Р Е Ш Е Н И Е
№ 331
гр. Р., 07.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.НСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. ЧЕРКЕЗОВА
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Иванка
Венкова, като разгледа докладваното
от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 406
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила въззивна
жалба от В.В.Й., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Т.В., срещу Решение № 648 от 18.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 8033/2018 г. по описа на Р.нски
районен съд, VІІ с-в.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, и необоснованост. Твърди се, че неправилно първостепенният
съд не е допуснал направеното в срока по чл. 214 от ГПК искане за изменение на
иска, чрез добавяне на ново основание в условията на евентуалност – ако съдът
приеме, че не са доказани всички елементи на договор за заем за послужване да
приеме, че ответниците държат и ползват имота без основание, като са изложени
пространни мотиви в тази посока. Като процесуално нарушение, допуснато от
първостепенния съд се сочи и липсата на правна квалификация на наведените от
ответниците възражения и разпределение на доказателствена
тежест относно изложените от тях обстоятелства, за които се твърди, че
представляват основание да държат и ползват процесния имот. Изложени са
съображения, че в хода на производството е доказано наличието на облигационна
връзка между страните по силата на сключен между тях договор за заем за
послужване, а твърденията на ответниците, че върху процесния имот е учредено
вещно право на ползване срещу заплащане на цена не са подкрепени със
съответните доказателства. Посочено е, че на 06.05.2019 г. ответникът Й. предал
ключовете на някои от помещенията, но без да й е предадено държането. С
въззивната жалба се представят нотариална покана от 02.05.2019 г., отговор на
нотариална покана от 07.05.2019 г. и Протокол от 06.05.2019 г.
С въззивната жалба се иска обжалваното
решение да бъде отменено, и вместо него да се постанови друго, с което съдът да
уважи предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Й.К.Й.,
с който се изразява становище за нейната неоснователност.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа
по същество.
С
обжалваното решение са отхвърлени предявените
от В.В.Й., ЕГН ********** ***, с адрес по
месторабота: гр. Р., бул. „Х.Б.“ №*, срещу
Й.К.Й., ЕГН ********** и Ц.А.К., ЕГН **********,***, субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 233, ал.1, вр.
чл. 248 от ЗЗД- за опразване на недвижими имоти, представляващи: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор ******, находящ се в село Щ., Община И.,
област Р., ул. „П.К.“ № **, с площ от 954 кв.м., съгласно скица № 5**/04.08.2015
г. на Община И., в кв. 26 по кадастралния план на с. Щ., ЕКАТТЕ *****, Община И.,
одобрен със Заповед № РД-02-14-2158 от 15.02.2000 г. на МРРБ, заедно с
построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор *****.******.1,
на един етаж, с площ 100 кв.м., ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ с идентификатор *****.******.2,
на един етаж, с площ 37 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор *****.******.3,
на един етаж, с площ 41 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения
върху имота, при граници за целия имот: поземлен имот № *****.******, улица № *****.*******,
поземлен имот № *****.501.**71, поземлен имот № *****.******, поземлен имот № *****.******,
поземлен имот № *****.******, поземлен имот № *****.******, като неоснователни
и недоказани.
Съгласно нормата
на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл.
269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 233, ал.1, вр.
чл. 249 от ЗЗД.
Настоящата
въззивна инстанция като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. В този смисъл не са инвокирани възражения от
страните.
Видно от
представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
том ІV, рег. № 4898, дело № 428 от 20.08.2015 г. на нотариус № ***, въззивната страна В.В.Й. е
придобила правото на собственост върху имотите, предмет на настоящото
производство, за сумата от 35 000 лева.
Представен е и
предварителен договор от 13.07.2015 г. с предмет същия имот, по който
посочената продажна цена е 40000 лева, с уговорено и платено капаро в размер на
5000 лева, както и платежни нареждания от В.Й., за сумата от общо 35000
лева в полза на продавача.
От приобщената
Декларация по ч 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП е видно, че В.Й. е
посочила произход на сумата от 35000 лева – продажба на земи.
Видно от
удостоверение за настоящ адрес с изх. № 12/10.01.2017 г. на Община И., въззиваемата Ц. К. е с регистриран настоящ адрес *** от
10.01.2017 г.
Представена е
декларация от 26.10.2018 г., с която Й.К.Й. оттегля пълномощно в полза на В.В.Й. за опериране със средства на упълномощителя
в Сосиете Женерал Експресбанк.
По делото е
представена покана за опразване на процесния имот, отправена от въззивната
страна до въззиваемите, получена от последните на
31.10.2018 г., видно от приложените обратни разписки.
Представени са
банкови документи (документ за покупка на валута по сметка, преводни нареждания
за кредитен превод, вносни бележки) за обмяна и преводи на парични суми.
Представен е
погасителен план към Договор за кредит № 232044551250, с кредитополучател Й.К.Й.,
с остатък по главницата към 30.08.2016 г. (началната дата на погасителния план)
– 10000 лева и извлечение от банковите сметки на Й.К.Й. в Първа инвестиционна
банка за период от 01.01.2014 г. до 09.11.2018 г. и в
Сосиете Женерал Експрес
Банка за период от 01.01.2015 г. до 08.11.2018 г.
Видно от
приложените разпечатки от имотен регистър в последния е вписана
покупко-продажба на недвижим имот от 19.09.2018 г., с продавачи В.Й. и Л.С.на
имот, находящ се в село Т..
Представена е
разпечатка от имотен регистър за лицето П.Г.Й., видно от която на 19.08.2015 г.
е вписа продажба на четири нейни имота в село Т..
Представена е
разпечатка от имотен регистър за въззиваемата Ц.А.К.,
видно от която на 25.04.2018 г. е вписа продажба на ½ ид.ч. от неин имот в село С., и на 18.08.2015 г. продажба
на три нейни имота в село Ю..
Между страните не
е спорно, че В.В.Й. и Й.К.Й. са живели на семейни
начала от 24 години, като от съжителството си имат общо дете. По време на
съвместното им съжителство са обитавали апартамент, собственост на Й.К.Й. ***.
Заради спречквания във връзка с проблемно поведение на общото им дете, страните
се скарали и през месец октомври 2018 г. въззивнаца и
синът им се изнесли от апартамента.
При
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите Ц. К., М.Ц., Ц. К.
– И..
Свидетелят Ц. К.,
който е син на въззивницата и въззиваемия
изнася данни за участието му в пътно-транспортно произшествие през октомври
2015 г., вследствие на което бил повреден автомобил, собственост на баща му – Й.К.Й..
Когато баща му разбрал за ПТП-то му се обадил по телефона и му се скарал. Две
седмици след това Й.Й. се прибрал в дома им, скарал
се със сина си и му казал с майка му да си събират багажа и да се изнасят от
дома му. Известно време свидетелят К. и майка му спали у приятели, след което
наели квартира и към момента живеят на квартира. Свидетелят посочва, че баба му
Ц. живее постоянно в къщата в с. Щ.. Посочва, че имотът в село Щ. е закупен с общи
средства – на майка му, баща му и бабите му.
Свидетелката М.Ц.
изнася данни, че познава В.Й. и Й.Й. от преди 20
години. През тези 20 години те живели съвместно и се разбирали и много се озадачила,
когато разбрала, че са се разделили. Свидетелката посочва, че имотът в село Щ.
двамата решили да закупят за да гледат заедно възрастните си майки. Парите
събрали, като Й. изтеглил два кредита, един за 10000 лв. и един за 5000 лева, В.
изтеглила бърз кредит за 2000 лева и 3000 лева взели от кума на Й. за
предварителния договор, защото не им достигнали парите от продадените ниви на С.,
и от нивите на В. и на майка й от Т.. Свидетелката споделя, че знае за уговорка
между страните по делото, майката на въззиваемия – въззиваемата Ц.К., да си продаде имотите и да закупят къща,
в която да живее Ц.К. и майката на В., но последната починала. Валя обещала на въззиваемата, че ще живее в къщата до края на живота си.
Свидетелката заявява, че е присъствала на разговор между Й. и В., в който той я
попитал защо не идва на Щ., а тя му отвърнала, че не иска да гледа майка му и
да живее с нея.
Свидетелката Ц. К.
– И. изнася данни, че познава В.Й. и Й.Й. откакто са
заедно и е кръстница на синът им Ц.. Тя не живеела в Р., но по празниците им
ходила на гости. През 2015 г., когото се събрали на гости В. и Й. споделили, че
търсят къща наблизо, защото останали по една баба, които живеели в различни
села и искали да ги приберат за да живеят наблизо. Желанието им било да си
закупят къща, да изгледат бабите и впоследствие да си живеят те в нея.
Свидетелката споделя, че тя също има къща в село Щ. и в един момент с мъжът и
разбрали, че се продава къща в същото село, като мъжът й се обадил на Й. да му
каже, а пък тя се обадила на В.. Свидетелката и мъжът й уредили да се огледа
къщата и В. много я харесала. Парите за къщата осигурили от продажбата на
имотите на родителите им и двамата изтеглили кредити. Посочва, че когато имотът
в С. се продал, парите от продажбата използвали за ремонт на къщата.
Въз основа на така установените правнорелевантни
за спора факти от първоинстанционния и въззивния съд по възраженията на страните, съдът приема следното от
правна страна:
По възражението за допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд във връзка с направеното от страната искане за изменение
на иска, чрез добавяне на ново основание при условията на евентуалност,
настоящата инстанция намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на
делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на
ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени
основанието, да измени своето искане. От анализа на посочената разпоредба се
извежда, че ищецът в посочения срок може да измени или основанието, или петитума на своя иск, следователно е недопустимо изменение
на иска, чрез едновременното изменение на основанието и петитума,
тъй като в подобна хипотеза на практика се стига до предявяването на нов иск.
Под изменение на иска, независимо дали то е предприето по отношение на
основанието или петитума, се има предвид ищецът да
изостави първоначално посоченото основание или петитум
и да поддържа за напред новото основание, или ново искане, или наред с новото
основание да добави ново основание при условията на еветнтуалност,
но без да изменя едновременно с това петитума. В
конкретния случай първоначалният иск на ищеца е предявен на основание договор
за заем за послужване с искане (петитум) за предаване
на държането на имота. В първото по делото заседание ищецът е направил
изявление за изменение на иска си, както следва: наред със заявеното с исковата
молба, в условията на евентуалност, ако приемете, че не е налице сключен
договор за заем за послужване да приемете, че ответниците ползват без основание
процесния имот и да ги осъдите да предадат държането. Въпреки непрецизния петитум, формулиран в това искане и вероятно формулиран
така за да се избегне едновременното изменение на основанието и петитума, вторият иск следва да се квалифицира като такъв
по чл. 108 от ЗС, и петитума на който (заради
естеството и предмета на иска) следва да съдържа искане за установяване правото
на собственост на ищеца, от една страна и искане за предаване на владението
върху процесния имот, от друга. Следователно, при така направеното искане за
изменение на първоначалния иск се стига до забраненото с чл. 214, ал. 1 от ГПК
едновременно изменение на основание и петитума. В
този смисъл безпредметно става обсъждането на допустимостта за съединяване на
искове в това производство, и все пак съдът намира, че такова съединяване е
допустимо само с първоначалната искова молба по аргумент от чл. 310, ал. 2 и
ал. 3 от ГПК, като в тези случаи производството няма да се развива по реда на
глава двадесет и пета.
По възраженията за
неправилност на обжалваното решение, съдът намира следното:
За да отхвърли
предявените искови първоинстанционният съд е приел,
че по делото не е доказано сключването между страните на договор за заем за
послужване, а са установени други уговорки между страните, които дават право на
ответниците да държат имота. Настоящата инстанция не споделя напълно този извод
на съда, като намира същия за необоснован. Както е изведено от теорията и
практиката договора за заем за послужване е
реален, едностранен и поначало безвъзмезден, като валидността му не е
обусловена от спазването на някаква форма, т.е. той може да бъде сключен и в
устна форма – простото съгласие, придружено с предаване, е достатъчно за
действителността на договора. Дали
страните са постигнали съгласие за срока за ползване на жилището, не е от
значение за това дали има сключен договор за заем за послужване, тъй като при
него е допустимо времето на ползване да не бъде определено - видно от изричната
разпоредба на чл. 249, ал. 2 ЗЗД. По смисъла на
чл. 243 ЗЗД временният характер на ползването е част от естественото
съдържание на този договор и той се изразява в това, че заемодателят винаги
може да поиска връщането на вещта от заемателя, а не
че срокът на ползване следва да бъде изрично уговорен. Въз основа на изложеното
и като съобрази събраните в хода на делото доказателства въззивният
съд намира, че по делото е доказано сключването на договор за заем за
послужване между въззивната страна и въззиваемата Ц.А.К.,
без този договор да е обвързан със срок. Проведеното в тази връзка насрещно
доказване относно наличието на друго основание за ползването на имота от страна
на въззиваемата Ц.К. не е успешно. Основанията за
ползване на чужд имот могат да се изведат от закона и те се ограничават до
наличието на договор за наем, договор за заем за послужване или учредено вещно
право на ползване. В случая по делото са наведени възражения, че цената за
закупуването на имота на въззивницата е платена с
общи средства на страните по делото, включително със средства на Ц.К., но тези
факти не са от естеството си да обосноват право на въззиваемата
К. да държи имота при положение, че заемодателят е прекратил договора за заем
за послужване с отправената покана, връчена на 31.10.2018 г. Изложените от въззиваемите страни твърдения за участие в заплащането на
цената на имота и при успешното им доказване биха могли да обусловят
облигационни претенции от страна на последните спрямо въззивницата,
каквито не са предмет на настоящото производство. В този смисъл и при
положение, че не се доказа друго законово основание, на което въззиваемата Ц.К. ползва имота, то такова основание е
твърдения от въззивницата заем за послужване.
Настоящата
инстанция не споделя изводите на първостепенния съд, че въззиваемата
Ц.К. ползва имота на възмездно основание. Установените по делото договорки
между страните за закупуването на процесния имот с общи средства и
предоставянето на имота за ползване на Ц.К. до края на живота й стоят извън
доказаната облигационна връзка по заем за послужване. За действителността и
съществуването на заема за послужване е без значение дали заемополучателят
е подпомогнал заемодателя за закупуването на имота, след като не се установи договорка
за насрещна парична престация за ползването след
влизането в имота от страна въззиваемата.
По делото
безспорно бе установено, че въззивницата е напуснала
жилището, което е обитавала с въззиваемия Й.Й. и което е лична негова собственост, както и, че същата
няма друго жилище и живее със сина си на квартира. В този смисъл съдът намира,
че са налице предпоставките на чл. 249, ал. 1 от ЗЗД - с изтичане на уговорения
срок или след ползуването заемателят
е длъжен да върне вещта. Но заемодателят може да иска връщането на вещта и
преди това, ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай.
Предвид обстоятелството, че договорът за заем за послужване не е обвързан със
срок, то заемодателят може да прекрати същия когато неотложно се нуждае от нея,
който факт съдът намира за доказан, предвид обстоятелството, че заемодателката е напуснала жилището на въззиваемия,
няма друго жилище, в което за живее, получава минимален доход, който затруднява
плащането на наем – неминуемо всичко това обуславя неотложна необходимост на
заемодателя за личното ползване на вещта.
Не така стои въпросът
по отношение на въззивника Й.Й..
От доказателствата по делото не се установиха договорености между него и въззивницата, които да са ги обвързали с договор за заем за
послужване. Тъкмо обратното, от показанията на свидетелите става ясно, че двама
обмисляли заедно да закупят къща, в която да живеят техните майки, както и, че
средствата за закупуването на имота са осигурени и от двамата. Същевременно,
пак от свидетелските показания, а и от писмените доказателства става ясно, че
след закупуването на имота от ищцата и въпреки, че тя е единствената, която
фигурира като купувач по договора, въззиваемият
предприема мащабни ремонти за да пригоди имота за живеене. Цялостното му
поведение е продиктувано, най-напред от уговорката майка му да живее в имота до
края на страните си, а след това и от намерението им с въззивницата
като остареят да се пренесат да живеят там. Това от своя страна, изключва
твърдяното от ищцата намерение за обвързване с договор (липсва animus obligandi). Това намерение
липсва и след като през 2018 година страните са се разделили и не живеят вече
заедно, тъй като въззиваемият продължава да ползва
имота със съзнанието, че той е общ, респективно ясно е заявил и намерението си
да го държи като свой собствен (animus possessionis). Това негово поведение недвусмислено сочи, че
липсва съгласие за обвързване с договор за заем за послужване с въззивницата към този момент. От друга страна, по делото не
са ангажирани доказателства и относно намерението и последващо
обективирано съгласие от страна на въззивницата да допусне въззиваемия
в собствения й имот на основание твърдяното облигационно правоотношение.
В този смисъл съгласие за предоставяне
държането на имот от страна на собственика съществува единствено по отношение
на Ц. К..
Въз основа на
изложеното, въззивната жалба се явява частично основателна, поради което
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен
искът, предявен срещу ответницата Ц.К. и вместо това да се уважи така
предявения иск.
При този изход на
делото право разноски имат и двете страни - въззивната страна, съобразно
уважената част на иска, както и въззивникът Й.К.Й.,
съобразно отхвърлената част. Въззивнацата е направила
своевременно искане за присъждане разноски, като е представила списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за плащането им. Тъй като
предмет на делото са два субективно съединени иска и в договорите за правна
защита и съдействие не е уговорено как е разпределено адвокатското
възнаграждение за всеки от исковете, съдът намира, че за всеки един от исковете
е уговорено половината от общото адвокатско възнаграждение. В този смисъл и
доколкото, съобразно изхода на спора е уважен искът срещу един от ответниците,
а искът срещу другия ответник е отхвърлен, то при възлагането на разноските
следва да се вземе предвид половината от уговореното възнаграждение. Предвид
изложеното на В.В.Й. следва да се присъдят разноски
за двете инстанции в общ размер на 1113.66 лева (102.44 лева – платена държавна
такса в първоинстанционното производство, 660 лева – адвокатско възнаграждение
за първата инстанция, 51.** лева – държавна такса за въззивното
производство и 300 лева – адвокатско възнаграждение за въззивното
производство), които следва да останат в тежест на въззиваемата
Ц.А.К..
Въззивамета страна Й.К.Й. също има право на разноски, за
присъждането на които е направил своевременно искане, но не са представени
доказателства за плащането на такива, поради което съдът не следва да се
произнася по това искане.
Воден от горните мотиви, Р.нски
окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 648 от 18.04.2019 г., постановено по гр.д. № 8033/2018 г. по
описа на Р.нски районен съд, VІІ с-в в частта с
която, е отхвърлен предявеният от В.В.Й., ЕГН ********** ***, с адрес по месторабота: гр. Р.,
бул. „Х.Б.“ № 5, срещу Й.К.Й., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 233,
ал.1, вр. чл. 248 от ЗЗД- за опразване на недвижими
имоти, представляващи: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******, находящ се в село Щ., Община И., област Р., ул. „П.К.“ № **,
с площ от 954 кв.м., съгласно скица № 5**/04.08.2015 г. на Община И., в кв. 26
по кадастралния план на с. Щ., ЕКАТТЕ *****, Община И., одобрен със Заповед №
РД-02-14-2158 от 15.02.2000 г. на МРРБ, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА
СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор *****.******.1, на един етаж, с площ 100
кв.м., ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ с идентификатор *****.******.2, на един етаж, с площ
37 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор *****.******.3, на един етаж,
с площ 41 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения
върху имота, при граници за целия имот: поземлен имот № *****.******, улица № *****.*******,
поземлен имот № *****.501.**71, поземлен имот № *****.******, поземлен имот № *****.******,
поземлен имот № *****.******, поземлен имот № *****.******.
ОТМЕНЯ Решение
№ 648 от 18.04.2019 г., постановено по гр.д. № 8033/2018 г. по описа на Р.нски районен съд, VІІ с-в в частта с която е отхвърлен
предявения от В.В.Й., ЕГН ********** ***, с адрес по
месторабота: гр. Р., бул. „Х.Б.“ № 5, срещу Ц.А.К., ЕГН ********** ***, иск с
правно основание чл. 233, ал.1, вр. чл. 248 от ЗЗД-
за опразване на недвижими имоти, представляващи: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******,
находящ се в село Щ., Община И., област Р., ул. „П.К.“
№ **, с площ от 954 кв.м., съгласно скица № 5**/04.08.2015 г. на Община И., в
кв. 26 по кадастралния план на с. Щ., ЕКАТТЕ *****, Община И., одобрен със
Заповед № РД-02-14-2158 от 15.02.2000 г. на МРРБ, заедно с построените в него
ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор *****.******.1, на един етаж, с площ
100 кв.м., ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ с идентификатор *****.******.2, на един етаж, с
площ 37 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор *****.******.3, на един
етаж, с площ 41 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения
върху имота, при граници за целия имот: поземлен имот № *****.******, улица № *****.*******,
поземлен имот № *****.501.**71, поземлен имот № *****.******, поземлен имот № *****.******,
поземлен имот № *****.******, поземлен имот № *****.******, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на
основание чл. 233, ал. 1 вр. чл. 248 от ЗЗД, Ц.А.К.,
ЕГН ********** ***, да опразни и да предаде на В.В.Й.,
ЕГН ********** ***, с адрес по месторабота: гр. Р., бул. „Х.Б.“ № 5, държането
на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******, находящ се в
село Щ., Община И., област Р., ул. „П.К.“ № **, с площ от 954 кв.м., съгласно
скица № 5**/04.08.2015 г. на Община И., в кв. 26 по кадастралния план на с. Щ.,
ЕКАТТЕ *****, Община И., одобрен със Заповед № РД-02-14-2158 от 15.02.2000 г.
на МРРБ, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА с идентификатор
*****.******.1, на един етаж, с площ 100 кв.м., ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ с
идентификатор *****.******.2, на един етаж, с площ 37 кв.м. и селскостопанска
сграда с идентификатор *****.******.3, на един етаж, с площ 41 кв.м., ведно с
всички подобрения и приращения върху имота, при
граници за целия имот: поземлен имот № *****.******, улица № *****.*******,
поземлен имот № *****.501.**71, поземлен имот № *****.******, поземлен имот № *****.******,
поземлен имот № *****.******, поземлен имот № *****.******.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ц.А.К., ЕГН ********** ***, да заплати на В.В.Й., ЕГН ********** ***, с адрес по месторабота: гр. Р.,
бул. „Х.Б.“ № 5, сумата от 1113.66
лева – разноски за двете инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 3 от ГПК.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.