№ 1566
гр. Русе, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20254520102190 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е. П. А., ЕГН
**********, от гр. *******, чрез адв. Л. Б. от АК София, против
„Неткредит“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, представлявано от Управител И. Н. Х., с която се иска да се прогласи
Договор за потребителски кредит № 202210290409120005, сключен на
29.10.2022 г. между Е. П. А. и „Неткредит“ООД за нищожен, поради
противоречие със закона на основание чл. 26 ал. 1 пр.1 от ЗЗД.
Ищеца счита за прекомерна лихвата ГЛП 38,75%, която надвишавала
трикратния размер на законната лихва. Твърди, че ГПР е 46,42 %, като по
скрит начин е увеличен, тъй като не е включена дължимата неустойка. Сочи,
че е уговорена неустойка от 420 лв., за непредставяне на банкова гаранция,
като счита, че е нищожна клаузата на чл.6 от Договора за потребителски
кредит предвиждаща заплащане на неустойка, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3
от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена
при заобикаляне изискванията на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, при значителна
нееквивалентност на насрещните престации накърняваща договорното
равноправие във вреда на ищеца, нарушаваща чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответното дружество, чрез юрк. Д. Д., с който ответното дружество оспорва
иска като неоснователен и недоказан, предявява насрещен иск с правно
основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъден ищеца да заплати на ответното
дружество сумата 137 лв., представляваща неизплатено задължение за
главница и възнаградителна лихва дължима за периода от 30.11.2022 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане.
Оспорва твърденията на ищеца да е начислил, съответно претендирал
неустойка. Оспорва твърденията за недействителност на договора за
потребителски кредит поради неспазване на изискванията на ЗПК, както и че
неустоечната клауза води до „скрито“ оскъпяване на кредита, неоснователно
обогатяване на кредитора и накърняване на добрите нрави.
Признава сключването на Договор за потребителски кредит №
202210290409120005, сключен на 29.10.2022 г. между страните по делото, по
силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 500 лв.
Признава, че на осн. чл. 19 ал. 3 т. ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по
процесния договор разход за неустойка, както и че в ГПР по процесния
договор за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва.
Признава, че до момента Е. А. е направил три плащания в общ размер на
363 лв. за погасяване на задължението по процесния договор. Тъй като имал
просрочие по повече от две погасителни вноски и настъпил падежа на кредита
на 30.04.2023 г. счита, че е налице правен интерес от предявяване на
насрещния иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че на 29.10.2022 г. между тях е сключен
договор за потребителски кредит № 202210290409120005 /л.5-9/, по силата на
който ответника е предоставил на ищеца сумата в размер на 500 лева, при
уговорен годишен лихвен процент в размер на 38,75 % и годишен процент на
разходите по кредита в размер на 46,42 %, която сума, заедно с лихви и такси
следвало да бъде върната на ищцата на 6 погасителни вноски, всяка в размер
2
на 93 лева. В чл. 4, ал.3 от договора било посочено, че до края на следващия
ден от сключването на договора, ищеца е длъжен да предостави на ответника
обезпечение - гаранция по кредита, издадена от небанкова финансова
институция за сума в размер на 558 лева, със срок до 01.05.2023 г. Съобразно
чл. 6, ал.1 от договора, в случай, че ищеца не представи на ответника
уговорената в чл. 4, ал.3 от договора гаранция, същия дължи на ответника
сумата в размер на 420 лева, представляваща неустойка, която следвало да се
заплати разсрочено за всеки месец.
От заключението на приетата по делото съдебно икономическа
експертиза се установява, че размерът на ГПР като се вземе предвид и
дължимата неустойка по договора е 1139,6112 %. Размерът на ГЛП по
договора е 38,75%, а основния лихвен процент на БНБ относим към договора
е 0,49%. Сумата, платена по кредита е 363 лв. и с тази сума е покрита само
част от главницата. Друго не е плащано с тази сума. В счетоводството на
„Неткредит“ООД има останали, като неплатени суми по договора за заем
общо в размер на 195 лв., от които 137 лв. главница и 58 лв. лихва.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
По отношение на иска по чл. 26 ал. 1 пр.1 от ЗЗД
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение,
че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на
паричен заем в размер от 500 лева. Заемодателят е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което
при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон - ЗПК.
Както бе посочено, клаузата на чл. 4, ал.3 от договора възлага в тежест
на ищеца до края на следващия ден от сключването на договора да предостави
на ответника гаранция по кредита, издадена от небанкова финансова
институция за сума в размер на 558 лева, със срок до 01.05.2023 г.
3
Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с
естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по
своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя,
както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията,
които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика
неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният
търси паричен кредит в сравнително нисък размер (500 лева). Предвид това,
не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят
ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер
по-висок от предоставената сума, а именно: 558 лева. Тоест, поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то
кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар.
от него „неустойка” към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР,
като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в
чл. 6, ал. 2 от Договора, изначално разсрочва вземането за „неустойка ”. В тази
връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие
изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното,
то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито
възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в
годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
4
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните
стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Нещо повече, както вече бе коментирано, предвид
предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 6 от Договора
„неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена
изначално при формирането на ГПР.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта
на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено
съществено предвид обстоятелството, че в чл. 11, ал. 5 от Договора е посочена
общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включена
дължимата по чл. 6, ал.1 от договора „неустойка”. Тоест, налице е и пълно
разминаване между посочения в договорите ГПР, дължимата сума за
заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.
Посочено се потвърждава и от приетата по делото СИЕ /л.70 - 74/, която съдът
кредитира като компетентно изготвена, с необходимите знания и умения. Така
съобразно заключението на вещото лице, в ГПР, посочен в договора, е
включена единствено договорната лихва, не са посочени други разходи, които
5
трябва да се включват при изчисляване на ГПР. При включване на неустойката
в процесния договор, кредитът ще се оскъпи и действителния размер на ГПР
е 1139,6112 %.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в
процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения
в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че
клаузата на чл. 6, ал.1 от договора за потребителски кредит е нищожна на
основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД - поради противоречие с
имепративната разпоредба на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
По отношение на насрещния иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК - когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая между страните не се оспори сключването на Договор за
потребителски кредит № 202210290409120005, на 29.10.2022 г., по силата на
който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 500 лв. и
съдържанието му, което съдът приема за безспорно установено. Съдът
кредитира заключението на вещото лице по отношение дължимата сума за
главница 137 лв. по Договора за потребителски кредит, като сумата, платена
по кредита е 363 лв. и е покрита само част от главницата.
Поради настьпване на крайния срок за погасяване на задълженията
дългьт е станал изцяло изискуем на 30.04.2023 г. По делото не се събраха
доказателства за плащане на дължимата сума от Е. П. А.. Сумата, платена по
кредита е 363 лв. и с тази сума е покрита само част от главницата.
Предявеният осъдителен иск съдът намира за основателен и доказан и следва
да се уважи в частта за сумата от 137,00 лева - неизплатена главница, като до
общия размер от 195 лв., се явява неоснователен за сумата 58 лв.
възнаградителна лихва за периода от 30.11.2022 г. до 30.04.2023 г. на
основание чл.23 от ЗПК.
По отношение на разноските по главния иск:
С определение Рег. № 1749 от 14.04.2025 г. ищецът Е. П. А. е освободен
от заплащане на държавни такси и разноски по делото.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на
6
Съдебната власт по сметка на Русенския районен съд сумата 50 лв. за
държавна такса и 300 лв. за възнагаждение на вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА следва да бъде
определено и възнаграждение на адвокат Л. К. Б. АК София в размер на 300
лева, съобразно чл. 7, ал. 2, Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за оказана безплатна правна помощ на ищеца Е. П. А., които
ответното дружество следва да бъде осъдено да й заплати.
По отношение на разноските по насрещния иск:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 5 ГПК Е. П. А.
следва да бъде осъден да заплати на „Неткредит“ООД, съобразно уважената
част от насрещния иск сумата в размер на 50 лв. за държавна такса и сумата
150 лв. за юрисконсултско възнаграждение на юрк. Д. П. Д.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26 ал. 1 пр.1 от ЗЗД Договор за
потребителски кредит № 202210290409120005, сключен на 29.10.2022 г.
между Е. П. А., ЕГН **********, от гр. ******* и „Неткредит“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано
от Управител И. Н. Х. за нищожен, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК „Неткредит“ ООД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка
на Русенския районен съд сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв. „Неткредит“
ООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б. АК София, ЕГН
**********, със служебен адрес: гр. *******, сумата от 300 лв. /триста лева/ -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Е. П. А. в
производството по настоящото гр.д. № 2190/2025 г. на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД Е. П. А., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Неткредит“ООД, ЕИК *********, сумата от 137 лв. /сто
тридесет и седем лева/ - неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит № 202210290409120005, сключен между страните на 29.10.2022 г.,
предявен частично от общо 195 лв. за главница и възнаградителна лихва,
7
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от датата на
предявяване на насрещния иск 19.05.2025 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата част за възнаградителна
лихва, като неоснователно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 5 ГПК Е. П. А., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Неткредит“ООД, ЕИК *********, сумата 150
лв. /сто и петдесет лева/ разноски, съобразно уважената част от насрещния
иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8