Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри
състав, в публично заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от
съдия Георгиев гр. д. № 8 214 по описа за 2018 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с с чл. 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), че Л.И.Г. дължи на „Ю.Б.“ АД:
- 3 190,14 евро главница за периода 10.07.2012
г.-01.11.2017 г. по договор за потребителски кредит от 12.09.2008 г. плюс
законната лихва от 03.11.2017 г. до окончателното изплащане;
- 1 042,63 евро банкови такси за периода
09.08.2012 г.-01.11.2017 г. по договор за потребителски кредит от 12.09.2008 г.
плюс законната лихва от 03.11.2017 г. до окончателното изплащане. „Ю.Б.“ АД е
със съдебен адрес – адвокат М.,***, офис 9. Л.Г. е със съдебен адрес *** No. 2, ж. к. Св. ********
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК, във
връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на „Ю.Б.“ АД срещу Л.И.Г.
за главница по договор за потребителски кредит от 12.09.2008 г. за периода
10.07.2012 г.-01.11.2017 г. над 3 190,14 евро до 67 167,92 евро,
равни на 77 491,51 шв. франка към 20.06.2018 г.
[3] ОСЪЖДА Л.Г.
да заплати на „Ю.Б.“ АД 174,97 лева
разноски по исковото производство и 351,27 лева разноски по заповедното
производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
[4] ОСЪЖДА ‚Ю.Б.“ АД да заплати на Л.Г. 4 192,65 лева за разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[5] Решението може да бъде обжалвано пред САС в
двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
[6] Ако ищецът обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето
на 2 502,92 лева държавна такса по сметка на САС. Ако ответникът обжалва
изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 165,57 лева държавна такса. Ако някоя от страните
обжалва частично решението, с въззивната си жалба те следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС от
2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ
НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
Делото е гражданско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ,
И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[7]
В искова молба от 20.06.2018 г. „Ю.Б.“ АД (Ю.) е заявила, че с ответника Л.Г. е
била сключила договор за заем. По този договор Ю. е била заемодател, а Л.Г. е
бил заемополучател.
[8] Л.Г.
не е заплащал вноски. Затова Ю. е обявила кредита за предсрочно изискуем. Ю. е
подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника
и съдът е издал такава заповед за:
-
77 491,51 шв. франка – главница за периода 10.07.2012 г.-01.11.2017 г.;
-
1 070,96 шв. франка банкови такси за периода 09.08.2012 г.-01.11.2017 г.;
-
240,00 лева банкови такса за периода 24.10.2017 г.-01.11.2017 г.
[9]
След като ответникът е получил поканата за доброволно плащане, той е подал
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Затова Ю. моли съда да
приеме за установено, че ответникът му дължи описаните суми, както и да се
произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство (исковата
молба, л. 2-10; молбата, л. 143)).
2.
На ответника
[10] Л.Г. е оспорил предявения иск. Той
твърди, че:
1.
не е бил уведомен редовно за прехвърлянето на Ю. на вземането към него и за
обявяването на предсрочната му изискуемост, защото преди да залепи
уведомлението, нотариусът не е бил извършил три посещения на адреса му в
рамките на месец;
2.
заемът е бил отпуснат в евро, а изплащането му е следвало да стане в швейцарски
франкове, което е противоречало на закона, защото клаузата е била
неравноправна. Затова Л.Г. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л.
118-123).
3.
Насрещни твърдения на ищеца
[11]
Ю. е заявила, че преди да залепи уведомление на адреса на ответника, служителят
на нотариуса го е посетил три пъти в продължение на един месец. Заемът не е бил
отпуснат в евро, а в сума швейцарски франкове, равна на определена сума евро,
като това е било решение на ответника (допълнителната искова молба, л.
118-123).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[12] През 2008 г. Л.Г. е подал до Ю. молба за
отпускане за кредит. Свидетелката Танчева му е обяснила какви са
възнаградителните лихви в зависимост от валутата, в която се ползва кредита. Тя
не му е обяснила какви рискове крие кредит в шв. франкове (показанията на
свидетелката Танчева, л. 233-234).
[13] На 12.09.2008 г. Ю. и Л.Г. са сключили договор
за потребителски кредит. С него Ю. се е задължила да предостави на Л.Г.
45 180,00 евро в шв. франкове по курс на Ю. „купува“ за шв. франк към евро
в деня на усвояване на кредита. След изпълнението на определени условия, Ю. е
следвало да преведе сумата по отпуснатия кредит по сметка на Л.Г. в шв. франкове, блокирана от банката, която е превалутирала
сумата в евро и му я изплащала (чл. 2 от договора).
[14] Погасяването на кредита е следвало да стане чрез
300 месечни вноски в шв. франкове (чл. 5-6 от договора). Ако Л.Г. не е осигурил
средства в шв. франкове, но е имал средства по сметката си за погасяване на заема
в евро или лева, погасяването е можело да стане и чрез превалутирането от
банката на средствата в шв. франкове (чл. 6 от договора).
[15] Страните са договорили, че Л.Г. е дължал на Ю.
възнаградителна лихва. Тя се е определяла от базовия лихвен процент, увеличен с
5,5 пункта (чл. 3 от договора).
[16] Л.Г. е усвоил кредита в евро (отговор на пета задача
от заключението на вещото лице С., л. 185). Малко след това, на 14.11.2008 г. Ю.
е прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД (Р.) вземането си към Л.Г. (договора за цесия, л.
75-79). Ю. е осчетоводила това прехвърляне (отговор на първа задача от
допълнителното заключение на вещото лице С., л. 197). Впоследствие, страните са
сключили пет допълнителни споразумения, чрез които са договаряли временно
облекчено погасяване на кредита (допълнителните споразумения, л. 53-65). На
10.07.2012 г. Л.Г. е престанал да заплаща погасителни вноски по кредита (отговор
на втора задача от заключението на вещото лице С., л. 184).
[17] На 23.12.2016 г. Р. е прехвърлил на Ю.
вземането към Л.Г. (договора за цесия, л. 80-88). Ю. е осчетоводила
прехвърлянето на вземането (отговор на втора задача от допълнителното
заключение на вещото лице С., л. 197).
[18] На 09.08.2017 г., 24.08.2017 г. и на 09.09.2017
г. куриер на нотариус Гетов е търсил на адреса му Л.Г., за да му връчи две
нотариални покани. Едната е била за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Другата е била за уведомяването на Л.Г. за извършените две
прехвърляния на вземането към него – от Ю. към Р. и обратно (нотариалните
покани, л. 89-92; разписката, л. 210). След като куриерът не е открил Л.Г. на
адреса, е оставил съобщение в пощенската му кутия и е залепил уведомление на
входната врата (разписката, л. 210).
[19] За периода 10.05.2012 г.- 01.11.2017 г.
неплатената просрочена главница по кредита е била 6 239,37 лева, ако се
приеме, че кредитът е бил усвоен и изплащан в лева. За същия период неплатените
такси с настъпил падеж са били 2 349,41 лева (отговор на осма задача от
основното заключение на вещото лице С., л. 188).
[20] На 03.11.2017 г. Ю. е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу Л.Г. за:
-
77 491,51 шв.
франка главница по договора за кредит за периода 10.07.2012 г.-01.11.2017 г.;
-
1 070,96 шв. франка
банкови такси за периода 09.08.2012 г.-01.11.2017 г.;
-
240,00 лева банкови
такси за периода 24.10.2017 г.-01.11.2017 г. (заявлението, л. 94-101). На
15.12.2017 г. СРС е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист за тези
суми, както и за други, за които не е било поискано издаване на заповед за
изпълнение (заповедта, л. 103-104; изпълнителния лист, л. 105). След
получаването на заповедта, Л.Г. е възразил, а в едномесечния законен срок Ю. е
подала настоящата искова молба (документите, приложени към задната кора на
делото).
[21] Ю. е заплатила: 2 644,92
лева държавна такса (л. 11); 175,00 лева за вещо лице (л. 144). Общо разноските
са за 2 819,92 лева. Липсват доказателства Ю. да е заплатила адвокатско
възнаграждение. Затова съдът приема, че тя не е направила това. Л.Г. е
заплатил: 250,00 лева за вещи лица (л. 160 и л. 207); 4 220,00 лева
адвокатско възнаграждение (л. 229). Общо разноските са за 4 470,00 лева.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[22] Ю. е предявила иск по чл. 415 от ГПК, във връзка
с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за установяване, че ответникът му дължи главница и такси по договор за
заем. Искът е частично основателен.
1.
По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл.
240, ал. 1 от ЗЗД
[23] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД заемателят се
задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение,
кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забава (чл. 79, ал.
1 от ЗЗД).
[24] Следователно предпоставките за уважаването на
иска са:
1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и
ответника, по който ищецът да е заемодател, а ответникът заемополучател;
2. ищецът да е предал парите на ответника;
3. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и
възнаградителната лихва.
1.1.
По предпоставките за уважаването на иска
А. По първата предпоставка
[25] Съдът приема,
че договорът от 12.09.2008 г. е частично недействителен по отношение на
клаузата, че кредитът се отпуска в шв. франкове, но се усвоява в евро и се
изплаща в шв. франкове. Съдът приема, че кредитът е бил отпуснат, усвоен и
изплащан в евро.
[26] Съдът приема
това поради следното: за да е валидна
клауза, според която банка е отпуснала кредит на потребител в шв. франкове, но
реално кредитът е бил усвоен в евро, е необходимо наличието на няколко условия.
Те са:
1. банката да е
предоставила на потребителя цялата информация, която да му е позволила да
прецени икономическите последици от отпускането и изплащането на кредит в шв.
франкове, т. е. рисковете от пременящия се валутен курс на тази валута към
други основни валути;
2. дали потребителят е имал възможност да влияе на
договарянето на такава клауза (решения на ВКС: 67-2019-I Т. О. по т. д. 1392/2018 г.;
384-2019-II Т. О. по т. д. 2520/2016 г.;
314-2019-II Т. О. по т.
д. 1766/2016 г.; 294-2019-II Т. О. по т. д. 1599/2017 г.;
295-2019-II Т. О. по т. д. 3539/2015 г.).
[27] В случая Ю. не
е предоставила на Л.Г. информация относно валутните рискове, които е криело ползването
на кредит в шв. фракове. Не е налице предпоставка за валидността на клаузата
относно отпускането и изплащането на кредита в шф. франкове. Затова съдът
приема, че той е бил отпуснат, усвоен и изплатен в евро. Налице е първата
предпоставка за уважаването на иска.
Б. По втората предпоставка
[28] Съдът установи, че Л.Г. е получил
45 180,00 евро от кредита. Налице е втората предпоставка за уважаването на
иска.
В. По третата
предпоставка
[29] Съдът
установи, че, ако се приеме, че кредитът е бил отпуснат, усвоен и изплащан в
лева за периода 10.05.2012 г.-01.11.2017 г. Л.Г. не е издължил 6 239,37
лева главница и 2 349,41 лева такси по кредита. Курсът на лева е обвързан
с курса на еврото, като той е непроменлив – 1,95583 лева за евро. Следователно
за този период Л.Г. не е заплатил на Ю. 3 190,14 евро главница
(6 239,37/1,95583) и 1 201,23 евро такси (2 349,41/1 95583).
[30] Ищецът търси
77 491,51 шв. франка главница. Ето защо съдът уважава иска за
3 190,14 евро главница, като го отхвърля за разликата до пълния предявен
размер от 77 491,51 шв. франка. Ищецът търси такси от 1 070,96 шв.
франка и 240,00 лева. Изчислени към датата на подаване на исковата молба –
20.06.2018 г. – тяхната равностойност в евро и 1 042,63 евро. Тъй като е
недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът уважава иска в частта
му за таксите за 1 042,63 евро – толкова, колкото е поискано.
2.2.
По възраженията на ответника
А. По първото възражение
[31] Първото
възражение на ответника е, че той не е бил уведомен за извършената цесия и за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК, когато
ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия.
Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се
констатира:
- най-малко с три посещения на адреса;
- интервалите между тях да са поне от една седмица;
- едно от посещенията трябва да е в неприсъствен ден (пак там).
[32] В случая куриерът на
нотариус Гетов е изпълнил тези условия. Той е посетил адреса три пъти в рамките
на месец, като интервалите между посещенията са били повече от една седмица и
едното от тях – това на 09.09.2017 г. – е било в неприсъствен ден. След като не
е намерил никой на адреса, който да приеме съобщението, куриерът е оставил
уведомление в пощенската кутия и е залепил такова на вратата. Затова съдът
приема, че Ю. е уведомил Л.Г. както за цесията, така и за предсрочната
изискуемост. Уведомяването за предсрочната изискуемост обаче, е без правно
значение за делото, защото Ю. търси суми, за които падежът е бил настъпил. Ето
защо съдът приема, че първото възражение на ответника е неоснователно.
Б. По
второто възражение
[33] Второто
възражение е, че заемът е бил отпуснат в евро, а изплащането му е следвало
да стане в швейцарски франкове, което е противоречало на закона, защото
клаузата е била неравноправна. Това възражение е основателно. Съдът изложи
съображенията си в пар. 25-27 от решението.
2.
По разноските
[34] Ю. търси разноски. Той е направил такива за 2 819,92
лева в исковото производство и такива за 5 661,35
лева в заповедното производство.
[35] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право
на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на Ю. за 4 232,77
евро при предявен размер от 68 218,91 евро (съдът получава тази сума като превалутира търсените суми в евро, като използва валутните
курсове, обявени от БНБ за 20.06.2018 г.). Затова съдът осъжда Л.Г. да заплати
на Ю. 174,97 лева разноски по исковото производство (2 819,92х4 232,77/68
218,91) и 351,27 лева разноски по заповедното производство
(5 661,35х4 232,77/68 218,91).
[36] Ответникът също търси разноски. Той е направил
такива за 4 470,00 лева.
[37] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 63 986,14
евро при предявен размер от 68 218,91 евро. Затова съдът осъжда Ю. да
заплати на ответника 4 192,65 лева разноски по делото
(4 470,00х63 986,14/68 218,91). Неоснователно е възражението на ищеца
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника, защото
то е само с 21,50 лева по-високо от минимума.
Съдия: