Решение по дело №260/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 308
Дата: 25 февруари 2020 г.
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20207040700260
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 308                      25 февруари  2020 година                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети състав, в открито заседание на двадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова

                                                                            2. Атанаска Атанасова

 

Секретар С.А.

Прокурор Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                               касационно административнонаказателно дело номер 260 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. АПК

Образувано е по касационна жалба на „Емона 2000“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление- гр.Бургас, ул. „Кирил и Методий“ №120, представлявано от Д.И.И., против решение №352 от 05.12.2019 г., постановено по административнонаказателно дело №886/2019 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е изменено наказателно постановление/НП/ № 425889- F402025 от 14.02.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“, Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, с което, на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000. 00 лева, за административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/обн. ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г./ във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, като съдът е приложил разпоредбата на чл.185, ал.2, изр. второ, вр.ал.1 ЗДДС и е намалил размера на наложената санкция от 3 000. 00 лева на 500.00/петстотин/ лева.

Касаторът, редовно уведомен, чрез процесуалните си представители, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Иска да се отмени, както и наказателното постановление.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Районен съд Несебър, с решение №352 от 05.12.2019 г., постановено по административнонаказателно дело №886/2019 г., е изменил наказателно постановление/НП/ № 425889- F402025 от 14.02.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“, Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, с което, на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева, за административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/обн. ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г./ във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, като съдът е приложил разпоредбата на чл.185, ал.2, изр. второ, вр.ал.1 ЗДДС и е намалил размера на наложената санкция от 3 000.00 лева на 500.00/петстотин/ лева.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е, че нарушението на чл.33, ал.1 от Наредба № H-18 от. 13.12.2006 г., за което е санкционирано „Емона 2000“ЕООД, е безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Изложени са мотиви, че същото не води до неотразяване на приходи, поради което търговецът е следвало да бъде санкциониран по реда на чл.185, ал.2 изр.последно, вр.ал.1 ЗДДС, вместо по чл.185, ал.2 ЗДДС.

Санкцията е наложена на „Емона 2000“ЕООД за това, че на 20.08.2018 г., при извършена проверка на стопанисвания от дружеството търговски обект - бистро „Вая“, находящ се в местността „Иракли“, е установено, че е налице положителна разлика между фактическата наличност на парични средства в касата в търговския обект /741.50/ лева и  оборотът от извършени продажби по междинен отчет от ФУ/344.75 лева/. Прието е, че установената разлика в размер на 396.75 лева, не е регистрирана в ЕКАФП чрез функция „служебно въведени“.

За така констатираното нарушение на „Емона 2000“ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F402025/27.08.2018 г.,  въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Основното възражение на касатора е, че нито в акта, нито в НП, са изложени мотиви по какъв начин неизпълнението на задължението по чл.33, ал.1 от Наредба № H-18 от 13.12.2006 г. е довело до неотразяване на приходи. Сочи, че това е съществено нарушение на процесуалните  правила, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му.

         Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно при следните съображения:

От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че при проверката е констатирана положителна разлика между фактическата наличност на парични средства в касата в търговския обект, стопанисван от касатора, оборотът от извършени продажби по междинен отчет от ФУ  и служебно въведените парични средства в размер на 396.75 лева, която разлика не е регистрирана в ЕКАФП чрез функция „служебно въведени“. Липсват констатации и доказателства сочената сумата да е резултат от неотчетени продажби, поради което установеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,  съгласно която извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата / на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Отговорността на касатора е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185 ал. 2 ЗДДС,  която предвижда  глоба или имуществена санкция в размер от  3 000. 00 лева  до 10 000. 00 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши  или допусне извършването на нарушение на чл. 118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл.185, ал.1 ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500. 00 лева до 2 000. 00 лева за лице, което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане на извършените от него доставки/продажби. Съгласно чл.185, ал.2, изр.второ ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

Анализът на нормите сочи, че за да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган. Констатации в този смисъл, обаче, не се съдържат нито в АУАН, нито в НП.

При тези данни правилно районният съд е приложил нормата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснати нарушения на административнопроизводствени правила. Приложената за деянието разпоредба на чл.185, ал.1 ЗДДС е значително по-благоприятна за касатора, в сравнение с приложената от наказващия орган и на касатора е била осигурена възможност да се защитава по фактите, относими към този състав на нарушението. В случая съдът е приложил цитираната норма без да изменя съществено обстоятелствената част на обвинението.

По тези съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 352 от 05.12.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 886/2019 г. по описа на Районен съд  Несебър.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: