РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Й. Й.
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й. Й. Гражданско дело №
20213110108035 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано е по предявен от М. АНТ. С. срещу
Прокуратурата на РБ иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - обезщетение за причинените
на ищеца неимуществени вреди, претърпени психически болки и страдания, в резултат на
незаконосъобразно повдигнато през м.10.2013г. обвинение за извършено престъпление по
чл. 212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК по досъдебно производство
№101/2011г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Варна, за
което е оправдан с влязла в сила по НОХД № 221/2014г. на ВРС и ВНОХД № 1037/2019г. по
описа на ВОС, ведно със законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда –
08.01.2020 г. / съгласно изменение от о.с.з. от 10.12.2021 г./ до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Производството по гр.д. № 9468/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в, е
образувано по искова молба на СТ. Р. Й. срещу Прокуратурата на РБ иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лева – обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди, претърпени психически болки и страдания, в резултат на
незаконосъобразно повдигнато през м.10.2013г. обвинение за извършено престъпление по
чл. 212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК по досъдебно производство
№101/2011г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Варна, за
което е оправдан с влязла в сила по НОХД № 221/2014г. на ВРС и ВНОХД № 1037/2019г. по
описа на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2020 г. /
съгласно изменение от о.с.з. от 10.12.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата , на
1
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Производството по гр.д. № 8037/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 17 с-в, е
образувано по искова молба на Г. ХР. Н. срещу Прокуратурата на РБ иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/,
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, претърпени психически болки
и страдания, в резултат на незаконосъобразно повдигнато през м.10.2013г. обвинение за
извършено престъпление по чл. 212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК по
досъдебно производство №101/2011г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура - Варна, за което е оправдан с влязла в сила по НОХД № 221/2014г. на ВРС и
ВНОХД № 1037/2019г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда –08.01.2020 г. / съгласно изменение от о.с.з. от 10.12.2021
г./ до окончателното изплащане на задължението
Производството по гр.д. № 8038/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 9 с-в, е
образувано по искова молба на Й. ЯНЧ. Й. срещу Прокуратурата на РБ иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, претърпени психически болки и страдания, в
резултат на незаконосъобразно повдигнато през м.10.2013г. обвинение за извършено
престъпление по чл. 212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК по досъдебно
производство №101/2011г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура
- Варна, за което е оправдан с влязла в сила по НОХД № 221/2014г. на ВРС и ВНОХД №
1037/2019г. по описа на ВОС, ведно със законна лихва, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда – 08.01.2020 г. / съгласно изменение от о.с.з. от 10.12.2021 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Производството по гр.д. № 8036/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 с-в, е
образувано по искова молба на ИЛ. Й. Ж. срещу Прокуратурата на Република България, иск
с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 15000лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди, претърпени психически болки и страдания, в резултат на незаконосъобразно
повдигнато през м.10.2013г. обвинение за извършено престъпление по чл. 212 ал.4 вр. ал.1
вр. чл.20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК по досъдебно производство №101/2011г. по описа на
Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Варна, за което е оправдан с влязла в
сила по НОХД № 221/2014г. на ВРС и ВНОХД № 1037/2019г. по описа на ВОС, ведно със
законната лихва считано от 08.01.2020 г. / съгласно изменение от о.с.з. от 10.12.2021 г./ до
окончателното погасяване на задължението
С определение №6581/21.10.2021 г. по настоящото дело са съединени за общо
разглеждане в едно производство гр.д. № 8035/2021 г. по описа на Районен съд – Варна,
12 с-в, гр.д. № 8037/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 17 с-в, гр.д. № 9468/2021 г.
по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в, гр.д. № 8036/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, 7 с-в и гр.д. № 8038/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 9 с-в. Под номера
на настоящото дело следва да се разгледат предявените от М. АНТ. С., СТ. Р. Й., Г. ХР.
2
Н., Й. ЯНЧ. Й. и ИЛ. Й. Ж. искове срещу Прокуратурата на Република България.
В исковите молби, подадени от ищците се твърди, че на 03.10.2013 г. ищците били
привлечени в качеството на обвиняеми по ДП № 101/2011 на ОСО при ОП Варна за
извършено в условията на съизвършителство тежко умишлено престъпление от общ
характер, за което предвиденото в закона наказание е „Лишаване от свобода“. Излага се, че
досъдебното производство е продължило четири години, след което е внесен обвинителен
акт, въз основа на който е образувано НОХД № 221/2014 г. на РС Варна, приключило с
оправдателна Присъда № 323/05.12.2018 г. по делото. Сочи се, че с Решение № 2/08.01.2020
г. по ВНОХД № 1037/2019 г. на ОС Варна делото е върнато на първа инстанция за ново
разглеждане от друг състав. Твърди се, че производството пред първа инстанция е
приключило с влязла в сила присъда от 17.04.2021 г. Поддържа се, че в хода на
продължилото общо осем години и пет месеца наказателно производство, ищците е търпял
страх, стрес, унижение, затворил се е в себе си, при което е преустановил контактите си с
близки и приятели, вследствие на незаконното обвинение. Ищците Й.Й., Г.Н. и С.Й. излагат,
че спрямо тях в хода на наказателното производство е вземане мярка за неотклонен
„задържане под стража“, от което са търпяли и вреди от ограничаването на правото им
свободно да се придвижват. Всеки от ищците иска уважаване на предявения от него иска в
посочения размер.
Ответникът е подал отговор на исковите молби в срока по чл. 131 ГПК, като оспорва
исковите претенции изцяло като недоказани, както и причинната връзка между твърдените
неимуществени вреди и воденото срещу всеки ищец наказателно производство. Оспорва се
размерът на претенцията, като се поддържа, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност. Излага се, че значителният период от времетраенето на наказателното
производство се дължи не на действия или бездействия на представител на ответника, а на
процесуалното поведение на редица други лица, имайки предвид и факта, че в досъдебното
производство са участвали множество обвиняеми. Поддържа се, че прокуратурата
добросъвестно и ритмично е извършвала необходимите процесуални действия. Твърди се, че
ДП, в което прокуратурата е ръководнорешаващия орган, е продължило няколко месеца, в
който период от момента на привличането на ищеците като обвиняеми до приключването на
ДП в наказателното производство, те не са участвали в множество процесуално-следствени
действия, а само няколко. Твърди се, че не следва прокуратурата да носи отговорност за
продължителността на съдебната фаза /от 2014 г. до 2021 г./, доколкото в нея същата е била
добросъвестна страна, като не е ставала причина за нейната продължителност. Поддържа се,
че размерът на претендираното обезщетение е изключително завишен и не съответства на
принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. По отношение на
мерките за неотклонени сочи, че те са взети с акт на съда, а не по еднолично решение на
ответника, и са търпени в кратък период. Оспорва се и претенцията за акцесорното вземане
за обезщетение в размер на законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната
присъда, доколкото искът за главното вземане е неоснователен. По същество се иска
отхвърляне на предявените искове.
3
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
От фактическа страна:
От приетите по делото досъдебни и съдебни производства се установява
следното:
С Постановление от 03.10.2013 г. ищецът ***Н. е бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като спрямо него е
взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 03.10.2013 г. лицето е разпитано като
обвиняем. Към този момент е било на 27 години. Поради невъзможността лицето да бъде
открито за предявяване на разследването, същото е предоставено за запознаване на
15.01.2014 г. на служебно назначения му защитник адв. ***. На 09.12.2013 г. в Районен съд -
Варна е внесен обвинителен акт за разглеждане, на осн. чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, по
отношение на ищеца, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Взета е мярка за неотклонение „Подписка“.
С Разпореждане № 2349/17.12.2013 г. производството по НОХД № 6509/2013 г. е
прекратено и делото е върнато на Районна прокуратура – Варна за отстраняване на
допуснати в хода на досъдебното производство съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, като е нарушено правото на защита на обвиняемите при
предявяване на разследването. На 20.01.2014 г. в Районен съд - Варна отново е внесен
обвинителен акт за разглеждане, на осн. чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, по отношение на ищеца,
като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК. Взетата мярка за неотклонение е „Подписка“. Образувано е НОХД № 221/2014 г. по
описа на Районен съд – Варна. С Разпореждане от 30.01.2014 г. е изискана справка за
съдимост, видно от която лицето е осъждано, като последното влязло в сила определение по
одобрено споразумение е от 03.10.2012 г. С протоколно определение от 28.10.2014 г. по
НОХД № 221/2014 г. по описа на Районен съд – Варна взетата мярка за неотклонение е
изменена от „Подписка“ в „Задържане под стража“. Съгласно Разпореждане от 29.10.2014 г.,
с оглед изменената мярка за неотклонение, лицето е обявено за ОДИ с тел. №
45489/11.11.2014 г. на ГДНП, като подсъдим с мярка „Задържане под стража“, поради
неявяването му в съдебно заседание. С протоколно определение от 17.02.2015 г. по делото, е
обявено за международно издирване по линия на ШИС, с мярка „Установяване на
местопребиваване“, като изпълнението е възложено на Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“ при Министерство на вътрешните работи. Ищецът е задържан
на 10.09.2015 г. в ОС „ИН“ – Велико Търново и по етапния ред е конвоиран до Затвора –
Варна. С протоколно определение от 29.09.2015 г. е изменена мярка за неотклонение от
„Задържане под стража“ в „Подписка“. Същото е влязло в законна сила на 07.10.2015 г., от
която дата лицето е освободено от затвора, като престоят му там е бил с продължителност от
28 дни. Пред първоинстанционния съд ищецът е участвал в 16 открити съдебни заседания,
като видно от протоколно определение от 08.10.2018 г. от проведено открито съдебно
заседание, производството по делото е отложено за друга дата и час, предвид направено
4
искане на представителя на Районна прокуратура – Варна, като по този начин
прокуратурата е станала повод за отлагане на делото. Причината е била отсъствие на
прокурора, участвал в производството от неговото начало по здравословни причини, а
искането е обосновано от големия обем от материали по делото, както и фактическата му и
правна сложност, с оглед познаването на целия материал по него от отсъстващия прокурор.
С първоинстанционната присъда 323/05.12.2018 г., лицето е признато за невиновно в
извършване на престъплението, по което му е било повдигнато обвинение. С протоколно
определение от 05.12.2018 г. по НОХД № 221/2014 г. по описа на Районен съд – Варна
взетата по отношение на лицето мярка за неотклонение „Подписка“ е отменена. В
проведеното пред въззивната инстанция производство по ВНОХД № 1037/2019 г., при
участието на ищеца, е постановено Решение № 2/08.01.2020 г., с което е потвърдена
първоинстанционната оправдателна присъда, влязло в законна сила на 08.01.2020 г. От
привличането на ищеца като обвиняем до влизане в сила на решението на въззивната
инстанция са изминали 6 години и 4 месеца. В рамките на производството и пред двете
инстанции ищецът е участвал в 17 открити съдебни заседания пред първата инстанция,
считано от 29.09.2015 г. до последно проведеното такова на 05.12.2018 г., завършило с
присъда, с която същият е признат за невиновен, поради което е оправдан по така
повдигнатото му обвинение.
В рамките на проведеното досъдебно производство, ищецът СТ. Р. Й. е обявен за
ОДИ с тел. № 6682/19.02.2013 г. на ГДНП, за нуждите на воденото ДП № 101/2011 г. по
описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Варна, като свидетел с
мярка „Установяване на адрес“. С Постановление от 03.10.2013 г. ищецът е бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
18, ал. 1 НК, като спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Към този момент е
било на 32 години. С постановление за принудително довеждане от 29.10.2013 г., е
постановено ищецът да бъде принудително доведен, т.к. е следвало да бъде разпитано като
такъв. Лицето е било принудително доведено на 07.11.2013 г. от служител на ОЗ „Охрана“ в
сградата на ОСлО – ОП – Варна, поради което е отпаднала необходимостта от продължаване
на издирването му. На същата дата е разпитано в качеството на обвиняем. На 09.12.2013 г. в
Районен съд - Варна е внесен обвинителен акт за разглеждане, на осн. чл. 247, ал. 1, т. 1
НПК, по отношение на лицето СТ. Р. Й., като му е повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Взета е мярка за неотклонение
„Подписка“. С Разпореждане № 2349/17.12.2013 г. производството по НОХД № 6509/2013 г.
е прекратено и делото е върнато на Районна прокуратура – Варна за отстраняване на
допуснати в хода на досъдебното производство съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, като е нарушено правото на защита на обвиняемите при
предявяване на разследването. На 20.01.2014 г. в Районен съд – Варна отново е внесен
обвинителен акт за разглеждане, на осн. чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, по отношение на ищеца,
като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 18, ал. 1 НК. Взетата мярка за неотклонение е „Подписка“. Образувано е НОХД №
5
221/2014 г. по описа на Районен съд – Варна. С Разпореждане от 30.01.2014 г. е изискана
справка за съдимост, видно от която лицето е осъждано, като последната влязла в сила
присъда е от 07.03.2009 г. С протоколно определение от 17.02.2015 по НОХД № 221/2014 г.
по описа на Районен съд – Варна взетата мярка за неотклонение е изменена от „Подписка“ в
„Задържане под стража“. Обявен е за ОДИ за нуждите на делото с тел. № 9881/10.03.2015 г.
на ГДНП, като подсъдим с мярка „Задържане под стража“ и е обявен за международно
издирване по линия на ШИС, с мярка „Установяване на местопребиваване“, като
изпълнението е възложено на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при
Министерство на вътрешните работи. С протоколно определение от 26.05.2015 по НОХД №
221/2014 г. по описа на Районен съд – Варна е изменена мярка за неотклонение от
„Задържане под стража“ в „Подписка“, с оглед доброволното му явяване в открито съдебно
заседание и наличието на уважителни причини за неявяване в предходно такова, поради
което му е била изменена мярката за неотклонение в по-тежка. С протоколно определение от
31.05.2016 по НОХД № 221/2014 г. по описа на Районен съд – Варна е изменена мярка за
неотклонение от „Подписка“ в „Задържане под стража“, поради неявяването на ищеца в
съдебно заседание. С разпореждане от 14.06.2016 г. е отправено искане лицето да бъде
обявено за международно издирване по линия на ШИС, с мярка „Установяване на
местопребиваване“, като изпълнението е възложено на Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“ при Министерство на вътрешните работи. Обявен за ОДИ с
тел. № 27970/27.06.2016 г. на ГДНП, за нуждите на НОХД № 221/2014 г. по описа на
Районен съд – Варна, като подсъдим с мярка „Задържане под стража“. С оглед изменението
на мярката за неотклонение, лицето е задържано на 09.01.2017 г. в Затвор – Варна. С
протоколно определение от 14.02.2017 г. по делото е изменена мярка за неотклонение от
„Задържане под стража“ в „Подписка“. Влязло в законна сила на 22.02.2017 г., от която дата
лицето е освободено от затвора, като престоят му там е бил с продължителност от 45 дни.
Във връзка с изменената мярка за неотклоние, лицето е било свалено от ОДИ и от
международно издирване по линия на ШИС с мярка „Установяване на местопребиваване“. С
протоколно определение от 14.02.2017 г. е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана
за напускане пределите на страната“. С протоколно определение от 31.05.2017 г. молбата на
подсъдимия за вдигане на наложената забрана е оставена без уважение. С протоколно
определение от 26.07.2017 г., влязло в законна сила на 03.08.2017 г., временно е вдигната
наложената мярка за процесуална принуда. Пред първоинстанционния съд ищецът е
участвал в 16 открити съдебни заседания, като видно от протоколно определение от
08.10.2018 г. от проведено открито съдебно заседание, производството по делото е отложено
за друга дата и час, предвид направено искане на представителя на Районна прокуратура –
Варна, като по този начин прокуратурата е станала повод за отлагане на делото. Причината е
била отсъствие на прокурора, участвал в производството от неговото начало по
здравословни причини, а искането е обосновано от големия обем от материали по делото,
както и фактическата му и правна сложност, с оглед познаването на целия материал по него
от отсъстващия прокурор.
С първоинстанционната присъда, лицето е признато за невиновно в извършване на
6
престъплението, по което му е било повдигнато обвинение. С протоколно определение от
05.12.2018 г. по НОХД № 221/2014 г. по описа на Районен съд – Варна е взетата по
отношение на лицето мярка за неотклонение „Подписка“ е отменена. В проведеното пред
въззивната инстанция производство по ВНОХД № 1037/2019 г., при участието на ищеца, е
постановено Решение № 2/08.01.2020 г., с което е потвърдена първоинстанционната
оправдателна присъда, влязло в законна сила на 08.01.2020 г. От привличането на ищеца
като обвиняем до влизане в сила на решението на въззивната инстанция са изминали 6
години и 4 месеца. В рамките на производството и пред двете инстанции ищецът е участвал
в 17 открити съдебни заседания, считано от 29.04.2014 г. до последно проведеното такова на
05.12.2018 г., завършило с присъда, с която същият е признат за невиновен, поради което е
оправдан по така предявеното му обвинение.
В рамките на проведеното досъдебно производство, ищцата Й. ЯНЧ. Й. е обявена за
ОДИ с тел. № 19950/31.05.2013 г. на ГДНП, за нуждите на воденото ДП № 101/2011 г. по
описа на Окръжен следствен отдел – Окръжна прокуратура – Варна, като обвиняема с мярка
„Установяване на адрес“. С Постановление от 25.11.2013 г. ищцата е била привлечена
задочно в качеството на обвиняема на осн. чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ НПК за
престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което постановлението е
предявено на служебно назначения защитник адв. Ц***. Спрямо обвиняемата не е взета
мярка за неотклонение. Към този момент е била на 32 години. Поради невъзможността
лицето да бъде открито за предявяване на разследването, същото е предоставено за
запознаване на 29.11.2013 г. на служебно назначения защитник адв. ***. На 09.12.2013 г. в
Районен съд - Варна е внесен обвинителен акт за разглеждане, на осн. чл. 247, ал. 1, т. 1
НПК, по отношение на лицето Й. ЯНЧ. Й., като е повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ НПК. Не е
взета мярка за неотклонение. С Разпореждане № 2349/17.12.2013 г. производството по
НОХД № 6509/2013 г. е прекратено и делото е върнато на Районна прокуратура – Варна за
отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила, като е нарушено правото на защита на обвиняемите
при предявяване на разследването. На 20.01.2014 г. в Районен съд – Варна отново е внесен
обвинителен акт за разглеждане, на осн. чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, по отношение на лицето Й.
ЯНЧ. Й., като е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 НК по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ НПК. Не е взета мярка за неотклонение.
Образувано е НОХД № 221/2014 г. по описа на Районен съд – Варна. С Разпореждане от
30.01.2014 г. е разпоредено ищцата да бъде обявена за ОДИ и по отношение на нея да бъде
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Изискана е справка за съдимост,
видно от която лицето не е осъждано. С протоколно определение от 17.02.2015 по НОХД №
221/2014 г. по описа на Районен съд – Варна е обявена за международно издирване по линия
на ШИС, с мярка „Установяване на местопребиваване“, като изпълнението е възложено на
Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерство на вътрешните
работи. Задържана е на 26.12.2015 г. в затвора в гр. Сливен при гранична проверка за
излизане от Р. България през ГКПП. С протоколно определение от 19.01.2016 г. по делото е
7
изменена мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Подписка“. Влязло в
законна сила на 27.01.2016 г., от която дата лицето е освободено от затвора, като престоят
там е бил с продължителност от 33 дни. Пред първоинстанционния съд ищцата е участвала в
17 открити съдебни заседания, като видно от протоколно определение от 08.10.2018 г. от
проведено открито съдебно заседание, производството по делото е отложено за друга дата и
час, предвид направено искане на представителя на Районна прокуратура – Варна, като по
този начин прокуратурата е станала повод за отлагане на делото. Причината е била
отсъствие на прокурора, участвал в производството от неговото начало по здравословни
причини, а искането е обосновано от големия обем от материали по делото, както и
фактическата му и правна сложност, с оглед познаването на целия материал по него от
отсъстващия прокурор. С първоинстанционната присъда, лицето е признато за невиновно в
извършване на престъплението, по което му е било повдигнато обвинение. С протоколно
определение от 05.12.2018 г. по НОХД № 221/2014 г. по описа на Районен съд – Варна е
взетата по отношение на лицето мярка за неотклонение „Подписка“ е отменена. В
проведеното пред въззивната инстанция производство по ВНОХД № 1037/2019 г., при
неучастие на ищцата, поради нередовното призоваване, е постановено Решение №
2/08.01.2020 г., с което е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда, влязло в
законна сила на 08.01.2020 г. От привличането на ищцата като обвиняема до влизане в сила
на решението на въззивната инстанция са изминали 6 години и 1 месец. В рамките на
производството и пред двете инстанции ищцата е участвала в 17 открити съдебни заседания,
считано от 19.01.2016 г. до последно проведеното такова на 05.12.2018 г., завършило с
присъда, с която същата е призната за невиновна, поради което е оправдана по така
повдигнатото ѝ обвинение.
С Постановление от 03.10.2013 г. ищецът лицето ИЛ. Й. Ж. е бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като
спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 03.10.2013 г. лицето е разпитано
като обвиняем. На 03.10.2013 г. в присъствието на поемни лица, на обвиняемия са
представени фотоалбуми за извършване на разпознаване на лица по снимки (общо 3 пъти).
Към този момент е било на 31 години. Поради невъзможността лицето да бъде открито за
предявяване на разследването, същото е предоставено за запознаване на 15.01.2014 г. на
служебно назначения му защитник адв. К***. На 09.12.2013 г. в Районен съд - Варна е
внесен обвинителен акт за разглеждане, на осн. чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, по отношение на
ищеца, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 НК. Взета е мярка за неотклонение „Подписка“. С Разпореждане № 2349/17.12.2013
г. производството по НОХД № 6509/2013 г. е прекратено и делото е върнато на Районна
прокуратура – Варна за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, като е нарушено правото на
защита на обвиняемите при предявяване на разследването. На 20.01.2014 г. в Районен съд -
Варна отново е внесен обвинителен акт за разглеждане, на осн. чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, по
отношение на лицето ИЛ. Й. Ж., като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.
8
212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Взетата мярка за неотклонение е „Подписка“.
Образувано е НОХД № 221/2014 г. по описа на Районен съд – Варна. С Разпореждане от
30.01.2014 г. е изискана справка за съдимост, видно от която лицето е осъждано, като
последната влязла в сила присъда е от 21.07.2005 г. Пред първоинстанционния съд ищецът е
участвал в 18 открити съдебни заседания, като видно от протоколно определение от
08.10.2018 г. от проведено открито съдебно заседание, производството по делото е отложено
за друга дата и час, предвид направено искане на представителя на Районна прокуратура –
Варна, като по този начин прокуратурата е станала повод за отлагане на делото. Причината е
била отсъствие на прокурора, участвал в производството от неговото начало по
здравословни причини, а искането е обосновано от големия обем от материали по делото,
както и фактическата му и правна сложност, с оглед познаването на целия материал по него
от отсъстващия прокурор. С първоинстанционната присъда, лицето е признато за невиновно
в извършване на престъплението, по което му е било повдигнато обвинение. С протоколно
определение от 05.12.2018 по НОХД № 221/2014 г. по описа на Районен съд – Варна взетата
по отношение на лицето мярка за неотклонение „Подписка“ е отменена. В проведеното пред
въззивната инстанция производство по ВНОХД № 1037/2019 г., при участието на ищеца, е
постановено Решение № 2/08.01.2020 г., с което е потвърдена първоинстанционната
оправдателна присъда, влязло в законна сила на 08.01.2020 г. От привличането на ищеца
като обвиняем до влизане в сила на решението на въззивната инстанция са изминали 6
години и 4 месеца. В рамките на производството и пред двете инстанции ищецът е участвал
в 19 открити съдебни заседания, считано от 29.04.2014 г. до последно проведеното такова на
05.12.2018 г., завършило с присъда, с която същият е признат за невиновен, поради което е
оправдан по така повдигнатото му обвинение.
С Постановление от 03.10.2013 г. ищецът М. АНТ. С. е бил привлечен в качеството
на обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК,
като спрямо него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 03.10.2013 г. лицето е
разпитано като обвиняем. Към този момент е било на 27 години. На 09.12. 2013 г. в Районен
съд - Варна е внесен обвинителен акт за разглеждане, на осн. чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, по
отношение на ищеца, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Взета е мярка за неотклонение „Подписка“. С
Разпореждане № 2349/17.12.2013 г. производството по НОХД № 6509/2013 г. е прекратено и
делото е върнато на Районна прокуратура – Варна за отстраняване на допуснати в хода на
досъдебното производство съществени отстраними нарушения на процесуалните правила,
като е нарушено правото на защита на обвиняемите при предявяване на разследването. На
20.01.2014 г. в Районен съд - Варна отново е внесен обвинителен акт за разглеждане, на осн.
чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, по отношение на лицето М. АНТ. С., като му е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
Взетата мярка за неотклонение е „Подписка“. Образувано е НОХД № 221/2014 г. по описа на
Районен съд – Варна. С Разпореждане от 30.01.2014 г. е изискана справка за съдимост, видно
от която лицето е осъждано, като последното влязло в сила определение по одобрено
споразумение е от 24.04.2012 г. Пред първоинстанционния съд ищецът е участвал в 19
9
открити съдебни заседания, като видно от протоколно определение от 08.10.2018 г. от
проведено открито съдебно заседание, производството по делото е отложено за друга дата и
час, предвид направено искане на представителя на Районна прокуратура – Варна, като по
този начин прокуратурата е станала повод за отлагане на делото. Причината е била
отсъствие на прокурора, участвал в производството от неговото начало по здравословни
причини, а искането е обосновано от големия обем от материали по делото, както и
фактическата му и правна сложност, с оглед познаването на целия материал по него от
отсъстващия прокурор. С първоинстанционната присъда, лицето е признато за невиновно в
извършване на престъплението, по което му е било повдигнато обвинение. С протоколно
определение от 05.12.2018 г. по НОХД № 221/2014 г. по описа на Районен съд – Варна
взетата по отношение на лицето мярка за неотклонение „Подписка“ е отменена. В
проведеното пред въззивната инстанция производство по ВНОХД № 1037/2019 г., при
неучастие на ищеца, е постановено Решение № 2/08.01.2020 г., с което е потвърдена
първоинстанционната оправдателна присъда, влязло в законна сила на 08.01.2020 г. От
привличането на ищеца като обвиняем до влизане в сила на решението на въззивната
инстанция са изминали 6 години и 4 месеца. В рамките на производството и пред двете
инстанции ищецът е участвал в 19 открити съдебни заседания, считано от 29.04.2014 г. до
последно проведеното такова на 05.12.2018 г., завършило с присъда, с която същият е
признат за невиновен, поради което е оправдан по така повдигнатото му обвинение.
В хода на настоящото производство по искане на ищците е разпитан един свидетел –
Е***, от чийто показания се установява, че се познава с ищците – ***му е близък приятел,
***му е зет. Сочи, че*** са му разказвали, че се притесняват дали ще се върнат при
семействата си и дали няма да бъдат във връзка с наказателното производство. Бил е в обща
компания с петимата ищци и е чувал оплаквания от неизвестността от изхода на
наказателното производство.
При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето, обвинено в извършване на
престъпление, бъде оправдано.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са
причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение, като вредите извън
неизбежно следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат на
доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това и твърдените обстоятелства по делото,
ищците трябва да докажат при условията на пълно и главно доказване: кой е субектът на
извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и материалноправно отговорен по
предявените искове за обезвреда; фактът на деянието, което в случая се определя като
повдигнато срещу ищците обвинение в извършване на престъпление, което е приключило с
оправдателна присъда; претърпените неимуществени и имуществени вреди; причинна
10
връзка между вредите и неправомерните актове на правозащитните органи. Тъй като
отговорността на държавата е обективна, то и ищците не трябва да доказват вината при
вредоносните действия на правозащитните органи.
По делото се установява, че ищецът Й.Й. е привлечена в качеството на обявиняем по
досъдебно производство 101/2011 г. по описа на ОСО при ОП-Варна на 23.11.2013 г., а
останалите четирима ищци са привлечени в същото качество с постановления по същото
дело на 03.10.2013 г. В Районен съд –Варна са внесени обвинителни актове за престъпление
по чл.212, ал.4 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и срещу петимата ищци, по които е образувано
н.о.х.д. 221/2014 г., приключило с присъда 232/05.12.2018 г., с което същите са оправдани по
повдигнатите им обвинения. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с решение
2/08.01.2020 г. по в.н.о.х.д. 1037/2019 г. по описа на Окръжен съд-Варна, което е
окончателно. С решението на Окръжен съд-Варна първоинстанционната присъда е била
частично отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС / в
резултат на което е образувано н.о.х.д. 495/2020 по описа на ВРС/, но по отношение на
подсъдими различни от ищците в настоящото производство. С оглед това развитие на
наказателното производство и неучастието на ищците при второто разглеждане от първа
инстанция на делото, наказателното производство спрямо и петимата ищци в настоящото
производство е окончателно приключило с влязлото в сила на 08.01.2020 г. решение, с което
е потвърдена оправдателната присъда на първата инстанция спрямо тях.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на държавата.
Изхождайки от нормата на чл.7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове
се явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са
причинени вредите, като с оглед установеното, именно Прокуратурата на Република
България е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете, доколкото тя е органа,
който е повдигнла и поддържал обвиненията срещу всеки един от ищците.
При разглеждане на въпроса за причинната връзка между повдигнатото обвинение и
понесените от всеки от ищците болки и страдания следва да се съобрази трайната практика
на съдилищата, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства
се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и
възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид
неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства.
Също така се приема, че само когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай, това следва да е изрично посочено в исковата молба, съответно
да подлежи на доказване. Решение № 292 от 6.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3815/2017 г., IV
г. о., решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV Г. О. на ВКС и № 165 от
16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. Решение № 63 от 18.03.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5124/2015 г., III г. о., ГК. Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г.
11
о., ГК. Ето защо съдът приема, че самият факт на образувано наказателно производство, по
което ищците са привлечени като обвиняеми води до засягане моралните и нравствени устои
на личността и се отразява негативно на неговото общуване. Същевременно съдът приема,
че от събраните по делото доказателства не се установи ищците да са претърпяли вреди
извън обичайните неудобства от повдигнато незаконно обвинение. От показанията на
разпитания по делото свидетел не се установява ищците да са търпяли по вид и интензитет
различни от предполагаемите от оказалото се неоснователно обвинение, свид. ***излага
най-общо, че ищците са изпитвали притеснения да не бъдат задържани и че няма да видят
семействата си, които вреди са във връзка с несигурността, която всяко наказателно
обвинение обуславя у личността.
Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането Обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост по аргумент от чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, съдът следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са
спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване,
данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние,
което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му,
на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т. ч.
върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с
оглед конкретиката на случая /Решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010
г., IV г. о. /. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението
трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така
и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни
по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се
присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Съобразявайки изложените критерии за преценка на справедливия размер на
обезщетението за всеки от ищците, съдът намира, че за тях са произтекли логични, но
същевременно с нисък интензитет морални болки и страдания, които следва да бъдат
репарирани от ответника.
Наказателното преследване срещу дадено лице започва с привличането му като
обвиняем и приключва с прекратяването му на някое от основанията по чл. 24 от НПК или с
влязла в сила присъда, евентуално решение по чл. 78а от НК. Спрямо ищеца Й.Й. е
повдигнато обвинение на 25.11.2013 г., а спрямо останалите ищци на 03.10.2013 г., като
всички са оправдани окончателно с въззивно решение, влязло в сила на 08.01.2020 г., т.е.
спрямо Йорданка наказателното преследване е продължило 6 г., 1 месец и 13 дни, а спрямо
останалите 6 г., 3 м. и 5 дни. Всички ищци са били обвинени в престъпление по чл.212, ал.4
НК, за което е предено наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 15 години, т.е. били са
12
обвинени в тежко престъпление. При определяне на справедливия размер на обезщетението
следва да се отчете, че ищците са оправдани още от първата съдебна инстанция, което
според настоящия състав е намалило интензитета на притеснението от наказателното
преследване в период от постановяване на първоинстанционната присъда до
потвърдителното ѝ въззивно решение / 05.12.2018 г.- 08.01.2020 г./.
Освен така изложените обстоятелства общи за всички ищците, при определяне на
размера на обезщетението дължимо поотделно на всеки от тях, съдът следва да отчете и
обстоятелствата относими индивидуално за всеки от ищците.
Ищците ***през цялото времетраене на наказателния процес са търпяли най-леката
мярка за неотклонение – подписка, като са се явявали лично в съдебните заседания.
При определяне на дължимия на ищците *** размер на обезщетение се иска да бъде
съобразно, че същите са търпени мярка за неотклонени задържане по стража, който факт се
установява по делото. От приложеното наказателно производство се установява, че ****е
бил задържан под стража за периода от 10.09.2015 г.-07.10.2015 г., ***– за периода от
09.01.2017 г.-22.02.2017 г., ***– 26.12.2015 г.- 27.01.2016 г. Действително в тези периоди
трите лица са търпяли интензивно ограничаване на правата си вкл. на придвижване, но
следва да се отчете, че спрямо ищците *** тази мярка за неотклонение е наложена от съда,
като резултат от изменение на предходно наложената мярка „подписка“, тъй като двамата не
са се явили в съдебно заседание по делото противно на задължението си по чл.269, ал.1 НПК
за задължително явяване на подсъдим в открито съдебно заседание при обвинение в тежко
престъпление. Това е причината съдът да отчете наложената на двамата мярка „задържане
под страна“ в ограничен обем, като това обстоятелство все пак доведе до сравнително малко
по размер увеличаване на дължимото обезщетение в сравнение с това определено на
двамата ищци, които през цялото течение на съдебното производство са търпяли мярка за
неотклонени „подписка“.
Следва да се вземе предвид при определяне на размера на дължимото обезщетение,
че всички ищци освен Й.Й. са били осъждани преди повдигане на обвинението, по което са
оправдани. Това обстоятелство следва да се отчете като намаляващо размера на дължимото
обезщетение за тях. Дали по отношение на предходни осъждания е налице реабилитация, е
ирелевантно за относимия към спора факт, че лице, което вече е било в досег с наказателно
производство и е било осъждано, е запознато със същността, фазите и последиците на
евентуално ново наказателно производство и не търпи същите по интензитет вреди, като
неосъжданото лице / Решение № 29 от 16.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2019 г., III г. о.,
ГК./ В практиката на ВКС е разяснено, че съдебното минало и наличието други предишни
осъждания следва да бъдат отчетени при преценка на личността на ищеца, която, ведно с
начина му на живот, интереси, средата му, трудовата биография, обуславят и интензитета на
усещането за накърненото лично достойнство и чувство за справедливост и че когато едно
лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се
сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение /Решение
№ 60 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2018 г., IV г. о., ГК/
13
Съдебната практика установява средния размер на дължимото обезщетение при
определен вид и характер на увреждане и обичайните за него болки и страдания като
интензитет и продължителност. Във всеки конкретен случай съдът следва да вземе предвид
обстоятелствата, които водят до увеличение или намаляване на размера на обезщетението,
съпоставимо със средния, обичаен размер, установен от съдебната практика. Средният
размер на обезщетенията приет в съдебната практика е по 1000 лв. на година, в която е
продължила висящността на обвинението / вкл. досъдебна и съдебна фаза/- Решение № 53
от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК.
Към този размера отчитайки спецификата в относимите за всеки от ищците
обстоятелства следва да се придържа и настоящия състав при определяне на точни размер на
обезщетението.
При изложението по-горе обстоятелства на ищците М.С. и И.Ж. следва да се
определи обезщетение в размер на 6000 лв. на всеки от тях. До такъв извод съдът достига
отчитайки продължителността на наказателното производство /6 години и 3 месеца/, че
същите не са били задържани по стража, че имат предходни осъждания, не са доказани
вреди по-големи от обичайните от незаконосъобразно повдигнато обвинение. Предявения от
всеки от тях осъдителен иск следва да бъде отхвърлен за разликата над 6000 лв. до пълния
претендиран размер от 15000 лв., като неоснователен.
Отчитайки подобните обстоятелства, но вземайки предвид, че С.Й. и Г.Н. са били
задържани под стража за известен период от време, съдът намира, че в тяхна полза следва да
се определи обезщетение в размер на 6500 лв. / на всеки/. Предявения от всеки от тях
осъдителен следва да се отхвърли за сумата от 6500 лв. до пълния претендиран размер от
20000 лв., като неоснователен.
Най-висок размер на обезщетението следва да се определи в полза на ищеца Й.Й..
Освен идентичната продължителност на висящността на наказателния процес спрямо нея, за
същото престъпление, в каквото са били обвинени и останалите ищци, за да достигне до
извод, че следва да й се присъди сумата от 8000 лв. съдът отчита, че същата е неосъждана и
съответно търпи по-големи вреди от накърняване на лично достойнство и чувство за
справедливост от незаконосъобразното наказателно преследване, както и същата е търпяла
ограничаване на свободата си при провеждане на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ за периода от 33 дни, като задържането е резултат от издирвателни мерки от
разследващите органи, като не е налице виновно поведение от неизпълнение на задължения,
както при другите двама задържани ищци. Искът на *** ***следва да бъде отхвърлен за
разликата над сумата от 8000 лв. до пълния претендиран размер от 20000 лв. като
неоснователен.
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 4 –
“Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното
производство. От този момент държавните органи изпадат в забава, съответно дължат лихва
върху размера на присъденото обезщетение”. В случая наказателното производството
14
спрямо всички ищци е приключило с постановяване на решението на ВОС на 08.01.2020 г.,
поради което считано от тази дата на всеки от ищците следва да се присъди мораторна
лихва до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сторените
по делото разноски за заплатена държавна такса / по 10,00 от всеки/ и адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Всеки
от ищците е представил доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, като всички ищци освен М.С. доказват заплащане на адвокатски
хонорар от 1200 лв., а С.- 1000 лв., чрез представените договори за правна защита и
съдействие, в които е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в
който случай договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от
Тълкувателно решение 6/2012 г./. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
претендираните адвокатски възнаграждения от ищците, като с оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото и съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че следва да определи
подходящ размер на адвокатското възнаграждение близък до минималния / 980 лв./, а
именно 1000 лв. Съразмерно с уважената част от исковете ПРБ следва да бъде осъден да
заплати на М.С. сумата от 404,00 лв.- разноски в производството, на И.Ж. сумата от 404,00
лв. – разноски в производството, на Г.Н. – 437,67 лв.- разноски в производството, на С.Й.
-437,67 лв.- разноски в производството и на Й.Й. – 538,67 лв лв.- разноски в
производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П***, представлявана от Главния прокурор *** с адрес: гр*** ДА
ЗАПЛАТИ на М. АНТ. С., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. ***сумата от 6000,00 лв./
шест хиляди лева/ - представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди, претърпени психически болки и страдания, в резултат на незаконосъобразно
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал. 2 вр.
чл. 18, ал. 1 от НК по досъдебно производство №101/2011г. по описа на Окръжен следствен
отдел при Окръжна прокуратура - Варна, за което е оправдан с влязла в сила по НОХД №
221/2014г. на ВРС и ВНОХД № 1037/2019г. по описа на ВОС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 6000 лв. до пълния претендиран размер от 15 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, представлявана от Главния прокурор
*** с адрес: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на М. АНТ. С., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. ***
сумата от 404,00 лв. / четиристотин и четири лева/– разноски в производството
ОСЪЖДА***, представлявана от Главния прокурор *** с адрес: г*** ДА
15
ЗАПЛАТИ на ИЛ. Й. Ж., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. *** сумата от 6000,00 лв./
шест хиляди лева/ - представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди, претърпени психически болки и страдания, в резултат на незаконосъобразно
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал. 2 вр.
чл. 18, ал. 1 от НК по досъдебно производство №101/2011г. по описа на Окръжен следствен
отдел при Окръжна прокуратура - Варна, за което е оправдан с влязла в сила по НОХД №
221/2014г. на ВРС и ВНОХД № 1037/2019г. по описа на ВОС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 6000 лв. до пълния претендиран размер от 15 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК***, представлявана от Главния прокурор***
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. Й. Ж., ЕГН: **********, съдебен адрес: г***сумата от
сумата от 404,00 лв. / четиристотин и четири лева/– разноски в производството
ОСЪЖДА ***, представлявана от Главния прокурор *** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Г. ХР. Н., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. *** сумата от 6500 лв. / шест хиляди и
петстотин лева/ - представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди, претърпени психически болки и страдания, в резултат на незаконосъобразно
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал. 2 вр.
чл. 18, ал. 1 от НК по досъдебно производство №101/2011г. по описа на Окръжен следствен
отдел при Окръжна прокуратура - Варна, за което е оправдан с влязла в сила по НОХД №
221/2014г. на ВРС и ВНОХД № 1037/2019г. по описа на ВОС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 6500 лв. до пълния претендиран размер от 20000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П****, представлявана от Главния прокурор
*** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ Г. ХР. Н., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. *** сумата
от 437,67 лв. ./ четиристотин тридесет и седем лева и 67 стотинки/ - разноски в
производството.
ОСЪЖДА ***, представлявана от Главния прокурор *** с адрес: гр.*** ДА
ЗАПЛАТИ наСТ. Р. Й., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. *** сумата от 6500 лв. / шест
хиляди и петстотин лева/ - представляваща обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, претърпени психически болки и страдания, в резултат на
незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212 ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК по досъдебно производство №101/2011г. по описа
на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Варна, за което е оправдан с влязла
в сила по НОХД № 221/2014г. на ВРС и ВНОХД № 1037/2019г. по описа на ВОС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 6500 лв. до пълния претендиран
размер от 20000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***представлявана от Главния прокурор ***
с адрес: гр*** ДА ЗАПЛАТИ наСТ. Р. Й., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. *** сумата
от 437,67 лв./ четиристотин тридесет и седем лева и 67 стотинки/- разноски в
производството.
ОСЪЖДА ***, представлявана от Главния прокурор И*** с адрес: ***ДА
ЗАПЛАТИ на Й. ЯНЧ. Й., ЕГН: ********** съдебен адрес: гр. В**** сумата от 8000лв. /
16
осем хиляди лева/ - представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди, претърпени психически болки и страдания, в резултат на незаконосъобразно
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал. 2 вр.
чл. 18, ал. 1 от НК по досъдебно производство №101/2011г. по описа на Окръжен следствен
отдел при Окръжна прокуратура - Варна, за което е оправдан с влязла в сила по НОХД №
221/2014г. на ВРС и ВНОХД № 1037/2019г. по описа на ВОС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 8000 лв. до пълния претендиран размер от 20000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***представлявана от Главния прокурор***,
с адрес: гр*** ДА ЗАПЛАТИ на Й. ЯНЧ. Й., ЕГН: ********** съдебен адрес: гр. ***
сумата от 538,67 лв. / петстотин тридесет и осем лева и 67 стотинки/ - разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17