен процент за съответния период на олихвяване,
представляващ сбора от приложимия към датата на олихвяването:
- Променлив Базов лихвен процент,
формиран от променлив Базов лихвен индекс и премия, и
- Надбавка за редовен дълг към Базовия
лихвен процент в размер на 11.849 %.
Съгласно т. 4.1 от договора,
приложимият към датата на договора Базов лихвен индекс е 1-месечен SOFIBOR.
Приложимата към датата на договора премия е в размер на 0.00 %
В т. 4.1 е посочено също, че към датата
на сключване на договора, приложимият размер на Годишния лихвен процент за
редовен дълг е 12.30 %.
б) за лихвен процент върху просрочена главница, за
срока на просрочието/ползван неразрешен овърдрафт – формира се като сбор от приложимия към датата на
просрочие размер на ГЛП за редовен дълг по т. 4.1 и надбавка за просрочие от
7.00 %.
В т. 7.1. от подписания анекс е договорено, че
задължението следва да бъде погасено до 17.03.2015
г., като отново за падеж на лихвите е определено съответното 20-то число от
календарен месец (т.7.2).
С Анекс № 4/16.03.2015
г. (л. 24) към Договор за банков
кредит-овърдрафт № 6/20.03.2012 г., страните са постигнали съгласие, че
крайният срок за издължаване (погасяване) на главницата е 17.04.2015 г. – т. 7.1. Уговорена е и комисионна за управление на кредита,
начислявана и събирана при условията на т.9.2.1 от ОУ в размер на 0.123% (пар.
2 от Анекс № 4).
С Анекс № 5/16.04.2015
г. (л. 25) към Договор за банков
кредит-овърдрафт № 6/20.03.2012 г., е уговорен краен срок за издържаване 17.05.2015 г.
Съгласно т.4.1 от Анекс № 6/15.05.2015
г. (л. 26 и сл.) към Договор за банков
кредит-овърдрафт № 6/20.03.2012 г., годишният
лихвен процент, начисляван върху редовната главница, представлява сбора от
приложимия към датата на олихвяването:
- Променлив Базов лихвен процент,
формиран от променлив Базов лихвен индекс и премия, и
- Надбавка за редовен дълг към Базовия
лихвен процент в размер на 12.009 %.
Приложимият към датата на договора
Базов лихвен индекс е 1-месечен SOFIBOR. Приложимата към датата на
договора премия е в размер на 0.00 %
В т. 4.1 е посочено също, че към датата
на сключване на анекса, приложимият размер на Годишния лихвен процент за
редовен дълг е 12.30 %.
Лихвеният процент, начисляван върху просрочена
главница, за срока на просрочието/ползван неразрешен овърдрафт, се формира като сбор от приложимия към датата на
просрочие размер на ГЛП за редовен дълг по т. 4.1 и надбавка за просрочие от
7.00 % - т. 4.2.
Крайният
срок за издължаване (погасяване) на главницата е продължен до 15.05.2016 г. – т. 7.1.
С Анекс № 7/23.12.2015
г. (л. 28 и сл.) към Договор за банков кредит-овърдрафт № 6/20.03.2012 г., страните са
приели, че:
- кредитополучателят е усвоил разрешеният размер на
кредита от 70 000 лева (т.2.1 и т.2.2),
- погасеният размер на кредита е 0 (нула) лева
(т.2.3),
- редовната главница към датата на подписване на
анекса е 70000 лева (т. 2.4),
- просрочена главница – 0 лева (т.2.5),
- начислената неизискуема лихва към датата на
анекса е 53.69 лева (т.2.6),
- начислената, просрочена и изискуема лихва към
датата на анекса е в размер на 5 413.39 лева (т.2.7).
Сборът е сумите по т.2.4, т. 2.6 и т. 2.7 е 75 467.08
лева.
Съгласно т. 4 от Анекс № 7/23.12.2015 г., годишният лихвен процент, за съответния период на
олихвяване, представлява сбора от приложимия към датата на олихвяването:
- Променлив Базов лихвен процент,
формиран от променлив Базов лихвен индекс и премия, и
- Надбавка за редовен дълг към Базовия
лихвен процент в размер на 12.009 %.
Приложимият към датата на договора
Базов лихвен индекс е 1-месечен SOFIBOR. Приложимата към датата на
договора премия е в размер на 0.00 %
В т. 4.1 е посочено също, че към датата
на сключване на анекса, приложимият размер на Годишния лихвен процент за
редовен дълг е 12.313 %.
Лихвеният процент, начисляван върху просрочена
главница, за срока на просрочието, се формира
като сбор от приложимия към датата на просрочие размер на ГЛП за редовен дълг
по т. 4.1 и надбавка за просрочие от 2.00 % - т. 4.2.
Съгласно т.4.3, при просрочие на лихва
или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за
просрочен дълг се начислява и фиксиран лихвен процент в размер на 5 %.
С т. 1 от Анекс № 7/23.12.2015 г., страните са
предоговорили кредита от овърдрафт в стандартен кредит с погасителен план.
В т. 6, т.7.1 и т. 7.2 е предвидено, погасяването на
главницата и лихвите да се извърши, както следва: 17 вноски, както следва:
считано от 28.12.2015 г. до 28.05.2016 г. – 6 месечни вноски, всяка от които в
размер на 400 лева, дължими на 28-мо число от месеца. Считано от 28.06.2016 г.
до 28.12.2016 г. – 7 месечни вноски, всяка от които в размер на 1000 лева,
дължими на 28-мо число от месеца.
Считано от 28.01.2017 г. до 28.03.2017 г. - 3
месечни вноски, всяка от които в размер на 2000 лева, дължими на 28-мо число от
месеца. Една последна изравнителна вноска в размер на 54 600 лева, платима
на 28.04.2017 г.
Съгласно т. 7.2, кридетополучателят ще погасява
лихвите на 8 вноски, както следва: Считано от 28.12.2015 г. до 28.04.2016 г. –
5 месечни вноски, всяка от които в размер на 500 лева, дължими до 28-мо число
на месеца. Считано от 28.05.2016 г. до 28.06.2016 г. – 2 месечни вноски, всяка
от които в размер на 800 лева, дължими до 28-мо число на месеца. Една последна
изравнителна вноска, дължима на 28.07.2016 г.
Видно
от ССчЕ (отговор на задача 2), към 03.08.2016 г., по процесния кредит е
имало просрочени и неплатени месечни
вноски, включващи главница и възнаградителна лихва в общ размер на
3 367,04 лв., от които:
-
Просрочена
главница по две вноски с настъпил падеж – общо 2 000,00 лв., с падежи:
28.06.2016 г. и 28.07.2016 г.
-
Просрочена
възнаградителна лихва по две вноски с настъпил падеж – 1 367,04 лв., с
падежи: 28.06.2016 г. и 28.07.2016 г.
На
12.08.2016 г., ищецът е изпратил нотариална покана до „П.Е.С.“ ЕООД –
кредитополучател, Н.Ц.Н. и Л.Ц.Н.. С нотариалната покана (л. 40), банката е
заявила, че поради нарушение на сключения Договор за овърдрафт № 6 от 20.03.2012 г. и
Анексите към него, изразяващо се в непогасяване в срок на падежирали вноски,
предоставеният кредит е обявен на 03.08.2016 г. за изцяло и предсрочно
изискуем. Банката е поканила адресатите, в 7-дневен срок от получаване на
уведомлението, да погасят доброволно описаните задължения в пълен размер и ги е
предупредила, че в противен случай ще пристъпи към принудително събиране на
вземанията си.
Видно
от отбелязването, извършено от нотариус с рег. № 142 от НКРБ, нотариалната
покана е била връчена на Л.Ц.Н. лично и срещу подпис на 29.08.2016 г. (Това се установява и от
представената разписка – л. 88 от делото).
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.М.М.,
която е била главен счетоводител на „П.Е.С.“ ЕООД. Свидетелката заявява, че е запозната
с целия „случай“. Сочи, че при сключването на последните анекси към процесния
договор, Л.Н. вече не е била съдружник във „фирмата“ („П.Е.С.“ ЕООД), но от
банката казали, че това не ги интересува и че тя трябва да ги подпише. Анексите
не били предоставени за предварително разглеждане. На място, Л.Н. не била
съгласна с много от нещата, но от банката казали, че „това е положението“ и
трябва да се подпише. Л.Н. била против сключването на последния анекс, тъй като
условията и лихвите не й харесвали. Не била съгласна най-вече с личната
отговорност защото вече не била съдружник в тази фирма. Тя била абсолютно
против подписването на този анекс, но това била важно за собственика на
фирмата, и „осланяйки се на някакви предишни партньорски взаймоотношения“,
„доста“ настоявал да се подпише.
По делото са приложени Общи условия, при които „У.Б.” АД предоставя кредити на лица,
осъществяващи стопанска дейност, подписани
на 20.03.2012 г. от Н.Ц.Н. – в качеството му на управител на „П.Е.С.“
ЕООД, и в качеството му на солидарен
длъжник, както и от ответницата Л.Ц.Н..
Представени са Общи
условия, при които „У.Б.” АД предоставя кредити на лица, осъществяващи
стопанска дейност, подписани на
15.05.2015 г. от същите лица.
Към
датата на сключване на процесния договор (20.03.2012 г.), ответницата е била съдружник „П.Е.С.“ ЕООД, като на
07.07.2015 г. това обстоятелство е заличено в Търговския регистър. За този факт
страните не спорят (ответницата изрично го признава в о.с.з. на 18.02.2019 г.,
л. 212), а и се установява от представеното извлечение от Търговския регистър и
регистър на ЮЛНЦ (л. 208), като е притежавала 1500 лв. от капитала, който е бил
5000 лв.
По
делото е прието заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза,
което не е оспорено от страните по делото и което съдът кредитира.
Вещото
лице, след като се е запознала със събраните по делото доказателства, извършило
е проверка при ищеца, и след като е съобразило всички извършени по процесния
договор плащания, е приело (в отговора на задача 3), че към 15.11.2016 г. са
налице неплатени остатъци от задълженията по процесния договор, както следва:
1.
Неплатен
остатък по главница – 67 600 лева, включващ:
-
Просрочена
главница по две вноски с настъпил падеж –общо 2000,00 лв., на 28.06.2016 г. и
28.07.2016 г., всяка по 1 000 лв.,
-
Остатък
по редовна главница – 65 600,00 лв., станала изискуема на 04.08.2016 г.
2.
Неплатена
възнаградителна лихва – 1 520,56 лв., отнасяща се за периода от 28.06.2016
г. до 03.08.2016 г. вкл.,
4.
Неплатена
наказателна лихва – 1 314,44 лв., отнасяща се за периода от 28.06.2016 г.
до 14.11.2016 г. вкл.,
5.
Неплатена
просрочена/реструктурирана лихва – 2 167,08 лв., отнасяща се за периода от
28.06.2016 г. до 28.07.2016 г. вкл.
Вещото
лице е констатирало, че съгласно чл.4.1 на процесния договор за кредит, ГЛП по
кредита към датата на сключване на договора е 12,30%.
ВЛ
е констатирало, че са били налице промени в размера на ГЛП, основно в намаление
с малки изключения, представени по размер и периоди в колона 5 на таблица 12.
Видно
от ССчЕ (отговор на задача 12 и 13):
Изчисленият
размер на възнаградителна лихва при ГЛП от 12,30% без промяна, за срока на
договора е общо 37 914,75 лева (колона 7 на приложение 1 към
заключението).
Изчисленият
размер на възнаградителна лихва по прилагания ГЛП по кредита, за срока на
договора е общо 37 556,60 лева.
Получената
разлика е в размер на 358,15 лева, платени по малко за възнаградителна лихва,
вследствие на намаленията на ГЛП от ищеца, прилаган по кредита.
В
случай, че по кредита е прилаган ГЛП от 12,30% без промяна, към датата
15.11.2016 г., неплатените задължения биха били в същия размер, с изключение на
възнаградителната лихва, която за процесния период би била в по-голям размер
(1 878,71 лв.).
ВЛ
по ССчЕ изрично е посочило, че не се установява капитализиране на лихва към
главницата.
На
15.11.2016 г., „У.Б.“ АД е депозирало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК за процесните суми, по което е било образувано ч.гр.д. № 65198/2016 г.
по описа на СРС, 156 състав, по което Л.Ц. Н. е депозирала възражение по
чл. 414 ГПК и съдът е указал на заявителя, да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД – за главницата,
иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ – за възнаградителната лихва по
договор за банков кредит, и искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД – за
неустойка.
Относно иска по чл. 422 ГПК, чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД – за сумата
от 67600 лева – главница:
Съгласно
чл. 430 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Следователно в тежест на ищеца е да докаже възникване в
полза на ищеца на вземането по главния дълг в резултат на сключен договор за
банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума
на кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на
задължението за връщане на вноските по кредита.
Установи
се по делото, че на 20.03.2012 г., между „У.Б.“ АД, от една страна, и от друга страна: „П.Е.С.“
ЕООД – кредитополучател, Н.Ц.Н. -
солидарен длъжник, и Л.Ц.Н. – солидарен длъжник, е бил сключен Договор за банков кредит-овърдрафт №
6/20.03.2012 г., по силата на който банката се е задължила да предостави
на кредитополучателя кредит – овърдрафт в размер до 70 000 лева.
Не
се спори, че банката е изпълнила задължението си и кредитът е бил усвоен, което
е видно и от заключението по ССчЕ.
Установи
се също, че процесният договор за банков кредит - овърдрафт № 6/20.03.2012 г., е бил изменен с Анекс № 1/18.03.2013 г., Анекс № 2/19.03.2014 г.,
Анекс № 3/17.04.2015 г., Анекс № 4/16.03.2015 г., Анекс № 5/16.04.2015 г.,
Анекс № 6/15.05.2015г., и Анекс № 7/23.12.2015 г., всеки от който е бил
подписан от „П.Е.С.“ ЕООД, Н.Ц.Н., и Л.Ц.Н..
Възраженията
на ответницата са, че договорът и анексите към него са недействителни,
евентуално недействителни са отделни клаузи, че не е възникнала сочената в исковата молба
солидарност, че банката е начислявала незаконосъобразно лихви, че
не е настъпила
предсрочна изискуемост, че лицето, което е отправило уведомление за това няма
представителна власт, че в нотариална покана, липсват всички изискуеми
реквизити на извлечението от счетоводните книги, че нотариалната покана съдържа
единствено покана за доброволно изпълнение и не води до предсрочна изискуемост, че дългът
е бил надлежно изпълняван, като опитът за предсрочна изискуемост бил
злоупотреба с право, че клаузите, предвиждащи възможността лихвите да бъдат
едностранно променяни от Банката, са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
от ЗЗП, поради което и са нищожни, че не е подписала Анекс № 7, поради което и
не я обвързва, евентуално - че е била измамена от Банката, че е длъжна да
съдейства за съставянето на Анекс № 7, че е налице анатоцизъм, който е
забранен, че с анексите се преследвала противоречив на закона и на добрите
нрави резултат, че липсвал погасителн план към Анекс № 7, че никога не е била
обвързана и не е писмено приемала надлежни Общи условия на Банката, като такива
не били налице към момента на сключване на Договора, нито към последващите
анекси, че липсва и не била предоставена и методика за образуване на лихвата,
както и за обективните критерии за нейната промяна, че клаузите за формиране на
лихвите не били индивидуално договорени, като препращали към общи условия,
които не били на разположение на ответницата. Ответницата твърди, че е
потребител, по смисъла на ЗЗП и Анекс № 7 е нищожен, тъй като е сключен в
противоречие със ЗПК.
Процесният договор за кредит е с обвързваща сила за
страните по него. Съгласно чл. 20а ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези,
които са ги сключили. Договорът, сключен
с кредитополучателя е типичен договор за банков кредит – чл. 430 от ТЗ.
Договорът, сключен между банката и ответницата (и другия солидарен длъжник), е
такъв за встъпване в дълг - чл.101 от ЗЗД (а не договор за поръчителство по
смисъла на чл. 138 от ЗЗД), по силата на
който ответницата отговаря солидарно пред кредитора за изпълнението на
задълженията по договора. Ответницата е поела собствено задължение да
отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнението на всички негови парични задължения по договора за банков кредит, във вида и
състоянието, както са поети от кредитополучателя, на същото правно основание
/договор за банков кредит-овърдрафт/ и дължи наред с него погасяването на задълженията. Аргумент за такова тълкуване
на волите на страните е обстоятелството,
че навсякъде в текстовете от процесния Договора и Анексите,
представляващи неразделна част към него, е употребен конкретно израза:
„кредитополучател и солидарен длъжник”, т.е. волята на страните
изрично е поставила ответницата в положението на съдлъжник наред с
първоначалния такъв (кредитополучателя), поради което няма друга възможност, освен
да приеме, че между нея и банката е сключен договор за встъпване в дълг, като при липса на уговорено нещо
по-различно, солидарната й съзадлъжнялост и отговорност, като последица от неизпълнение на
задълженията по договора за банков кредит, произтичат от
закона - чл. 101, изр. 3, съответно-чл.122, ал. 1 ЗЗД.
За този извод, няма никакво значение, дали
ответницата е била съдружник в кредитополучателя, кога е престанала да бъде
такъв, както и какви са били отношенията й с него.
Ответницата е солидарно отговорна за задълженията
по процесния договор (изменен с анексите) и този извод не може да бъде
опроверган от показанията на свидетелката М.М., които не могат да се разглеждат
изолирано от другите събрани по делото
доказателства. Изнесеното от свидетелката не е годно да обори волеизявлението
на ищцата, удостоверено с нейния подпис, както върхо процесния договор, така и
върху всеки един от седемте анекса, а и върху представените по делото Общи
условия, действали съответно към подписване на договора и последващите анекси. Ответницата
е подписала лично всеки един от тези документи, с което е обективирала
съгласието си за договореното по него.
Поради
изложеното, неоснователни са възраженията на ответницата, че не е подписала Анекс № 7,
поради което и не е обвързана от него, че е била «измамена» от Банката, както и
че никога не е била обвързана и не е писмено приемала Общи условия на Банката.
По
отношение на възраженията на ответницата, че е потребител, че клаузите, предвиждащи
възможността лихвите да бъдат едностранно променяни от Банката, са
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, и за недействителност на
договора по ЗПК:
Разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори
за въведени в националното ни законодателство със Закона за защита на потребителите
(обн., ДВ, бр. 99 от
09.12.2005 г.), което е изрично посочено в пар.13а, т.9 ДР на ЗЗП
По
отношение на банковите кредити, отпускани на потребители, в българската правна
система съществува и специален Закон за потребителския
кредит (ЗПКр) - Обн.,
ДВ, бр. 18 от 5.03.2010
г., в сила от 12.05.2010 г., който се прилага като закон, уреждащ
правоотношението към датата на възникването му. ЗПКр урежда изискванията към договора за
потребителски кредит (чл. 1, т.1), страни по който са потребителят и кредиторът
(чл. 9, ал .2). Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПКр, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит, като според чл. 9, ал. 9 ЗПКр,
потребител може да е само физическо лице. В настоящия случай, кредитът не е
предоставен на физическо лице (а на търговско дружество), поради което и не е
налице „договор за потребителски кредит“ по смисъла на ЗПКр. И разпоредбите му
са неприложими.
За
разлика от ЗПКр, определението за „потребител“ в ЗЗП е по-широко и включва и
лицето, което е страна по договора (без да придобива стоки или ползва услуги).
Съгласно § 13, т. 1 ЗЗП, по смисъла на този зако, „Потребител“ е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Действащият Закон
за защита на потребителите е в сила от 10.06.2006 г. Поради това именно той
следва да се приложи като закон, уреждащ правоотношението към датата на
възникването му. Ответницата е страна по процесния договор и анексите по него,
поради което и следва да се прецени дали има качеството на „потребител“ по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП.
Във връзка с преюдициални
запитвания по приложението чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13 е формирана
практика на Съда на Европейския съюз, в която разпоредба е дефинирано понятието
„потребител“, като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по
договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на
директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на
същото понятие в пар.13 от ДР на ЗЗП. В т. 39 на решение по дело С-348/14 на
СЕС е прието, че в определението за „потребител“ по член 2, б. „б“ от Директива
93/13 попада физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за
кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност. С решение №
38/23.06.2017 г. по т. дело № 2754/2015 г. по описа на ВКС, І ТО, е даден
следния отговор на поставения правен въпрос: „Физическо лице - съдлъжник по
договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е
търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на
потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит,
ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и
доказателствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител“.
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато
последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и
независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има
тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например
неговото управление или мажоритарно участие в същото. “
В
настоящия случай, ответницата е физическо лице, което е съдлъжник по договор за банков кредит, по който
кредитополучателят е търговец. Установи се също, че към датата на
сключване на процесния договор (20.03.2012
г.), ответницата е била съдружник в кредитополучателя „П.Е.С.“ ЕООД (до
най-късно 07.07.2015 г.), като е притежавала 1500 лв. от капитала, който е бил
5000 лв.
С оглед на това участие в капитала на дружеството, съдът приема, че
ответницата е имала качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Това, обстоятелство,
обаче, не е решаващо за изхода на спора. Причина за това е, че не се установява
наличието на клаузи, които да са уговорени „във вреда“ на потребителя.
Първоначалният уговорен размер на годишната възнаградителната лихва е бил
12.30 % (т.4.1 от договора). Видно от ССчЕ, банката е променяла ГЛП
(който формира възнаградителната лихва), но в резултат на това намаление
размерът на възнаградителната лихва е по-малък. В случай, че по кредита е
прилаган ГЛП от 12,30% без промяна, към датата 15.11.2016 г., неплатените
задължения биха били в същия размер, с изключение на възнаградителната лихва,
която за процесния период би била в по-голям размер. Следователно, не е налице
кумулативно предвидена предпоставка за да се приеме, че дадане клауза е
неравноправно, а именно, да е уговорена „във вреда“ на
потребителя, поради което е и безпредметно да се изследва дали клаузите са били
индивидуално уговорени. Или с други думи, ако се приеме, че клаузата,
предвиждаща възможност на банката едностранно да променя ГЛП и/или някои от
компонентите му, е неравноправно и следователно нищожна, то
относно размера на лихвата, страните по договора биха били обвързани с
първоначално уговорените условия по договора, което, обаче, би било
по-неблагоприятно за потребителя.
Неоснователни
са и възраженията на ответницата, че е нарушена императивна правна норма и е
налице анатоцизъм - ВЛ по ССчЕ изрично е посочило, че не се установява
капитализиране на лихва към главницата.
Относно
възраженията във връзка с предсрочната изискуемост на вземанията по договора:
Съгласно
т.17 от Анекс № 7, вземанията по кредита стават, по преценка на Банката, изцяло
или частично предсрочно изискуеми, при неплащане в срок на изискуема вноска по
кредита.
Предсрочната
изискуемост е форма на изменение на договора, което настъпва с волеизявлението
само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт
на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост, обаче, предполага
изявлението на кредитора, че ще счита целият кредит или непогасен остатък от
него за предсрочно изискуем, което включва вноските с ненастъпил падеж, които
не са изискуеми към момента на изявлението. Понеже правото да се направи
вземането за целия кредит в предсрочно изискуемо е потестативно и с
упражняването му едната страна само едностранно внася промяна в съдържанието на
възникналото облигационно правоотношение, то за да настъпят последиците от
упражняването на това право е нужно изявлението да е достигнало до насрещната
странa.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 18 от ТР № 4 от 18.04.2014г., в хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК при вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата,
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Следователно
предсрочната изискуемост, във всички случаи, включително и при уговорена
автоматична такава, настъпва от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, ако към
този момент са настъпили и обективните факти, които страните по общо съгласие
са уговорили, че ще обуславят възникването на правото на банката да обяви
кредита за изискуем преди изтичане на уговорения срок.
С
т. 18 от цитираното тълкувателно решение са дадени указания, че правото на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено от
банката преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, от който момент се счита предявен и иска по чл. 422 ГПК за
установяване дължимостта на вземанията. Ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, се приема, че вземането не е изискуемо
в заявения размер и не е възникнало на основание твърдените факти – обявена
предсрочна изискуемост. Доколкото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора, тя няма характер на уведомление до длъжника, че кредитът е станал
предсрочно изискуем. По изложените съображения съдът намира, че за
основателността на иска по чл. 422 ГПК е от значение обстоятелството дали
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, което предполага дали към този момент изявлението
на банката – кредитодател за тази предсрочност е било достигнало до длъжника. В
този смисъл решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. N 362/2015 г. на II TO на ВКС;
решение № 64/09.02.2015 г. по гр.д. № 5796/2014 г., IV ГО на ВКС; решение №
85/21.10.2015 г. по гр.д. № 597/2014 г., I ТО на ВКС; решение № 135/16.10.2015
г. по т.д. № 1672/2014 г., I ТО на ВКС; решение № 420/11.02.2015 г. по гр.д. №
3079/2014 г., IV ГО на ВКС; решение № 53/18.05.2015 г. по т.д. № 888/2014 г.,
II TО на ВКС; решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г., II TО на ВКС.
В
случая, преди 15.11.2016 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК,
а именно на 12.08.2016 г., ищецът е изпратил нотариална покана до „П.Е.С.“ ЕООД, Н.Ц.Н. и Л.Ц.Н.. С нотариалната покана, банката е заявила, че
поради нарушение на сключения Договор за овърдрафт № 6 от 20.03.2012 г. и Анексите към него, изразяващо
се в непогасяване в срок на падежирали вноски, предоставеният кредит е обявен
на 03.08.2016 г. за изцяло и предсрочно изискуем. Банката е поканила
адресатите, в 7-дневен срок от получаване на уведомлението, да погасят
доброволно описаните задължения в пълен размер и ги е предупредила, че в
противен случай ще пристъпи към принудително събиране на вземанията си. Видно
от отбелязването, извършено от нотариус с рег. № 142 от НКРБ, нотариалната
покана е била връчена на Л.Ц.Н. лично и срещу подпис на 29.08.2016 г. С получаване
на нотариалната покана, изявлението на банката е достигнало до ответницата и кредитът е станал предсрочно изискуем на 29.08.2016
г. Предсрочната изискуемост на вземанията по процесния
договор не е настъпила преди тази дата,
тъй като и както беше посочено, за да настъпят последиците от
упражняването на това право е нужно изявлението да е достигнало до насрещната
странa, а липсват доказателства, че преди
29.08.2016 г. изявлението на банката, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до ответницата.
Правото да обяви кредита е било надлежно упражнено от банката, тъй като
видно от ССчЕ, към 03.08.2016 г., по процесния кредит е имало просрочени и неплатени месечни вноски,
включващи главница и възнаградителна лихва в общ размер на 3 367,04 лв.,
от които: просрочена главница по две вноски с настъпил падеж – общо
2 000,00 лв., с падежи: 28.06.2016 г. и 28.07.2016 г., както и просрочена
възнаградителна лихва по две вноски с настъпил падеж – 1 367,04 лв., с
падежи: 28.06.2016 г. и 28.07.2016 г.
Поради изложеното, всики възражения на ответницата, в тази връзка, са
неоснователни.
Неоснователно е възражението на ответницата относно представителната власт
на лицето, подписало от името на ищеца нотариалната покана. Действително, по
делото липсват доказателства за представителната власт на автора. Очевидно е,
обаче, че след като ищецът се позовава на уведомлението потвърждава извършените
от негово име действия.
Неоснователно е възражението на ответницата, че с нотариалната покана
банката не е упражника правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Това
възражение се опровергава от съдържанието на покана, без дори да е необходимо
някакво тълкуване, като е напълно ясно, че поканата за доброволно изпълнение касае
вземанията по измененото вече (с изявлението) правоотношение.
Липсва
изискване нотариална
покана да съдържа всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните
книги, поради което и това възражение е неоснователно.
Неоснователни за възраженията на ответницата, че с Анекс № 7 (или някой
друг) е настъпила новация. Новацията е договор, по силата на който едно облигационно правоотношение
се прекратява, а на негово място възниква ново облигационно правоотношение,
отличаващо се от старото или с оглед страните, или с оглед други елементи.
Новацията се извършва с цел да се погаси
стария дълг и на негово място да възникне нов.
В случая, от съдържанието на подписаните между страните анекси е ясна
волята им, че в отношенията им ще се прилагат всички клаузи от договора за
кредит, които не са променени със съответния анекс. Липсва и намерение за погасява старото задължение.
Пради това, за новация на може да се говори. В този смисъл е и трайната съдебна
практика, според която „Отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране
на задължение по договор за банков кредит в рамките на общия размер на дълга,
което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на
породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново
задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна
новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД.“ - решение № 110/17.07.15 г. по т.д. №
1568/14 г. на І т.о.; решение № 136/06.11.15 г. по т.д. № 2483/14 г. на II
т.о.; решение № 225/03.08.16 г. по т.д. № 3696/14 г. на I т.о.; решение №
118/08.06.16 г. по т.д. № 729/15 г. на I т.о,. Решение № 69 от 30.03.2017 г. по
т. д. № 602/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 210 от 22.12.2014 г. по
търг. д. № 4090/2013 г., т. к., I т.о. на ВКС.
Видно от ССче, към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
(15.11.2016 г.), размерът на неплатения остатък по главница е бил 67 600
лева, включващ: просрочена главница по две вноски с настъпил падеж –общо
2000,00 лв., на 28.06.2016 г. и 28.07.2016 г., всяка по 1 000 лв., и
остатъка от главница – 65 600,00 лв., станала изискуема след обявяване на
вземанията по кредита за предсрочно изискуеми.
Възраженията
на ответницата, че дългът е бил надлежно изпълняван (както и че предсрочната
изискуемост представлява злоупотреба с право), се опровергават от събраните
доказателства.
Следователно
искът е основателен и следва да бъде уважен за предявения размер.
Посочената
сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
по повод на което е било образувано ч. гр.д. № 65198/2016г. по описа на СРС, 156
състав – 15.11.2016 г. до окончателното изплащане – чл. 422, ал.1 ГПК.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 2 ТЗ и чл 79 ЗЗД:
Относно
иска за сумата
от 1520.56 лева - възнаградителна лихва за периода от 28.06.2016 г.
до 05.08.2016 г.:
Видно от ССчЕ,
неплатена възнаградителна лихва, за периода от 28.06.2016 г. до 05.08.2016 г.
вкл., е в размер на 1 520,56 лв. Липсват доказателства за плащането на
тази сума, поради което и искът е основателен и следва да се уважи за предявения
размер.
Относно иска за сумата от 2734.83
лева
- лихва за забава върху просрочена главница, за периода от 28.06.2016 г. до 14.11.2016
г., на основание чл. 4.2 от договора:
Съгласно т. 4.2 от договора, лихвеният
процент, начисляван върху просрочената главница, за срока на просрочието/върху
неразрешен овърдрафт, се формира като сбор от приложимия към датата на
просрочие размер на ГЛП за редовен дълг по т. 4.1 и надбавка за просрочие от
7.00 %.
Съгласно
т. 4.2. от Анекс №
7/23.12.2015 г., обаче, лихвеният
процент, начисляван върху просрочена главница, за срока на просрочието, се формира като сбор от приложимия към датата на
просрочие размер на ГЛП за редовен дълг по т. 4.1 и надбавка за просрочие от
2.00 %.
С Анекс № 7/23.12.2015 г., страните са изменили посочената разпоредба от
договора, поради което и приложимата надбавка за просрочие е 2%, така както е
предвидено в Анекс № 7.
Следователно, лихвеният процент, начисляван върху просрочена главница, е 14.0090 %,
представляващ сбора от приложимия към датата на
просрочие размер на ГЛП за редовен дълг по т. 4.1, и надбавка за просрочие от
2.00 %. Видно
от ССчЕ, неплатената лихва върху просрочена главница, при лихвен процент 14.0090 %, е в размер на 2 734,83
лв.,
отнасящ се за периода от 28.06.2016 г. до 04.08.2016 г.
Следователно,
искът е основателен за предявения размер и за периода от 28.06.2016 г. до
04.08.2016 г. и следва да се отхвърли за периода от 04.08.2016 г. до 14.11.2016 г.
Относно
иска за сумата
от 1314.44 лева - наказателна лихва при просрочие, за периода от
28.06.2016г. до 14.11.2016 г., на основание чл. 4.3 от договора и Анекс № 7:
Процесният договор за банков кредит не
съдържа т.4.3
Съгласно т. 4.3 от Анекс № 7 при
просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг
и лихвата за просрочен дълг се начислява и фиксиран лихвен процент в размер на
5 %. Съгласно т.1.2.3 от АНекс № 7, целият дълг по главницата (редовна и
просрочена) се олихвява с фиксирания годишен лихвен процент по т.4.3.
Видно от ССчЕ,
размерът на тази неплатена наказателна лихва за периода от 28.06.2016 г. до
14.11.2016 г. вкл., – 1 314,44 лв., отнасяща се от 28.06.2016г. до
14.11.2016 г. Искът е основателен и следва да се уважи изцяло.
Относно
иска за сумата от 2167.08
лева - просрочена лихва миграция, за периода от
28.06.2016г. до 28.07.2016 г., на основание т. 2.7, вр. т. 7.2 от Анекс№ 7:
С т. 2.7 от
Анекс № 7, страните (включително и ответницата) са признали, че начислената,
просрочена и изискуема главница към датата на подписване на Анекс № 7 е в
размер на 5 413.39 лева.
С молбата от
21.05.2018 г. (л. 197), ответникът признава, че част от тази лихва е частично
погасена към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Това се
установява и от ССчЕ (стр. 6), от което е видно, че са погасени общо 3 300
лева от общо дължимата лихва в размер на 5 413.39 лева.
Видно от
заключението, обаче, за процесния период от 28.06.2016г. до 28.07.2016 г., размерът на т.нар. „просрочена лихва миграция“ е 1367.08
лева
и с оглед диспозитивното начало, искът следва да се уважи до този размер, а за
разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
По
възражението за изтекла давност:
Възражението
на ответницата за погасяване на вземанията, поради изтичане на предвидения в
закона давностен срок, е неоснователно.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
В
случая не е приложима нормата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като
вноските по договор за кредит не са периодични плащания. Периодичните плащания
по смисъла на посочената разпоредба представляват самостоятелно обособени,
еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически
факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от
останалите еднородни задължения.
При
договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането
на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не
превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части. Т.е. в случая е налице предварително разсрочване
на изпълнението на едно задължение - задължение за връщане на кредита, ведно с
уговорените лихви. Това становище е последователно застъпено в решения,
постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК:
решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV г.о.,
ГК, решение № 540 от 20.12.2011 г. по
гр. д. № 110/2011 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 523/2011 г., ІІІ г.о., ГК и др., в които
е прието, че отделните погасителни вноски по предоставения заем не
превръщат договора в такъв за периодични платежи, а представляват частични
плащания по договора, по отношение на които приложим е общият петгодишен
давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Искът е предявен на 15.11.2016 г. (чл. 422, ал.
1 ГПК), към който момент, приложимата
петгодишна давност не е изтекла.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на ищеца следва да се присъди
сумата от 5103.32 лева – разноски в исковото производство, от
общо направените разноски в размер на 5154.87 лева (5154.87 лв. х 0.99), в
т.ч.: платена държавна такса (1506.74 лв., л. 7), платено адвокатско
възнаграждение (3348.13 лв., с ДДС, л. 42, л. 43) и депозит за ССчЕ (300 лв.,
л. 196).
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. С оглед така посочените
задължителни разяснения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 3463.81 лева – разноски в заповедното производство, от
общо направените разноски в размер на 3498.80 лева (3498.80 лв. х 0.99), в
т.ч.: платена държавна такса (1506.74 лв., л. 9) и платено адвокатско възнаграждение (1992.06 лв., с ДДС, л. 47 и
сл.)
Ответницата е представила доказателства за извършени разноски в размер на 500
лева – депозит за ССчЕ и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да й се присъди сумата от 5 лева (500 лв. х 0.01) – разноски по делото. Доказателства за
уговорено, респ. заплатено адвокатско възнаграждение не са представени
(представени са пълномощни, приложени на л. 129 и л. 142), поради което и
адвокатско възнаграждение не се присъжда.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422 ГПК, че Л.Ц.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***1, дължи на „У.Б.“ АД, ***, както следва:
-
на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата
от 67600 лева – главница по Договор за банков кредит -
овърдрафт № 6/20.03.2012 г., изменен с Анекс № 1/18.03.2013 г., Анекс №
2/19.03.2014 г., Анекс № 3/17.04.2014 г., Анекс № 4/16.03.2015 г., Анекс №
5/16.04.2015 г., Анекс № 6/15.05.2015г., и Анекс № 7/23.12.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от 15.11.2016 г. до окончателното плащане,
-
на
основание чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 79 ЗЗД, сумата от 1520.56 лева - възнаградителна лихва
за периода от 28.06.2016 г. до 05.08.2016 г., сумата от 2734.83 лева
– лихва
за забава върху просрочена главница по т. 4.2 от Договор за банков кредит -
овърдрафт № 6/20.03.2012 г., изменен с т. 4.2. от Анекс № 7/23.12.2015 г., за периода от
28.06.2016 г. до 04.08.2016 г., сумата от 1314.44 лева - наказателна лихва при
просрочие, за периода от 28.06.2016г. до 14.11.2016 г., на основание чл. 4.3 от
договора и Анекс № 7/23.12.2015 г., както и сумата от 1367.08 лева - просрочена лихва
миграция, за периода от 28.06.2016г. до 28.07.2016 г., на основание т. 2.7 от
Анекс № 7/23.12.2015 г., като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни:
-
иска по чл. 430, ал. 2 ТЗ, за периода от
05.08.2016 г. до 14.11.2016 г. – относно лихвата по т. 4.2 от Договор за банков кредит -
овърдрафт № 6/20.03.2012 г., изменен с т. 4.2. от Анекс № 7/23.12.2015 г., и
-
иска по чл. 430, ал. 2 ТЗ, за разликата над 1367.08 лева до пълния предявен размер
от 2167.08 лева - просрочена лихва миграция,
за които суми в производството по ч. гр.д. № 65198/2016 г. по описа на СРС,
156 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Ц.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***1, да заплати на „У.Б.“ АД, ***, на основание чл. 78, ал.1, вр. чл. 8 ГПК,
сумата от 5103.32 лева – разноски в
исковото производство и сумата от 3463.81
лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ***, да заплати на Л.Ц.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***1, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 5
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „П.Е.С.“ ЕООД, ЕИК: ********,
със седалище
и адрес на управление,***-р А.********ет. ********като трето
лице - помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: