Номер 538215.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съдЧЖ-II-А
На 15.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Виолета И. Йовчева
Членове:Мариана В. Георгиева
Симона И. Углярова
като разгледа докладваното от Мариана В. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20201100509748 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „ОЗК-З.“ АД - длъжник по изпълнително
дело № 20209210400271 по описа на частен съдебен изпълнител С.П., с рег.№
921 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител
срещу разпореждане от 05.08.2020г., с което е отхвърлено искането на длъжника
за намаляване на размера на присъдените в полза на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение, както и за дължимите такси по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР към
ЗЧСИ/.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното разпореждане
за разноските. Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е
над законоустановения мининум, предвид в Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действаща
към момента на присъединяване в производството на допълнителен адвокатски
хонорар в полза на взискателя, във връзка с което е начислена и пропорционална
такса над размерите, посочени в т. 26 от ТТРЗЧСИ. Развити са съображения, че
претендираният допълнителен адвокатски хонорар е прекомерен и не
съответства на действителната фактическата и правна сложност на
изпълнителното дело, като е определен произволно от взискателя. В случая
1
извършените процесуални действия не били необичайни и не налагали
определянето на претендираното възнаграждение, като единствените
предприети от взискателя действия били подаване на молба за образуване на
изпълнително дело с посочване на способа за изпълнение, поради което счита,
че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения не била приложима. Поддържа, че взискателят
не е предприел активно поведение по проучване на имущества на длъжника,
справки, предлагане на различни способи за изпълнение, съответно – делото не
представлява фактическа и правна сложност. По изложените съображения прави
искане за намаляване на размера на допълнително присъединеното адвокатско
възнаграждение до минимално дължимия се съобразно чл. 10, т. 2 от Наредбата,
като същият се редуцира до сумата от 10 лева. Оспорва се и размерът на
начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по съображения, че в
базата за нейното определяне са включени и разноските за адвокатско
възнаграждение. Навежда доводи, че материалният интерес, върху който се
начислява тази такса е само присъденото вземане по изпълнителния лист. В
условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде включено в събраната сума, се прави искане за
коригиране на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ съобразно намаления размер на
адвокатския хонорар.
Взискателят “ДЗИ – ОБЩО З.” ЕАД изразява становище за
неоснователност на жалбата. Излага доводи, че претендирането на
допълнително адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело е обосновано
с оглед поведението на длъжника, който не е изпълнил задължението си в срока
за доброволно изпълнение. Поради тази причина взискателят е поискал от
съдебния изпълнител да бъде извършена справка относно откритите на името на
длъжника банкови сметки, а впоследствие бил посочен и способ за
принудително изпълнение – запор върху банковите смитка. Тези действия на
взискателя били насочени към удовлетворяване на паричното вземане. По тези
съображения е направено искане за отхвърляне на жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява
становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
2
прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20209210400271 по описа на частен съдебен
изпълнител С.П., с рег.№ 921 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на
молба от “ДЗИ – ОБЩО З.” ЕАД от 28.02.2020г. срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД, за
принудително събиране на присъдените в полза на взискателя парични суми в
размер на 420, 85 лева, представляваща регресно вземане по застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва считано от 24.08.2016г. до
окончателното изплащане и сумата от общо 1 000 лева съдебни разноски в
първата и въззивна инстации, за които е издаден на 06.02.2020г. изпълнителен
лист по гр.дело № 48169/2016г. по описа на СРС, ГО, 68 състав. Молбата е
депозирана чрез адв. Б., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника
и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и
за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС. В молбата за
образуване на изпълнителното дело е направено искане за изпращане на покана
за доброволно изпълнение до дружеството-длъжник.
На 04.03.2020г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение, в
която са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното
производство, както следва: главница в размер на 420, 85 лева, ведно със законна
лихва в размер на 151, 63 лева за периода от 24.08.2016г. до 13.03.2020г.; 1 000
лева присъдени съдебни разноски; 240 лева адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело и 264 лева такси по ТТРЗЧСИ към 28.02.2020г. В срока за
доброволно изпълнение длъжникът не е погасил вземането, предмет на
изпълнителното дело.
На 09.07.2020г. взискателят е направил искане пред органа по
принудително изпълнение за извършване на справка относно притежаваните от
длъжника банкови сметки и след установяване на същите, на 10.07.2020г.
кредиторът е поискал налагане на запор върху банковите сметки на
дружеството-длъжник, разкрити в “Общинска банка” АД. В същата молба
взискателят е заявил искане за събиране на допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 135, 15 лева с ДДС, определено на основание чл. 10,
т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представена е фактура за начисленото възнаграждение, както и банково
извлечение, удостоверяващо заплащането на същото в полза на процесуалния
3
представител на взискателя. С постановление от 10.07.2020г. съдебният
изпълнител е присъединил за събиране в изпълнителното производство на
допълнителен адвокатски хонорар в полза на взискателя в размер на 135, 15
лева. С разпореждане от 10.07.2020г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника по банковите сметки, разкрити в “Общинска банка” АД. Запорът е
наложен на 14.07.2020г., а на 15.07.2020г. третото задължено лице е превело
изцяло дължимата сума в размер на 2 252, 61 лева по изпълнителното дело.
На 20.07.2020г. по делото е постъпило възражение от длъжника за
намаляване на размера на допълнително приетите за събиране разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 135, 15 лева и като следствие на това –
за намаляване и на начислената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като е
направено изрично искане за определяне на адвокатско възнаграждение в размер
на 10 лева предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност на извършените действия от представителя на взискателя.
С разпореждане от 05.08.2020г. съдебният изпълнител е отказал да намали
приетите за събиране по делото допълнителни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1
ГПК, отброяващ се от датата на получаване на препис от обжалвания акт –
06.08.2020г., от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство,
поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи
правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и
за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните
4
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и
когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които
не са приложени.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми
права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното
производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията
си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен
състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за
направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално
представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в
този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС,
V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год.
по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
По процесното изпълнително дело съдебният изпълнител е приел за
5
събиране в полза на взискателя допълнително адвокатско възнаграждение в
размер на 135, 15 лева, претендирано по реда на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществено
процесуално представителство и действия с цел удовлетворяване на паричните
вземания.
Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в приложимата към датата на заплащане на
допълнителното адвокатско възнаграждение редакция/, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания,
минималното възнаграждение за вземания до 500 лв. е 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.1, за вземания от 500,01 лв. до 1 000 лв. – 1/5 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1 000 лв. – 1/2
от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. В конкретния случай
паричното вземане, предмет на издадения изпълнителен лист, съответно предмет
на принудително изпълнение, е в общ размер над 1 000 лева. Следователно,
минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредбата следва да се определи като ½ от съответното възнаграждение,
посочено чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата в редакцията на разпоредбата, действаща
към 10.07.2020г., а именно – минималното възнаграждението е 1/ 2 от 200 лв. + 6
% за горницата над 1 000 лева.
В конкретната хипотеза от обсъденото съдържание на молбата по чл. 426,
ал. 1 от ГПК се установи, че взискателят е поискал да бъде образувано
изпълнително производство и да се изпрати покана за доброволно изпълнение
на длъжника. Действително, за подаването единствено на молба за образуване
на изпълнително дело без посочен изпълнителен способ, не се дължи отделно
адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на
изпълнителното дело. В случая обаче предвид липсата на доброволно плащане
от длъжника в срока за доброволно изпълнение, взискателят, чрез своя
процесуален представител, е посочил конкретен способ за принудителното
изпълнение /чл. 426, ал. 2 от ГПК/, като така той е извършил и действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Във
връзка с тази молба съдебният изпълнител е изпратил на 10.07.2020г. запорно
6
съобщение до „Общинска банка“ АД, с което е наложен запор върху всички
сметки на длъжника, банкови касетки и вземания, които има по договори
сключени с банката, до размер на сумата от 2 253, 65 лева. Запорът е изпълнен
на 15.07.2020г. и по сметка на органа по принудително изпълнение била
преведена сумата от 2 252, 61 лева. На 07.08.2020г. на взискателя била изплатена
сума в размер на 1 826, 97 лева, което обстоятелство се установява от
отбелязването върху изпълнителния лист за извършеното плащане и
приложеното платежно нареждане. По тези съображения се налага извод, че
паричното вземане, предмет на изпълнителното производство, е било изцяло
удовлетворено въз основа на реализирания изпълнителен способ, посочен от
процесуалния представител на взискателя. Поради тази причина съдът намира,
че представителството не се е ограничило единствено до образуване на делото, а
са налице реално извършени действия по правна защита и съдействие в
производството с цел удовлетворяване на вземането, поради което на взискателя
следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.
10, т. 2 от Наредбата се определя като 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2. В конкретния случай при материален интерес от 1 572, 48
лева /сума, представляваща сбор от присъдените с изпълнителния лист главници
и законна мораторна лихва, изчислена към 13.03.2020г. според удостовереното в
поканата за доброволно изпълнение/ минималното възнаграждение по чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата /в действащата към 10.07.2020г. редакция на нормата/
възлиза на сумата от 234, 35 лева. Половината от тази сума е 117, 17 лева без
ДДС или 140, 60 лева с ДДС. В случая претендираното възнаграждение за
процесуалното представителство по чл. 10, т. 2 от Наредбата е 135, 15 лева с
ДДС, т.е. същото е определено в по-нисък от минималния размер. Доколкото
приетото за събиране адвокатско възнаграждение не надхвърля минималния
размер по Наредбата, се налага извод, че е безпредметно обсъждането на
доводите на жалбоподателя, че същото е прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото. По тези съображения жалбата в тази част следва да
се отхвърли.
По отношение на доводите за неправилно попределяне размера на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ:
7
Съдебният изпълнител е определил пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата в размер на 164, 78 лева без ДДС или 197, 74 лева с ДДС /сметка №
********** от 06.08.2020г./ при материален интерес от 1 826, 97 лева.
Съгласно т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума, както следва: от 1 000 до 10 000 лв. - 100 лв.
+ 8 на сто за горницата над 1 000 лева. Следва да се посочи, че
пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от
Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след
получаване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е и решение,
представляващо задължителна съдебна практика, постановено по чл. 290 от ГПК
– решение № 640/04.10.2010г. по гр.д. № 920/2009г. IV ГО на ВКС. Когато
изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът
плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от
взискателя авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и
разноските на взискателя за представителство, както и т.н. окончателна такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение № 82 от 08.05.2012г. по гр.д. № 1891/2010г., IV ГО
на ВКС/.
Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея
пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите
на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители
/ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни
действия, като пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма
се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и
таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от
Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за
защитата в изпълнителното производство представлява направени от него
разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се
включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата. Противното би означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да
се дължи такса по т. 26, върху която също се дължи такса и т.н. Породи това и
пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение не се начисляват и събират.
8
При така формирания извод следва, че дължимата от жалбоподателя
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата по
изпълнителния лист в общ размер на 1 586, 98 лева, включваща присъдените с
изпълнителния лист главници и законна мораторна лихва в размер на 166, 13
лева, изчислена към датата на плащане от третото задължено лице – 15.07.2020г.
Дължимата пропорционална такса по т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ върху това
парично вземане е в размер на 146, 96 лева без ДДС или 176, 35 лева с ДДС.
Доколкото съдебният изпълнител е определил таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ
в по-висок размер, включвайки в базата при изчисляването и претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение се налага извод, че жалбата в тази част е
основателна и следва да се уважи за разликата над сумата от 176, 35 лева с ДДС
до определения от съдебния изпълнител размер от 197, 74 лева с ДДС.
Искането за присъждане на сторените от страните съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е
частично уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу
която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно
предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на
съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на
съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в
нормата на чл. 441 от ГПК. В допълнение следва да се посочи, че в
производството по разноските /каквото по същността си е производството по
настоящото дело, доколкото единственият спорен въпрос е по размера на
разноските, определени в изпълнителното производство/, страните не си дължат
разноски, тъй като в това производство не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение
/в този смисъл определение № 489 от 17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3926/2017г. на
ВКС, ІV ГО, определение № 933 от 17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г. по
описа на ВКС, ІV ГО и др./.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
9
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ЗАД “ОЗК – З.“ АД разпореждане от 05.08.2020г. по
изпълнително дело № 20209210400271 по описа на частен съдебен изпълнител С.П., с рег.№
921 по описа на КЧСИ, в частта, в която е отказано намаляване на размера на приетите за
събиране такси по изпълнителното дело по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над 176, 35
лева с ДДС до определения размер от 197, 74 лева с ДДС, като вместо ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ разпореждане за разноски от 05.08.2020г. по изпълнително дело №
20209210400271 по описа на частен съдебен изпълнител С.П., с рег.№ 921 по описа на КЧСИ,
като
НАМАЛЯВА пропорционалната такса, начислена по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от 197, 74
лева с ДДС и определя размер от 176, 35 лева с ДДС.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника ЗАД “ОЗК – З.“ АД срещу разпореждане от
05.08.2020г. по изпълнително дело № 20209210400271 по описа на частен съдебен изпълнител
С.П., с рег.№ 921 по описа на КЧСИ, в останалата част, с която е оставено без уважение
искането на длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя
разноски за допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 135, 15 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10