№ 875
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330114907 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с установителен иск с правна квалификация чл.
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че СТ. Д. К. дължи на „ЮБЦ“
ЕООД сумата от 52,23 лева (петдесет и два лева и двадесет и три стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски № ***** г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и длъжника, във връзка с който е издадена фактура № *****
г. за периода от 15.10.2018 г. до 14.11.2018 г., вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“ ООД, което ги
е прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6278/
12.07.2021 г. по ч.гр.д. № 11482 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив,
XV гр.с.
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и длъжника е сключен договор за предоставени далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ***** г., с който абонатът е добавил за ползване
мобилен номер ***** по избран тарифен план i-Traffic S+, с месечна
абонаментна такса от 11,99 лв. с ДДС, като е комбинирал и ТВ услуга с
тарифен план TV GO пакет Екстра, с месечна абонаментна такса от 8,90 лв. с
1
ДДС, за срок от 24 месеца, до 18.05.2020 г. За периода 15.05.2018 г. –
14.10.2018 г. на ответника били начислени суми в размер на общо 407,07 лв.,
за които били издадени 4 фактури. Абонатът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги за пет последователни месеца – от месец 06.2018 г. до
м.10.2018 г. Поради неплащане в срок на задълженията, операторът е
упражнил правото си да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната, за което е издадена крайна фактура № ***** от 15.11.2018 г. за
неустойка, от която ищецът претендира сумата от 52,53 лв. Датата на
деактивация на абонаментния план е 09.11.2018 г. Процесната неустойка била
формирана като сбор от трикратния размер на месечните такси без ДДС на
всяка абонаментна услуга от сключения договор. С договор за цесия от
16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлила
вземанията си по процесния договор на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество от
своя страна ги е прехвърлило на ищцовото дружество с договор за цесия от
01.10.2019 г. За процесните вземания била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11482 по описа за 2021 г. на
Районен съд Пловдив, XV гр.с., срещу която длъжникът възразил, поради
което ищецът обосновава правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски в исковото
и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез назначения особен представител адв. Б., със становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че договорът за мобилни услуги
бил прекратен на 09.11.2018 г., след прехвърляне на вземането на цесионера.
Сочи, че ищецът не е титуляр на процесното вземане, тъй като договорът за
цесия от 01.10.2019 г. не бил подписан от представителя на цедента С. И. Ц.,
като оспорва подписа, положен в договора за представителя. Поддържа, че
цесията не е породила действие по отношение на длъжника, тъй като не е
надлежно връчено уведомлението за цесията. Оспорва представеното по
делото потвърждение за прехвърляне на вземането и че автор на документа е
законният представител на „БТК“ ЕАД. Оспорва размера на претендираната
неустойка. Сочи, че вземането, предмет на двата договора за цесия не е
валидно прехвърлено и индивидуализирано по вид и размер. Твърди, че
приложение № 1 към договора за цесия от 16.10.2018 г. не е съставяно.
Оспорва подписа на извлечението от Приложение №1 към договора за цесия
2
от 01.10.2019 г., като твърди, че документът не е подписан от Ю. Ц.. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното за послужване ч.гр.д. № 11482 по описа за 2021
г. на Районен съд Пловдив, XV гр. състав, образувано по депозирано от
„ЮБЦ“ ЕООД – гр. София заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, за сумата, предмет на настоящото дело е издадена заповед №
6278/ 12.07.2021 г. Длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта в
законовия едномесечен срок. Поради това и на основание чл. 415, ал.1, т.1
ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си. В законовия едномесечен срок е подадена настоящата искова
молба. Налице е пълен идентитет между претенцията, за която е издадена
заповедта за изпълнение, и тази, предмет на настоящото дело. Затова
предявеният иск е допустим.
По основателността на предявения иск:
По легитимацията на ищеца:
Въпросът за материалната легитимация на ищеца следва да бъде
изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на иска.
Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта,
че е придобил вземането по процесния договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 18.05.2018 г. от „С.Г.Груп“ ООД, съгласно
договор за цесия от 01.10.2019 г., което от своя страна е придобило
процесното вземане от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
съгласно договор за цесия от 16.10.2018 г. Затова, за да бъде титуляр на
процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор, в тежест
на ищеца е да установи осъществяването на така описаните прехвърляния на
вземания, т.е. наличието на валидни договори за цесия, както и уведомяването
на длъжника за прехвърлянията по смисъла на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.
По делото се установява, че с договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.10.2018 г. (л.14 от делото), сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, в качеството на цедент, и „С.Г.Груп“
3
ООД, в качеството на цесионер, цедентът прехвърля на цесионера възмездно
вземанията, произтичащи от договорите, описани в приложение № 1 към този
договор. Съгласно чл.5 от договора от датата на подписване на договора
цедентът ще се смята задължен и изрично упълномощен за уведомяване на
длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за факта на цесията, като им
изпраща уведомление по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД. Макар по делото да не е
представено посоченото приложение № 1, от потвърждение за прехвърляне
на вземане по чл.99, ал.3 ЗЗД, изходящо от „БТК“ ЕАД – л.12, се установява,
че вземането от ответника СТ. Д. К. в размер на 52,23 лв., е прехвърлено на
„С.Г. Груп“ ООД. От своя страна „С.Г. Груп“ ООД е прехвърлило на
ищцовото дружество процесното вземане, видно от договор за прехвърляне на
вземания (цесия) от 01.10.2019 г. – л.20 от делото.
С писмения отговор ответникът оспорва подписите, положени на
договора за цесия от 01.10.2019 г. за представителя на цедента С. И. Ц.,
потвърждение за прехвърляне на вземания по чл.99, ал.3 ЗЗД от „БТК“ ЕАД,
както и извлечение от приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г.
за Ю. Ц.. С проекта за доклад съдът е оставил без уважение
доказателствените искания на ответната страна във връзка със заявените
оспорвания на подписите, като е посочил, че тази страна няма правен интерес
от това. В този смисъл следва да се имат предвид задължителните постановки
на ТР № 4 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които разпоредбата на
чл.42, ал.2 ЗЗД е установена единствено и изключително в интерес на мнимо
представлявания. Липсата на представителна власт засяга единствено
отношенията между представителя и представлявания. Единствено мнимо
представляваният разполага с правото, както да потвърди договора, сключен
от негово име без представителна власт, така и да се позове на
недействителността по чл.42, ал.2 ЗЗД. Нито другата страна по договора, нито
някое трето за правоотношението лице, каквото в случая е ответникът, има
право да се позове на тази недействителност. В духа на тези постановки,
настоящият съдебен състав намира за недопустимо заявеното от страната
оспорване на истинността, в частност автентичността на документите,
подписани от страните по договорите за цесия, доколкото правен интерес от
това оспорване има само страната, за която са положени тези подписи.
Доколкото тя не се е позовала на законовото си право да оспори действията,
извършени от лице, което няма представителна власт, то тези действия я
4
обвързват и няма как да бъдат оспорени от длъжника. Не се споделят
доводите на особения представител на ответника, че правният интерес на
длъжника изхожда от това, че от тези договори за него произтичат
задължения. Длъжникът има открит път на защита срещу това на кое лице да
изпълни задълженията си при настъпило прехвърляне на вземането, в случай
че има съмнение за това. Този път обаче не включва оспорване истинността
на подписи, положени от представители на трети лица. Затова съдът приема,
че така „оспорените“ документи са обвързали валидно страните и са създали
целените с тях правни последици, а именно – прехвърляне на процесното
вземане.
За да имат действие двете последователни цесии по отношение на
длъжника, а и спрямо третите лица, същите следва да му бъдат съобщени
надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът.
Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор за извърши
посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.
Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза
на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в
решение №137/02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова
представеното от ищеца уведомление за цесия към исковата молба на л.11,
изходящо от него, в качеството му на цесионер по втората цесия, и от „С.Г.
Груп“ ООД, като пълномощник на „БТК“ ЕАД съгласно пълномощно на л.9
от делото е годно да уведоми длъжника за извършените две последователни
цесии на процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е
представило доказателства тези писма да са достигнали до длъжника, преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
От значение за уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД е достигането до знанието на
длъжника на данни за сключените договори за цесия с оглед обстоятелството
на „замяна” на страна в договорното правоотношение.
Въпреки това няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с
5
връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за
извършените цесии. Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по
реда на чл.290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл.235, ал.3 ГПК.
В случая, ответникът – кредитополучател не е участвал лично в
производството по делото, а е представляван от назначения от съда особен
представител, на който е връчен препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, в това число и уведомлението за цесията. Съгласно
актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 198 от
18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, I т.о., на
въпроса допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако
предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на препис
от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл.47,
ал.6 ГПК, е даден положителен отговор. Макар настоящият случай да не е
точно такъв, с решението на ВКС е даден принципен отговор, че особеният
представител на ответника би могъл надлежно да получава материалноправни
изявления, от името на длъжника, които да породят правно действие. Затова
следва да се приеме, че изходящото от цесионера, упълномощен от цедента,
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника, чрез особения му представител, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Длъжникът е
уведомен за цесията допълнително и на основание чл.47, ал.5 ГПК по силата
на законовата фикция, видно от книжата по делото – л.54 и л.55 от делото.
Поради гореизложеното, съдът приема, че ищецът доказа
материалноправната си легитимация по процесния договор за
6
далекосъобщителни услуги по силата на договори за цесия, за които
длъжникът е надлежно уведомен. Затова подлежат на изследване
материалноправните предпоставки за уважаването на предявения
установителен иск.
По материалноправните предпоставки на предявения иск:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.92, ал.1 ЗЗД. За
уважаване на така заявената искова претенция ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК, че е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника с предмет
предоставяне на телекомуникационни услуги през процесния период,
неизпълнение на договора от страна на длъжника, което се санкционира със
заплащане на неустойка, както и размера й.
От фактическа страна по делото се установява, че с договор за
предоставяне на телекомуникационни услуги от 18.05.2018 г. (л.23-25 от
делото), сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
СТ. Д. К., на ответника, в качеството му на абонат, са предоставени
телекомуникационни услуги за срок от 24 месеца – мобилна услуга с
абонаментен план i-Traffic S+ за телефонен номер *****, с цена на месечния
абонамент от 11,99 лв. с ДДС. Абонатът е избрал и допълнителна услуга TV
GO пакет Екстра с месечен абонамент от 8,90 лв. с ДДС.
Съгласно чл.25.2 от ОУ към договора абонатът има задължението да
заплаща ежемесечно цената на месечния абонамент, като заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК. В
договора е предвидено, че в случай на прекратяването му преди изтичане на
срока, по вина или по инициатива на потребителя, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка, равна на оставащите
месеци до края на срока на договора, но не повече от трикратния им размер,
за съответните услуги, за които договорът се прекратява. В случая ищецът
твърди, че ответницата не е заплатила суми за общо 5 месеца, считано от
месец 06.2018 г. до месец 10.2018 г., вследствие на което договорът е
прекратен, считано от 09.11.2018 г. По делото не се доказа твърдяното
неизпълнение на задълженията на абоната, като за това са представени
единствено месечни и кредитни сметки, които са съставени от ищеца, не
носят подписа на абоната и не удостоверяват неизпълнение. Освен това, не
без значение е и обстоятелството, че твърдяното прекратяване на договор за
7
далекосъобщителни услуги е на 09.11.2018 г. - след извършеното прехвърляне
на вземанията на „С.Г. Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г. Към
датата на цесията – 16.10.2018 г. за ищеца не е съществувало вземането за
неустойка, доколкото то е възникнало с прекратяването на правоотношението
на 09.11.2018 г. Поради това цесионерът не е могъл да придобие това вземане.
Искът се явява недоказан по своето основание и поради това подлежи на
отхвърляне.
Налице е и още едно основание за неоснователност на исковата
претенция. Неустойката представлява предварително уговорен размер на
обезщетението за вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е
нужно те да се доказват – чл.92, ал.1 ЗЗД. Пораждането на това задължение
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на вземане за
неустойка включва изискуемост на главното задължение и неговото пълно
или забавено изпълнение от страна на длъжника по договора. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Критериите, които следва да се вземат предвид при преценката дали
неустойката излиза от присъщите й три функции, са естеството на парични
или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи – залог, ипотека, поръчителство и др.; видът на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова
част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнението на задължението вреди.
В случая, съдът намира, че претенцията за неустойка на ищеца не е
основателна. Това е така, доколкото е налице нееквивалентност на вземането
съразмерно с неизпълненото задължение на потребителя, което дори не се
доказа. Налице е противоречие с добрите нрави, което поражда нищожност на
претенцията. Поради това искът за признаване на дължимостта на
неустойката в размер на 52,23 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника на основание
чл.78, ал.3 ГПК, но по делото не се доказа да са сторени такива.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8
против СТ. Д. К., ЕГН: **********, адрес: гр. ***** установителен иск с
правна квалификация чл. чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.92, ал.1
ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че СТ. Д.
К., ЕГН: ********** дължи на „ЮБЦ“ ЕООД сумата от 52,23 лева (петдесет
и два лева и двадесет и три стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски № ***** г., сключен между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и длъжника, във връзка с
който е издадена фактура № ***** г. за периода от 15.10.2018 г. до 14.11.2018
г., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018 г. на
„С. Г. Груп“ ООД, което ги е прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г.
на „ЮБЦ“ ЕООД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 6278/ 12.07.2021 г. по ч.гр.д. № 11482 по описа за 2021 г. на
Районен съд Пловдив, XV гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9