Решение по дело №1255/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител – Началник Отдел „АИПО“ Д. О., против Решение № 540/06.04.2023 г. по АНД № 3329/2022г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2100018/23.09.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на „Я.“ ООД, ЕИК ****, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и чл.61, ал.1 от КТ.

В жалбата касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при неправилно тълкуване на материалния закон. Навеждат се конкретни доводи за доказаност на нарушението, като се прави разграничение между основните характеристики на трудовото и гражданското правоотношение. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на издаденото НП.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на изложените в нея основания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „Я.“ ООД, в депозиран чрез процесуалния си представител отговор на касационната жалба, оспорва същата и моли за потвърждаване на решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Подчертава, че е налице влязло в сила решение, с което е отменено постановление от 19.08.2021г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение с В.Г.. Претендират се направените по делото разноски за тази съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба на „Я.“ ООД против Наказателно постановление /НП/ № 03-2100018/23.09.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл.416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и чл.61, ал.1 от КТ.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че на 17.08.2021г., по повод настъпил инцидент при монтаж на дограма в апартамент, находящ се в гр. Варна, ****, била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна. Било установено, че освен пострадалия при инцидента, дейността по монтаж на дограма в обекта извършвали и В.Г. и З.Д., както и че производител на дограмата е „Я.“ ООД, чийто служебен автомобил за транспорт на дограма бил спрян пред сградата. След анализ на наличните данни, проверяващите приели, че дружество „Я.“ ООД било допуснало Г.да престира труд в негова полза, изпълнявайки трудови функции на "монтажник дограма" в обекта, с определено работно време, уговорено трудово възнаграждение, определено работно място, без дружеството да е сключило трудов договор в писмена форма между страните. На 19.08.2021г. спрямо дружеството било издадено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Г., изпълняващ длъжност "монтажник дограма", и работодателя „Я.“ ООД, а на 10.09.2021г. бил съставен АУАН № 03-2100018 за административно нарушение по чл.62, ал.1 КТ. В предоставения срок въззивникът предявил възражение, което наказващият орган счел за неоснователно, и на 23.09.2021г. издал процесното НП №03-2100018, като възприел и възпроизвел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН.

От правна страна въззивният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приобщените доказателства действително сочат, че на 17.08.2021г., на съответния адрес в гр. Варна, Г.е участвал в дейност по монтаж на дограма, изработена от „Я.“ ООД, и доставена там с транспорт на същия производител. Въззивният съд, обаче, счел, че липсват достатъчно данни и доказателства, въз основа на които да се приеме за установено съществуващо към 17.08.2021 г. трудово правоотношение между „Я.“ ООД и В.Г.. В АУАН и в НП не се съдържат констатации за съществените елементи на трудовото правоотношение - предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повтаряемост за определен период от време, на определено работно място, при определено работно време, срещу уговорено възнаграждение. Изброени са единствено елементите на трудовото правоотношение, без изобщо да са констатирани и вписани техните параметри, а именно каква точно е продължителността на работното време, какъв е точно размерът на уговореното трудово възнаграждение, от кога се престира труда. Липсват данни Г.да работи в условията на йерархическа подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина. Такива факти и обстоятелства не се съдържат в цялата административната преписка, нито се установяват в хода на съдебното производство. Съдът заключил, че от данните по делото З.Д. следва да се счита за възложител на работата, като липсват каквито и да е доказателства същият да е действал като пълномощник или представител на „Я.“ ООД, а е организирал съответната дейност на свой риск и сметка.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло, както установената от районния съд фактическа обстановка, така и правните му изводи. Същите са изчерпателни, мотивирани и почиващи на събраните в хода на производството доказателства. В случая, анализирайки същите, съдът обосновано е приел, че те не установяват Г.да е полагал труд за „Я.“ ООД в качеството му на работодател, на изпълняван от дружеството обект, и при наличие на останалите елементи на трудово правоотношение. Дружеството не е било ангажирано с работа на обекта и извършваната на този обект смяна на дограма от Г.не му е възлагана от „Я.“ ООД като негов работодател. Доказателствата изключват Г.да е бил, както в трудово, така и в гражданско правоотношение с "Я." ООД, в деня на инцидента, поради което подробно изложените в касационната жалба доводи за различията между двата вида ангажираност са ирелевантни.

Наред с гореизложеното, с решение по адм. дело № 288/2021г. на Адм. съд – Шумен е било отменено Постановление от 19.08.2021г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение за лицето В.Т.Г., и Предписание за сключване на трудов договор с лицето В.Т.Г.. Същото е влязло в сила на 02.11.2022г. и по окончателен и категоричен начин е изключило наличието на трудово правоотношение между Г.и „Я.“ ООД - предпоставка за ангажиране на административнонаказателна отговорност с процесното НП.

Като е достигнал до горните правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци, и поради това следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените разноски се явява основателна. За представителство пред настоящата инстанция ответната страна е представила доказателства за сторени разноски в размер на 600 лева по договор за правна защита и съдействие от 23.06.2023 г. Претендираните разноски са под минималния размер, поради което следва да бъдат присъдени.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Първи тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 540/06.04.2023 г. по АНД № 3329/2022г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Я.“ ООД, ЕИК ****, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: