№ 174
гр. Нови пазар, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620100741 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр.чл.86 ,ал.1 от ЗЗД, от С.И.С.
ЕГН:********** от гр. К., обл. Шумен, действащ чрез пълномощника си адв. И.Т.–ШАК
против Д.О.. Н. от с. Т., обл. Шумен, с цена на иска 7 000 лв., -обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
19.07.2020 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ответникът е признат за виновен за причиняване на лека
телесна повреда на настоящия ищец, в качеството му на полицейски орган, на длъжност
„младши автоконтрольор 1–ва степен“ в група „Охранителна полиция“ изразяваща се в
травматичен оток в дясната слепоочна област, контузия на долната челюст в дясно,
болезнени движения в дясната долночелюстна става, в което му е причинил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът одобрил сключеното споразумение по НОХД №***/21 г. по описа на НПРС и
наложил съответното наказание. След случилото се ищецът С. изпаднал в силен стрес,
изпитвал срам от хората, които узнали за нанесените му телесни повреди. Изпитвал
неудобство пред съпругата и колегите си, от унижението и болката, причинени му по
време на изпълнение на служебните задължения като служител на МВР. Предвид
изложеното предявява искова претенция в размер на 7 000 лв., срещу ответника Д.О.. Н. , за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на извършеното престъпление по
чл.131, ал.2, предл 4, т.3 от НК във вр. с чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното плащане. Моли да му се присъдят и направените
разноски. Прави доказателствени искания.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника.В
законоустановения срок той,действащ чрез пълномощника си адв.В.П. от ШАК е депозирал
писмен отговор,в който е заявил,че изложените факти и обстоятелства са недоказани, а
наведените твърдения –неоснователни. Не се намира причинно следствена връзка и между
поведението на ответника и настъпилите увреждания. Освен това искът се явявал недоказан
по размер и претендираната сума е счетена за прекомерна за твърдяните увреждания.
Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
1
посредством собственото му поведение, защото на свой ред той причинил лека телесна
повреда на сина на ответника. Последното било извършено първо по време.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.И.Т..Поддържат изцяло предявения
иск.
Ответникът не се явява,представлява се ат адв.В.П..Поддържа писмения отговор.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение от съдебно заседание,проведено на 20.04.2021г.по НОХД
№***/2021г.по описа на НПРС,съдът е одобрил сключеното споразумение между прокурор
М.Н.-ШРП и адв.И.Й. от ШАК,действащ като защитник на подсъдимия Д.О.. Н.,с което
страните са приели за установено,че на 19.07.2020г.в с.Т.,обл.Шумен,подсъдимият Д.Н. е
причинил лека телесна повреда на С.И.С.-полицейски орган,на длъжност „младши
автоконтрольор I степен“в група „Охранителна полиция“ към РУ К. при ОД на МВР
гр.Шумен,изразяваща се в травматичен оток в дясната слепоочна област,контузия на
долната челюст вдясно,болезнени движения в дясната долночелюстна става,довело до
временно разстройство на здравето,неопасно за живота,като деянието е извършено при
изпълнение на службата на пострадалия-престъпление по чл.131 ал.2 предл.4 т.3 от НК във
вр.с чл.130 ал.1 от НК.
За горепосоченото престъпление,на основание чл.131 ал.2 предл.4 т.3 от НК във вр.с
чл.130 ал.1 от НК във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК,на Н. е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три месеца,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено
с изпитателен срок от три години.
Определението на съда,имащо правните последици на влязла в законна сила присъда,е
влязло в сила на 20.04.2021г.
От писмените доказателства по ДП /протоколи за разпити на свидетелите С.И.С.,К.Х.М.Ш.
Д.О.,Д.А.З.,Х.И.А.,В.Ж.В.,Р.Р.Б., Амбулаторни листи с №005561/19.07.2020г. и с
№005562/19.07.2020г.длъжностна характеристика на полицейските служители ,справка с
изх.№280р-8378/21.07.2020г.,издадена от ПУ –К.,характеристична справка на обвиняемото
лице,справка за съдимост с изх.№728/20.07.2020г.,издадена от Бюро „Съдимост“ при
НПРС,се установява,че на 19.07.2020г.,около 9.00 часа,полицейските служители М. и С.-
служители в РУ –К. са се движили със служебен автомобил КА СЕЕД с рег.№СВ 6312КК
през село Т.,като са бързали за изпълнение на полицейска акция във връзка с получен сигнал
за престъпление.
По ул.“9-ти септември „непосредствено преди бензиностанцията ,пред тях минавало стадо
от крави,с пастир сина на обвиняемия Ш. О..Тъй като свидетелите С. и М. бързали,подали
звуков сигнал на О.,по –бързо да преведе стадото /около 40-50 животни според
полицейските служители,а според О. са били около 100/ ,при което той ги напсувал,питайки
ги „какво искат от него“. При което,М. и С. слезли от автомобила и отишли в близост до
О.,за да му направят проверка .Поискали му личните документи,а той им казал да ги вземат
сами,посочвайки десния джоб на долнището си.Правоохранителните органи му заявили да
не напуска мястото на проверката,а той отрича да е правил такива опити.Каза само,че е
искал да преведе по-бързо стадото от пътното платно,при което М. и С. му заявили,че тъй
като осуетява полицейска проверка,ще му сложат белезници и ще го заведат в РУ.Те
започнали да му поставят белезници на ръцете и тъй като той продължил да буйства и да се
дърпа ,го съборили на земята,а той ритал.Докато се опитвали да го задържат,хванал с ръка
слабините на М..В този момент,докато тримата били на земята,към тях се приближил
обвиняемият О.,който твърди,че е бил повикан на мястото спешно от внука си,който му
казал,че бият чичо му.Обвиняемият възприел,че лицата,намиращи се на земята,заедно със
сина му са полицейски служители,познавал и единия от тях.
Обвиняемият взел в дясната си ръка камък ,докато се приближавал към тях и стигайки до
тримата ,попитал полицаите „какво правят,какво искат от момчето“,а С. му казал ,че
„момчето го държи и не го пуска“.Обвиняемият ударил с лявата си ръка с юмрук,по
2
главата,в областта на дясната скула св.С. ,от който удар той паднал на земята.След това С. се
изправил,а О. пуснал камъка на земята.
По пътя минавал свидетел,с прякор „билкаря“,който отделил Ш. настрани ,след което си
тръгнал.
По ДП е приложен амбулаторен лист№005561/19.07.2020г.,издаден от д-р Д.Г.,за
извършен медицински преглед на ищеца С.С.,в който е обективирано,че по негови
данни,въпросната сутрин му е нанесен удар с юмрук в областта на дясната скула,усеща
силна болка.
Същият бил в добро общо състояние,глава и шия-изразен болезнен оток в дясна
темпор.област с размери 2-3см.в диаметър,болезнени движения в дясна темпоро-
мандибуларна става,чисто везик.дишане,норморитм,нормофреквсърдечна дейност,ан -
120/80,корем-мек без хсм.крайници-без отоци,гърло-спокойно,без химеремя,нос-
проходим.Не са му правени изследвания,не му е назначена терапия.
Видно от изготвената по ДП съдебно-медицинска експертиза по писмени данни
№***/2020г.от д-р В.В. ,съдебен лекар при „МБАЛ Шумен“АД,неоспорена от страните и
която съдът кредитира с нужното доверие е,че от данните по делото и медицинската
документация се установява,че на 19.07.2020г.лицето С.И.С. е получил следните
травматични увреждания:Изразен оток в дясната слепоочна област.Контузия на долната
челюст вдясно:Болезнени движения в дясната долночелюстна става.
Всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
предмети,по механизма на удар и същите могат да бъдат получени по начин,съобщен от
пострадалия.
В резултат на получените травматични увреждания,на пострадалия С. е причинено
временно разстройство на здравето,неопасно за живота.
Не се спори между страните,а и видно от приложените по ДП писмени доказателства е,че по
време на извършване на посочените травматични увреждания от страна на
ответника,ищецът е изпълнявал служебните си задължения в качеството си на полицейски
служител в РУ гр.К. ,към ОДМВР –Шумен/л.79-85,том 1 /.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.Й. С.а/съпруга на ищеца/,които съдът
кредитира с нужното доверие,макар и отчитайки вероятната им пристрастност с оглед
изхода на делото,се установява,че след инцидента съпругът й бил депресиран,не изглеждал
добре и не се чувствал добре.Не искал да ходи на работа,защото не знаел дали инцидента
няма да се повтори.В продължение на една седмица не можел да се храни,боляла го цялата
челюст.В продължение на две седмици не можел да си движи ръката,имал силни болки в
рамото.Изпитвал неудобство,срам пред колегите си,пред хората.Тези му притеснения
продължавали и към момента.Не е вземал болничен след случилото се.,ходил е на работа.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
За основателността на иска,в тежест на ищеца беше да докаже пълно и главно,че в
причинна връзка от виновното противоправно поведение на ответника е претърпял
описаните в исковата молба и прецизиращата такава ,физически увреди и психически
травми,като установи всяка една от тях ,както и размера на вредата.
Съгласно чл.300 от ГПК,влязлата в сила присъда/на която се приравнява по последици
одобреното споразумение от наказателния съд/ е задължителна за гражданския съд,който
разглежда гражданските последици от деянието,относно това дал е извършено,неговата
противоправност и виновността на дееца.
От наличните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,че на
19.07.2020г.в с.Т.,обл.Шумен,подсъдимият Д.Н. е причинил лека телесна повреда на С.И.С.-
полицейски орган,на длъжност „младши автоконтрольор I степен“в група „Охранителна
полиция“ към РУ К. при ОД на МВР гр.Шумен,изразяваща се в травматичен оток в дясната
слепоочна област,контузия на долната челюст вдясно,болезнени движения в дясната
долночелюстна става,довело до временно разстройство на здравето,неопасно за живота,като
3
деянието е извършено при изпълнение на службата на пострадалия-престъпление по чл.131
ал.2 предл.4 т.3 от НК във вр.с чл.130 ал.1 от НК.
Преценявайки показанията на неговата съпруга,при липса на други доказателства в тази
насока,съдът приема за установено,че болката в посочената травмирана област ,е
продължила около една седмица,а психическите смущения ,изразяващи се в срам и стрес-
около една година.
При липса на предписана му терапия и назначени изследвания,с свидетелските
показания,съдът намира,че подобен тип травматично увреждане е съпроводено с физически
болки,най-малкото към момента на причиняването му и това е ноторно известен житейски
факт.Оздравителният процес и самото усещане за болка и дискомфорт са въпрос на
субективно усещане и персонална възможност за физическо възстановяване.
Подобен е подхода при анализ и преценка на психическите страдания,причинени на
пострадалия.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл.52 от ЗЗД,като
законодателят е дал възможност на съда да прецени за всеки конкретен случай какъв е
справедливия размер на това обезщетение:с оглед характера,степента и броя на
уврежданията,интензивността на причинените болки и страдания,продължителността на
оздравителния процес,възрастта,физическото и психическото състояние на ищеца,както и
възможността му за възстановяване и адаптация.Следва да се отчетат не само болките и
страданията,понесени от конкретното увредено лице,но и всички онези неудобства-
емоционални,физически и психически,които ги съпътстват.
Няма данни относно това,ищецът да е бил нетрудоспособен.Няма данни същият да е
лекуван в болнично заведение,няма данни за допълнително посещение при специалист
,нито за провеждана допълнителна терапия.Не му е провеждана рехабилитация.
Не се установиха съществени битови неудобства ,следващи противоправното му
увреждане-примерно,необходимост от чужда помощ при самобслужването му ,респ.други
такива ,смущаващи пълноценната му работа.Случаят обаче е дал негативно отражение в
емоционален и психически план-ищецът изпитвал притеснение,срам и неудобство да ходи
на работа,въпреки,че го е правел редовно.
Следва да се отбележи,че сам ответникът, чрез своя защитник,в наказателното
производство,и прокурорът,не са приели ,че противоправното увреждане е било реализирано
от него било при наличието на хипотезата на чл.12 ал.1 от НК –при самоотбрана,поради
което,съдът оставя без уважение лансираната от ответника версия за съпричиняване от
страна на ищеца на вредоносния престъпен резултат и в случая,,нормата на чл.51 ал.2 от
ЗЗД,не намира приложение.
Предвид гореизложеното,съдът намира,че обезщетението,което ответникът следва да му
заплати за причинените болки и страдания,в резултат на причинените му травматични
увреждания,следва да се определени в размер на 1500.00лв./главница/,като в останалата му
част,за разликата до пълния му размер от 7000.00лв./главница/,искът се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
При задължение за непозволено увреждане,длъжникът се счита в забава и без покана/по
арг.на чл.84 ал.3 от ЗЗД/и на основание чл.86 от ЗЗД дължи обезщетение в размер на
законната лихва ,считано от деня на увреждането до окончателното погасяване.Ето
защо,съдът счита,че искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и
доказан само за присъждане на мораторна лихва за забава върху главницата,начиная от деня
на деликта ,до окончателното й изплащане.В останалата му част ,за разликата до пълния му
размер,следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца,съразмерно уважения иск направените по делото разноски в размер на 105.00лв.,от
общо направените такива в размер на 500.00лв./адвокатско възнаграждение/.
Съразмерно отхвърления иск,на основание чл.78 ал.2 от ГПК,ищецът следва да бъде
4
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 553.00лв./от
направените такива в размер на 700.00лв.-адвокатско възнаграждение/.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ,ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд Нови пазар държавна такса върху уважения иск в размер на 60.00лв.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Д.О.. Н. с ЕГН:**********,с адрес:с.Т.,обл.Шумен,ул.“***“№63 да
заплати на ищеца С.И.С. с ЕГН:**********,с адрес:гр.К.,обл.Шумен,ул.“***“№3 СУМАТА
в размер на 1500.00лв./хиляда и петстотин лева –главница/-представляваща обезщетение
за неимуществени вреди,изразяващи се в болки,страдания и стрес, в резултат на
причинената му в качеството му на длъжностно лице,на 19.07.2020г.в с.Т.,обл.Шумен лека
телесна повреда -престъпление по чл.131 ал.2 предл.4 т.3 от НК във вр.с чл.130 ал.1 от
НК.,за което е ответникът признат за виновен със съдебен акт по НОХД № ***/2021г.по
описа на НПРС/,, ,ведно със законната лихва върху нея,,начиная от датата на
настъпване на увреждането -19.07.2020г.,до окончателното й изплащане,както и
направените по делото разноски в размер на 105.00лв./сто и пет лева/.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата над 1500.00лв.до претендираната
такава в размер на 7 000.00лв./главница/, ведно със законната лихва върху нея,,начиная от
датата на настъпване на увреждането-19.07.2020г..до окончателното изплащане, ,като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ищеца С.И.С. с ЕГН:**********,с адрес:гр.К.,обл.Шумен,ул.“***“№3 да
заплати на ответника Д.О.. Н. с ЕГН:**********,с адрес:с.Т.,обл.Шумен,ул.“***“№63
направените по делото разноски в размер на 553.00лв./петстотин петдесет и три лева/.
ОСЪЖДА ответника Д.О.. Н. с ЕГН:**********,с адрес:с.Т.,обл.Шумен,ул.“***“№63
да заплати по сметка на Районен съд Нови пазар държавна такса върху уважения иск в
размер на 60.00лв./шестдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –Шумен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5