Решение по дело №8532/2018 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в публично заседание на двадесет и осми август две хиляди и деветнадесета година.

 

Съдия: Евгени Георгиев

                          

            при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 8 532 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на С.Г.Т.:

а) 31 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 31.01.2016 г. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от 20.01.2017 г. до окончателното изплащане;

б) 187,03 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на адвокат С. Д. – 936,20 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на СГС:

а) 1 136,67 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК;

б) 350,00 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл. 77 от ГПК. С.Т. е със съдебен адрес – адвокат С. Д.,***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на С.Т. срещу З. „Л.И.“ АД за разликата над 31000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[3] ОСЪЖДА С.Т. да заплати на З. „Л.И.“ АД 158,67 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 620,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, изчислена по следната формула - обжалваем размерХ500,00/7 000,00х0,02. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

 

[6] С.Т. е заявил в искова молба от 28.06.2018 г., че на 31.01.2016г. е участвал в ПТП, предизвикано от А.Р.. От това ПТП С.Т. е получил:

- частична ампутация на пети пръст на лявата ръка на ниво средна фаланга, с прекъсната кост и сухожилия;

- счупване на медиалната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка. От тези увреждания ищецът е претърпял болки, страдания и неудобства, които оценява на 50 000,00 лева.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на А.Р. е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД (Л.И.). На 19.10.2016 г. С.Т. е поискал от Л.И. да му изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова С.Т. моли съда да осъди Л.И. да му заплати: 150 000,00 левa обезщетение за неимуществени вреди; законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 31.01.2016 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7; определението за допускане увеличението на иска, л. 151-гръб).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] Л.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. А.Р. не е причинил ПТП;

2. уврежданията на ищеца не са от процесното ПТП;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото при намалена видимост е навлязъл внезапно на пътното платно без да се съобрази с отстоянието до приближаващия се автомобил. Затова Л.И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 75-78).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че С.Т. е бил роден на *** г. На 31.01.2016 г. около 06:30 часа той е управлявал товарен автомобил „Рено“, като с него е пътувал свидетелятД..

 

[10] С.Т. е навлязъл с товарния автомобил в района на зеленчукова борса „Б.С.“, където е имало една колона спрели автомобили, изчакващи реда си, а вляво от нея по посоката на движение на товарния автомобил е имало и ред паркирани товарни автомобили. Около 1,80 метра е било разстоянието от колоната спрели автомобили до реда паркирани товарни автомобили.

 

[11] С.Т. е изчакал реда си в колоната от спрели автомобили и след като е станал първи в колоната, той е спрял диагонално пред нея, за да може на заден ход да заеме място в реда паркирани автомобили. Той и свидетелятД. са слезли от товарния автомобил, за да отворят вратите на полуремаркето и подготвят разтоварването на автомобила. СвидетелятД. е отворил дясната врата, а С.Т. е отварял лявата врата.

 

[12] В същото време А.Р. е управлявал лек автомобил „Фиат“. Той е навлязъл в района на зеленчуковата борса, като се е движил в разстоянието между колоната от спрени товарни автомобили и реда от паркирани товарни автомобили. Когато се е доближил до товарния автомобил „Рено“, със средната си горна част автомобилът „Фиат“ е ударил лявата ръка на С.Т. (заключението на вещите лица Т. и д-р М., л. 143-147; показанията на свидетеляД., л. 153-154; скицата, изчертана от свидетеляД., л 142). Не се спори, че към този момент ГО на А.Р. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[13] Ударът е причинил на С.Т.:

-               травматична ампутация на пети пръст на лявата ръка на ниво медиална (средна) фаланга;

-               открито счупване на медиална (средна) фаланга на четвърти пръст на лявата ръка;

-               разкъсно-контузна рана на трети пръст на лява ръка. Лекарите са извършили реампутация на медиалната фаланга на пети пръст на лявата ръка и са поставили гипсова имобилизация на счупения четвърти пръст.

 

[14] Ампутационният чукан на пети пръст на лявата ръка е добре оформен, но до живот ще бъдат затруднени фините хватателни движения на ищеца с тази ръка. Костите на медиалната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка са добре зараснали, но дигиталните нерви са засегнати и този пръст няма чувствителност.

 

[15] По-тежка от настоящата е ампутацията на пръст, предмет на обезщетяване по решение на САС 1604-2016-4-ти с-в по гр. д. 1292/2016 г. В случая по-цитираното решение на САС обаче, не е имало счупване и на втори пръст, каквото има в настоящия случай (заключението и показанията на вещото лице д-р К., л. 139-141 и л. 152).  

 

[16] На 19.10.2016 г. ищецът е поискал от ответника да му заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ПТП (л. 88-89). На 24.01.2017 г. Л.И. е предложил на ищеца обезщетение от 6 000,00 лева (л. 90). Не се спори, че ищецът не е приел размера на определеното обезщетение и ответникът не е изплащал обезщетение.

 

[17] С.Т. е заплатил: 500,00 лева държавна такса (л. 72), като съдът го е освободил от заплащането на такава над 500,00 лева до 7 000,00 лева; 400,00 лева за вещи лица (л. 96); 60,00 лева за преводач (л. 107); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 98). Общо разноските на ищеца са 905,00 лева. Той е бил представляван безплатно от адвокат. Л.И. не е направил разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[18] С.Т. е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[19] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената от застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[20] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/ имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[21] Съдът установи, че:

1. С.Т. е участвал в ПТП;

2. то е било причинено от А.Р.;

3. ГО на А.Р. е била застрахована при Л.И.;

4. от ПТП е бил увреден С.Т., който е претърпял болки, страдания и неудобства от уврежданията;

5. Л.И. не е изплащал обезщетение на С.Т..

 

[22] Съдът приема, че А.Р. е причинил ПТП, защото той не е съобразил отстоянието си от С.Т. и вместо да спре и изчака, той е предприел заобикаляне в непосредствена близост до ищеца и го е ударил. Така А.Р. е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

 

[23] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[24] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 31.01.2016 г.

 

[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[26] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[27] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[28] Съдът установи, че към 31.01.2016 г. С.Т. е бил на 55 години. Вследствие на ПТП той е получил: травматична ампутация на пети пръст на лявата ръка на ниво медиална (средна) фаланга; открито счупване на медиална (средна) фаланга на четвърти пръст на лявата ръка; разкъсно-контузна рана на трети пръст на лява ръка. Лекарите са извършили реампутация на медиалната фаланга на пети пръст на лявата ръка и са поставили гипсова имобилизация на счупения четвърти пръст.

 

[29] Ампутационният чукан на пети пръст на лявата ръка е добре оформен, но до живот ще бъдат затруднени фините хватателните движения на ищеца с тази ръка. Костите на медиалната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка са добре зараснали, но дигиталните нерви са засегнати и този пръст няма чувствителност.

 

[30] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[31] Икономическата обстановка в страната през периода декември 2013 г.-31.01.2016 г. също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.^[3]

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[4].;

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[5];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[6];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[7]. Увеличението на МРЗ от декември 2013 г. до 31.01.2016 г. е било 35,48 %.

 

[32] Съдът установи, че по-тежка от настоящата е ампутацията на пръст, предмет на обезщетяване по решение на САС 1604-2016-4-ти с-в по гр. д. 1292/2016 г. В случая по-цитираното решение на САС обаче, не е имало счупване и на втори пръст, както има в настоящия случай. С цитираното решение САС е определил 23 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от увреждане от декември 2013 г.^[8].

[33] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита също, че по-тежка от настоящата е ампутацията на пръст, предмет на обезщетяване по цитираното решение на САС, но то е бил за случай, по който не е имало счупване и на втори пръст, както има в настоящия случай, и е бил от 2013 г., когато МРЗ е била с 35,48% по-ниска отколкото през 2016 г. Така съдът приема, че 31 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на ищеца. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на С.Т. 31 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 31 000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000,00 лева.

 

[34] Ответникът е възразил, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП. Съдът не установи това. Ето защо възражението е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[35] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 905,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на С.Т. за 31 000,00 лева при предявен размер от 150 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Л.И. да заплати на С.Т. 187,03 лева разноски по делото. Съдът осъжда Л.И. да заплати на адвокат С. Д. 936,20 лева адвокатско възнаграждение (150 000,00-100 000,00х0,023+3 530,00х31 000,00/150 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Л.И. следва да заплати по сметка на СГС 1 136,67 лева държавна такса (31 000,00х0,04-(500,00х31 000,00/150 000,00). На основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда Л.И. да заплати 350,00 лева възнаграждение за вещо лице.

 

[37] Л.И. също търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван от юрисконсулт.

 

[38] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 119 000,00 лева при предявен размер от 150 000,00 лева. Затова съдът осъжда С.Т. да заплати на Л.И. 158,67 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00 х119 000,00/150 000,00).

 

Съдия: