№ 171
гр. Разград, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора И. Р. Р.
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20243300500263 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Община Разград против Решение № 208/ 07. 04. 2024 г.
по гр. д. № 1607/ 22 г. по описа на РС Разград, с което съдът признал за установено по
отношение на Община Разград, че П. А. И.а родена на *** г. в с. Радинград, общ. Разград,
бивш жител на с. Радинград, е починала на *** г. в Истанбул, Република Турция. Задължил е
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Разград да състави акт за смърт на
починалото лице П. А. И.а, починала на *** г. в Истанбул, Република Турция.
В жалбата се излагат доводи, че решението е процесуално необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Изложени са подробни
съображения.
ВъззИ.емата страна не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Не се явява в
съдебно заседание и не заявява становище по жалбата.
Представителят на ОП Разград счита, че жалбата е основателна и предлага да бъде
уважена.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и
след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма.
В случая молителят сочи, че е син на П. А. И.а. През 1989 г. той и родителите му се
изселили в Турция. Майка му в Турция се е преименувала и носила името Х. Г.. Молителят
твърди, че на *** г. в резултат на "недостатъчно кръвообращение" майка му починала.
Погребана била в парцел № 9 в гробище Есенюрт Йени в Истанбул под № ***. Впоследствие
той и близките му направили опит да се снабдят с акт за смърт, но получили отказ от
длъжностните лица в Република Турция. Обосновава правния си интерес с липсата на
съставен акт за смърт и от българските власти, респективно отказ за пресъставяне.
Заявените от молителя фактически основания на искането му – съставяне на акт за смърт
от органа по гражданско състояние по последното местожителство на лицето, а именно с.
Радинград, следва да се квалифицира като такова по чл. 542 от ГПК.Съдебната теория и
практика на съдилищата приемат безпротиворечиво, че молбата по чл. 542, ал. 1 ГПК е за
установяване на правно значими факти, за които законодателят постановява, че следва
задължително да бъдат удостоверени с документ, но документът не е съставен и не може да
бъде съставен или е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен.
Молбата се разглежда по реда на глава Петдесета от ГПК и производството е охранително.
Предмет на установяване е самия факт, че документът не е съставен и не може да бъде
съставен или е бил унищожен или изгубен, което е условие да се разпореди съставянето му.
Видно от водената кореспонденция между РС Разград и Д “Консулски отношения“ към
Министерство на външните работи на Р България, по делото е установено, че посолството
на Р България в гр. Анкара, Турция се е снабдило по служебен път с многоезично
извлечение от акт за смърт на П. А. И.а /Х. Г./ от турските власти, а оригиналният документ
ще бъде препратен до общината по постоянния адрес на лицето. Съдът е информиран
впоследствие, че оригиналния документ е получен на 13. 04. 2023 г. в МВнР и на 21. 04.
2023 г. преписката е препратена по компетентност до Община Разград. Приложено е копие
от документа, на който пред въззивната инстанция е извършен превод от турски на
български език. Документът представлява препис – извлечение от Акт за смърт № 243,
издаден на 04. 11. 2022 г. от Д „Гражданско състояние“ Истанбул, Р Турция за смъртта на Х.
Г. / П. А. И.а – писмо от МВР на Р Турция на л. 13 от делото, настъпила на *** г. в
Авджълар, Турция/.
От тези данни по делото се установява, че смъртта на П. А. И.а е настъпила в Турция и е
съставен акт за смърт в същата държава в хода на настоящото съдебно производство. При
настъпила в чужда държава смърт на лицето и издаден там смъртен акт, са приложими
разпоредбите на чл. 71 и 72 от ЗГР, които установяват задължение на българските
дипломатически и консулски представителства за съставяне на съответните актове и
препращането им чрез МВнР по компетентност в съответните местни служби и общини,
какъвто е настоящият случай. Ако уредената там процедура по препращане на акта за смърт
на МВнР и впоследствие на общината по постоянния адрес на починалия не е изпълнена, за
2
молителя съществува възможност сам да поиска от длъжностното лице по гражданското
състояние в общината по постоянния адрес на починалата да състави акт за смърт, като
представи изискуемите документи (приложени в копие по делото) - така чл. 70, ал. 2 от ЗГР.
Във всички случаи отказите по чл. 72, ал. 3 ЗГР (вкл. мълчаливите) на длъжностното лице
по гражданското състояние да състави акта за смърт, като впише в него въз основа на
получения препис съответните данни, подлежи на обжалване по административен ред. /В
този смисъл - Решение № 275 от 8.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2199/2023 г., III г. о., ГК,
Определение № 48 от 15.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 188/2017 г., III г. о., ГК,
Определение № 2638 от 30.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1821/2024 г., III г. о., ГК и др./
С издаването на акт за смърт на П. А. И.а от турските власти в хода на процеса, за
молителя е отпаднал правния интерес от водене на настоящото производство по чл. 542 от
ГПК, поради което гражданското съдопроизводство е процесуално недопустимо. По тези
съображения, обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а
производството да бъде прекратено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 208/ 07. 04. 2024 г. по гр. д. № 1607/ 22 г. по описа на РС
Разград като недопустимо и прекратява производството по делото.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването с касационна
жалба пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3