Р Е
Ш Е Н
И E
№ 114 29.03.2019 год. гр.Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд първи въззивен граждански състав
на шести март две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в следният състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар : I***D***
Прокурор:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.дело № 704 по описа за 2018 година,за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно и е по
реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение № 126 от 12.03.2018 г., постановено
по гр.д. № 1403 по описа на съда за 2017 г., Районен съд – Хасково е признал за
установено по отношение на С***Д***Ю., с ЕГН **********, че дължи на
„Топлофикация С***“ ЕАД сумата в размер на 336
лв., представляваща дължима сума за доставена, но незаплатена топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за топла вода за
периода м. 01.2014г. – м. 04.2016г. за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „*“,
бл. № **, ет. **, ап. **, партида с абонатен № 042165, както и сумата в размер
на 98 лв. – лихва за забава за
периода, считано от 14.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.02.2017г., до заплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 400/03.04.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 788/2017г. по описа на РС – Хасково, като иска за разликата
над 336 лв. до пълния предявен размер от 936,87 лв. и лихва за забава за
разликата над 98 лв. до пълния предявен размер от 144,71 лв. отхвърлил като
неоснователен. С решението съдът осъдил С***Д***Ю. да заплати на „Топлофикация С***“
ЕАД сумата в размер на 343,11 лв., от която 313 лв., представляваща направени
разноски по настоящото дело и 30,11 лв., представляваща направените в
заповедното производство разноски. Съдът осъдил и „Топлофикация С***“ ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на С***Д***Ю. разноски в размер на
180 лв., съразмерно с отхвърлената част от иск. Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Топлофикация С***“ ЕАД, който го обжалва в oтхвърлителната му част, с оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и постановяване на същия при нарушение на материалния закон. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, че неправилно и в противоречие с установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че искът с правно основание чл. 422 от ГПК не следва да се уважава в пълния предявен размер. Твърди се, че по делото имало представени достатъчно доказателства – като например редовно водени книги на търговеца, които счита, че следва да служат като доказателство в полза на този търговец във връзка с начислените суми за използвана топлоенергия по отношение на ответника по делото.
Счита, че в случая била спазена и разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, поради което дължимите суми за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани по прогнозни месечни вноски, които в края на отоплителния сезон са били изравнявани.Като не се съобразил с това обстоятелство и с действащата нормативна уредба, свързана с топлинната енергия първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в отхвърлителната му част. Претендира от въззивната инстанция да отмени решението на Районен съд - Хасково в обжалваната му част и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи в пълен размер предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на жалбата въззиваемата страна А.Б.Ю., чрез пълномощника й адв. В. Т., с който същата се оспорва като неоснователна и се излагат подробни съображения в тази насока. Излагат се доводи относно правилността на постановения съдебен акт и се прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил и от въззиваемата страна В.С.Ю., който чрез пълномощника си адв. Н. И. оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни съображения в тази насока. Излагат се още доводи относно правилността на постановения съдебен акт и се прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на жалбата въззиваемата страна Д.С.Ю., чрез пълномощника й адв. К. Б., с който същата се оспорва като неоснователна и се излагат подробни съображения в тази насока. Излагат се доводи относно правилността на постановения съдебен акт и се прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по жалбата.
Пред
въззивната инстанция не са представени нови доказателства и не са направени
доказателствения искания.
Въззивната
жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу
подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и разгледа изложените от страните съображения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред Районен съд – Хасково е инициирано по два обективно съединени иска с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86
от ЗЗД, подаден от „Топлофикация
С***“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С***, ул. „**“
№ 23 против С***Д***Ю., с ЕГН **********,
от гр. ***, Район **, ж.к. „*“, бл. **, ет. **, ап. **, с искане да се признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество присъдената със
Заповед № 400/03.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 788/2017 г. по описа на Районен съд - Хасково, сума
в общ размер на 1 081,58 лв. за консумирана топлинна енергия, от които 936,87 лв. – главница , представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. 01.2014г. – м.
04.2016г. и 144,71 лв. – законна
лихва за забава от 15.03.2014г. до 02.02.2017г., ведно със законната лихва от
14.02.2017г. – датата на подаване на заявлението за издава на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите.
Ищцовото дружество мотивира исковата си молба с
твърдения, че ответникът С***Д***Ю. бил потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ за имот, представляващ жилище
/ап. **/, находящ се гр. ***, Район **, ж.к. „*“, бл. ****, ет. **. Съгласно
чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
за продажба на топлинна енергия, изготвяни от дружеството и подлежащи на
одобрение от ДКЕВР към Министерски съвет. В чл. 32, ал. от същите бил определен
редът и срокът, по който ползвателите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия – 30-дневен след изтичане на периода,
за който се отнасят. Видно от извлечение от сметки за абонатен № 042165,
ответникът бил използвал доставяната от ищеца топлинна енергия за процесния
период. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за
процесния период за имота на ответника били начислявани от ищцовото дружество
по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – „Техем Сървисис“ ЕООД, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение, в съответствие с разпоредбите на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването, издадена от Министъра на
енергетиката и енергийните ресурси и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. За имота на ответника били издадени такива изравнителни
сметки.
С отговора на исковата молба, ответникът
оспорил иска с твърдения, че топлинна енергия в неговото жилище не била
консумирана и оспорил приложеното като писмено доказателство компютърна
разпечатка на съобщение към фактура.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и пълно посочените от страните допустими и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Окръжен съд – Хасково намира, че същата не следва да бъде преповтаряна и в настоящия съдебен акт.
Районният съд не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза ,в частта относно посочени суми, тъй като данните му били предоставени от ищеца.Не е кредитирал и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същото не давало точни данни за стойността на ползваните услуги поради нередовно водено счетоводство от страна на ищеца и различните пера не можели да бъдат разграничени едно от друго детайлно. Данните по делото били недостатъчни за определяне размера на иска и първостепенният съд приел, че искът е установен в своето основание до размера от 336 лв., представляващи сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – 128 лв. и сума за топлинна енергия за топла вода – 208 лв., като отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер отхвърлил. Акцесорната претенция за обезщетение за забава била уважена в размер от 98 лв., а в останалата си част до пълния предявен размер – отхвърлена.
Решението, в уважителната му част, като необжалвано от страните е влязло в сила.
След постановяване на решението на районния съд, е настъпило правоприемство в процеса поради смъртта на ответника С***Д***Ю. и като страни в процеса /във въззивното производство/ са участвали наследниците му – А.Б.Ю., Д.С.Ю. и В.С.Ю..
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението в обжалваната му част, въззивната инстанция ще се произнесе единствено по въведените в жалбата оплаквания.
Настоящият състав на въззивния съд, споделя фактическите констатации, направени от първата инстанция и окончателните правни изводи за разрешаването на спора.
Безспорно установено по делото е, а и страните не спорят, че наследодателят на въззиваемите С***Д***Ю.,б.ж. на гр.****,починал на 16.03.2018г. е бил собственик недвижим имот, представляващ апартамент № **, находящ се гр. ***, Район **, ж.к. „*“, бл. **, на ет. **. Установено е още, че същият е ползвател на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ единствено от сградната инсталация, тъй като преустановил топлоподаването за отопление до имота си. Установено е още, че през процесния период ответникът е бил потребител на топлинна енергия за топла вода.
Въз основа на ангажираните по делото
доказателства, ОС – Хасково достигна до извода, че въззивникът не представя
надлежни писмени доказателства за установяване на спорните вземания.
Позоваването във въззивната жалба на нормата на чл. 55 от ТЗ не намира
приложение в настоящия случай, тъй като на вещото лице по назначената в хода на
първоинстанционното производство съдебно-счетоводно експертиза не е била
възлагана задача относно редовно водене на счетоводството на въззивника, а от
друга страна – на вещото лице не е предоставен достъп до счетоводството на
ищеца, а същото е работило единствено върху представено извлечение от сметките.
Тук е мястото да се отбележи, че вещото лице не е посочило, че дружеството е
водило нередовно счетоводство, както неправилно е приел районният съд, макар и
по същество да е достигнал до законосъобразен извод от правна страна. В случая
липсват надлежни счетоводни документи, които да отразят фактите и
обстоятелствата както по извлечението от сметките на потребителя Ю.
/представено на експерта – счетоводител/, така и по съобщението към фактура,
прието като писмено доказателство по делото. Още с отговора на исковата молба
посоченото съобщение към фактура е било своевременно оспорено от ответната
страна и поради липса на представени надлежни счетоводни документи, районния
съд правилно отхвърлил иска.
На следващо място, въззивният съд не кредитира
заключението на експерта по назначената съдебно-техническа експертиза, тъй като
изложеното в писменото заключение противоречи
на устния доклад на вещото лице в съдебно заседание. От една страна в
съдебно заседание експертът твърди, че е работил по документи, получени от
въззивника „Топлофикация С***“ ЕАД, а от друга страна посочва в своето писмено
заключение, че е прегледал наличната документация в „Топлофикация С***“ ЕАД и
„Бруната България“ ООД. Следва да се отбележи още, че в настоящия казус търговското
дружество, извършващо дяловото разпределение е привлеченото като трето лице –
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД. Предвид изложеното, съдът не приема заключението
на вещото лице Венков за обосновано.
Съображенията на въззивния съд
обуславят извода от правна страна, че с ангажираните по делото писмени
доказателства и назначените по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертизи, не е реализирано пълно и главно доказване от страна на „Топлофикация С***“ ЕАД на установяване на претендираните в
производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземания по основание и размер.
Въззивната
жалба е неоснователна, поради което първоинстанционното решение, като валидно,
допустимо и правилно, следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото и поради неоснователнността на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на дружеството-въззивник следва да се възложат направените от въззиваемите разноски в производството пред настоящата инстанция, като всеки има право на разноски за един адвокат. Въззиваемите са получили безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, а именно А.Б.Ю. – от адв. В. Т., В.С.Ю. – от адв. Н. И. и Д.С.Ю. – от адв. К. Б.. Адвокатското възнаграждение за всеки един от пълномощниците следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес и възлиза на 300 лв. за всеки от тях, предвид факта, че обжалваемият интерес пред въззивния съд попада в рамките на 1 000 лв. Сумата от по 300 лв. следва да се изплати на всеки един от тримата процесуални представители на лицата, участващи като въззиваема страна.
На основание чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 126 от 12.03.2018 г., постановено по гр.д.№1403/2017г. на Районен съд – Хасково .
ОСЪЖДА Топлофикация С***“ ЕАД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. С***, ул. „**“ № 23Б, на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адв. В. В. Т. – САК сумата в размер на 300 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Топлофикация С***“ ЕАД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. С***, ул. „**“ № 23Б, на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адв. Н.И.И. – САК сумата в размер на 300 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Топлофикация С***“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С***, ул. „**“ № 23Б, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адв. К.И.Б. – САК сумата в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.