О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Варна, 14.12.2022г.
Варненският
административен съд,
Шести състав, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
като
разгледа докладваната по адм.д. № 1730 по описа за 2022г. молба с.д.17612/24.11.22г.
от М.П.П., подадена чрез адв.П. за изменение на решение № 1553/24.11.22г., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248 ГПК вр.чл.144 АПК.
Постъпила е молба от адв. П.П.П. при
ВАК, личен номер **********- пълномощник на М.П.П., с която се претендира изменение
на решение № 1553/24.11.22г., постановено по адм.д.№ 1730/22г. в частта за
разноските, като моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38
от Закона за адвокатурата. Счита, че липсата на договор за правна помощ не е
пречка да бъде удовлетворено постигнатото в процеса съгласие, че учредената с
пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде
предоставена безплатно. Изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл.38 ал.1 ЗА обвързва съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В случая още в жалбата се
съдържа изявление за оказване на безплатна адвокатска помощ чрез искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.П. на основание чл.38 ал.2 вр.
ал.1 т.2 ЗА.
Насрещната страна по искането счита
същото за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение, а в случай, че
бъде присъдено- да бъде указано на адв.П. да представи банкова сметка ***.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № 1553/24.11.22г. по адм.д.№ 1730/22г.
съдът е отменил мълчалив отказ на ректора на Медицински университет „Проф. П.С.“
да се произнесе по заявлението на П. за допускане до кандидатстване по
специалност „Клинична логопедия“, ОКС „Магистър“ по начина и реда, посочен в
разпоредбата на чл.32, ал.1, т.4 ЗВО; върнал е административната преписка на
ректора на Медицински университет „Проф. П.С.“ за произнасяне по заявлението на
П. за допускане до кандидатстване по специалност „Клинична логопедия“, ОКС
„Магистър“ по начина и реда, посочен в разпоредбата на чл.32, ал.1, т.4 ЗВО при
спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на
закона, като е определил 7-дневен срок за произнасяне по заявлението на П.,
считано от влизане в сила на настоящото решение и осъдил Медицински университет
„Проф. П.С.“ да заплати на М.П.П., ЕГН **********,***, с постоянен адрес ***
сумата от 10лв., представляваща направените по делото разноски.
В мотивите си е приел, че се претендира
и адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, но не са представени доказателства, че
правната помощ е предоставена при условията на цитираната разпоредба.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Молбата е подадена в срока по
чл.248 ал.1 ГПК, поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно чл.143 ал.1 АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
В случая е направено искане още в
жалбата за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1 т.3 ЗА.
Искането е направено и в с.з.
Съгласно чл.38, ал.1 т.3 ЗА адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или
на друг юрист, а съгласно ал.2 на чл.38 ЗА
в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го
заплати.
В случая на жалбоподателката е оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие и на основание чл. 38, ал.2 от Закона
за адвокатурата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
молбата за допълване на постановеното решение в частта за разноските е основателна
и следва да се уважи, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА Медицински университет „Проф. П.С.“ да
заплати на П.П.П. при ВАК, личен номер ********** сумата от 500лв.,
представляваща разноски по чл.38 ал.2 ЗА.
Определението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия: