Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.08.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БОРЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Ц. Пецева, като разгледа докладваното от
съдия ДИМОВ в.гр.дело № 2066 по
описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № І-45-118 от 28.09.2016 г.,
постановено по гр.дело № 8583/2014 год. по описа на СРС, І Г.О., 45 състав е
осъдена „ А.Б.“ АД, дружеството учредено по гръцкото законодателство, със
седалище и адрес на управление: гр.Атина, ул.“ *****, действащо чрез клона си „
А.Б.- клон България“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „ Слатина“, бул.“ Е.Л., представлявано от Е.Л., С.И.В.и К.К., да заплати на Ц.Н.А., с ЕГН **********, и А.П.А., с ЕГН
**********,***, както следва: на Ц.Н.А.- сумата от 3000 лв./ три хиляди лева/,
представляващо обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди за
периода от месец април 2009 г. до месец юли 2013 г., изразяващи се в изживени
психически болки и страдания, болезнени чувства, изразяващи се в постоянен
силен стрес, страх от загуба на семейното жилище и на други семейни имоти,
страх, че с едностранното увеличаване на лихвата от страна на банката,
закупеният с кредита имот ще бъде продаден на публична продан при невъзможност
цената му да покрие стойността на кредита, изживяно чувство на вина, че при
публична продан на жилището непогасеният кредитен дълг ще бъде наследен от
децата на ищцата, преживени унижения, усещане за безсилие, ярост, несигурност,
страх от бъдещето, емоционална нестабилност, нервност, взаимни упреци между
ищците, напрегнатост и безизходица; на А.П.А.- сумата от 3000 лв./ три хиляди
лева/, представляващо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за
периода от месец април 2009 г. до месец юли 2013 г., изразяващи се в изживени
психически болки и страдания, болезнени чувства, изразяващи се в постоянен
силен стрес, страх от загуба на семейното жилище и на други семейни имоти,
страх, че с едностранното увеличаване на лихвата от страна на банката,
закупеният с кредита имот ще бъде продаден на публична продан при невъзможност
цената му да покрие стойността на кредита, изживяно чувство на вина, че при
публична продан на жилището непогасеният кредитен дълг ще бъде наследен от
децата на ищеца, преживени унижения, усещане за безсилие, ярост, несигурност,
страх от бъдещето, емоционална нестабилност, нервност, взаимни упреци между
ищците, напрегнатост и безизходица, които вреди ищците са претърпели в резултат
на неизпълнение на договор за кредит № 165-224/ 2008 г., ведно със законната
лихва върху главниците от предявяване на исковата молба- 18.02.2014 г. до
окончателното им изплащане, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от по 240
лв./ двеста и четиридесет лева/ на всеки от ищците, представляваща направени по
делото разноски, като са отхвърлени исковите претенции за заплащане на сумите
над 3000 лв. до първоначално претендираните размери
от по 15000 лв./ петнадесет хиляди лева/. С решението на съда са осъдени Ц.Н.А.,
с ЕГН **********, и А.П.А., с ЕГН **********,***, да заплатят на „А.Б.“ АД,
дружеството учредено по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на
управление: гр.Атина, ул.“ *****, действащо чрез клона си „ А.Б.- клон
България“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „
Слатина“, бул.“ Е.Л., представлявано от Е.Л., С.И.В.и К.К.,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от
572 лв./ петстотин седемдесет и два лева/ , представляваща направени по
делото разноски.
В срока по чл.259 и чл.263, ал.2 от ГПК, решението на СРС, І Г.О., 45 състав е обжалвано и от двете страни по делото.
Въззивниците- ищци Ц.Н.А. и А.П.А., чрез пълномощника си адв.С.С., с подадена от тях
насрещна въззивна жалба, обжалват решението, в частта
, с която са отхвърлени предявените от тях осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД за разликата над сумата
от 3000 лв. за всеки един от ищците до пълния предявен размер от 15000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата.
Претендират присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник
„ А.Б.“ А.Е., Република Гърция, гр.Атина, чрез клона си „ А.Б.-КЛОН БЪЛГАРИЯ“,
гр.София, чрез пълномощника си адв.М.К., оспорва
подадената от ищците насрещна въззивна жалба, като неоснователна,
по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по
чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, насрещната
въззивна жалба като неоснователна да бъде отхвърлена,
тъй като липсвало изобщо основание за присъждане на обезщетения на ищците, тъй
като не е налице фактическия състав нито на договорната отговорност, както
неправилно е приел СРС, нито на деликтната, на
каквото евентуално основание се претендират обезщетения от ищците в размер на
по 15000 лв. В настоящия случай, липсвал преди всичко първият елемент от
фактическия състав на договорната отговорност, а именно неизпълнение или
неточно изпълнение на договорно задължение на банката към ищците, каквото в с
случая нямало. Излагат се доводи също така, че по делото не само не е
установено, но и изобщо не се твърдяло от страна на ищците, банката да не е
изпълнила точно задължението си към тях по процесния
договор за кредит- да им предостави кредит в уговорения размер валута и в
уговорения срок. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззивникът-
ответник „А.Б.“ А.Е., Република Гърция, гр.Атина, чрез клона си „ А.Б.-КЛОН
БЪЛГАРИЯ“, гр.София, чрез пълномощника си адв.М.К.,
обжалва решението, в частта, с която са уважени предявените от ищците осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на
всеки един от тях на сумата от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
неизпълнение на договор за кредит № 165-224/ 2008 г. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и процесуалноправните разпоредби на закона.на закона, по
съображения подробно изложени в жалбата. В жалбата се излагат доводи, че
решението на СРС, в обжалваната част- за уважаване на главните искове на ищците
по чл.79, вр. чл.82 от ЗЗД е неправилно, поради
противоречието му с материалния закон- приложимите норми на чл.79, вр. с чл.82 от ЗЗД, тъй като съдът е ангажирал
отговорността на банката за неизпълнение на договора за кредит от нейна страна,
без в действителност да е налице първият елемент от фактическия състав на
договорната отговорност, съгласно тези правни норми- неизпълнение или неточно
изпълнение на договорно задължение на банката към ищците. Изрично се заявява в
жалбата, че изцяло се поддържат и всички заявени от страна на ответника в
отговора на исковата молба възражения за неоснователност на евентуалните искове
на ищците по чл.45, вр. с чл.49 от ЗЗД, които искове
СРС не е разгледал, поради уважаване на главните искове. Претендира присъждане
на направени разноски по делото.
Въззивниците- ищци Ц.Н.А. и А.П.А., чрез пълномощника си адв.С.С., оспорват
подадената от ответника въззивна жалба, като неоснователна, по съображения подробно
изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Излагат
доводи, че уговарянето на конкретен лихвен процент в процесния
договор за кредит сключен между страните, пораждало за банката- кредитор насрещно
правно задължение да олихвява кредита именно с така договорения, а не с друг
лихвен процент. Неспазването на това договорно задължение било неправомерно и
несъмнено можело да обоснове договорна отговорност за вреди. Ищците излагат
доводи също така, че през периода от м.април 2009 год. – м.юли 2013 год. са
претърпели релевантни неимуществени вреди, които са пряко причинени от
договорното неизпълнение на ответната банка. Неправомерното поведение се
осъществявало през целия исков период и се изразявало в противоправни
действия на банката, а именно- едностранното увеличаване на лихвата по договор
за жилищен ипотечен кредит № 165-224/2008 г. от уговорените в чл.4 от договора
6,2 процента на 7 процента и постоянно текущо начисляване и претендиране на
тази увеличена лихва, както и телефонни обаждания през периода на работното им
време, че закъснявали с вноската или тя не стигала за погасяване на месечното
задължение. Неправомерното поведение се изразявало и в противоправното
бездействие на ответната банка, а именно неприлагането на уговорената в чл.4 от
договора за кредит лихва и липсата на каквито и да било действия по коригиране
на неправомерното увеличаване на лихвата. Претендират
присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Разгледана
по същество насрещната въззивната жалба, подадена от
ищците по делото
Ц.Н.А. и А.П.А., чрез пълномощника им адв.С.С. е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разгледана
по същество въззивната жалба, подадена от ответника
по делото „ А.Б.“ А.Е., Република Гърция, гр.Атина, чрез клона си „ А.Б.-КЛОН
БЪЛГАРИЯ“, гр.София, чрез пълномощника си адв.М.К. е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни
процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато
нарушение на материалноправни норми на закона- чл.79,
ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД. С оглед на което същото се
явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна
инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявените от ищците срещу ответника главни искове с правно
основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД до размер на
сумата от 3000 лв., представляваща дължимо от страна на ответника обезщетение
за претърпени от всеки един от двамата ищци неимуществени вреди за исковия
период от време, в резултат на неизпълнение от страна на ответника на договор
за кредит № 165-224/ 2008 г. Съдът приема, че изводите на първоинстанционният
съд не са обосновани с оглед данните по
делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата на въззивника- ответник са изцяло основателни. Доводите в
жалбата на ищците по делото съдът приема за изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивните жалби на страните по делото
доводи, следва да се добави и следното:
Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства/ писмени и гласни/ дават основание на съда да направи обоснован
извод, че в настоящия случай, предявените при условията на евентуалност от
ищците срещу ответника искове/ главни
искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на всеки един от ищците на сумата от по 15000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и евентуални
искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за
заплащане на всеки един от ищците на сумата от по 15000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди/ са изцяло неоснователни и
недоказани, и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По предявените главни
искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от ищците
по делото в размер на сумата от по 15000 лв., съдът приема следното:
За основателност на така
предявените искове в тежест на ищците по делото е да докажат наличие на валидно
облигационно отношение между страните по делото, виновно неизпълнение/ пълно
или частично/ на договорно задължение от страна на ответника, вследствие на
което ищците да са претърпели неимуществени вреди, настъпили от неизпълнението,
за което ответникът да им дължи обезщетение в претендирания
от тях размер.Безспорно следва да е налице и причинна връзка между
неизпълнението на договорно задължение от страна на ответника и настъпилите
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД,
обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждането му, а ако длъжникът е недобросъвестен, той отговаря
за всички преки и непосредствени вреди.
Без значение е обстоятелството, какъв е
видът на вредите, те следва да са в пряка причинно- следствена връзка с
неизпълнението на длъжника. Пряка е онази вреда, която нормално произтича от
неизпълнението на поетото задължение, която е закономерен негов резултат.
Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на
длъжника- на поведение на кредитора, на трети лица или на непреодолима сила,
вредите са косвени. Вредата следва да е и предвидима, освен в случаите когато
длъжникът е недобросъвестен. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало
да се допуснат при пораждане на задължението, като закономерен резултат от
неговото неизпълнение. Това са тези вреди, които кредиторът е могъл да предвиди
при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни
на страните при сключване на договора, и обстоятелствата, които е могло да им
бъдат известни. Предвидимостта се отнася до
настъпването на вредите, а не до размера им.
По отношение на исковите претенции на ищците
с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява, на първо място,
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4/ 29.01.2013г.,
постановено по тълк.дело № 4/2012 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, в което е прието, че и при договорна отговорност може да бъде
присъдено обезщетение за неимуществени вреди, тогава, когато се докаже, че те
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, като
единствено в случаите на установена недобросъвестност
на неизправния длъжник, на обезщетяване подлежат всички преки
и непосредствени неимуществени
вреди.
В процесния случай, по делото не се спори че на 07.03.2008 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 165-224/ 2008 г., по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищците, кредит в размер на 98000 евро, като за усвоените суми от кредита, ищците са поели задължение да заплащат на ответната банка годишна лихва в размери, посочени в разпоредбата на чл.4 от договора. С влязло в законна сила решение от 02.07.2013 г., постановено по гр.дело № 9975/ 2012 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Г състав е осъдена „ А.Б.“ АД, чрез клон „ А.Б.-клон БЪЛГАРИЯ“, да заплати на Ц.Н. Пенчева и А.П.А., по искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата в общ размер на 1152,69 евро, или по ½ част от същата на всеки един от ищците, подлежаща на връщане, като заплатена без основание през периода от м.април 2009 г. до м.февруари 2011 г., включително по договор за кредит- продукт нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт № 165-224/2008 г. от 07.03.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.03.2011 г. до окончателното изплащане.На следващо място съдът приема, че по делото не се установява неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, от което като пряка и непосредствена последица да са претърпени неимуществени вреди от ищците, и то такива, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В тази връзка съдът приема за изцяло основателен основния довод на ответника изложен във въззивната жалба, че в случая не е налице неизпълнение или неточно изпълнение на договорно задължение на банката към ищците по процесния договор за кредит. Задълженията на банката по договора за кредит, сключен между страните са да предостави на кредитополучателите съответна сума, според клаузите на договора, което задължение банката е изпълнила. В настоящия случай, ищците твърдят, че през периода от м.април 2009 г. до м.юли 2013 г., са претърпели неимуществени вреди, които са били причинени от договорно неизпълнение на ответната банка, което неправомерно поведение се изразявало в противоправни действия на банката, а именно- едностранното увеличаване на лихвата по договор за жилищен ипотечен кредит № 165-224/2008 г. от уговорените в чл.4 от договора 6,2 процента на 7 процента и постоянно текущо начисляване, и претендиране на тази увеличена лихва. Посоченото обаче не представлява по същество неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, вследствие на което да е налице основание за ангажиране на неговата договорна отговорност. По делото не е доказано конкретно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника по процесния договор за кредит, сключен между страните, в резултат на което ищците да са претърпели посочените от тях неимуществени вреди. Извършеното от ответника в изпълнение на неравноправни клаузи едностранно увеличаване на размера на месечните анюитетни вноски за периода от м.април 2009 г. - м. февруари 2011 г., включително е породило вземане в полза на ищците на извъндоговорно основание. За ответника е възникнало задължение по силата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да върне в патримониума на кредитополучателите получената, без да е налице валидно правно основание за това, парична сума в размер на 1152,69 евро. В случаите на получено имуществено благо въз основа на нищожен акт, както и в случаите, когато даденото от една от страните по двустранен и възмезден договор надвишава действителния размер на нейното задължение, произтичащо от договора и от синалагматичната обусловеност между уговорените с него насрещни престации, е налице фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Ето защо въззивният съд намира, че по делото не се установява договорно неизпълнение от страна на ответника, което да обоснове ангажиране на неговата договорна отговорност. В тази връзка, и при съобразяване на вида на неимуществените вреди, които ищците твърдят, че са претърпели в резултат на поведението на ответника по събиране на по-високи от дължимите по кредитната сделка месечни вноски, то настоящият съдебен състав намира, че те не са такива, които са могли да бъдат предвидени при сключване на процесния договор, поради което и не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 79, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, дори и да са доказани по делото.
На следващо място, съдът приема, че в процесния случай не са ангажирани и доказателства, от които
да се направи обоснован извод, че служители на ответната банка при събиране на
погасителни вноски от ищците по процесния договор за
кредит от 07.03.2008 г. в увеличен размер са действали недобросъвестно. Не се
установява по делото те да са знаели, че ще увредят кредитополучателите и
въпреки това да са предприели действия по увеличаване на базовия лихвен процент
и от там на приложимия към процесния договор за
кредит годишен лихвен процент единствено с цел да ги увредят. Ето защо и
договорната отговорност на ответната банка за неизпълнение на сключената с
ищците банкова сделка, е ограничена и на обезщетяване биха подлежали само онези
неимуществени вреди, които са могли да бъдат предвидени при подписване на
договора за кредит, а не всички преки и непосредствени неимуществени вреди,
които кредитополучателите са претърпели.
С
оглед на изложеното, предявените главни искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на всеки един от ищците по делото в размер на сумата от по
15000 лв., се явяват неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат
отхвърлени. При така изложените съображения и поради несъвпадане на приетите от
двете инстанции изводи по съществото на спора досежно
предявените главни искове с правно основание чл.79, ал.1, вр.
чл.82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно следва да се отмени, в частта, с която са уважени така предявените искове
до размер на сумата от 3000 лв. за всеки един от ищците по делото, както и в частта относно разноските, като
постановено в нарушение на материалния закон и вместо това следва да бъде постановено ново
решение, с което да се отхвърлят
уважените исковите
претенции на
всеки един от ищците за сумата от по 3000 лв. Решението на първоинстанционният
съд следва да бъде потвърдено, като правилно,
в частта, с която са отхвърлени предявените главни искове с правно
основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от ищците по делото, за
разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 15000 лв.
По предявените от ищците евентуални искове
с правно основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за
заплащане на всеки един от ищците на сумата от по 15000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът приема следното:
Разглеждането на евентуалния
иск зависи от сбъдването на поставено от самия ищец условие и то е отхвърлянето
на главната му претенция. В тази връзка, с оглед на отхвърлянето изцяло на
главните искови претенции на ищците, подлежат на разглеждане предявените при
условията на евентуалност искове с правно
основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на всеки
един от ищците на сумата от по 15000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
За уважаване
на предявените от ищците евентуални искове с правно основание чл.49, вр.
чл.45 от ЗЗД в тежест на ищците е да докажат по безспорен начин, че
в резултат на противоправни действия на лица, на
които ответникът е възложил работа, при или по
повод на тази работа, са
им били причинени
твърдените в исковата
молба неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който
е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени
от него при
или по повод
изпълнението на тази работа. За
да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1/ правоотношение
по възлагане на работа ; 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото
лице - пряк изпълнител на работата
с необходимите елементи / деяние, вреда - имуществена или неимуществена, причинна връзка между деянието
и вредата, противоправност
и вина /; 3/ вредите да са причинени
от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа- чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера
на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко
свързани с него / в този смисъл ППВС 9/1966 г. /
Отговорността за
вреди на юридическите лица е по чл.49 от ЗЗД. По съществото
си тя е гаранционно- обезпечителна, тъй като ответното
дружество/ в
случая банка/ не отговаря за своя вина,
действие или бездействие, а за такива на негови
работници или служители. Те трябва
да са причинили
вредите - имуществени или неимуществени, при или по
повод възложената им работа, както
и те да се
дължат на техни противоправни действия или бездействия,
които да са извършени виновно.
Предмет на доказване е както наличието на фактическия
състав на непозволеното увреждане, а така и също и факта
на възлагане на работата. В случая по чл.49 от ЗЗД, законодателят е възложил репариране на вредите на
правен субект, който отговаря на основание, различно
от това на
деликвента. Отговорността по чл.49 от ЗЗД се
реализира въз основа на правната
норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени предпоставки.
При осъществяването им се достига
до ангажиране на отговорността на възложителя на работата.
Съдът приема, че основателността на предявените
от ищците осъдителни искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД се обуславят от кумулативното наличие на следните
предпоставки: причинени в правната сфера на ищците вреди, причинна връзка между
вредите и противоправно, виновно поведение на лице,
на което от процесуално легитимирания ответник е възложена работа, което именно
лице - изпълнител на възложената работа е осъществило по отношение на ищеца
граждански деликт. Така изброените обективни елементи
от състава следва да се докажат от ищците, по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК и
липсата на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявените
искове. Единствено субективният елемент от състава на деликта
- вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето - изпълнител
към собственото му поведение и неговите обществено укорими
последици, се презумира, съгласно разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД.
В настоящия случай не се установява по делото
наличието на нито една от кумулативно изискуемите предпоставки, за да може да се
ангажира гаранционно-обезпечителната
отговорност на
ответника, визирана в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД. При
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не се
доказа наличие на виновни противоправни
действия/бездействия от служители на ответника, от които да са произтекли вреди
за ищеца, т.е. не е доказано противоправно поведение
на същите и причинна връзка. Естеството на отговорността по чл.49 от ЗЗД изисква
наличието на характерни условия, а именно: възлагане на работа от юридическото
лице на конкретното физическо лице деликвент и
вредата да е причинена при или по повод изпълнение на възложената работа. В
конкретния случай по делото липсват каквито и да е било доказателства, че служители на ответника със своите
действия /бездействия по повод изпълнение на възложена им работа са причинили твърдените от ищеца
неимуществени вреди, т.е. не са налице
основанията в закона за ангажиране
на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника по делото - „ А.Б.“ АД, Република Гърция, гр.Атина,
чрез клона си „ А.Б.-КЛОН БЪЛГАРИЯ“, гр.София. След като
по делото не се установява
да е извършено твърдяното
от ищците конкретно увреждащо
поведение от служители на ответника по делото, основано на противоправността, то само на това
основание предявените евентуални
искове с правно основание
чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди на всеки един от ищците в размер на сумата от
по 15000 лв. се явяват изцяло неоснователни и недоказани, и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
Относно
разноските по производството.
При този изход на спора на въззивника- ответник следва да се присъдят на основание
чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, своевременно
поисканите разноски за производството пред двете инстанции за уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, и за заплатена държавна такса за въззивно обжалване. В процесния
случай ищците, чрез пълномощника си адв. С.С. са направили своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, както за първата,
така и за въззивната инстанция, което съдът намира за
основателно, въпреки фактическата и правна сложност на делото. С оглед на което
на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззивника- ответник следва да се присъдят
своевременно поисканите разноски за производството пред двете инстанции,
представляващи заплатена държавна такса за въззивно
обжалване в размер на сумата от 120 лв., уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за
правно обслужване от 21.01.2010 г. и списък по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства за
реално заплатено и преведено по банкова сметка, ***мата от 3840 лв., с ДДС, за първата инстанция и адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 3840 лв. с ДДС, за въззивната
инстанция, като с оглед направеното от ищците по делото, чрез техния пълномощник възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
за прекомерност, което съдът намира за основателно, същото следва да бъде
намалено до размер на сумата от 2352 лв., с ДДС, за първата съдебна инстанция,
и до размер на сумата от 2352 лв., с ДДС за въззивната
инстанция. В тази връзка на въззивника- ответник следва да се присъдят на основание
чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, своевременно
поисканите разноски за производството пред двете инстанции, общо в размер на
сумата от 4824 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ І-45-118 от 28.09.2016 г., постановено по гр.дело № 8583/2014 год., на СРС, І
Г.О., 45 състав, в частта, с която е
осъдена „ А.Б.“ АД, дружеството учредено по гръцкото законодателство, със
седалище и адрес на управление: гр.Атина, ул.“ *****, действащо чрез клона си „
А.Б.- клон България“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „ Слатина“, бул.“ Е.Л., представлявано от Е.Л., С.И.В.и К.К., да заплати
на Ц.Н.А., с ЕГН **********, и А.П.А., с ЕГН **********,***, както следва: на Ц.Н.А.-
сумата от 3000 лв./ три хиляди лева/, представляващо обезщетение за претърпени
от ищцата неимуществени вреди за периода от месец април 2009 г. до месец юли
2013 г., изразяващи се в изживени психически болки и страдания, болезнени
чувства, изразяващи се в постоянен силен стрес, страх от загуба на семейното
жилище и на други семейни имоти, страх, че с едностранното увеличаване на
лихвата от страна на банката, закупеният с кредита имот ще бъде продаден на
публична продан при невъзможност цената му да покрие стойността на кредита,
изживяно чувство на вина, че при публична продан на жилището непогасеният
кредитен дълг ще бъде наследен от децата на ищцата, преживени унижения, усещане
за безсилие, ярост, несигурност, страх от бъдещето, емоционална нестабилност,
нервност, взаимни упреци между ищците, напрегнатост и безизходица; на А.П.А.-
сумата от 3000 лв./ три хиляди лева/, представляващо обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди за периода от месец април 2009 г. до месец юли
2013 г., изразяващи се в изживени психически болки и страдания, болезнени
чувства, изразяващи се в постоянен силен стрес, страх от загуба на семейното
жилище и на други семейни имоти, страх, че с едностранното увеличаване на
лихвата от страна на банката, закупеният с кредита имот ще бъде продаден на публична
продан при невъзможност цената му да покрие стойността на кредита, изживяно
чувство на вина, че при публична продан на жилището непогасеният кредитен дълг
ще бъде наследен от децата на ищеца, преживени унижения, усещане за безсилие,
ярост, несигурност, страх от бъдещето, емоционална нестабилност, нервност,
взаимни упреци между ищците, напрегнатост и безизходица, които вреди ищците са
претърпели в резултат на неизпълнение на договор за кредит № 165-224/ 2008 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковата молба-
18.02.2014 г. до окончателното им изплащане, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
сумата от по 240 лв./ двеста и четиридесет лева/ на всеки от ищците, както и в частта, с която са осъдени Ц.Н.А.,
с ЕГН **********, и А.П.А., с ЕГН **********,***, да заплатят на „А.Б.“ АД, дружеството учредено по гръцкото
законодателство, със седалище и адрес на управление: гр.Атина, ул.“ *****,
действащо чрез клона си „ А.Б.- клон България“, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „ Слатина“, бул.“ Е.Л., представлявано от Е.Л.,
С.И.В.и К.К., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата
от 572 лв./ петстотин седемдесет и два лева/, представляваща направени по
делото разноски, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ц.Н.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу „ А.Б.“ АД, дружеството учредено по гръцкото
законодателство, със седалище и адрес на управление: гр.Атина, ул.“ *****,
действащо чрез клона си „ А.Б.- клон България“, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“ Е.Л., иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3000 лв./ три
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от месец април 2009 г. до месец юли
2013 г., в резултат на неизпълнение от страна на ответника на договор за кредит
№ 165-224/ 2008 г., като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.П.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу „ А.Б.“ АД, дружеството учредено
по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление: гр.Атина, ул.“
*****, действащо чрез клона си „ А.Б.- клон България“, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ Е.Л., иск с правно основание
чл.79, ал.1, вр. с чл.82 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 3000 лв./ три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от месец април 2009 г. до месец юли 2013 г., в
резултат на неизпълнение от страна на ответника на договор за кредит № 165-224/
2008 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Н.А.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу „ А.Б.“ АД, дружеството учредено по гръцкото
законодателство, със седалище и адрес на управление: гр.Атина, ул.“ *****,
действащо чрез клона си „ А.Б.- клон България“, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“ Е.Л., евентуален
иск с правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 15000 лв./ петнадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от месец април 2009 г.
до месец юли 2013 г., като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.А.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу
„ А.Б.“ АД, дружеството учредено по гръцкото законодателство, със седалище и
адрес на управление: гр.Атина, ул.“ *****, действащо чрез клона си „ А.Б.- клон
България“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ Е.Л.,
евентуален иск с правно основание
чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от
15000 лв./ петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от месец април 2009 г. до месец юли 2013 г., като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение № І-45-118 от 28.09.2016 г., постановено по
гр.дело № 8583/2014 год., на СРС, І Г.О., 45 състав, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявения от Ц.Н.А.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу „ А.Б.“ АД, дружеството учредено по гръцкото
законодателство, със седалище и адрес на управление: гр.Атина, ул.“ *****,
действащо чрез клона си „ А.Б.- клон България“, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“ Е.Л., иск с правно основание чл.79, ал.1 ,
вр. чл.82 от ЗЗД, за разликата над сумата от 3000
лв./ три хиляди лева/ до пълния предявен размер от 15000 лв./ петнадесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от месец април 2009 г. до месец юли
2013 г., в резултат на неизпълнение от страна на ответника на договор за кредит
№ 165-224/ 2008 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № І-45-118 от 28.09.2016 г., постановено по
гр.дело № 8583/2014 год., на СРС, І Г.О., 45 състав, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявения от А.П.А.,
с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, срещу „А.Б.“ АД, дружеството учредено по гръцкото законодателство,
със седалище и адрес на управление: гр.Атина, ул.“ *****, действащо чрез клона
си „ А.Б.- клон България“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“ Е.Л., иск с правно основание чл.79, ал.1 , вр.
чл.82 от ЗЗД, за разликата над сумата от 3000 лв./ три хиляди лева/ до пълния
предявен размер от 15000 лв./ петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за периода от месец април 2009 г. до месец юли 2013 г., в резултат на
неизпълнение от страна на ответника на договор за кредит № 165-224/ 2008 г.
ОСЪЖДА
Ц.Н.А., с ЕГН **********, и А.П.А., с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес: ***, да заплатят на
„А.Б.“ А.Е., Република Гърция, гр.Атина, ул.“ *****, чрез клона си „ А.Б.- клон
БЪЛГАРИЯ“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ Е.Л.,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 4824 лв./ четири хиляди, осемстотин
двадесет и четири лева/, представляваща направени разноски пред двете съдебни
инстанции.
РешениеТО може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок
от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.