Р Е Ш
Е Н И Е
№ 108
гр. Асеновград, 28.07.2020 година
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и девети май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова, като
разгледа АНД № 59 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2020 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 18-0239-001629/
30.11.2018 г., издадено от Началника на
сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ
Асеновград, с което на Б.А.М., с ЕГН:********** ***, са наложени следните
административни наказания:
1.На основание чл. 183 ал.4 т.6 от
ЗДвП - “Глоба“ в размер на 50 лв. за
нарушение по чл. 104А от ЗДвП.
2.
На основание чл. 185 от ЗДвП - “Глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по
чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП.;
На
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети
общо 6 контролни точки.
Жалбоподателят
Б.М. в депозираната жалба и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител – адв. С. оспорва НП като
неправилно и незаконосъобразно. Отрича се факта на нарушенията и се навеждат
твърдения за съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в процедурата по издаването му,
както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за
пълната му отмяна.
Въззиваемата страна ОДМВР-Пловдив с-р
„ПП“, редовно призована не изпраща представител, но в депозирано писмено
становище по същество моли за потвърждаване на НПК като обосновано законосъобразно
и правилно.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на
административно нарушение от 01.11.2018
г. е било констатирано, че на 25.10.2018 г. около 07.50 часа в гр. Асеновград на кръговото кръстовище на бул. „България“ и
ул. „Околовръстно шосе“, жалбоподателят М. е управлявал лек автомобил "Мерцедес
ЦЛС 550", като по време на движението безпричинно е намалил скоростта на
движението си пред друг участник в движението , с което си поведение е създал
опасност и пречка за движението на МПС , освен това същия по време на управлението
на автомобила е използвал мобилен телефон
без наличие на устройство „свободни ръце“. Нарушението било непосредствено възприето от
свидетеля-очевидец Б.Р., пред чийто автомобил на практика жалбоподателят М. при
преминаване в кръговото кръстовище рязко
навлязъл в нейната пътна лента, като я изпреварил, препречил й пътя и рязко
намалил скоростта в кръстовището, като я принудил да спре в кръстовището, с
което си действие водачът М. създал реална и непосредствена опасност от възникването
на ПТП. Същото било заснето и на монтираното в автомобила й техническо
устройство – видеорегистратор, който работел на автоматичен режим. По подаден
сигнал –заявление от свидетеля Р. и предоставения от нея видеозапис била
образувана проверка. За констатираните
нарушения на водача Б.М. бил съставен АУАН, като акта бил съставен в
присъствието на нарушителя, който го подписал. В графата за възражения отразил,
че има възражения, но без да ги конкретизира. Допълнителни възражения са били
подадени в тридневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, в които жалбоподателят
отрича да е извършвал вмененото му нарушение и сочи, че Р. е затруднила
неговото движение.
АУАН
е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там
реквизити. Същият кореспондира и с останалите
доказателства по делото. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от
компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно
постановление в което за констатираните нарушения и на горепосочените основания на М. са наложени съответните административни
наказания – глоби в общ размер от 70 лв.
При проверката на законосъобразността
на наказателното постановление по отношение на отделните правни основания и наложените въз основа на
тях административни наказания съдът констатира следното:
Извършването на нарушенията е надлежно установено, въз основа на събраните
доказателства - констатациите отразени в съставеният АУАН, ползващи се с
презумптивна доказателствена сила съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП ,
потвърдени и с гласни доказателства събрани посредством разпита в качеството на
свидетел на актосъставителя К. и на свидетеля-очевидец Б.Р.. Съдът кредитира
показанията на свидетелката Р., тъй като те са последователни и логични и поради тази характеристика
правдоподобни. Същите са в пълен синхрон и с първоначално заявеното от нея
непосредствено след инцидента при подаване на заявлението в полицията. Най-същественото
е, че са потвърждават в пълна степен и от приобщения по делото като веществено
доказателство видеозапис на процесния инцидент. Самия видеозапис,
като доказателствено средство е обективен източник на годни доказателства и е
до такава степен информативен, че е достатъчно простото му предявяване и възприемане,
за да се изгради пълна и ясна представа за относимите факти по инцидента. На
него ясно е фиксиран и главния факт, а именно изключително опасната маневра,
извършена от жалбоподателя, засичане и навлизане пред автомобила на свидетелката
и рязкото намаляване на скоростта му, довело и до опасна ситуация и принудило
свидетелката да предприема - екстрено спиране за да избегне произшествието. Тъй
като показанията на свидетелката Р. са изключително пунктуални и съответни на
заснетото на видеозаписа, съдът ги кредитира в пълна стенен и намира, че същите
вярно отразяват реалната ситуация при възникналия инцидент. По същите съображения
съдът ги кредитира и по отношение на твърденията на свидетелката за факта, че
жалбоподателят М. е говорил в този момент по телефона. По отношение на
посочената от жалбоподателя М. свидетелка Н. С., съдът намира, че показанията й
са дотолкова схематични и лишени от конкретика, че по никакъв начин не могат да
бъдат съотнесени към нарушенията, предмет на наказателното постановление, поради
което и съдът не ги кредитира и намира, че същите са дадени с цел да обслужат
защитната позиция на жалбоподателя. Същото се отнася и за приложената справка
за изходящите повиквания от мобилния оператор А1. Същата по никакъв начин не е
годна да опровергае факта на нарушението, защото жалбоподателят може да
разполага с няколко телефона, а освен това справката съдържа данни само за
изходящите повиквания. Самият жалбоподател заема защитна позиция като твърди, че
не е говорил по телефона, както и че нарочно рязко е изпреварил свидетелката и
минавайки пред нея само леко е натиснал спирачката, за да я „накаже“ за нейно
предходно неадекватно шофиране. Тези негови твърдения обаче не само не
игнорират факта на нарушенията, а напротив съдържат частично признание на
действията му и то доколкото сам твърди, че умишлено е изпреварил свидетелката
и съпоставено с обективните данни от
записа, че това е станало вътре в самото кръгово кръстовище, където на практика
й е засякъл пътя и е натиснал спирачката, като я принудил да спре, води до
извод за много по–тежко нарушение и
евентуално до извод за съставомерно деяние по чл. 325 ал.3 от НК. За целите на
настоящото произнасяне обаче, съдът намира, че жалбоподателят Б.М. е реализирал съставите и на двете вменени му
във вина нарушения.
По отношение на първото описано нарушение, санкционната норма на чл. 183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДП предвижда административно наказание глоба в размер на
50 лв. за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете му. Нарушението е надлежно описано с всички
елементи на неговия състав и правилно е съотнесено към горната санкционна
разпоредба, като предвиденото наказание глоба е посочено в закона в абсолютен
размер и оразмеряването му не подлежи на
преценката на административно-наказващия орган.
По отношение на второто описано нарушение, нормата
на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП въвежда общо
задължение за всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не
създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Правилно това нарушение е съотнесено към общата санкционна разпоредба на чл. 185 предл. 1 от ЗДвП, която предвижда санкция –глоба в размер на 20 лв. за всички останали случаи на административни нарушения, за които не е предвидена специална санкция и наложеното наказание глоба е именно в предвидения от закона размер, поради което така наложеното наказание се явява правилно определено.
Ето защо, предвид гореизложеното и като
намери обжалваното НП за законосъобразно, обосновано и правилно на основание
чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 18-0239-001629/ 30.11.2018 г., издадено от Началника на сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ Асеновград, с което на Б.А.М.,
с ЕГН: ********** ***, са наложени следните административни наказания:
1.На основание чл. 183 ал.4 т.6 от
ЗДвП - “Глоба“ в размер на 50 лв. за
нарушение по чл. 104А от ЗДвП.
2.
На основание чл. 185 от ЗДвП - “Глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по
чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП.;
На
основание Наредба № Із-2539 на МВР са
отнети общо 6 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: