Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 16.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на деветнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1369 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване иск по чл.203 ал.2 от КТ, иск по чл.220 ал.1 от КТ и иск по чл.86 ал.1
от ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че по силата на трудов договор №16/29.05.2015г. ответникът е бил
назначен в ЕТ ****** на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил-12 т. и повече”, на осем часов
работен ден, при уговорено месечно възнаграждение в размер на 460лв., сключен
при шест месечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя и
едномесечно предизвестие при прекратяване
на трудовия договор. Ищецът сочи, че със заповед възложил на ответника
изпълнение на транспортна заявка от 02.07.2015г. за извършване на превоз на
товари, с курс Б-Г, с товарен автомобил, на посочен в исковата молба адреси на
товарени и разтоварване. Ищецът заявява, че на 03.07.2015г. ответникът
натоварил поверения му автомобил, но го оставил на паркинг в гр.София, като
отказал да изпълни транспортната заявка до адреса в Г и повече не се явил на
работа. Ищецът сочи, че в резултат на неизпълнение на трудовите задължения от
работника, на работодателя е причинена вреда, в причинна връзка с възложената
работа, което е извършено под формата на умисъл, поради което търси ангажиране
на имуществена отговорност на работника в размер на претърпяната от
работодателя вреда, която определя в
размер на 2 542 лв./1 300 евро/-цената, която работодателят би получил при
реализиране на транспорта до Г. Сочи, че с нотариална покана, отправена до
работника, го поканил да даде обяснения за неизпълнение на възложената
транспортна заявка, като работника изложил твърдения, че не желае да работи при
ищеца и подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение, като изразил
несъгласие да работи в срока на предизвестието. Ищецът твърди, че със заповед
№23 от 14.07.2015г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на
основание чл.326 ал.1 от КТ, като в заповедта било посочено дължимото от
работника обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. Отправя искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 2 542 лв., представляваща обезщетение
за претърпяна от работодателя имуществена вреда, изразяваща се в цената, която
същия би получил при изпълнение на транспортна заявка 050151018977 от
02.07.2015г. на „Г Л” за извършване на превоз на товари с курс Б-Г, сумата
460лв., представляваща обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовия договор, сумата 178,95лв.-лихва за
забава върху главницата за обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който са оспорени предявените
искове. Ответникът не спори, че през 2015г е работил при ищеца на длъжност „шофьор”.
Твърди, че поради некоректно поведение от страна на работодателя, ищецът
прекратил трудовото правоотношение, като с работодателя се уговорили да не си
търсят взаимно обезщетения и възнаграждения. Прави възражение за погасяване по
давност на обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ, като се позовава на три годишна
давност. Оспорва и исковата претенция за обезщетение за вреди. Сочи, че от
доказателствата не става ясно, че му е възложено изпълнение на процесната
транспортна услуга, че липсват доказателства за възлагане от страна на трето
лице на транспортна доставка, която да се извърши от ищеца, както и липсват
доказателства, че ищецът е претърпял вреда в посочения размер. Ответникът
счита, че не е налице основание за ангажиране на имуществената му отговорност,
по изложени в отговора съображения, като излага, че само претърпяна от
работодателя загуба, а не пропусната полза е от значение за ангажиране на
имуществена отговорност на работника.Оспорва и връчването на нотариалната
покана. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото се установи, че страните са били в трудово правоотношение
въз основа на трудов договор №16/29.05.2015г.,
по силата на който трудов договор ответникът Х.Ф.И. е заемал длъжността „шофьор,
тежкотоварен автомобил-12т. и повече”, с основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 460 лв., като договорът е сключен в хипотезата на чл.70 ал.1 от КТ,
с шест месечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя.
Видно от
представената по делото в заверен препис транспортна заявка №***** от 02.07.2015г., на ищеца ЕТ „*******”
е възложено извършване на транспорт от складова база „Г Л” с.К, Сс дата
на товарене на стока 03.07.2015г. до адрес в Германия, с дата на разтоварване-
08.07.2015г. В транспортната заявка е посочено,че цената на превоза е 1300 евро
всичко и плащането е 45 дни след получаване на фактурата и СМР без забележки.
Представени са общи условия към заявката
за транспорт.
С нотариална покана от 07.07.2015г. ищецът е
поканил ответника в тридневен срок от получаване на поканата да се яви при
управителя на фирмата, за да бъде изслушан във връзка с неизпълнение на
транспортна заявка №50151018977 от 02.07.2015г или да представи писмени
обяснения за това. В поканата е
посочено, че в противен случай ответника ще бъде дисциплинарно уволнен и ще му се търси отговорност за пропуснати
ползи и вреди. Нотариалната покана е
връчена на ответника на 13.07.2015г, видно от удостоверяването на нотариуса
върху нея.
По делото е представен заверен препис от обяснения
на ответника Х.Ф.И., в които излага, че отказва да работи във фирмата по изложени
в обяснението причини.
По делото е представен в заверен препис молба от Х.Ф.И.
от 14.07.2015г, с която отправя до работодателя искане за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, а
в случай, че няма съгласие от страна на работодателя, молбата да се счита за
предизвестие за прекратяване на трудовия договор.
Видно от представеното извлечение от платежна
ведомост, брутното трудово възнаграждение на ответника за м.юни 2015г. е
460лв., а сумата за получаване 360,59лв.
От представената по делото справка от НАП, ищецът
е подал до НАП на 15.07.2015г. уведомление за прекратяване на трудовия договор
с ответника.
По делото е представен заверен препис от пътен
лист №7, за автомобил „В”, в който като водач е посочен Х.И., за периода
03.07.2015г.-08.07.2015г., за изминатия от автомобила маршрут.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля К М Б, който разпитан каза, че към 2015г. е работел във
фирмата на баща си ЕТ *****, като спедитор. Свидетелят каза, че на 02.07.2015г. е взел заявка от фирма
„Г Т” за извършване на превоз от Б до Г, като товаренето следвало да се извърши
на 03.07.2015г. и до 08.07.2015г. да се осъществи доставката. Свидетелят каза,
че не си спомня името на шофьора, който трябвало да извърши превоза и на когото е възложена задачата. Свидетелят заяви, че
транспорта не бил осъществен, защото шофьорът отказал да я извърши, като
оставил камиона на паркинг и върнал ключовете. Свидетелят каза, че със заповеди
се възлагат на шофьорите заявките, като той предварително съгласува със
шофьорите дали ще поемат заявката. След като шофьорът каже, че ще извърши
превоза, свидетелят поемал заявката и шофьора получава заповед. Конкретната
доставка не била извършена и няколко дни по-късно товарът бил върнат на
товародателя.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.203 ал.2 от КТ е допустим, но разгледан по същество е неоснователен и недоказан по следните съображения:
Съгласно чл.203 ал.2 от КТ за умишлено причинена от работника вреда, отговорността му се определя от гражданския закон. Съгласно практиката на ВКС по приложението на чл.203 ал.2 от КТ, вината следва да се квалифицира като умишлена когато извършителят съзнава, както противоправността, така и настъпването на вредата за работодателя, като иска или допуска появата на вредоносните последици(чл.1 НК).
Имуществена отговорност на основание чл.203 ал.2 пр.1 от КТ се определя от гражданския закон –чл.45 от ЗЗД, уреждащ отговорността за непозволено увреждане. За да бъде уважен един такъв иск за присъждане на обезвреда и да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника/служителя, е необходимо, освен специфичните за трудовото правоотношение предпоставки на чл.203, ал.2 КТ, да се установят и всички елементи от фактическия състав на деликта: да се установи наличието на деяние, чийто автор е работникът/служителят; противоправност на деянието; обективно настъпил вредоносен резултат и наличие на причинна връзка между търпяната вреда и противоправното поведение на деликвента. Тежестта на доказване по този иск се носи от работодателя и същият следва да докаже фактическия състав, от който възниква правото му да реализира пълната имуществена отговорност по отношение на ответника.
Изхождайки от твърденията за фактите, изложени от ищеца в исковата молба, съдът намира, че се претендира ангажиране отговорността на ответника /работник/ за вреда, нанесена умишлено на работодателя, по повод изпълнение на трудовите задължения, която се изразява в пропуснати ползи от неполучено от ищеца възнаграждение за транспортна доставка.
В съдебната практика на ВКС се приема, че на пълна имуществена обезвреда подлежат, както вреди от обективно настъпило при загуба намаление в имуществото на ищеца, така и очакваното, но ненастъпило по вина на работника увеличение в актива му при пропусната полза. По правилата на чл. 82 от ЗЗД, когато отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди, причинени умишлено от работника или служителя, по правило и при наличието на предпоставките за това за всеки конкретен случай, в дължимото обезщетение се включва и пропусната полза /решение №493/23.11.2011г. по гр.дело №586/2011г. на ВКС, IV гр. О./.
Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че в настоящия случай не се установява наличието на признаците на фактическия състав на чл.203 ал.2 т.1 от КТ във вр. с чл.45 ЗЗД, поради което ответникът не следва да отговаря имуществено съобразно установеното в тази законова разпоредба правило. Установи се по делото, че ответникът е бил в трудовоправни отношения с ищеца, като е работел на длъжност „шофьор на тежкотоварен камион” и трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на 14.07.2015г. Ищецът не доказа, че ответникът му е причинил вреда, за да е налице основание за ангажиране на имуществената му отговорност по реда на чл.203 ал.2 от КТ. По делото не се установи по безспорен начин, че транспортната доставка е била възложена на ответника. Няма писмени документи, от които да е видно, че ответникът е поел да извърши транспорта до Г в периода 03.07.2015г.-08.07.2015г. В исковата молба са изложени твърдения, че възлагането на изпълнението на транспортната заявка е направено със заповед на представляващия едноличния търговец, но такава писмена заповед по делото не беше представена. Не се установи възлагането на доставката и по силата на устна заповед от представляващия едноличния търговец. Свидетелят К Б, който се е занимавал с организацията на транспортните заявки, разпитан каза, че на практика организацията на работата е била, че преди да се издаде заповед, той съгласува с конкретния шофьор дали ще може да поема доставката и след като шофьорът приеме, се издава заповед за възлагането на изпълнението на превоза. В случая не се установи ответникът да е поел извършване на процесната доставка, като свидетелят каза, че не си спомня кой е шофьорът, на който е била възложена доставката, т.е. събраните по делото доказателства не водят до извод, че ответникът е автор на соченото вредоносно деяние. Представените пред работодателя обяснения от ответника също не обосновават категоричен извод, че ответникът, съгласно установената практика при ищеца, е поел извършването на доставката до Г в началото на юли 2015г., а представляват негови изявления за нежелание да продължи да работи при работодателя, по сочените в обясненията причини. Съдът намира, че не се установиха и другите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно, че за ищеца е настъпил вредоносен резултат от соченото деяние. В случая вредата се претендира като пропуснати ползи от нереализиране на доставка, която е в размер на 1300 евро, като ищецът претендира левовата равностойност на тази сума. Ищецът не доказа, че очакваното увеличение в актива му в претендирания размер не е настъпило по вина на ответника. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и да бе доказано твърдяното противоправно поведение на ответника, не се доказа наличието на умисъл у него за причиняване на вредоносния резултат. Основанието за възникване на отговорността по чл. 203, ал. 2 от КТ е наличието на умисъл у работника/служителя при причиняването й. Умисълът в случая има интелектуалното и волево съдържание, определено в чл. 11, ал. 2 от Наказателния кодекс. От данните по делото не може да се направи извод, че ответникът е действал при умисъл, тъй като липсват доказателства да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат-претендираните пропуснати ползи за ищеца. Съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест не установи при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на пълната имуществена отговорност по чл.203 ал.2 от КТ.
С оглед гореизложеното съдът намира иска по чл.203 ал.2 от КТ за сумата 2 542 лева за неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна е и акцесораната претенция за лихва за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.220 ал.1 от КТ.
Съгласно чл.220 ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.
По делото не е спорно, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, като ищецът е посочил, че прекратяването е извършено със заповед №23 от 14.07.2015г. За да възникне основание ищецът да има право да получи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ следва прекратяването на трудовото правоотношение да е в хипотезата на неспазено предизвестие. В случая се установи, че с молба от 14.07.2015г. ответникът е отправил до работодателя искане за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата по взаимно съгласие на страните, считано от 14.07.2015г. или в случай, че работодателят не е съгласен, прекратяването да е в хипотезата на отправено от работника предизвестие / ответникът е посочил молбата му да се счита за предизвестие в този случай/ и че не желае да работи през срока на предизвестието. Ищецът не ангажира доказателства, че трудовото правоотношение с ответника е прекратено в хипотезата на чл.326 ал.1 от КТ, каквито твърдения има в исковата молба. В отговора на исковата молба обаче ответникът не спори соченото от ищеца основание за прекратяване на трудовото правоотношение- чл.326 ал.1 от КТ. Съгласно чл.335 ал.2 т.3 от КТ трудовият договор се прекратява-при прекратяване без предизвестие-от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. В случая писменото изявление на работника е от дата 14.07.2015г ,като се сочи, че и заповедта за прекратяване е от тази дата, поради което и трудовото правоотношение на страните е прекратено на 14.07.2015г. В случая прекратяването на трудовото правоотношение е станало преди изтичане на срока на предизвестието, като работника изрично е заявил, че не желае да работи през време на предизвестието. При това положение съдът приема, че работодателят е било възникнало право да получи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, доколкото прекратяването е извършено преди да изтече срока на предизвестието/в деня на неговото отправяне/. Размера на обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ е изрично посочен в разпоредбата- брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието, което в случая е един месец. Видно от представените по делото доказателства брутното трудово възнаграждение на ответника за месеца предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение е 460лв., което е размера на обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ. Ответникът не навежда твърдения, че е заплатил на работодателя обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, но навежда възражение за погасяване по давност на исковата претенция за обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, което възражение съдът следва да разгледа и го намира за основателно по следните съображения. Началният момент, от който се дължи обезщетението е прекратяването на трудовото правоотношение, което в случая е 14.07.2015г. Съгласно чл.358 ал.1 т.3 от КТ исковете по трудови спорове се предявяват в тригодишен срок, който тече от деня, в който правото предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Срокът за погасяване по давност на правото да се предяви иск за обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ е започнал да тече на 14.07.2015г и е изтекъл на 14.07.2018г., което е преди подаване на исковата молба, т.е към момента на подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото производство, вземането на ищеца на обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ е погасено по давност, поради което този иск е неоснователен като погасен по давност и подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователност на иска за главница поради погасяване по давност, неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихва за забава върху обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 178,95лв, претендирана за период от 14.07.2015г. до подаване на исковата молба, както и с оглед разпоредбата на чл.111 б „в” от ЗЗД.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, за което е представен списък по чл.80 от ГПК, като с оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да му се присъдят разноски в размер на 450лв., за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ЕТ „*******”, ЕИК ****, със седалище ********срещу Х.Ф.И. с ЕГН **********, с
адрес *** иск по чл.203 ал.2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 2 542 лв./две хиляди петстотин четиридесет и
два лева/, представляваща обезщетение за претърпяна от работодателя имуществена
вреда, изразяваща се в цената, която същия би получил при изпълнение на
транспортна заявка №***** от 02.07.2015г. на „Г Л” за извършване на превоз на товари с курс Б-Г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ЕТ „*****”, ЕИК *****, със седалище с.******** срещу Х.Ф.И. с ЕГН **********, с
адрес *** иск по чл.220 ал1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 460лв./четиристотин и шестдесет лева/, представляваща обезщетение по чл.220
ал.1 от КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, сумата 178,95лв/сто
седемдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/.-лихва за забава върху
главницата за обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, за период от 14.07.2015г. до
подаване на исковата молба, като
неоснователни поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА от ЕТ „****”, ЕИК*****, със
седалище *********ДА ЗАПЛАТИ на Х.Ф.И. с ЕГН **********, с
адрес *** сумата в размер на 450лв./четиристотин и петдесет лева/,
представляваща направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: