Р Е Ш Е Н И Е
№
25
гр.
Кубрат, 17.02.2011
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кубратският
районен съд в публичното заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ВЕЛИКОВА
при участие на
секретаря В.Д. и в присъствието
на прокурора ……………… , като разгледа гр. дело
№ 642 по описа за 2010 година, докладвано от Председателя, на основание
чл.5 от ЗЗДН,
Р Е
Ш И :
УВАЖАВА молбата на А.К.Н., ЕГН **********,***,
и настоящ в гр. Завет, ул. Освобождение № 46, вх.Б, ет.4 и ИЗДАВА срещу А.Е.М.,
ЕГН **********,***, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която налага следните мерки за защита:
1.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1,
т.1 от ЗЗДН, А.Е.М. да се въздържа от
извършване на домашно насилие – физическо и психическо, по отношение на А.К.Н.;
2.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3
от ЗЗДН, на А.Е.М. да приближава жилищата, обитавани от А.К.Н. ***, ул.
Освобождение № 46, вх.Б, ет.4, местоработата, както и местата за социални
контакти и отдих на А.К.Н., за срок от 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.
3.
ВРЕМЕННО ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.5, ал.1,
т.4 от ЗЗДН, местоживеенето на малолетното дете, К. А.Е., роден на *** год. при
майката А.К.Н., за срок от 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, давайки право на бащата А.Е.М.
да вижда детето всеки съботен ден от 09.00 до 12.00 часа в присъствието на
майката – в домът й или на посочено от нея място.
4.
НАЛАГА на А.Е.М. ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА
А.Е.М. да
заплати по сметка на РС – гр. Кубрат държавна такса в размер на 25.00 /двадесет
и пет/ лева.
На основание чл.20 от ЗЗДН,
заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
Уведомява нарушителя А.Е.М.,
че в случай на констатирано от полицейските органи неизпълнение от негова
страна на мерките по настоящата Заповед за защита съгласно разпоредбата на чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН, ще бъде веднага задържан и ще бъдат уведомени органите на
прокуратурата в Република България.
Преписи от настоящото
решение и от Заповедта да се връчат на страните и на Районно управление
„Полиция” – гр. Кубрат по настоящия адрес на извършителя А.Е.М. *** и на
пострадалата А.К.Н. ***, и настоящ в гр. Завет, ул. Освобождение № 46, вх.Б,
ет.4, за сведение, изпълнение и контрол.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с връчване на
препис, пред Окръжен съд – Разград, чрез Районен съд – Кубрат.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ Ал. Великова
МОТИВИ към Решение № 25/17.02.2011 год. по гр.дело №
642 по описа на Районен съд – гр. Кубрат за 2010 год.
Производството е с правно
основание чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от А.К.Н., ЕГН **********,*** и постоянен адрес
в гр. Завет, ул. Освобождение № 46, вх.Б, ет.4 с искане за постановяване на
мерки за защита срещу ответника А.Е.М.,
ЕГН **********,***. Молителката сочи, че
с ответника съжителстват на семейни начала, като от съвместното си съжителство
имат родено дете – К., род. на ***г. Твърди, че съпругът й бил агресивен,
укорявал я за всеки неин жест или мимика, които според него загатвали за
неморалното и поведение, отправял и обидни думи, заплахи, нанасял и побой,
блъскал я дори когато детенцето било в скута й. На 23.12.2010г. ответникът на
улицата в гр. Завет и впоследствие в жилището, което обитавали, и нанесъл
побой, безпричинно, вменявайки и вина, че била излязла на кафе с детето. В
резултат на този побой получила леки наранявания, което установил на
27.12.2010г. при извършен преглед съдебен лекар при МБАЛ “Св. Иван Рилски” гр.
Разград. Твърди, че съжителстващият с
нея мъж продължавал да я тормози, поради което моли съда да уважи молбата и за
налагане на мерки по ЗЗДН като задължи ответника да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо молителката, както и да забрани на същия да
приближава жилището, което обитава, местоработата й и местата за социални
контакти и отдих, да постанови малолетното дете да живее при нея за максимален
срок.
В съдебно заседание
молителката А.К.Н. поддържа предявената молба и моли същата да бъде уважена.
Ответникът А.Е.М., за
първото съдебно заседание на 26.01.2011г. е редовно призован, но не се явява.
За второто съдебно заседание – на 17.02.2011г., призовката до същия е върната в
цялост с отбелязване, че лицето е заминало за Франция. Съдът приема, че за
второто съдебно заседание ответникът е редовно призован при условията на чл.41,
ал.1 от ГПК, тъй като не е изпълнил задължението си да представи нов адрес за
призоваване. Същият не ангажира
становище и не представя доказателства.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
В хода на производството по делото за
установяване на твърденията си молителката ангажира като доказателства, освен
приетата от съда като доказателство по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
в която същата декларира описания в молбата си акт на домашно насилие от А.Е.М.,
състоял се на 23.12.2010г., а така също и съдебно-медицинско удостоверение №
195/2010г., издадено от съдебен лекар при МБАЛ “Св. Иван Рилски” гр.
Разград.
Ответникът не представя
доказателства и не инициира събирането на такива.
Предвид така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден
акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от закона изисква той
да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били
в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават
едно жилище. В настоящия случай, с оглед наведените твърдения за наличието на
съвместно съжителство между молителката и ответника, съдът намира, че страните по спора се явяват
процесуално легитимирани да участват в производството по ЗЗДН като молител,
респективно ответник по молбата. Молбата е подадена в рамките на преклузивния
срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима
и съдът дължи произнасяне на съществото на спора.
Съдът намира, че изложените
в молбата твърдения за осъществено спрямо молителката психическо и физическо
посегателство изразяващо се в нанасяне на побой, отправяне на псувни и обиди,
попадат в квалификацията на закона за актове на домашно насилие, упражнявано от
ответника спрямо съжителстващата с него жена. Анализът на събраните по делото
писмени доказателства, мотивират съда да приеме, че описаните в молбата форми
на домашно насилие са се проявили в действителност по отношение на молителката,
като са приели формата не само на словесно, но и на физическо посегателство. В
този смисъл безспорно доказателство по
см. на закона се явява приложената Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, изходяща
от молителката, чието съдържание по същество не се оспорва и от ответната
страна, както и съдебно-медицинското удостоверение № 195/2010г.
От всичко изложено съдът
прави извода, че на 23.12.2010г.
ответникът е извършил по отношение на молителката физическо насилие – нанасяйки
и побой, и психическо насилие – отпрявайки и обидни думи, закани, действия, които също се квалифицират като акт
на домашно насилие, доколкото същите са предизвикали страх, притеснение у
молителката, поради което молбата за налагане на мерки по ЗЗДН се явява
основателна и следва да бъде уважена. При преценка на приложимите мерки по
ЗЗДН, съдът отчита степента на засягане на правата и интересите на молителката
и малолетното дете, опасността за здравето, живота и достойнството на
пострадалото лице от осъществените актове на домашно насилие, доколко същите са
се отразили трайно върху молителката, създали ли са предпоставки за
застрашаване нормалното й психическо състояние и социален живот, а така също и
на детето. Като съобрази изложеното по-горе, съдът намира, че по отношение на
ответника следва да бъдат наложени поисканите в молбата мерки по реда на чл.5,
ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, а именно задължение за въздържане от извършване
на домашно насилие, забрана да приближава жилищата, които обитава молителката и
детето в гр.Завет и в с. Сушево, местоработата й и местата за социални контакти
и отдих за срок от осемнадесет месеца, временно определя местоживеенето на
малолетното дете К., род. на ***г. при неговата майка за срок от осемнадесет
месеца. При определяне времетраенето на мярката съдът отчита наличието на данни
по делото за други подобни прояви от страна на ответника, по повод на които са
били сезирани органите на полицията. На основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН на
ответника следва да бъде наложена глоба към минималния размер – 200 лева.
Съобразно изхода от спора и
на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна
такса в размер на 25,00 лева.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/ Ал. Великова