Р Е Ш Е Н И Е
№ 367
гр. Велико Търново,12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на десети ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.Иванова, изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №472 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145,и сл. От АПК във вр. с чл.225а от ЗУТ.
Образувано е по жалба на ИНДУСТРИАЛНА ТЕХНИКА ЕООД с
адрес на управление гр. В. Търново, ул.“Поп Харитон“№4 , против Заповед № РД
22-1079/6.6.2022г. на Кмета на Община В. Търново за премахване на незаконен
строеж „Разширение на едноетажна постройка“ находящ се в ПИ с идентификатор 10447.513.358
по КК и КР на гр. В. Търново,представляващ УПИ десет римско в кв.162 по
регулационния план на града.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност
на оспорвания индивидуален административен акт, като постановен макар и от
компетентен орган, при неправилно установена фактическа обстановка и при
допуснати съществени нарушения на административно- процесуалните правила. АО не
се съобразил с всички писмени доказателства, като Постановление на ЧСИ И.Ц. от
20.10.2016г.за 910/8348 ид.ч. от УПИ десет
римско в кв. 162 по плана на гр. В. Търново, ,а по кадастралната карта
закупеният терен е отразен като 910/942 ид.ч. от ПИ, Заповед №
РД-22-704/17.6.2002г. на Кмета на Община В. Търново, с която е одобрено
разделянето на посоченият УПИ на 7 самостоятелни УПИ, Разрешение за строеж №
338/24.09.2003г. :Магазини, кафе, офиси,и ограда н УПИ седемнадесет римско ,
Удостоверение № 263/1.10.2004г. за въвеждане в експлоатация на обекта съгласно
даденото строително разрешение,Разрешение за строеж № 298/6.11.2017г. влязло в
сила на 22.11.2017г. за обект Основен ремонт и разширение на съществуващ търговски обект като е представен
и съответен инвестиционен проект, в чат „Архитектурна „ на който се вижда , че
са посочени съществуващите стени преди преустройството и тези след него, като
при това се установява, че няма промяна на размера на „разтоварището“ с чиста
площ от 3.73 кв.м., Експертизата на . Д. по изп.д. 267/2016г.на
ЧСИ,Удостоверение за въвеждане в експлоатация .№ 115/2.10.2020г.От всички тези
доказателства ясно се установява, че жалбоподателят не е променял размера на
посоченото „разтоварище“, същото е надлежно отразено в строителните книжа на
длъжника „Киров“АД и на жалбоподателя. С оглед на това не са налице
материалните предпоставки на чл. 225, ал.2 от ЗУТ и след като не се касае за
незаконен строеж, то оспорваната Заповед е и материално незаконосъобразна. От
съда се иска до отмени горепосочената Заповед за премахване на незаконен
строеж.
В о.з. се представлява от ...М., който поддържа
жалбата с направените в нея оплаквания, представя подробни писмени бележки в
указания от съда срок. Претендира заплащането на направените по делото
разноски.
Ответник жалба- Кмет на Община В. Търново чрез
процесуалния си представител юк Й. оспорва така подадената жалба. Намира, че
Заповед № РД 22-1079/6.6.2022г. е издадена от компетентен орган, при спазване
на процесуалните правила и изискването за форма, тъй като в нея е отразена
установената от органа фактическа обстановка, на базата на какви доказателства
и са формирани съответни правни изводи. Заповедта е издадена при спазване на
материалния закон, доколкото се касае за наличие на незаконен строеж по смисъла
на чл. 225, ал.2 от ЗУТ. Представя подробни писмени бележки, претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Административен съд Велико Търново осми състав след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, депозираните от страните
становища, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по издаването на
оспорения акт е започнало със съставянето на КА № ВТ-3306-153/19.11.2021г. на служители за контрол по строителството в
Община Велико Търново във връзка с жалба
на К.Т. , с рег. № 94КК-2837/15.10.2021г. От съдържанието на акта се установява, че в ПИ
с идентификатор 10447.513.358, представляващ част от УПИ десет римско в кв.162
по плана на гр. В. Търново, административен адрес *** има изграден строеж“ Разширение на едноетажна
постройка“ , находящ се в югоизточна посока към съществуващата сграда за
търговска дейност. Същият е изграден от метална конструкция от греди и колони
като стенното ограждане е тристранно, изпълнено от метални термопанелни
елементи, с размери, измерени на място с метална ролетка, дължина 1325 см,
ширина 397 см, височина в най- ниската част 300 см и в най- високата част -360
см, измерено от горен ръб на цокъл до ниво покрив. Съгласно Удостоверението за
въвеждане в експлоатация, тези размери са както следва дължина 1310 см, ширина
– 367 см и височина в най- ниската част 450 см спрямо нивото на подовата
настилка. В КП е отразено, че при извършена справка в техническия архив на
Общината не се установява да са издавани строителни книжа за разширение на
постройката след въвеждането й в експлоатация. Проверяващите са извършили
съпоставка между кадастралната карта и оглед на място, при което са
констатирали, че част от постройката попада в два съседни имота, собственост на
трети лица, а именно ПИ с идентификатор 10447.513.420 по КК и КР и този с идентификатор 10447.513.359 по КК и
КР като за това липсват както строителни книжа, така и учредено право на строеж
от страна на Община В. Търново. В КА е отразено, че съответно навлизането в
съседните имоти, измерено по регулационния план е 120 см в ПИ 10447.513.420 по
КК и КР и около 130 см в ПИ
10447.513.359. От справката в системата на СГГК постройката е нанесена с
идентификатор 10447.513.358.2 по КК и КР и е разположена и в горепосочените две
ПИ. Контролните органи са посочили в КА, че са установени фактически нарушения
, които са основания за прилагане на чл. 225а, ал.2 във вр. с чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ. В акта е отбелязано, че същият е съставен в отсъствието на
собствениците на имота , но му е надлежно връчен, видно от приложената по
делото обратна разписка от Български пощи ЕАД. В срок срещу него са подадени
възражения, идентични с тези в жалбата до съда, като със Заповед № РД
22-766/21.4.2022г. на Кмета на Община В. Търново е определена комисия , която
да се произнесе по основателността на постъпилото възражение, от заседанието на
която е съставен Протокол № ВТ-3355/26.4.2022г. След като същата е приела, че
възраженията са неоснователни е издадена процесната Заповед, връчена на 10.6.2022г. и на същата дата е подадена и
жалба до Административен съд Велико Търново.
В хода на съдебното дирене е приобщена
цялата административна преписка по издадения административен акт стр. 3 до 116
по делото, която съдържа, освен оспорваната Заповед, горецитирания КА,
възражението с/у него, Заповед за определяне на комисия, която да го разгледа и
Протокол от нейното заседание, така и Постановление за възлагане на недвижим
имот от 20.10.2016г. на ЧСИ Ц., надлежно вписан в Службата по вписванията, Акт
за публична общинска собственост № 5066/26.1.2012г. за УПИ едно римско в кв.
162 , скица от КАИС на АГКК, Скица с виза за проектиране от 17.5.217г. издадена
от Главен архитект , комплексен доклад с приложения, обяснителна записка към
част „Архитектура“ от инвестиционния проект за строеж „ Основен ремонт и
разширение на съществуващ търговски обект, чертежи от част „Архитектурна“, Акт
обр.2 за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво от 1.12.2017г.,Удостоверение за
въвеждане в експлоатация на този строеж № 115/2.10.2020г.,Заповед № РД
-25-30/9.7.2018г. издадена от Главен архитект за допълване на Разрешение за
строеж № 298/6.11.2017г. ,екзекутивна документация, договор за замяна на
недвижим имот от 26.5.2003г., сключен между Община В. Търново и
„Киров“АД,Заповед № РД 22-704/17.6.2002г. на Кмета на Община В.
Търново,Разрешение за строеж № 338/24.9.2003г. за обект „Магазин, кафе, офис и
ограда „ с възложител „Киров „АД ,Удостоверение за въвеждане в експлоатация с №
253/1.10.2004г. Във второто по делото о.з. са приети като доказателства: . Протокол за откриване на строителна
площадка от 25.11.2003 година и Протокол за определяне на строителна линия и
ниво на строежа от 25.11.2003 година. Чертеж на обект „основен ремонт и
разширение на съществуващ търговски обект в ПИ 10447,513,358 по КК на КР на гр.
Велико Търново част „Геодезия“,
представляващ геодезична снимка. Приета е като доказателство и експертиза на
вещо лице . Д. по горепосоченото изпълнително дело, по което от ЧСИ е издадено
Постановлението за възлагане на недвижим имот.
В хода на производството е допусната и приета СТЕ,
която съдът цени като обективна и безпристрастна, същата ще бъде обсъждана по
съществото на спора.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка законосъобразността
на оспорения административен акт по реда на чл. 168 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК, съдът счита
следното:
По своята правна същност Заповед № РД 22-1079/6.6.2022г. на
Кмета на Община В. Търново за премахване на незаконен строеж „Разширение на
едноетажна постройка“ находящ се в ПИ с идентификатор 10447.513.358 по КК и КР
на гр. В. Търново,представляващ УПИ десет римско в кв.162 по регулационния план
на града представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал.1 от АПК, поради което подлежи на съдебен контрол. .
По делото няма спор, че същата е
издадена от компетентен орган по арг. от чл.225а,ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал.1 от ЗУТ Кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Заповедта
се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл.5а
По делото няма спор, че се касае за „строеж“ по смисъла на §5, т. 38 от ДР на
ЗУТ, който съдържа легалното определение на това понятие, а именно : "Строежи"
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал.1 от ЗКН и адаптация
на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни
ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Същият строеж безспорно, както е
определил и самият АО е от пета категория, тъй като представлява
постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл.137,ал.1, т.5, б“в“ от ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и
инвестиционен проект. Следователно Кметът на Община В. Търново се явява
материално компетентен да издаде процесната
заповед.
Макар да не се правят изрично оплаквания
за нарушение от формална страна, настоящата инстанция намира, че такива не са
налице, доколкото АО подробно е описал установената от него фактическа
обстановка и въз основа на кои доказателства я е приел. Освен това органът е
мотивирал подробно извода си за наличие на незаконен строеж по смисъла на
чл.225, ал.2 от ЗУТ. Следва да се посочи, че подробни мотиви се съдържат и в
съставения КА, както и в решението на определената от Кмета комисия, която е
установила неоснователността на направеното от жалбоподателя възражение. Всички
гореизброени доказателства отговарят на изискванията на Тълкувателно
решение от 17.3.1975г. на ВС и мотивират
съда да приеме, че в акта са изложени необходимите фактически и правни
аргументи.
Досежно спазването на административно-
процесуалните правила също не се сочат конкретни оплаквания. Като такива могат
да се приемат тези в жалбата, че доказателствата не са ценени от органа по
отделно и в тяхната съвкупност, поради което по делото е установена невярна
фактическа обстановка. Този въпрос касае спазването на материалния закон, и не
е нарушение на процесуалните правила. Проверката и анализът на събраните
писмени доказателства установява спазване на процедурата по чл.225а, ал.2 от ЗУТ за констатиране на незаконно строителство. Годно доказателство в този
аспект е приложения КА на длъжностните лица за контрол по строителството към
Община Велико Търново, който представлява официален документ. Въведеното
задължение по чл.225а, ал.2 изр.2 от ЗУТ за връчване на КА е изпълнено, видно
от приложеното по делото известие на Български пощи АД, като му е дадена
възможност да направи възражения в определен срок. Жалбоподателят се е
възползвал от нея, като писмените му възражения са обсъдени подробно от
спомагателен орган, назначената от Кмета със съответна заповед комисия, която е
провела надлежно заседание и в приложения по делото Протокол е обективирала
становището си за неоснователността им. Не е нарушен принципа за всестранно, обективно
и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая при гарантиране
и на правата и интересите на участващите в производството страни. АО е събрал
допустими и относими доказателства за спора, като е анализирал подробно фактите
в тяхната съвкупност. Спазени са всички принципи на административното
производство, тези на законност-чл. 3 ат АПК истинност чл. 7 от АПК, служебно
начало чл. 8 от АПК , самостоятелност и безпристрастност чл. 10, достъпност ,
публичност и прозрачност чл.12 от АПК.
Съдът намира оспорената заповед и за
материално законосъобразна. Посочената от АО и приложима правна норма е тази на
чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, която посочва, че незаконен се явява строежът, който
е изпълнен без строителни книжа и инвестиционни проекти. Следователно
материалната норма изисква да е налице обект, който отговаря на легалното
определение за строеж, което е препотвърдено и от изслушаната по делото СТЕ, от
КА, становището на специално назначената комисия, доколкото се касае за
допълващо застрояване, извършеното строителство има характеристиките на
„строеж“ по смисъла на §5, т. 38 от ЗУТ, пета категория, доколкото същото
отговаря на законовото изискване по чл.
137, ал.1, т. 5, б“в“ от ЗУТ и съответно за него следва да има издадено
разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект. Двете кумулативни
предпоставки за наличието на незаконен строеж са визирани в ЗУТ, чл. 225, ал.2
, а именно да е налице строеж от съответната категория, и същият да се
квалифицира като незаконен на едно от основанията по чл. 225, ал.2 от ЗУТ. За
него се изисква одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение на
строеж, доколкото същият не попада в изключението на чл. 147, ал.1 т.1 от ЗУТ,
тъй като застрояването е с търговско
предназначение и за обществено ползване.
Няма спор по делото, и това се
установява и от изслушаната СТЕ, че строежът, предмет на оспорваната Заповед, е
самостоятелен, индивидуализиран и подробно описан обект, като това се
установява и от извършения оглед от страна на вещото лице. Този обект има
самостоятелен идентификатор 10447.513.358.2, представлява едноетажна постройка,
наименована“ разтоварище“ в документа за собственост на дружеството, като
същата е изпълнена в три имота по КК и КР на гр.В. Търново ПИ с идентификатор
10447.513.358- собственост на жалбоподателя, 10447.513.420-общинска
собственост, отредена за озеленяване – парк, и 10447.513.359- за жилищно
строителство, без да е учредено от Община В. Търново право на строеж за
посочените два имота. Предвид извършената проверка по документи и на място се
установява, че . посочената постройка е свързана с търговски обект, за който са
издадени две разрешение за строеж: Разрешение за строеж № 338/24.9.2003г. за
обект „Магазин, кафе, офис и ограда „ с възложител „Киров „АД , като съответно
за него е издадено и Удостоверение за въвеждане в експлоатация с №
253/1.10.2004г. и това с № 298/6.11.2017г. с възложител жалбоподателя,
допълнение към основното разрешение по реда на чл. 154 от ЗУТ, като обектът е
въведен в експлоатация с Удостоверение №115/2.10.2020г. Или с други думи основната сграда не се явява предмет на
оспорваната Заповед и същата се явява
законно изградена на базата на горепосочените Разрешения за строеж и
инвестиционни проекти. Писмените доказателства и заключението на вещото лице
безспорно доказват, че за процесния строеж не са издавани Разрешения за строеж
въз основа на одобрени инвестиционни проекти. Основното възражение на жалбоподателя
се концентрира върху факта, че не се касае за ново строителство след въвеждане
на обекта в експлоатация през 2020г., а винаги е съществувал в посочения в КА
обем, доколкото от документацията по чл. 154, ал.2 т. 5 от ЗУТ, екзекутивните
книжа, приетите по делото част Архитектура и Геодезия от одобрения
инвестиционен проект пред 2017г. към момента на приемане на строежа,
постройката е отговаряла на одобрените
инвестиционни проекти, изцяло е била в имота, собственост на жалбоподателя.
Тази защитна теза е оборена от изслушаната по делото СТЕ, която след проверка
на общодостъпната система на Google map е установила
различни конфигурации на този обект, като е дала заключение, че обектът –
предмет на оспорваната заповед е изграден 2017-2020г. след датата на приемане
на строежа- основна сграда, за който има одобрени инвестиционни проекти и
издадени разрешение за строеж и за неговото допълване. Освен това , както
посочва и процесуалният представител на ответник жалба, параметрите на
процесното строителство са установени по несъмнен начин от схемата ,
представляваща неразделна част на КА, така и от приетото по делото заключение
на вещото лице, като е налице и съответствие между констатираното от
проверяващите, издали КА, описанието и характеристиките на строежа , направени
в мотивите на заповедта, така и от тези, посочени от вещото лице. От
представените по делото доказателства Протокол за строителна линия и ниво,
Протокол за откриване на строителна площадка от 25.11.2003г., издадени в полза
на предишния собственик Киров АД , се установява, че пристройката , наречена
„разтоварище“ не е включена в издаденото разрешение за строеж и съответни
инвестиционни проекти. По отношение на второто разрешение за строеж, издадено в
полза на жалбоподателя,вещото лице е посочило в приложената към заключението
скица, границите на това разрешение, означени с червен пунктир, от което се
установява, че в одобрените инвестиционни проекти е допуснато разширение на
съществуващата основна сграда, като в част Архитектурна и Геодезия към проекта
е разтоварището е посочено като съществуващ обект. Самото вещо лице в т.4.2. от
заключението си посочва, че липсва разрешение за строеж и инвестиционен проект
за него, доколкото както се посочи по- горе съгласно предишното разрешение за
строеж, издадено на праводателя Киров АД, такова не се допуска. Не може да се
приеме становището на жалбоподателя, че след като същото е нанесено, то се
явява законен строеж, тъй като липсват инвестиционния проект към предишното
разрешение за строеж. Както правилно посочва, процесуалният представител на
ответника, от представените Протокол за строителна линия и ниво от 2003г., тази
част от имота не е предвидена за застрояване. С исканото изменение на
Разрешението за строеж по чл. 154 от ЗУТ е издадена Заповед № РД- 25-30 от
19.7.2018г. за допълване на Разрешение за строеж № 298/6.11.2017г., с която се
одобрява Промяна на съществуващото товарище в навес , което съгласно т 4.3 от
заключението на вещото лице на площадка под навес с размер 267Х794 см. От тези
писмени доказателства и заключението на вещото лице може да се направи извод за
съществуване на разтоварище в качеството му на площадка с последните посочени
размери, върху която е разрешено строителство на навес с размери 267Х794г.
Всичко това оборва становището на жалбоподателя, че се касае за съществуваща законна масивна сграда, чиито
строеж е разрешен на праводателя Киров АД с посоченото Разрешение за строеж от
2003г. Касае се единствено за площадка с
267Х794г.с трайно покритие, която не е
част от горепосоченото строително разрешение. Фактът, че при придобиване
на имота, изготвената по изпълнителното дело СТЕ е ценила това „разтоварище“
като част от продаваните активи не променя настоящия извод на съда, а напротив
го потвърждава , че се касае единствено за площадка с трайно покритие.
Другото основно възражение на
жалбоподателя е, че дори и да се приеме, че за този строеж няма разрешение и
инвестиционен проект, същото се явява законно, доколкото е отразено в
екзекутивните книжа, издадени по реда на чл. 175 от ЗУТ- на скицата на вещото
лице посочени със зелен цвят. Съгласно този текст, след фактическото завършване
на строежа са възможни три хипотези – изпълнение на строежа в съответствие с
одобрените инвестиционни проекти, изпълнение на строежа при съществени отклонения
от издадените строителни книжа и изпълнение на строежа при несъществени
отклонения от съгласуваните проекти. При съществени отклонения от издадените
строителни книжа -одобрени инвестиционни проекти за извършване или за
узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както
и протоколите за определяне на строителна линия и ниво - съгл.§5,т. 36 от ЗУТ,
органът, одобрил проектите, е длъжен да предприеме действията по чл.175, ал.3,
т.1 и т.2 от ЗУТ. Когато отклоненията не са съществени по смисъла на чл. 154,
ал.2 от ЗУТ, се изготвя екзекутивна документация, съдържаща пълен комплект
чертежи за действително извършените строителни и монтажни работи, която се
заверява от възложителя, строителя, лицето, упражнило авторски надзор, от физическото
лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", и от
лицето, извършило строителния надзор. Предвид горното, настоящият състав счита,
че за изграждането на процесния строеж, е било необходимо да се одобри
инвестиционен проект и да се издаде разрешение за строеж, което в случая не е
извършено. Освен това, доколкото не става въпрос за отклонение от инвестиционен
проект, което е несъществено по смисъла на чл.154, ал.2 от ЗУТ, такова
строителство е недопустимо без издаването на отделно разрешение за строеж,
представянето на екзекутивна документация за него не би имало друга правна
стойност, освен да задължи главния архитект на общината за уведомяване на
органите на строителния контрол, съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3 ,т.2 от ЗУТ. В този смисъл е и заключението на вещото лице, което в т. 4.3 изрично
посочва, че изменение на основания проект с екзекутиви е недопустимо. Следва да се има
предвид, че съгласно чл. 175, ал.4 от ЗУТ Когато строежът е изпълнен в
съответствие с одобрените инвестиционни проекти, не се предава екзекутивна
документация. Освен това в чертежа „Разпределение“ разтоварището е посочено с
размери 1310Х267 см, които определено не съответстват на одобреното изменение
на Разрешението по чл. 154 от ЗУТ, но следва да се посочи отново, че се касае
за разрешение за строителство на навес, а не на сграда, изпълнена по начина на
основното застрояване и представляваща неразделна част от основния обект. Както
се посочи във фактическата част на настоящото решение, макар че изменението на
регулационния план,одобрено със Заповед № РД22-204/7.6.2002г. , отменено с
Решение № 102/23.3.2009г. на АСВТ, реално кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД -18-86/19.9.2008г. не е изменена, поради което е останала
границата на имота по кадастрална карта, която пресича процесното
разтоварище, и източната му част попада
в прилежащия ПИ 359, а югоизточната част , попада в ПИ 420- отреден за
„Общински парк“. Макар законодателят да не е посочил липсата на правото на
строеж, учредено от собствениците на другите имоти, които попадат в рамките на
процесния строеж, в случая, такова следва да се учреди от Община В. Търново,
като съществено отклонение от одобрените строителни книжа, то е обстоятелство, което самостоятелно прави правилна по своя резултат
преценката на административния орган, че тази част от строежа е незаконна и
следва да бъде премахната.
Освен това, заповед по чл.225а, ал.1 от ЗУТ може да бъде издадена и срещу неизвестен извършител, както и без да е
установен момента на изграждане, доколкото в съдебното производство съдът дължи
извършване на собствена преценка за допустимостта на оспорването и за
търпимостта на нареденото за премахване. С оглед установеното от страна на
вещото лице, при ползване на съответната общодостъпна информационна система Google maps строежът е изпълнен в периода
2017-2020г поради което институтът за
търпимост на строежа е неприложим в настоящия случай, поради изграждането му
извън нормативно определените срокове по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1
ПЗР ЗИДЗУТ. Строежът е реализиран през 2017-2020 г., а крайният момент на
приложимост на цитираните разпоредби е 31.03.2001 г. В допълнение следва да се
изложат мотиви и за недопустимост на строежа спрямо действащия тогава и сега
подробен устройствен план и действалите правила и нормативи за строителство,
както и спрямо сега действащите разпоредби на ЗУТ, тъй като строежът навлиза в
съседни имоти, които не са собственост на жалбоподателя. В този смисъл е и
практиката на ВАС напр.Решение № 10900 от 29.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5631/2022 г., Решение № 10869 от 29.11.2022
г. на ВАС по адм. д. № 5627/2022 Решение № 10828 от 28.11.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 6402/2022 Решение № 10575 от 21.11.2022 г. на ВАС по адм. д. №
4741/2022 г.,
Изложените правни съждения по съществото
на спора налагат крайния извод за отсъствие на основанията за отмяна на
административния акт по чл.146 от АПК. Жалбата ще бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода от делото разноски се
присъждат на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., на основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на ИНДУСТРИАЛНА ТЕХНИКА ЕООД с адрес на
управление гр. В. Търново, ул.“Поп Харитон“№4 , против Заповед № РД
22-1079/6.6.2022г. на Кмета на Община В. Търново за премахване на незаконен
строеж „Разширение на едноетажна постройка“ находящ се в ПИ с идентификатор
10447.513.358 по КК и КР на гр. В. Търново,представляващ УПИ десет римско в
кв.162 по регулационния план на града.
ОСЪЖДА ИНДУСТРИАЛНА ТЕХНИКА ЕООД с адрес на
управление гр. В. Търново, ул.“Поп Харитон“№4 , да заплати на Община Велико
Търново разноски по делото в размер на 100 – сто- лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: