№ 4980
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110201330 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. В. Х. срещу Наказателно постановление (НП) №
BG08062022/5800/Р8-1116 от 05.12.2022г., издадено от Г.А.Т. – Директор на Национално
ТОЛ управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с което на
жалбоподателя Х. за нарушение по чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
e наложена „глоба” в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.
В подадената жалба се твърди, че НП е незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, поради което се
иска неговата отмяна. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е издадено от
орган, който няма материална и териториална компетентност за това, а Актът е съставен в
нарушение на чл.40 и чл.42, т.7 от ЗАНН. В Акта и в НП нямало пълно и точно описание на
нарушението, на мястото на неговото извършване и на обстоятелствата, при които е
извършено. В Наказателното постановление не били посочени и доказателствата, които го
потвърждават. Нарушението било описано общо и противоречиво от обективна и
субективна страна. Според жалбоподателя в АУАН и НП не било индивидуализирано
моторното превозно средство (МПС) съгласно чл.149 от ЗДвП и чл.10а, ал.7 от Закона за
пътищата (ЗП). Наказващият орган се критикува и за това, че не е посочил коя от хипотезите
на чл.179, ал.3а от ЗДвП вменява на Х. и на какво основание е прието, че именно той е
извършил процесното нарушение. Не било посочено дали пътят е от републиканската пътна
мрежа и дали е бил налице пътен знак Д25. Изцяло бил игнориран фактът, че превозното
1
средство било снабдено с функциониращо бордово устройство. Не бил съобразен и броят на
осите на превозното средство. Прието било, че не е заплатена таксата по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП, което кореспондирало с изначална липса на закупена маршрутна карта, както и с липса
на функциониращо бордово устройство. От съдържанието на Акта водачът не можел да
разбере, че нарушението се изразява в разминаване между подадените данни от
функциониращото бордово устройство и реалният брой на осите на пътното превозно
средство (ППС). Поради това се претендира за съществено ограничение в правото на защита
на Х.. Твърди се, че той не е могъл да се ползва от правото по чл.189е, ал.5 от ЗДвП. В
жалбата се заявява още, че в Наказателното постановление са посочени допълнителни
обстоятелства около извършване на твърдяното нарушение, които не са били посочени в
Акта. Това се счита за недопустимо, тъй като за въведените за първи път в Наказателното
постановление факти Х. не е бил привлечен да отговаря с акт по чл.36, ал.1 от ЗАНН. Освен
това жалбоподателят твърди, че описанието на нарушението не съответства на посочената
като нарушена законова разпоредба - доколкото чл.179, ал.3а от ЗДвП е санкционна норма,
липсва посочване на нарушената правна норма. Цитират се норми от ЗДвП, ЗП и Наредбата
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние. Според жалбоподателя в случая е приложима разпоредбата на чл.187а,
ал.1 от ЗДвП и Наказателното постановление е следвало да бъде издадено на собственика на
ППС. В жалбата се твърди още, че не е била подадена декларация по реда на чл.187а, ал.4 от
ЗДвП от собственика и поради това също той е следвало да бъде приет за нарушител. По-
нататък А. Х. развива съображения и относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Релевират се
доводи за непропорционалност на наложената санкция спрямо тежестта на нарушението и
имотното състояние на жалбоподателя. Х. отрича да е управлявал на 26.05.2022г. товарния
автомобил, индивидуализиран в Наказателното постановление. Освен това се посочва, че
работодателят на Х. е проверил и е установил, че бордовото устройство в ППС е работило
на 26.05.2022г., МПС-то е било в движение и е била изтеглена сума за целодневно заплатена
дължима пътна такса. Упреква се административно – наказващия орган, че не е извършил
справка относно техническата изправност на електронната система за събиране на ТОЛ
такси. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалваното Наказателно постановление
като незаконосъобразно.
В Становище с вх. № 103862/13.04.2023г. А. В. Х. заявява, че поддържа жалбата си и
моли за отмяна на обжалваното Наказателно постановление като незаконосъобразно по
съображения, изложени в жалбата.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят А. В. Х. не се явява лично в съдебните
заседания на 19.04.2023г. и на 21.06.2023г., нито изпраща процесуален представител, който
да вземе становище по спора.
Въззиваемата страна – Директор на НТУ към АПИ – се представлява от юрк.
Димитров само в съдебното заседание пред СРС на 19.04.2023г. В това съдебно заседание
юрк. Димитров заявява, че оспорва жалбата. В съдебното заседание на 21.06.2023г., вкл. и
2
по време на съдебните прения пред СРС, процесуалният представител на въззиваемата
страна не взема участие.
По делото е депозирано писмо от НТУ при АПИ с вх. № 108025/19.04.2023г., според
което техническо средство SCP_10192 FC21 с ID № 03251 представлява стационарна
контролна точка (СКТ) и по-точно автоматично устройство за записване на пътния трафик
(АУЗПТ). То е разположено на път А-6 (автомагистрала „Европа“) км. 60+705 метра, в
близост до Чепинци, на територията на Столична община, в посока намаляващ километър,
посока от София към ГКПП „Калотина“. Твърди се техническото средство да е част от
електронната система за събиране на пътни такси (ЕССПТ) по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно
чл.167а, ал.1 от ЗДвП АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по
чл.10, ал.1 от ЗП чрез ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, като за всяко установено нарушение се
създава доклад, към който автоматично се прилага снимков материал и/или видеозапис,
които са доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с
регистрационен номер, дата, час, място на движение по участък от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство. В писмото
се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е
предвидено изискване ЕССПТ или нейните компоненти да са преминали проверка по Закона
за измерванията (ЗИ). В писмото с вх. № 108025/19.04.2023г. се цитират чл.1, чл.5 и чл.57 от
ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ. Посочва се, че ЕССПТ и нейните компоненти не извършват
измервания на стойности и величини, а само сравнителен анализ на данните относно
регистрационен номер, категория на ППС, брой оси и екологичен клас на ППС. При
установяване на нарушенията по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП нямало измерване на величина.
Отчитането на нарушението се извършвало при преминаване на ППС по участък от
платената пътна мрежа, върху който е разположена СТК, като техническото средство
заснемало движещия се автомобил и неговия регистрационен номер, снимковият материал
се пазел в база данни, от която специален софтуер разчитал регистрационния номер и го
сравнявал със списъци за заплатени пътни такси. В случай, че не се установи заплатена
такса, съответстваща на характеристиките на ППС, системата автоматично изтегляла
данните за нарушителя от регистрите на Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез
платформата за междурегистров обмен RegiX. В писмото се твърди още, че СКТ – част от
електронната система разполага със система за мониторинг, която сигнализира за настъпили
неизправности в някои от техните елементи, като в случай на такъв сигнал – служител от
Сектор „Техническа поддръжка на крайпътна и правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура“ към НТУ при АПИ отстранявал
възникналата неизправност. В писмото на лист 60-61 от делото се сочи още, че изискванията
на ЗИ били относими към автоматизираните технически средства и системи (АТСС),
използвани в структурите на МВР, тъй като служели за количествено измерване на
определени величини – например скорост на движение, както и за тяхното сравняване с
величини от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с друга
3
не било налице в процесите на обработка на данни от електронната система по чл.167, ал.3
от ЗДвП. Използването на различни термини в чл.189, ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП също показвало, че става въпрос за различни средства /системи/, като системата по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата на определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР
на ЗДвП и прилагането на правните норми по аналогия в случая било недопустимо. В
заключение в писмото на НТУ при АПИ се казва, че ЕССПТ е въведена в експлоатация след
измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.), тъй като е предвиден нов начин за
заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа (пътни такси), при която се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС – винетни такси и
такси на база време и на база изминато разстояние.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Техническо средство SCP_10192 FC21 с ID № 03251 е разположено на СКТ,
намираща се в района на с. Чепинци, общ. Столична, обл. София град, на път А-6, км.
60+705, намаляващ километър.
Дружеството „***“ ЕООД е собственик на влекач „***“ с рег. № *** - с 2 оси, с
технически допустима максимална маса 20500, с допустима максимална маса на състав от
превозни средства – 44000, категория на превозното средство – N3.
На 26.05.2022г. за времето от 14:45 часа до 16:27 часа бордовото устройство на това
ППС било изключено и за същия период нямало начислени ТОЛ-декларации.
На 26.05.2022г. в 14:53 часа, при ТОЛ-секция 10192, на път А-6, 60+705 км., посока
намаляващ километър, влекач „***“ с рег. № *** /в състав с ремарке/ било заснето да се
движи и автоматично било установено, че то няма валидна маршрутна карта или валидна
ТОЛ-декларация за преминаването.
Въз основа на снимковия материал от устройство № 10192 в системите на Агенция
„Митници“ и на БГ ТОЛ се генерирала информация за констатираното нарушение – в случая
за влекач „***“ с рег. № ***.
На 08.06.2022г. в 20:54 часа, на излизане от Република България, на граничен
контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Кулата“ се явил жалбоподателят А. В. Х., който
тогава управлявал влекач „***“ с рег. № ***. Тъй като за превозното средство била
дължима, но не била заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП във връзка с констатираното от
техническо устройство 10192 нарушение от дата 26.05.2022г. - 14:53 часа, на път А-6,
60+705 км., св. Е.М., в присъствието на нейния колега – П.П., съставила срещу А. В. Х. Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) с № BG08062022/5800/Р8-1116 от
08.06.2022г. за това, че Х. е управлявал ППС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, поради което е
прието, че е извършил нарушение по смисъла на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Препис от този Акт е връчен на А. Х. срещу подпис на 08.06.2022г.
4
Въз основа на този АУАН Г.А.Т. – Директор на НТУ към АПИ съставил срещу А. В.
Х. Наказателно постановление № BG08062022/5800/Р8-1116 от 05.12.2022г., с което Х. е
санкциониран с „глоба” в размер на 1800 лева за извършено нарушение по чл.179, ал.3а от
ЗДвП.
Посоченото по-горе Наказателно постановление е изпратено по пощата и е било
получено от А. Х. (чрез Б. Х.а) на 06.01.2023г., след което на 11.01.2023г. Х. подал жалба по
пощата срещу това Наказателно постановление чрез НТУ при АПИ до СРС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : показанията на св. Е.М., както и от писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от
НПК : копия на свидетелства за регистрация на МПС – част II за ППС с рег. № *** и за ППС
с рег. № СТ 1818 ЕН; копие на свидетелство за управление на МПС на А. В. Х.; извлечение
за ТОЛ-декларации на ППС с рег. № ***; АУАН № BG08062022/5800/Р8-1116 от
08.06.2022г.; писмо до „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД с изх. № 53-00-
6399/24.11.2022г. и отговор с изх. № 293/06.12.2022г.; Заповед № ЧР-СП-622 от 11.08.2022г.
на Председателя на Управителния съвет на АПИ; Заповед № ЗАМ-332/32-66544 от
28.02.2020г. на Директора на Агенция „Митници“; Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ; Заповед № РД-11-760 от 19.08.2022г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ; извлечение от информационната система за
АПИ от 26.05.2022г.; снимков материал; писмо с изх. № 94-00-27416 от 31.12.2022г. и
известие за доставяне на НП; плик от жалба; извлечение от информационната система на
АПИ относно местонахождението на СКТ 10192; Допълнително споразумение за промяна на
трудовото правоотношение № 3223 от 30.07.2021г.; функционална характеристика на Отдел
„Пътни такси и разрешителен режим“ в ТД Митница София; длъжностна характеристика на
Е.М., както и писмо от „***“ ЕООД с вх. № 172874 от 19.06.2023г.
Приложените на лист 12 и лист 13 от делото документи са издадени от държавен
орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС
кредитира копията на свидетелството за регистрация на МПС – част II за ППС с рег. № *** и
за ППС с рег. № СТ 1818 ЕН, както и копието на свидетелството за управление на МПС на
А. В. Х.. Въз основа на тези документи се установяват категорията на ППС, масата,
собственикът и марката на автомобила, респ. се доказва, че жалбоподателят е правоспособен
водач на МПС.
Приложените на лист 22-24 от делото писма, както и извлечението за ТОЛ-
декларации на ППС с рег. № *** /на лист 19-21 от делото/ са обективни, достоверни и
еднопосочни. Поради това съдът им се доверява и приема, че бордовото устройство в ППС с
рег. № *** е било изключено на 26.05.2022г. за времето от 14:45 часа до 16:27 часа и за
същия период няма начислени ТОЛ-декларации.
Извлеченията от информационната система за АПИ, приложени на лист 30, лист 40 и
лист 63 от делото са обективни и достоверни писмени доказателства, които намират опора
помежду си относно мястото и ТОЛ-секцията. Освен това данните, отразени в справките в
5
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена
сила на основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП. Същевременно извлечението от информационната
система на АПИ от 26.05.2022г. /на лист 30 от делото/ намира опора и в кредитираното по-
горе свидетелство за регистрация на МПС – част II за ППС с рег. № *** относно
собственика на влекач с рег. № ***. Относно посоченото в писменото доказателство на лист
30 от делото нарушение, датата и часа на неговото извършване и регистрационния номер на
ППС - извлечението от информационната система на АПИ /на лист 30 от делото/ намира
опора в писмото с изх. № 293 от 06.12.2022г. /на лист 24 от делото/ и в извлечението за
ТОЛ-декларации на ППС с рег. № *** /на лист 19-21 от делото/. Поради това СРС се
доверява на тези писмени доказателства относно ТОЛ-секцията, регистрационния номер и
собственика на ППС, датата и часа на нарушението, както и това, че то се състои в липса на
валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ – декларация за преминаването.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло и приложения
по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимките на лист 31 и лист 32 от делото се установява, че техническо средство
SCP_10192 FC21 с ID № 03251 е заснело влекач марка „***“ с рег. № *** /в състав с
ремарке/ на дата 26.05.2022г. в 14:53 часа, а от кредитираните по-горе извлечения от
информационната система на АПИ се доказва, че заснемането на превозното средство е
станало в района на с. Чепинци, общ. Столична, обл. София град, при ТОЛ-секция 10192, на
път А-6, 60+705 км., посока намаляващ километър.
Приложените на лист 35-36 и лист 37 от делото писмени документи са с достоверна
дата. Поради това съдът ги кредитира, като въз основа на писмото с изх. № 94-00-27416 от
31.12.2022г. и известието за доставяне на НП съдебният състав приема, че процесното НП е
било връчено на дата 06.01.2023г., а от плика на лист 37 от делото се доказва, че жалбата
срещу това НП е била изпратена по пощата с дата на пощенското клеймо 11.01.2023г. Това
означава, че жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на Наказателното
постановление.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра и на приложените по делото Заповеди на
Председателя на Управителния съвет на АПИ с № ЧР-СП-622 от 11.08.2022г., с № РД-11-
167 от 08.02.2021г. и с № РД-11-760 от 19.08.2022г., както и на Заповед на Директора на
Агенция „Митници“ с № ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020г. От Заповеди на Председателя
на Управителния съвет на АПИ с № ЧР-СП-622 от 11.08.2022г., с № РД-11-167 от
08.02.2021г. и с № РД-11-760 от 19.08.2022г. (приложени на лист 25, лист 28 и лист 29 от
делото) следва, че Г.А.Т. е заемал длъжността Директор на НТУ при АПИ и съответно е бил
оправомощен да издава Наказателни постановления въз основа на съставени АУАН за
нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП. Поради това и на основание чл.189е, ал.12 от ЗДвП
съдът приема, че процесното НП е издадено от компетентно за това лице и направеното в
обратния смисъл твърдение в жалбата се явява неоснователно.
Приложените на лист 50-54 от делото писмени документи също следва да се
6
кредитират от съда, тъй като са обективни, достоверни, еднопосочни и непредубедени. От
съвкупната преценка на Допълнителното споразумение за промяна на трудовото
правоотношение № 3223 от 30.07.2021г., функционалната характеристика на Отдел „Пътни
такси и разрешителен режим“ в ТД Митница София и длъжностната характеристика на Е.М.
се установява, че свидетелката М. е заемала длъжността „старши специалист/контрольор“ в
Отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ в ТД Митница София и като такава по силата
на Заповед № ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020г. на Директора на Агенция „Митници“ и
нормата на чл.189е, ал.1, вр. чл.167, ал.3б, т.2 от ЗДвП е имала право да съставя АУАН за
нарушения по чл.179, ал.3 и ал.3а от ЗДвП. Това означава, че конкретният Акт също
изхожда от оправомощено за това лице.
Показанията на св. М., дадени пред СРС на 19.04.2023г., звучат достоверно и
непредубедено. Те намират опора в извлечението от информационната система на АПИ на
лист 30 от делото и същевременно не се оборват от останалите доказателства. Поради това
съдът кредитира тези свидетелски показания.
На лист 65 от делото е приложено писмо от „***“ ЕООД с вх. № 172874 от
19.06.2023г. То е обективно писмено доказателство, което не се опровергава от нито едно
друго, събрано по делото доказателство. Поради това СРС го кредитира и приема, че няма
обективни данни кой е бил водач на ППС с рег. № *** към 14:53 часа на 26.05.2022г.
От съвкупната преценка на показанията на св. М., извлеченията от информационната
система на АПИ и писмото от „***“ ЕООД с вх. № 172874 от 19.06.2023г. се налагат
няколко извода. Първият е, че не е установен деецът на нарушението, визирано в
извлеченията от информационната система на АПИ. Второ – св. М. /като актосъставител/ не
е имала към момента на съставяне на Акта информация за мястото на извършване на
нарушението и за неговия автор. Трето – системата, с която работи св. М. е така устроена да
функционира, че тя не може да напише Акт на трето лице, а единствено на човека, който е
пред нея на ГКПП „Кулата“. Всичко това означава, че процедурата по съставяне на АУАН е
опорочена, тъй като актосъставителят не може да състави Акт на действителния водач на
ППС към датата и часа на нарушението, а съставя Акт на човека, който е със същото ППС
пред актосъставителя в деня на съставяне на Акта. Преди да се пристъпи към съставяне на
Акта актосъставителят твърди, че не е събирал доказателства за авторството на деянието,
нито за неговото местоизвършване. Поради това СРС счита, че АУАН е опорочен и
следователно той не може да служи като доказателство за посочените в него обстоятелства.
Нещо повече – твърденията от Акта относно автора на деянието (самоличността на водача
на ППС на процесните дата, час и място) се опровергават от показанията на св. М., както и
от писмото на лист 65 от делото. Поради това също съдът не следва да кредитира АУАН
като достоверно и обективно доказателство.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС приема следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния (към месец януари 2023г.)
7
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни за това лица (с оглед на изложените по-горе
мотиви в тази връзка и нормите на чл.189е, ал.1 и ал.12 от ЗДвП). Датата на нарушението се
твърди да е 26.05.2022г. Съставеният на 08.06.2022г. Акт се явява издаден в рамките на
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. По отношение на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН
съдът намира, че няма безспорни доказателства дали той е спазен – предвид изложените по-
долу мотиви относно датата на издаване на НП.
В хода на дължимата от съда служебна проверка се установи, че има допуснати
редица съществени процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство. В АУАН няма ясно описание на нарушението. Посочено е, че е нарушен
чл.179, ал.3а от ЗДвП, но не е посочена общата технически допустима максимална маса на
ППС, а това е необходимо с оглед препращането на чл.179, ал.3а от ЗДвП към чл.10б, ал.3 от
ЗП. Думите „с обща технически допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона
/над 12 т./“ не носят информация за конкретното ППС, а представляват буквално преписване
на законовите разпоредби в Акта. Преписването на текстове от закона никога не е било
приемано за описание на конкретните факти, при които е извършено твърдяното нарушение.
Основателно жалбоподателят възразява, че не е бил индивидуализиран автомобилът. Едва в
НП за първи път се сочи, че ППС е обща технически допустима маса 20 500 кг. Това
означава, че между АУАН и НП няма съответствие при описанието на фактите, при които е
извършено твърдяното нарушение и на жалбоподателя са били предявени факти за първи
път в НП, без същите да фигурират в Акта. Същите съображения важат и относно
останалото описание на нарушението – доколкото едва за първи път в НП се посочва, че
бордовото устройство на ППС е било изключено към 14:53 часа на 26.05.2022г. и няма
начислени ТОЛ-декларации за процесното МПС в часовия диапазон от 14:45 часа до 16:27
часа. Тези факти отсъстват в Акта, а същевременно те са от естество словесно да изяснят
нарушението. Поради това правото на защита на Х. да разбере за какво точно му се
ангажира административната отговорност още от началото на започнатото срещу него
административно производство е било реално нарушено и релевираните в тази връзка
доводи в жалбата се явяват основателни.
На следващо място – в АУАН и в Наказателното постановление се твърди, че за
въпросното ППС не е била платена таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Според чл.10, ал.1, т.2
от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние -
ТОЛ-такса за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, даваща право на едно ППС да измине разстояние
между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ-сегменти, в които съответното ППС е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
8
разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Поради това в АУАН и в НП е следвало
изрично, ясно и недвусмислено да се посочи за конкретния път и съобразно данните за
превозното средство каква е трябвало да бъде платената ТОЛ-такса. Освен това в Акта и в
НП няма възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ-
сегменти, в които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за
съответните ТОЛ-сегменти такси. Поради това СРС приема, че в Акта и в НП няма ясно и
подробно описание на нарушението, не са посочени всички относими обстоятелства относно
фактическия състав на деянието, поради което административно – наказателното обвинение
е останало неясно. Още нещо – в АУАН и НП се твърди, че е нарушен чл.179, ал.3а от
ЗДвП, но с думи не е посочено кое точно задължение за установяване на изминатото
разстояние /съгласно изискванията на ЗП/ не е изпълнено. В случая нормата се явява
бланкетна и препращаща, но нито в Акта, нито в НП не е посочено цифрово и текстово
конкретното задължение за установяване на изминатото разстояние съгласно ЗП. Доколкото
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП се отнася до „такса за изминато разстояние“, не може да се приеме, че
този текст от ЗП визира „задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата“. Гореизложеното означава, че няма припокриване в
АУАН и НП между словесното и цифровото описание на нарушението. Тук е моментът да
се посочи, че с оглед препращането към чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и доколкото нарушението е
установено въз основа на доклад от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП (т.е. в
отсъствие на водача на ППС), правилно жалбоподателят се позовава на разпоредбата на
чл.187а, ал.1 от ЗДвП и твърди, че Наказателното постановление е следвало да бъде
издадено на собственика на ППС.
Водим от всичко, изложено по-горе, този съдебен състав прие, че в случая има
допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Всичко това
означава, че е нарушено правото на защита на наказаното лице да разбере срещу кои факти
следва да се защитава.
Правилно жалбоподателят посочва, че описанието на нарушението не съответства на
посочената като нарушена законова разпоредба, тъй като чл.179, ал.3а от ЗДвП е санкционна
норма и в случая в Акта и в Наказателното постановление липсва посочване на нарушената
правна норма. Неизпълнението на задължението на водача на дадено ППС от категорията по
чл.10б, ал.3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и плащане на
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП е въздигнато в административно нарушение по
чл.139, ал.7 от ЗДвП, а предвидената за него санкция е определена в разпоредбите на чл.179,
ал.3а от ЗдвП. Като не е посочена нормата на чл.139, ал.7 от ЗДвП в Акта и в Наказателното
постановление съдът приема, че са нарушени и изискванията на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Основателна е и критиката към наказващия орган за това, че не е
посочил коя от хипотезите на чл.179, ал.3а от ЗДвП вменява на Х. – дали неизпълнение на
9
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията
на ЗП или незакупуване на маршрутна карта.
Съдържанието на процесното Наказателно постановление и в частност цитирането в
него писмо с вх. № 53-00-6702 от 06.12.2022г. поставя под въпрос дали НП е издадено на
05.12.2022г., тъй като няма как в документ, издаден на 05.12.2022г. да се цитира съдържание
на друг документ, получен на 06.12.2022г. Именно поради това СРС не може с
категоричност да установи дали в случая е спазен срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че е допуснато и нарушение на чл.57,
ал.1, т.2, предл.1 от ЗАНН, тъй като не е ясно на коя дата реално е издадено Наказателното
постановление – дали на 05.12.2022г. (както пише в началото на НП) или на неустановена
по делото дата след 06.12.2022г. (с оглед цитирането в Наказателното постановление писмо
от 06.12.2022г.).
Водим от изложеното СРС, НО, 10 състав прие, че в случая са налице основания за
отмяна на НП на формално основание. Въпреки това съдът следва да изложи съображения и
по съществото на спора, тъй като и там са налице основания за отмяна на НП поради
недоказаност на обвинението срещу Х..
Административната отговорност на А. В. Х. е ангажирана за това, че като водач на
ППС е нарушил разпоредби на ЗДвП и ЗП. Доказателствата по делото, обаче, сочат, че Х. е
управлявал влекач „***“ с рег. № *** на дата 08.06.2022г., когато е трябвало да премине
през ГКПП „Кулата“ и когато се е явил пред св. М.. Нито от показанията на тази свидетелка,
нито от писмото на лист 65 от делото, нито от извлеченията от информационната система на
АПИ може да се докаже по несъмнен и безспорен начин кое физическо лице е управлявало
влекач „***“ с рег. № *** на 26.05.2022г. в 14:53 часа на път А-6, км. 60+705, нито може със
сигурност да се заключи, че това е именно жалбоподателят. Нарушението е заснето с
техническо средство и от записите не може да се установи кой е бил водач на ППС на
процесните дата, час и място. Няма и преки доказателства в подкрепа на обвинителната теза,
че водач на влекач „***“ с рег. № *** на 26.05.2022г. е бил А. Х.. Констатирането на
нарушението е станало не на датата и мястото, където то е било извършено, а в последствие.
Поради това не може да се направи извод, че водачът на влекач „***“ с рег. № *** към
08.06.2022г. е същият като водача на ППС към датата на нарушението – 26.05.2022г.
Начинът на установяване на процесното нарушение изисква преди съставянето на Акта или
най-късно преди издаване на НП /по аргумент от чл.53, ал.2 от ЗАНН/ наказващият орган да
събере доказателства, които по достатъчно категоричен начин да сочат извършителя на
процесното деяние. В случая такива доказателства не са били събирани от наказващия
орган. Едва в производството пред СРС процесуалният представител на въззиваемата страна
е поискал в съдебно заседание на 19.04.2023г. да се изискат доказателства от юридическото
лице – собственик на въпросното ППС за водача на МПС с рег. № *** към 14:53 часа на
26.05.2022г. Видно от писмото на лист 65 от делото собственикът на превозното средство
няма данни кой е управлявал ППС към процесните дата и час. Поради това няма как да се
приеме, че е доказано авторството на деянието. Това, че Х. е получил АУАН не освобождава
10
наказващия орган от задължението му да докаже административно – наказателното
обвинение от обективна и субективна страна, вкл. и неговото авторство.
Водим от изложеното по-горе СРС приема, че на жалбоподателя е било наложено
наказание за нарушение, авторството на което не е установено по никакъв начин. Поради
това, без значение, дали има извършено административно нарушение и по кой точно текст
от ЗДвП и ЗП, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното НП следва да бъде
отменено поради недоказаност на авторството на вмененото на Х. деяние. В този смисъл е и
Решение № 2666/19.04.2023г. на АССГ, XXV касационен състав по дело № 1448/2023г. и
други.
Водим от гореизложеното съдът прие, че обжалваното Наказателно постановление
следва да бъде изцяло отменено – и поради допуснати съществени процесуални нарушения,
и поради недоказаност на авторството на конкретното административно нарушение.
С оглед изхода на делото - не се дължат разноски в полза на въззиваемата страна.
Такива не следва да се присъждат и в полза на жалбоподателя, тъй като той не е поискал
присъждане на разноски, нито е ангажирал доказателства да е сторил такива. Поради това
съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските с този съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG08062022/5800/Р8-1116 от
05.12.2022г., издадено от Г.А.Т. – Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция
„Пътна инфраструктура”, с което на А. В. Х. за нарушение по чл.179, ал.3а от Закона за
движение по пътищата e наложена „глоба” в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11