Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Сливница, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
СЛИВНИЦА, I състав, в
открито съдебно заседание, проведено на втори февруари през две хиляди и двадесета
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ивана Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 565 по описа за 2019
година на Районен съд - Сливница, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Теленор
България“ ЕАД, с която са предявени против Д.Т.Г. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът – „Теленор България“
ЕАД, твърди, че между страните са налице облигационни отношения по: договор за
мобилни услуги № ********* от 14.04.2016 г. и договор за лизинг на мобилно
устройство от 14.04.2016; договор за мобилни услуги № ********* от 05.10.2016
г. и договор за лизинг на мобилно устройство от 05.10.2016 г.; договор за
мобилни услуги № ********* от 17.02.2017 г. и договор за лизинг от 17.02.2017
г. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимата цена за предоставените мобилни
услуги по договорите за мобилни услуги, поради което същите са прекратени по
вина на ответника. Твърди, че ответникът не заплатил дължимите лизингови вноски
по договорите за лизинг, поради което същите се явяват предсрочно изискуеми в
пълен размер. Непогасените задължения на ответника възлизат на сумите, както
следва: 181,52 лева, от които 104,04 лева, представляваща непогасена цена за
доставени мобилни услуги за периода от 15.01.2017 г. до 14.04.2017 г. по
договор за мобилни услуги № ********* от 14.04.2016 г. и 77,48 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за периода
05.05.2017 г. до 14.04.2018 г.; 153,71 лева, от които 76,23 лева,
представляваща непогасена цена за доставени мобилни услуги за периода от
15.01.2017 г. до 14.04.2017 г. по договор за мобилни услуги № ********* от
05.10.2016 г. и 77,48 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за периода 05.05.2017 г. до 05.10.2018 г.; 179,62 лева, от които
102,14 лева, представляваща непогасена цена за доставени мобилни услуги за
периода от 15.01.2017 г. до 14.04.2017 г. по договор за мобилни услуги №
********* от 17.02.2017 г. и 77,48 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за периода 05.05.2017 г. до 05.10.2018 г.; 64,87 лева,
представляваща дължими лизингови вноски за периода м.02.2017 г. до м. 03.2018
г. по договор за лизинг от 14.04.2016 г.; 76,00 лева, представляваща дължими
лизингови вноски за периода м.02.2017 г. до м. 09.2018 г. по договор за лизинг
от 05.10.2016 г.; 298,77 лева, представляваща дължими лизингови вноски за
периода м. 03.2017 г. до м. 01.2019 г. по договор за лизинг от 17.02.2017 г.,
за които суми е издадена заповед № 126 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 15.04.2019 г. по ч.гр.д. № 153/2019 г. по описа на Районен
съд – Сливница. Ищецът предявява претендира посочените суми, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.
На ответника е изпратен препис от исковата молба и в
срока по чл. 131 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира писмен
отговор.
Съдът, като
обсъди твърденията на страните и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК,
след като в законоустановения срок е постъпило възражение срещу издадената на 15.04.2019
г. в полза на ищеца заповед № 126 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 153/2019 г. по описа на Районен съд – Сливница за
сумата общо 954,49 лева, ведно със законната лихва от датата на заявлението до
окончателното изплащане. Ето защо
предявените искове са допустими.
По исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно
с обезщетение за забавата. Следователно за уважаване на предявените искове
следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/ между ищеца, в качеството
му на доставчик на мобилни услуги /мобилен оператор/ и ответника в качеството
му на потребител на мобилни услуги, е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договори за предоставяне мобилни услуги; 2/ ищецът да е
предоставил на ответника електронни съобщителни услуги съобразно избран
абонаментен план за определена цена /месечна абонаментна такса/; 3/ ответникът
не е заплатил уговорената цена.
От представения по делото договор за мобилни услуги №
********* от 14.04.2016 г. се установява, че ищецът
е поел задължение да доставя на ответника мобилни услуги за предпочетен номер +**** срещу парично възнаграждение
/абонаментна такса/. Договорът е сключен за срок от 24 месеца при избран
абонаментен план „Нонстоп 30,99” с месечен абонамент от 30,99 лева на месец.
Между ищеца и ответника е сключен втори договор за мобилни услуги №
********* от 05.10.2016 г., който е представен по
делото и по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника
мобилни услуги за предпочетен номер +****.
Договорът е сключен за срок от 24 месеца при избрана абонаментен план „Нонстоп
30,99” с месечен абонамент от 30,99
лева. Между страните е сключен и трети договор за мобилни услуги от 17.02.2017 г., представен по делото и
по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни
услуги за предпочетен номер +****. Този
договор отново е бил сключен за срок от 24 месеца при избран абонаментен план
„Нонстоп 30,99“ с месечен абонамент от 30,99 лева.
Договорът за мобилни услуги представлява ненаименован,
консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, притежаващ елементи
на договора за изработка, по силата на който в момента на сключването му и за
двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле
на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
лица, едно от които е търговец и е свързано с упражняваното от него занятие –
арг. чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Този договор е от вида на субективните
/относителните/ търговски сделки.
По делото са представени предварително установени от
ищеца общи условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни
услуги /в сила от 10.09.2010 г./. Общите условия към договора са задължителни
за потребителя-ответник, тъй като писмено ги е приел – подписана
декларация-съгласие /арг. чл. 298, ал. 1 от ТЗ/. Съгласно раздел V, т. 26 от
общите условия при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извърша въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. Следователно потребителят следва да заплаща
уговореното възнаграждение след предоставянето на мобилните услуги от ищеца и
възнаграждението се дължи за получените мобилни услуги, предмет на договора.
По делото са представени дубликат на фактура № **********
от 15.02.2017 г. за сумата 75,96 лева с ДДС относно разговори, данни и месечни
такси и лизингови вноски за периода 15.01.2017 г. до 14.02.2017 г.;
дубликат на фактура № ********** от 15.03.2017 г. за сумата 235,45 лева с ДДС
относно продажба на устройство на лизинг, разговори, данни, съобщения, месечни
такси и лизингови вноски за периода 15.02.2017 г. до 14.03.2017 г.; дубликат
на фактура № ********** от 15.04.2017 г. за сумата 341,38 лева с ДДС относно
месечни такси и лизингови вноски за периода 15.03.2017 г. до 14.04.2017 г.;
дубликат на фактура № ********** от 15.06.2017 г. за сумата 2025,56 лева. Във
всяка от фактурите се претендира и сумата от предходния период, както и вноски
по договор за лизинг на мобилно устройство. В процесните фактури не е направено
разграничение и не е отбелязано какви са задълженията по всеки конкретен
договор за предоставяне на мобилни услуги доколкото по делото се установи, че
между страните са налице облигационни отношения по повече от един договор. Тези
дубликати на данъчни фактури съдът приема, че не представляват доказателства за
удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 от ГПК, обективиращи
изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление,
направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи
документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписана от
двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на
потребителя, че е получил от оператора услугите на стойност, посочени във
фактурите. По тези аргументи, процесните фактури /независимо от това дали са
осчетоводени от ищеца/ не могат да установят, че ищецът е доставил на ответника
посочените в същите далекосъобщителни услуги, с оглед което искът може да бъде
основателен само за стойността на месечния абонамент, дължим по всеки договор.
Тези изводи на съда не биха били по-различни и в случай, че по делото бе
изготвено заключение на вещо лице по ССчЕ.
Претенцията за заплащане на месечни абонаментни такси е в
периода на действие на договорите. Ето защо съдът намира, че в тежест на
ответника е възникнало задължение за заплащане на месечна абонаментна такса в
размер от по 30,99 лева по всеки един от трите договора за предоставяне на
мобилни услуги, като доколкото релевирания и в заповедното и исковото
производство период е за три месеца, то ответникът дължи заплащане на по три абонаментни такси по всеки договор,
тоест по 92,97 лева по всеки договор. По делото не са представени
доказателства ответникът да е използвал мобилни услуги, които да са били извън
включените му в съответните абонаментни планове и съответно да дължи
заплащането на повече от месечната абонаментна такса. По делото не са
представени доказателства, че ответникът е извършил плащане на посочените суми.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца неплатени
абонаментни такси за периода 15.01.2017 г. – 14.04.2017 г. по договор за
предоставяне на мобилни услуги №
********* от 14.04.2016 г. с предпочетен номер +***** следва да бъде уважен
за сумата от 92,97 лева и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 104,04 лева. Предявеният иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца неплатени абонаментни такси за периода 15.01.2017 г.
– 14.04.2017 г. по договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* от
05.10.2016 г. с предпочетен номер +*****
следва да бъде уважен за сумата от 76,23 лева. Предявеният иск за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца неплатени абонаментни такси за периода
15.01.2017 г. – 14.04.2017 г. по договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* от 17.02.2017 г. с
предпочетен номер +***** следва да бъде
уважен за сумата от 92,97 лева и да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 102,14 лева.
По исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Следователно за да се уважи
предявеният иск е необходимо да се установят следните материално-правни
предпоставки: 1/ да е възникнало между страните твърдяното облигационно правоотношение;
2/ ищецът да е изпълнил задълженията си по сключения договор, респективно, да е
бил готов да ги изпълни /т.е., че е изправна страна по договора/; 3/ в договора
/или общите условия към него/ да е била уговорена неустойка в случай на
неизпълнение на посочените задължения от ответника в претендирания размер.
В чл. 11 от представените по делото договори за мобилни
услуги се съдържа клауза според която, в случай на прекратяване на договора по
вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до
края на този срок. В случая се установи, че ответникът не е изпълнил
задълженията си да заплаща дължимите и уговорени абонаментни такси и затова е
настъпила и предпоставката по всеки един от договорите да бъде начислена
неустойка, която ищецът претендира в размер на 77,48 лева по всеки един от
трите договора за мобилни услуги.
Процесуалният представител на ответника е направил
възражение, че клаузата, в която е уговорена неустойката е нищожна като
противоречаща на добрите нрави. Съгласно дадените с Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС задължителни указания
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като
клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички
случаи, когато е уговорена, извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В случая уговорената неустойка предвижда
задължение за потребителя да заплати сумата от всички стандартни месечни
абонаментни такси за оставащия период на договора. По същество така уговорен
размерът на неустойката напълно съвпада с размера на главното задължение, което
обезпечава. По този начин неустойката излиза извън присъщите й функции и затова
противоречи на добрите нрави /в този смисъл е и решение № 219 от 09.05.2016 г.
по т. д. № 203/2015 г., т. к., І т. о. на ВКС/. Това, че ищецът претендира единствено сума в размер на
77,48 лева по всеки договор, представляваща част от неустойката не променя
обстоятелството, че самата клауза, в която е уговорена тази неустойка е
нищожна. По тези съображения съдът счита за неоснователна претенцията за
заплащане на неустойка в общ размер на 232,44 лева.
По исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл.
232, ал. 2 от ЗЗД
Съгласно чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД лизингополучателят има задължение да заплаща цената и разходите свързани с
ползването на вещта. Следователно за да бъде уважен предявения иск следва да
бъдат установени следните материално-правни предпоставки: 1/ между ищеца, в
качеството му на лизингодател и ответника в качеството му на лизингополучател,
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за лизинг на
мобилно устройство; 2/ ищецът е предоставил за ползване на ответника
уговореното в договора мобилно устройство; 3/ ответникът не е заплатил
уговорената цена.
По делото са представени договор за лизинг от 14.04.2016
г., договор за лизинг от 05.10.2016 г. и договор за лизинг от 17.02.2017 г., от
които се установява, че на посочените дати между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения по три договора за лизинг.
По силата на договора от 14.04.2016 г., ищецът като
лизингодател се е задължил да предостави на ответника като лизингополучател за
временно и възмездно ползване мобилно устройство марка LG Leon Grey
срещу обща лизингова цена в размер на 114.77 лева с ДДС. Договорът е сключен
за срок от 23 месеца, като съгласно чл. 3 от него лизингополучателят се
задължава да заплати лизинговата цена на 24 лизингови вноски – една
първоначална лизингова вноска в размер на 0 лева, платима при сключването на
договора и 23 равни месечни лизингови вноски, всяка в размер на 4.99 лева с ДДС.
По силата на договора от 05.10.2016 г., ищецът като
лизингодател се е задължил да предостави на ответника като лизингополучател за
временно и възмездно ползване мобилно устройство марка Lenovo C2 Black срещу обща лизингова
цена в размер на 92 лева с ДДС. Договорът е сключен за срок от 23 месеца, като
съгласно чл. 3 от него лизингополучателят се задължава да заплати лизинговата
цена на 24 лизингови вноски – една първоначална лизингова вноска в размер на 0
лева, платима при сключването на договора и 23 равни месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 4 лева с ДДС.
По силата на договора от 17.02.2017 г., ищецът като
лизингодател се е задължил да предостави на ответника като лизингополучател за
временно и възмездно ползване мобилно устройство марка Sony Xperia XA Black срещу обща лизингова цена в размер на 298.77 лева с ДДС.
Договорът е сключен за срок от 23 месеца, като съгласно чл. 3 от него
лизингополучателят се задължава да заплати лизинговата цена на 24 лизингови
вноски – една първоначална лизингова вноска в размер на 0 лева, платима при
сключването на договора и 23 равни месечни лизингови вноски, всяка в размер на 12,99 лева с ДДС.
Правното действие на сключените договори за лизинг попада
под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото договорно правоотношение е
възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързано с упражняваното от
него занятие /арг. чл. 286, ал. 1 от ТЗ/. Основното задължение на лизингодателя
е да предаде лизингованата вещ на лизингополучателя и да му предостави
свободното ползване на обекта на лизинг в рамките на уговорения срок. Съгласно
чл. 4 от договорите с подписването им лизингополучателят е декларирал, че лизингодателят му е предал устройствата
във вид годен за употреба, заедно с всички принадлежности и документи към
устройствата. Това изявление представлява извънсъдебно признание на неизгоден
за ответника факт, поради което съдът намира, че ищецът е изпълнил основното си
задължение по договорите за лизинг. При изпълнението на насрещната престация за
предаване на вещта, предмет на всеки един от договорите, правното задължение на
лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е станало
изискуемо, но тъй като страните са разсрочили това задължение на 23 лизингови
вноски, всяка една от тях става изискуема при настъпване на падежа, съгласно
уговореното в договорите за лизинг. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договорите за
лизинг месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя в сроковете, в които той заплаща своите задължения по
договора за мобилни услуги. Лизингополучателят изпада в забава на съответния
ден, когато е длъжен да заплати съответната лизингова вноска, без да е
необходима покана от кредитора /арг. чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД/. Както беше
посочено по делото е представена фактура № ********** от 15.02.2017 г. за
отчетен период 15.01.2017 г. – 14.02.2017 г., в която е посочено задължение за
вноска за лизинг в размер на 8,99 лева, която по същество включва две вноски –
4,99 лева по договора от 14.04.2016 г. и 4,00 лева по договора от 05.10.2016 г.
и е посочен срок за плащане 02.03.2017 г. Останалите приложени по делото
фактури включват лизингови вноски, както следва: 12,99 лева по договора от
17.02.2017 г., 4,00 лева по договора от 05.10.2016 г. и 4,99 лева по договора от 14.04.2016 г. – лизингови
вноски за периода от 15.02.2017 г. до 14.03.2017 г. със срок за плащане 30.03.2017
г.; 12,99 лева по договора от 17.02.2017 г., 4,00 лева по договора от
05.10.2016 г. и 4,99 лева по договора от 14.04.2016 г. – лизингови вноски за
периода от 15.03.2017 г. до 14.04.2017 г. със срок за плащане 30.04.2017 г. Обстоятелството,
че възникналите от процесните договори за лизинг парични задължения са изпълнени,
подлежи на пълно и главно доказване от ответника. Ответникът не е установил в
хода на процеса това плащане. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че посочените
лизингови вноски са дължими от него /вноските за м. 01.2017 г. по договорите от
14.04.2016 г. и 05.10.2016 г. и вноските за м. 03.2017 г. и м. 04.2017 г. по
трите договора/. Следователно дължими се явяват сумата от 14,97 лева по договора от 14.04.2016 г., сумата от 12 лева по договора от 05.10.2016 г. и
сумата от 25,98 лева по договора от
17.02.2017 г.
По отношение на останалите претендираните от ищеца суми
по договорите за лизинг относно предсрочно изискуеми внсоки, настоящият съдебен
състав намира следното: по делото са представени предварително установени от
ищеца общи условия на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър,
телефонен апарат или друго устройство. Общите условия към договора са
задължителни за потребителя-ответник, тъй като писмено ги е приел – чл. 6 от
процесните договори /арг. чл. 298, ал. 1 от ТЗ/. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2
от Общите условия, в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна
на лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми. В ал. 2 на същия член пък е посочено, че месечните вноски
и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване
на договора за предоставяне на мобилни услуги, както и в случай на забава на
дължими по договора плащания. По делото се установи, че ответникът е изпаднал в
забава за плащането на лизингови вноски за три отчетни периода. Поради това съдът
счита, че е настъпила една от предпоставките за предсрочна изискуемост на
всички останали лизингови вноски в размер на 49,90 лева по договора за лизинг от 14.04.2016 г., в размер на 64,00
лева по договора за лизинг от 05.10.2016
г. и в размер на 272,79 лева по договора за лизинг от 17.02.2017 г. По
изложените съображения предявените искове се явяват основателни и следва да
бъдат уважени в пълен размер.
По разноските
С оглед изхода на спора по на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от исковете. Той е заплатил 25
лева за държавна такса, 300 лева за депозит за особен представител на ответника
и е бил представляван от адвокат, за което е заплатил и 360 лева за адвокатско
възнаграждение. С оглед уважената част от исковете ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 503,66 лева – разноски за настоящото производство и 283,07
лева – разноски в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
срещу Д.Т.Г., ЕГН ****, с адрес: гр. Б., ул. В.Л.№ **, искове с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 345,
ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца
сумата от
общо 701,81 лева,
от която:
92,97 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за периода 15.01.2017
г. – 14.04.2017 г. по договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* от 14.04.2016 г. с
предпочетен номер +*****;
76,23 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за периода 15.01.2017
г. – 14.04.2017 г. по договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* от
05.10.2016 г. с предпочетен номер +*****;
92,97 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за периода 15.01.2017
г. – 14.04.2017 г. по договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* от 17.02.2017 г. с
предпочетен номер +*****;
64,87 лева, представляваща дължими лизингови вноски за периода
м.02.2017 г. до м. 03.2018 г. по договор за лизинг от 14.04.2016 г., от които лизингови
вноски за м. 02.2017 г.- м.04.2017 г. и сбор от десет лизингови вноски,
начислени на основание чл. 12 от общите
условия за м. 05.2017 г. – 03.2018 г.;
76,00 лева, представляваща дължими лизингови вноски за периода
м.02.2017 г. до м. 09.2018 г. по договор за лизинг от 05.10.2016 г., от които лизингови
вноски за м. 02.2017 г.- м.04.2017 г. и сбор от шестнадесет лизингови вноски,
начислени на основание чл. 12 от общите
условия за м. 05.2017 г. – 09.2018 г.;
298,77 лева, представляваща дължими лизингови вноски за периода
м. 03.2017 г. до м. 01.2019 г. по договор за лизинг от 17.02.2017 г., от които
лизингови вноски за м. 03.2017 г.- м.04.2017 г. и сбор от двадесет и една
лизингови вноски, начислени на основание чл.
12 от общите условия за м. 05.2017 г. –
09.2018 г., за които суми е издадена заповед № 126 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 15.04.2019 г. по ч.гр.д. № 153/2019 г. по описа
на Районен съд – Сливница, като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над 92,97 лева до пълния предявен размер от 104,04 лева –
абонаментни такси и услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* от 14.04.2016 г. с
предпочетен номер +***** и разликата над 92,97 лева до пълния предявен
размер от 102,14 лева – абонаментни такси и услуги по договор за
предоставяне на мобилни услуги №
********* от 17.02.2017 г. с предпочетен номер +*****, както и исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца 77,48
лева – неустойка по договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* от 17.02.2017 г., 77,48 лева – неустойка по договор за
предоставяне на мобилни услуги № ********* от 05.10.2016 г. и 77,48 лева – неустойка по договор за
предоставяне на мобилни услуги №
********* от 17.02.2017 г.
ОСЪЖДА Д.Т.Г.,
ЕГН ****, с адрес: гр. Б., ул. В.Л.№ 11А да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 503,66 лева – разноски за настоящото производство и 283,07
лева – разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: