Определение по дело №433/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 74/19.09.2014 г., постановено по гр.д. № 465/2014 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от "К." ООД - гр.Кърджали против "С." ООД - с.Ф., иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че "С." ООД - с.Ф. дължи на "К." ООД - гр.Кърджали сумата в размер на 8600.48 лв., от които 7211.52 лв., представляващи неизплатено задължение по кредитно известие по фактура 551/26.11.2010 г., съгласно протокол от 01.12.2011 г. и 1388.96 лв. лихва за забава за периода от 01.12.2012 г. до 16.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 1200 лв., за което е издадена заповед № 196/29.10.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 382/2013 г. по описа на РС - Момчилград.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят "К." ООД - гр.Кърджали, който го обжалва чрез процесуалния си представител по пълномощие, като незаконосъобразно, необосновано неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на материалния закон. В жалбата се излагат съображения, че въззивникът превел на въззиваемия сума по-голяма от дължимата за извършената от него работа в размер на 7211.52 лв., която била платена без основание. Задължението се установявало от представените фактури, от съдебно-счетводната експертиза и от извършеното плащане от ответника в размер на 3000 лв. Твърди се също, че срокът на договора бил изтекъл и същият бил прекратен. Моли съда да отмени обжалваното решение на Момчилградския районен съд и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител поддържа въззивната жалба по изложените в същата и в писмена защита съображения.

Въззиваемото дружество "С." ООД, представлявано от процесуалния си представител, е представило отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на Момчилградския районен съд. Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна.

Решението на Момчилградския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или за обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на "С." ООД - с.Ф., общ.Кирково, обл.Кърджали, че дължи на „К." ООД– гр.Кърджали сумата в размер на 8600.48 лв., от които 7211.52 лв., представляващи неизплатено задължение по кредитно известие по фактура № 551/26.11.2010 г. съгласно протокол от 01.12.2011 г. и сумата в размер на 1388.96 лв. мораторна лихва. В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за извършване на СМР превел на ответното дружество сумата в размер на 75 000 лв., а извършената работа била на обща стойност 53 990.40 лв. Поради тази причина "К." ООД заплатило на "С." ООД 10 211.52 лв. в повече от дължимото за извършените СМР. Ответникът заплатил сумата в размер на 3000 лв., като оставали незаплатени 7211.52, с която сума ищецът твърди, че ответникът се обогатил неоснователно.

Ответното дружество "С." ООД - с.Ф. в отговора си на основание чл.131 от ГПК оспорва предявения иск като посочва, че ищецът не изпълнил задължението си да осигури СМР на стойност 182 329 лв. с ДДС съгласно сключения между страните договор, поради което не се дължало връщане на получената сума. Твърди също, че договорът не бил развален или изменен по взаимно съгласие, поради което обвързвал страните.

Не е спорно по делото, че между въззивника "К." ООД като изпълнител и въззиваемия "С." ООД като подизпълнител е бил сключен договор за извършване на СМР на обект: "Рехабилитация и благоустрояване на площад с.Бенковски, общ.Кирково" за сумата в размер на 151 941 лв. без ДДС или 182 329 лв. с ДДС. Уговорено било също че заплащането ще се извърши след пълното приключване, доказано със съставянето на двустранно подписан отчет. Към договора била съставена и количествено-стройностна сметка, а ищецът превел на ответника авансово сумата в размер на 75 000 лв.

С протокол от 01.11.2011 г. било констатирано, че били извършени СМР - полагане на 15 см. СТБ настилка В25 в размер на 320 куб.м. на обща стойност 53 990.40 лв. В последствие ответното дружество превело на ищеца сумата в размер на 3000 лв., което се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

При така изяснената фактическа обстановка, ищецът претендира заплащане на исковата сума на основание чл.55, ал.1 предложение първо от ЗЗД, т.е. като получена без основание. С доклада по делото първоинстанционния съд е приел тази квалификация на предявения иск, а страните не са възразили по правното основание на иска. В тази връзка следва да се посочи, че договорът за извършване на СМР не е бил развален или изменен по взаимно съгласие, поради което той има силата на закон за страните - чл.20а, ал.1 от ЗЗД. Поради тази причина заплатената от ищеца сума в размер на 75 000 лв. не е без основание, а в изпълнение на поетите от същия задължения по договора. За да може да претендира връщането на претендираната сума, ищецът следва да е изправна страна по договора, а ответникът да не е изпълнил свое задължение, от което да произтича неговата договорна отговорност. При наличието на валидно облигационно правоотношение изправната страна може да иска от неизправната да изпълни задължението си, но на договорно основание. Впрочем, претендираната сума би могла да се търси на извъндоговорно основание - поради неоснователно обогатяване, но след като облигационната връзка е прекратена или отпаднала на някакво основание, за което няма данни по делото. Ето защо предявеният иск за установяване дължимостта на сумата от 7211.52 лв. е неоснователен. По изложените съображения неоснователен е и акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1388.96 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за минало време /мораторна лихва/.

Като е достигнал до такива фактически и правни изводи Момчилградският районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото разноски се следват на въззиваемия поради своевременно направено искане, но тъй като не са представени доказателства за направени пред въззивната инстанция разноски, то такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/19.09.2014 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 465 по описа за 2014 г. на същия съд.

Решението не подлежи на касационно на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател:

Членове:1. 2.