РЕШЕНИЕ
№…
06. 03. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №70 по описа за 2019 год.
ИСК
с правно основание §22 ПЗР на КЗ вр. чл. 226 КЗ( отм.) вр. чл. 52 ЗЗД с цена на иска 100 000 лева.
ИСК
с правно основание §22 ПЗР на КЗ вр. чл. 226 КЗ( отм.) вр. чл. 52 ЗЗД с цена на иска 100 000 лева.
Ищците Ж.М.Ж. с ЕГН********** и Т.С.Ж. с ЕГН**********, последната чрез законния си представител и родител С. Ж. С., двамата ищци чрез адв. Н.М. твърдят, че на 07. 04. 2016 г около 14, 30 часа на автомагистрала „Хемус“, в посока София – Варна при км 75+400, в района около гр.Ябланица е настъпило ПТП с МПС марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ЕН **** ВТ, управлявано от М. Ж. С., който излиза от пътното платно и катастрофира, вследствие на което Т. Н. е починала на място, а Ж. Н. е починал на 17. 04. 2016 г., като и двамата пострадали са били пътници в процесния автомобил. Твърди се от ищците, че същите са внуци на пострадалите лица и са загубили най- важните и близки хора в техния живот, които са били тяхна физическа, емоционална и морална подкрепа. Твърди се, че ищците са приели много тежко загубата , ищцата Т.С. е изпаднала в тежка депресия, наложило се е медикаментозно лечение за продължителен период от време, а ищецът Ж.Ж. е живял в един дом с баба си и дядо си, които са го отгледали и възпитали. В исковата молба се твърди, че за процесния автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което за ищците съществува правото на пряк иск по реда на чл.226 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя, който е ответното дружество.
Ищците са отправили искане до съда да постанови решение, с което ответникът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕН ИНШУРЪНС ГРУП“АД да бъде осъдено да заплати на ищцата Т.Ж. сумата от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от загубата на Т. Н. и сумата от 50 000 лева за неимуществени вреди от загубата на Ж. Н., съответно ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца Ж.Ж. сумата от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от загубата на Т. Н. и сумата от 50 000 лева за неимуществени вреди от загубата на Ж. Н.. Ищците претендират и лихва за забавено плащане върху всяка една от главниците считано от датата на настъпване на застрахователното събитие 07.04. 2016 г. до окончателното им изплащане, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕН ИНШУРЪНС ГРУП“АД с ЕИК***** твърди, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Ответникът твърди, че липсва виновно поведение за водача на МПС, твърди, че е налице съпричиняване от пострадалите , оспорва размера на претендираните обезщетение за неимуществени вреди и за присъждане на лихви за забава. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
С присъда , постановена на 10. 03. 2017 г. по НОХД № 37/ 2017 г. по описа на Ловешкия окръжен съд подсъдимият М. Ж. С. е признат за виновен в това, че на 07. 04. 2016 г. около 14, 30 часа на автомагистрала „Хемус“, в посока София- Варна при км 75+400 в района около гр.Ябланица, обл.Ловешка при управление на лек автомобил „Опел Зафира“ негова собственост нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1 ЗДП – въпреки задължението си като водач да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, изгубил контрол над същото и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Н. и Ж. Н., двамата от гр.Никопол, като от деянието е настъпила смърт на повече от едно лице и на основание чл. 343, ал.3, предл. 5 вр. чл.342, ал. 1 , предл. 3 вр. чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК намалява с 1/ 3 и следва да изтърпи наказание лишаване от свобода от две години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с тригодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.
По делото са представени удостоверения за съпруга и родствени връзки на Община- гр.Никопол изх. №№ 765, 766, 767 и 769/ 05. 11. 2018 г. , от които е видно, че ищците са внуци на починалите от ПТП лица Т. М. Н. и Ж. С. Н..
От представената справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ е видно, че автомобил с рег. № ЕН **** ВТ има сключена застраховка №BG/03/114001867042 на 16. 07. 2015 г. в 14: 53 и с крайна дата на покритие 22. 07. 2016 г. 23: 59 ч.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Спорни между страните са въпросите относно приложимото право при настоящия иск, налице ли е активна легитимация на ищците да предявят настоящия иск за неимуществени вреди и съответно основателни ли са предявените искове.
По отношение на приложимото право съдът счита, че следва да бъде приложен §22 от ПЗР на КЗ (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01. 01. 206 г.) съгласно който за застрахователните договори сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизане в сила на този кодекс. Видно от доказателствата по делото застрахователната полица „Гражданска отговорност“ за автомобила, управляван от виновния водач М. С. Ж. и сключена на 16. 07. 2015 г., т. е. преди влизане в сила на сега действащия КЗ. По тези причини следва да бъде приложен § 22 от ПЗР на КЗ, като е приложима част четвърта от КЗ( отм.) Приложимото право е от значение за допустимостта на настоящия иск, тъй като при отменения КЗ не е предвидено задължително отправено искане от увреденото лице по реда на чл. 380 от сега действащия КЗ за изплащане на обезщетение за претърпени вреди от виновното застраховано лица. Налице е възможност направо увреденото лице да предяви иск по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) към застрахователя на виновния водач, причинил ПТП и съответно увреждането. В случая видно от доказателствата по делото ищците не са отправили искане до ответника като застраховател по застраховката „Гражданска отговорност“ на управлявания от виновното лице автомобил, а директно е предявен искът пред съда за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на близките им лица. Съдът счита, че искът е допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.).
По отношение на активната легитимация на ищците съдът счита, че такава е налице с оглед ТР № 1/ 2016 от 21. 06. 2018 г. по тъл. Д. № 2/ 2016 г. на ВКС, ОСНГТК. Съгласно цитираното тълкувателно решение материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/ 25. 05. 1961 г. и Постановление № 5 / 24. 11. 1969 г. на ПВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особена близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Съдът счита, че предявените искове са основателни по следните съображения.
Страните не спорят относно причинно- следствената връзка между настъпилото ПТП, вината на водача на МПС и настъпилата смърт на Т. Н. и Ж. Н.. Освен това е налице постановена присъда в наказателното производство, която има обвързваща задължителна сила за настоящия съдебен състав на основание чл. 300 ГПК. Не са спори и затова, че Т. Н. е починала при настъпване на ПТП на 07. 04. 2016 г., а Ж. Н. е починал на 27. 04. 2016 г., което е отразено и в удостоверение за родствени връзки № 765/ 05.11. 2018 г. на Община- гр.Никопол.
Съгласно цитираното по- горе тълкувателно решение особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/ дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/ дядовците и внуците са част от най- близкия родствен и семеен кръг. Връзкитеи помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановление № 4/ 61 г. и № 5/ 69 г. на ПВС- че в случай на смърт право на обезщетение имат само най- близките на починалия.
В хода на производството досежно претърпените болки и страдания от ищците са разпитани като свидетели П.С. (майка на ищцата), А. Д. (баба на ищцата), А.С. (майка на ищеца). От показанията на свидетелите става ясно, че ищцата е била много близка с починалите, които са я отгледали заедно със свидетелката А. Д.. От показанията е видно, че ищцата е била много привързана към баба си и дядо си, всяка лятна ваканция и почивни дни е прекарвала в тяхната компания. В показанията е посочено, че в стаята на ищцата е пълно със снимки на бабата и дядото, налице е била много силна духовна и емоционална връзка и общуване. От показанията става ясно, че когато е научила за смъртта им ищцата е изпаднала в шок, била е на 15 години, чувствала се е объркана, гневна и е била много разстроена, като често е плачела при мисълта или разговори за баба й и дядо й. Свидетелката П. С. твърди, че ищцата е изразила гнева си към случилото се, като е променила начина си на обличане в черни цветове, започнала е да слуша хард рок, за да излее протеста си към загубата. В свидетелските показания е посочено, че ищцата по- трудно от ищеца е възстановила психичното си равновесие, тъй като е била по- малка , в тийнейджърска възраст, което е затруднило възстановяването й.
От свидетелските показания става ясно, че около двадесет дни преди абитуриентския бал на ищеца е станало процесното ПТП, вследствие на което е настъпила смъртта на баба му и дядо му. За този ищец шокът е бил също голям от загубата, още повече, че виновният водач на МПС е негов баща и семейството на ищеца и бабата и дядото са живеели в един дом и в едно домакинство през цялото време от раждането на ищеца до загубата. Свидетелите твърдят, че ищецът е отгледан от починалите, с тях той също е имал много силна родствена, духовна и емоционална връзка, общували са непрекъснато и са свикнали да живеят съвместно в един дом. От показанията става ясно, че ищецът като по- голям от ищцата е направил усилия да се възстанови след загубата и в част на своите баба и дядо се е мобилизирал психически, положил е успешно кандидатстудентски изпити и е започнал да се обучава като студент по медицина.
За психологическото състояние на ищците са допуснати съдебно- психологически заключения, като първоначално е изслушана единична експертиза, а впоследствие по искане на страните са допуснати тройни експертизи.
От заключенията на експертизите става ясно, че към момента на освидетелстването ищцата е успяла да преработи на психологическо ниво психотравмата, причинена й от смъртта на нейните близки. Не се регистрират актуални прояви на дистрес и късни последици от непреработена психотравма ( посттравматични преживявания), свързани с него. Психичният комфорт към момента на освидетелстването е в голяма степен е възстановен при ищцата. Експертите приемат, че липсата на лечение и посещения при специалисти насочват към нормално социално функциониране при ищцата. Анализът на данните от освидетелстването на ищцата сочи, че при ищцата е налице личностова диспозиция за по- голяма уязвимост и податливост на негативните въздействия на стрес и фрустрация, което е предспоставка за по- трудното и продължително преживяване не на неблагоприятни житейски събития с трансформирането на преживявания стрес в дистрес и психотравма за личността, което налага индивидуална необходимост при нея от външна специализирана помощ и подкрепа от специалисти в сферата на психичното здраве. Периодът на възстановяване на психиката при такива случаи е строго индивидуален и е свързан с динамично проследяване и оценка на състоянието.
По отношение на ищеца вещите лица са посочили, че вследствие на инцидента той е изпитал силен шок от загубата на близките си, което е предпоставка за възникване на остра психологическа травма, която е оказала негативно влияние върху психическото му състояние и възпрепятства нормалното му социално функциониране за определен период от време. Към настоящия момент психичното здраве на ищеца е възстановено, той изпитва тъга, която не е хронифицирана и не е водеща. Посочено е, че психичният комфорт в голяма степен е възстановен, налице е нормално социално функциониране на ищеца към момента на изготвяне на заключението.
Въз основа на събраните и обсъдени доказателства по делото съдът приема за установено, че и при двамата ищци случилото се ПТП с настъпилата загуба на баба им и дядо им се е отразила значително негативно върху психичното им състояние, като за определен период от време същите са изпитвали усещането за болка, тъга, непримиримост със загубата, като в зависимост от възрастовите и характеровите си особености, всеки от ищците е преодолял това състояние по индивидуален начин. От доказателствата по делото се установява, че и към настоящия момент инцидентно се появява тъга и чувство на болка от загубата на близките им, като първоначалното състояние при загубата е преодоляно и при двамата и същите са в състояние да осъществят нормално социално функциониране.
Независимо от психичното им възстановяване от загубата ищците за немалък период от време са преживели психични страдания от загубата, бил е нарушен сънят им, променена е житейската им мотивация и съответно е настъпила промяна в проявните форми на отношението им към загубата и в общуването с близките си и с други лица. Тези страдания са обосновани от много близките родствени, духовни и емоционални отношения, които и двамата ищци са имали с починалите им близки, те често са общували с тях, били са в много добри и сърдечни отношения и са изпитвали радост от общуването си помежду им. Това обосновава и основателността на претенциите на ищците в настоящото производство, тъй като е налице установена трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалите и съответно е налице законово основание да бъде присъдено обезщетение на всеки от ищците за претърпени неимуществени вреди от загубата на баба им и дядо им. Съдът приема, че установените отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост определя ищците в тази група на изключенията от кръга родственици съгласно ПВС № 4/ 61 г. и ПВС № 5/ 69 г. и съобразно ТР №1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, на които следва да се присъди обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД вр. чл.226, ал.1 КЗ(отм.).
По отношение на размера на присъденото обезщетение и с оглед твърденията на ответника за съпричиняване от починалите при настъпване на ПТП следва да бъде съобразено и заключението на комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза. От заключението се установява, че непосредствено преди ПТП Ж. Н. е седял на предна дясна седалка в автомобила и е намерен фиксиран с обезопасителен колан, а Т. Н. е била на задна седалка в купета на автомобила и е намерена „заклещена“ между предните и задната седалка. Посочено, е че Т. Н. е била без обезопасителен колан. Вещите лица са посочили, че не е възможно да се конкретизира дали и какви увреждания би получила Т. Н., както и изхода от тях, при същия механизъм на ПТП и поставен обезопасителен колан поради многообразието от фактори във всеки конкретен случай. Посочено е, че при Ж. Н. въпреки поставения обезопасителен колан, е получена тежка коремна травма, която би довела до смърт в кратък срок без своевременната специализирана медицинска помощ.
Въз основа на заключението на обсъдената комплексна експертиза съдът счита, че не е установено по безспорен начин съпричиняване от Т. Н. при увреждането й, довело до нейната смърт. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД следва да се установи принос на увредения при настъпване на вредите, т.е. да се установи, че поставянето на обезопасителния колан би довело до по- леко увреждане, което да не води до смъртта на Н.. В случая вещите лица не могат да направят такова безспорно заключение, тъй като механизмът на ПТП и уврежданията при Ж. Н., който е бил с поставен колан налагат извода, че обезопасителният колан не би предпазил Т. Н. със сигурност от травмата, която е довела до смъртта й. Следователно нарушението на чл. 137а, ал.1 ЗДП от Т. Н. не води до съпричиняване при увреждането, тъй като не е безспорно установено, че спазването на цитираната норма би предпазило живота на Т. Н. с оглед конкретния механизъм на ПТП.
Въз основа на изложеното съдът счита, че и за ищеца и за ответника следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 30 000 лева за всеки от починалите им близки, което означава, че исковете и на двамата ищци са основателни до размера на 60 000 лева за всеки поотделно и общо и за двамата починали близки пред вид цитираната тълкувателна практика на ВС и ВКС и пред вид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението от съда по справедливост. Съгласно ПВС № 4/ 68 г., Решение № 190от 23. 12. 2019 г. на ВКС по гр. д № 4378/ 2018 г., ІІІ г.о., ГК, Решение № 131 от 18. 06. 2019 г. на ВКС по н. д. № 520/ 2019 г., І н.о., НК размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Справедливостта като критерий за определяне на парични еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики: характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които увреждането е настъпило, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най- пълна степен обезщетяването на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. При определяне на размера на обезщетението настоящият съдебен състав се води от посочените критерии в цитираната съдебна практика, като е съобразил в съвкупност всички факти, които определят справедливостта като критерия за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди в конкретния случай. Въз основа на съвкупната преценка съдът приема, че по 30 000 лева обезщетение за всяко от починалите лица и общо по 60 000 лева за всеки от ищците е справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди от загубата на близките родственици на ищците.
По отношение на лихвата за забава съдът счита, че началният момент е датата на увреждането, т.е. датата на смъртта на близките на ищците тъй като за настоящото производство е приложима част четвърта от отменения Кодекс за застраховането. В случая за главница от 30 000 лева обезщетение за смъртта на Т. Н. лихвата за забава се начислява считано от датата на ПТП 07. 04. 2016 г., когато е починала Т. Н., а за обезщетението за смъртта на Ж. Н. датата на увреждането е датата на неговата смърт на 27. 04. 2016 г. В хипотезата на чл.226, ал.1 КЗ( отм.) се прилага разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД , т.е. лихвата се дължи от датата на увреждането.
При този изход на делото ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса върху присъдената сума за обезщетение в размер на 4800 лв. и разноски, платени от бюджета на съда за вещи лица общо в размер на 1187, 20 лв.
Ответникът следва на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лв.
Ответникът също е отправил искане за присъждане на разноски, като освен направените разноски е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът счита, че следва да бъде в размер на 5 530 лв. на основание чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че следва да бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК , като ищецът да заплати на ответника разноски в настоящото производство в размер на 2630, 88 лв. съобразно отхвърлената част от иска. Следователно по компенсация ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 2169, 12 лв., по
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание
§22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) вр. чл.52 ЗЗД ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД с ЕИК*****,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, пл. Позитано №5,
представлявано от изпълнителните директори К. Р. и Н.Ч. да заплати на Ж.М.Ж. с ЕГН********** с адрес *** сумата
от 60 000 лв., представляваща
претърпени неимуществени вреди, както следва:
Ø
30 000
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Т. М. Н.,
починала на 07. 04. 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано
от 07. 04. 2016 г. до окончателното й изплащане;
Ø
30 000
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ж. С. Н.,
починал на 27. 04. 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 27. 04. 2016 г. до окончателното й изплащане,
КАТО
за разликата до 100 000 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
§22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) вр. чл.52 ЗЗД ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД с ЕИК*****,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, пл. Позитано №5,
представлявано от изпълнителните директори К. Р. и Н.Ч. да заплати на Т.С.Ж. с ЕГН*********** с адрес *** сумата от 60 000 лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди, както следва:
Ø
30 000
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Т. М. Н.,
починала на 07. 04. 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
07. 04. 2016 г. до окончателното й изплащане;
Ø
30 000
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ж. С. Н.,
починал на 27. 04. 2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 27. 04. 2016 г. до окончателното й изплащане,
КАТО за разликата до
100 000 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.6 ГПК „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД с ЕИК***** да заплати по
сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса върху присъдената сума за
обезщетение в размер на 4800 лв. и разноски, платени от бюджета на съда за вещи
лица общо в размер на 1187, 20 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 вр. чл.80 ГПК„БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД с ЕИК***** да заплати на Ж.М.Ж. и Т.С.Ж. по компенсация
направените по делото разноски в размер общо на 2169, 12 лв., на всеки от
ищците по 1084, 56 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :