РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Перник, 20.01.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 19.12.2019год. /деветнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година/ в състав :
Председател: Рени Ковачка
Членове: Антон Игнатов
Антония Атанасова-Алексова
при секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното от съдия Ковачка
възз. гр. дело № 636 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 735/ 27.05.2019год.,
постановено по гр.дело № 3882/ 2018 год., Пернишкият районен съд е признал за
установено по отношение на Н.Б.Б. ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания„ ЕАД
гр.София сумата от 350 лева, представляваща непогасена главница по договор за
заем CrediHome № *** от ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 28.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 82,46 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.03.2013 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 27.11.2017 г., за които суми по ч.
гр. дело № 01998/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, V-ти състав е
издадена Заповед № 1548 от 27.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, като е отхвърлил иска по
чл. 422 ГПК за сумата над уважения размер от 350 лв. до пълния предявен размер от
350,30 лв. или за сумата от 0,30 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за заем CrediHome №*** от ***
Със същото
решение съдът е отхвърлил предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
гр.София против Н. Б. *** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
за
признаване за установено в отношенията между страните, че Н.Б. дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 139,68 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
04.03.2013 г. до 03.06.2013 г., за която сума по ч. гр. дело № 01998/2018 г. по
описа на Районен съд – Перник, ГО, V-ти състав е издадена Заповед № 1548
от 27.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради
погасяване на вземането по давност и е осъдил Н.Б. на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 56,66
лв., представляваща сторени разноски по ч. гр. дело № 01998/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник, ГО, V-ти състав, както и сумата от 192,64 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство.
Против решението
в частта му, с която исковата претенция е уважена, е постъпила въззивна жалба
от Н.Б. с искане да бъде отменено и
предявявеният от него иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Излага
съображения, че неправилно и необосновано районния съд е приел, че по отношение процесното
вземане за главница е приложима петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД вместо
кратката такава по чл.111 от ЗЗД, че неправилно е приел, че давността е прекъсната с подаденото на 28.11.2017год. заявление по
чл.410 от ГПК, както и че сключеният между
„Свеа Файненс България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания„ ЕАД
договор за цесия не поражда действие по отношение на него.
Въззиваемото
дружество е подало писмен отговор, в който е изложило доводи за неоснователност
на въззивната жалба и е направило искане за нейното отхвърляне и потвърждаване
на обжалваното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 350лева.
При извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно
правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пeрнишкият районен
съд е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София
с искане да бъде признато за
установено по отношение на Н.Б.Б., че
дължи на ищеца сумата от 350.30 лева, представляваща непогасена главница по
договор за заем CrediHome № *** от *** , сумата от 139.68 лева, представляваща договорна
/възнаградителна лихва/ за периода от 04.03.2013 год. до 03.06.2013год. и
сумата от 82.46лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.03.2013г.
до 27.11.2017год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.11.2017год. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 1548/27.03.2018год. по
ч.гр.дело № 01998/2018год. на ПРС.
В исковата молба
се твърди, че на *** „Микро кредит„ ЕАД и Н.Б. да сключили договор за заем CrediHome
№ ***
от ***, с който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер на 429
лева, която заемателят се е задължил да върне
заедно с договорната лихва в посочените в договора срокове и условия. Твърди
се, че заемателят се е задължил да върне заема заедно с договорната лихва на 19
равни седмични погасителни вноски в размер на 36 лева всяка или общо в размер
на 684 лева, считано от първата погасителна вноска 28.01.2013год. Посочва се,
че заемателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, а само сумата от
194.02 лева, с която е погасил договорната лихва в размер на 115.32 лева и
главница в размер на 78.70 лева. Поддържа се, че междувременно на
30.07.2013год. бил сключен договор за продажба на вземанията /цесия/ на основание чл.99 от ЗЗД, по силата
на който договор вземането, произтичащо от договор за заем CrediHome
№ ***
от *** е прехвърлено в полза на „ Свеа Файненс България“ ЕООД, а в последствие,
с договор за цесия от 03.10.2016год., е прехвърлено от „Свеа Файненс България“
ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“. Твърди се също така, че уведомления
за цесиите не са изпращани на длъжника, но счита, че такова уведомяване е
извършено в рамките на исковото производство. В тази връзка се позовава на
Решение № 123/24.06.2009год., постановено по т.д № 12/2009год. на ВКС.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът е депозирал молба, в която се посочва, че срокът за завеждане
на дело против него за процесните суми е изтекъл отдавна, както и че не е
уведомяван за извършената продажба на
дълга.
Районният съд е уважил частично предявения иск като го е приел за
основателен за сумата от 350 лева – неизплатена главница и за сумата от 82.46 лева законна лихва за
периода от 05.03.2013год. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 27.11.2017год., ведно със законната лихва върху
главницата. Приел е, че между «Микро
кредит» ЕАД и Н.Б. е възникнало облигационно провоотношение по договор за заем
и че ответникът е неизправна страна по него и дължи процесните суми. Приел е
също така, че договорите за цесия са произвели действие, поради което носител
на процесното вземане е цесионера «Агенция за събиране на вземанията« ЕАД, че
ответникът е уведомен за цесията чрез връчване на приложенията към исковата
молба, както и че по отношение на главницата е приложима петгодишната давност
по чл.110 от ЗЗД, която не е изтекла към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
От фактическа страна по делото се установява следното:
По делото е представен договор за заем CrediHome № *** от ***, сключен между „Микро
кредит“ ЕАД и Н.Б.Б., по силата на който
„Микро кредит“ ЕАД се е задължил да
предостави на ответника сумата от 429
лева, а ответникът се е задължил да я върне на 19 броя погасителни седмични
вноски, всяка от които в размер на 36 лева. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по договора в
размер на 251.02% и годишен лихвен процент на разходите- 1 060.61 %. В
договора е посочено, че датата на
първото плащане е 28.01.2013год., че общата сума за плащане е в размер на
684лева, както и че отпуснатата в заем
сума е получена на 19.01.2013год.
Договорът е сключен след отправено писмено искане от ***, подписано от ответника, одобрено от заемодателя на ***
С Договор от 30.07.2013год., „Микро кредит“
АД е прехвърлил на „Свеа Файненс България„ ЕООД вземането, произтичащо от
сключения между „Микро кредит„ ЕАД и Н.Б. договор за заем CrediHome № *** от ***, като цесионерът
се е задължил да уведоми длъжниците за прехвърлените вземания. Извършеното
прехвърляне е изрично потвърдено от цесионера „Свеа Файненс България“ ЕООД.
На 03.10.2016год. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, с
който произтичащото от CrediHome № *** от *** вземане към Н.Б. е прехвърлено от „Свеа Файненс България“ ЕООД
на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Цесията е изрично потвърдена и съгласно
уговореното, цесионерът е изпратил на длъжника уведомление за извършената
цесия, което не е получено от него преди предявяване на иска по чл.422 от ГПК.
От изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза се установява, че заемателят е погасил следните задължения по заема:
78.70 лева главница, 96.30 лева договорна /възнаградителна лихва/ и 5 лв. вноска
по застраховка. Дължимите след прехвърляне на вземането суми са в размер на
350.30 лева главница, 139.68лева договорна /възнаградителна/ лихва и 160.75 лева
законна лихва, считано от 05.03.2013год. до датата на подаване на заявлението
за издаване заповед за изпълнение- 27.11.2017год. Непогасените вноски са за
периода от 04.03.2013г. до 03.06.2013год.
При така установената по делото фактическа обстановка, настоящият въззивен
състав намира за неоснователни
изложените в жалбата твърдения за липса на редовно уведомяване на длъжника за договорите за цесия, сключени на
30.07.2013год. и 03.10.2016год. Договорът за цесия е
договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице
и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. По делото се установи, че между „Микро кредит„ ЕАД и „Свеа
Файненс България“ ЕООД и съответно между „Свеа Файненс българия“ ЕООД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са сключени договори за цесия по смисъла
на чл.99,ал.1 от ЗЗД, с които в полза на ищеца в първоинстанционното
производство са прехвърлени вземанията към Н.Б., произтичащи от договор за заем CrediHome № *** от ***
Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от момента,
когато е съобщено от цедента. В случая уведомленията за прехвърляне на вземанията
са приложени към исковата молба и същите са били връчени лично на длъжника, респ.
достигнали са до него. Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК- решение № 3 / 16.04.2014год. по
т.д.№ 1711/2013год., Решение № 123/24.06.2009год. по т.д. №
12/2009год.,уведомлението, изходящо от цедента и приложено към исковата молба
на цесионера, достигнало до длъжника със същата, представлява надлежно
съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право,настъпил след предявяване на иска на
основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Неоснователно в жалбата се поддържа, че процесното вземане за главница е погасено по давност и че изводите на
районния съд за противното са незаконосъобразни и необосновани.
Процесната главница се дължи по
договор за заем, а по отношение вземанията,
произтичащи от договор за заем се прилага общата петгодишна давност по чл.110
от ЗЗД. При договора за заем е налице неделимо плащане като уговореното връщане
на сумата на погасителни вноски на определени дати, не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части, но това не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. Предвид на това спрямо договора за
заем е неприложимо правилото на чл.111, б. „ В“ от ЗЗД и вземането на заемателя
за връщане на дадения заем се погасява не с кратката 3 –годишна давност, а с
общатата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД. Това становище е застъпено в Решение
№ 540 от 20.12.2011год. на ВКС по гр.д.№110/2011г., Решение № 28/05.04.2012год. на ВКС по гр.д.№523/2011год.
и Решение № 261/12.07.2011год. по г.д.№795/2010год. на ВКС.
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а по силата на чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД, когато
денят на изпълнение на задължението е определен,длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Видно от договора, кредиторът се е съгласил да получава
изпълнение на части-на погасителни вноски в еднакъв размер, но с различен
падеж,поради което и с оглед цитираните законови разпоредби, следва извод, че с
настъпването на падежа на всяка погасителна вноска, същата става изискуема и от
този момент започва да тече погасителната давност. Постигнатата договореност за
разсрочено плащане на отпуснатия кредит не е основание да се приеме, че началният момент на
давността по отношение на всички вноски е падежът на последната. От значение за
началния момент на срока, съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД е настъпилата
изискуемост на вземането-на цялото или на отделна негова вноска.
Предвид на горното, въззивният съд намира, че началният срок на давността е
падежът на всяка конкретна погасителна вноска, поради което и правилно районния
съд е приел, че след като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 28.11.2017год., то няма погасени по давност месечни вноски.
Изискуемостта на първата по време погасителна вноска е настъпила на 04.03.2013
год., а на последната- на 03.06.2013год.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно, а в полза на възиваемата страна се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
735/27.05.2019год. постановено по гр.дело № 03882/2018год. по описа на Районен
съд-перник.
ОСЪЖДА Н.Б.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на Агенция за събиране на вземания„ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ Д-р Петър
Дертлиев „ 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: