Решение по дело №2426/2017 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

  № ...............

 

гр. Кюстендил, 10.10.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2426 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е след като с Определение № 1361/2017 г., постановено по гр.д. 1608/2017 г. на КРС, не е приет за разглеждане насрещният иск на Е.К. против П.К. и производството по него е продължило самостоятелно.

В исковата молба се сочи, че страните по делото съжителствали на семейни начала от 1996 г. Тогава ответницата имала две деца от друг мъж – К. и Б., съотв. на около 6 г. и 4 г. в този момент. Въпреки това ищецът я приел и по негово настояване заживели заедно с децата й съвместно. Той започнал да се грижи за всички тях, като ответницата напуснала работа и поела само грижите за домакинството. Живели в любов и разбирателство. Ищецът работел и реализирал доходи от трудова дейност и допълнителни такива – от залагания. В периода 1996 г. – 04.10.1999 г. ответницата не работила и не реализирала никави доходи, като издръжката на всички, вкл. и доведението от ответницата деца, била осигурявана от ищеца.

На 04.10.1999 г. П.К.П. придобила части от недвижим имот – парцел XXII, сега парцел XIV, пл. №1114, в кв. 139а от плана на гр. Кюстендил.

На 26.05.1999 г. от съжителството между страните се родило детето Анна-Мария. В последствие – на 27.06.1999 г. сключили и граждански брак, прекратен понастоящем с решение на КРС по гр.д. № 1456/2017 г.

По време на брака си придобили поземлен имот с идентификатор 41112.500.1306 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с   адрес   на   поземления   имот: гр.Кюстендил, ул. „Т.“  №**,  с  площ от 244 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: 41112.500.1282;   41112.500.1307; 41112.500.1308;   41112.500.1304, за който се твърди, че изцяло е закупен със средства на ищеца.

Придобили и масивна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 41112.500.1306.1, със застроена площ 98 кв.м., ведно с надстройка-преустроен за живеене тавански етаж.

Закупили и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел 200 Е, с рама *****, цвят-хромово зелен металик, с ДК № *** АТ, както и лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рама ****, цвят - светло сив металик, с ДК № **** АК.

Твърди се, че приносът на ищеца за придобиването на посочените имоти и вещи е в размер на ¾ ид.ч. за ищеца и ¼ ид. ч. за ответницата.

Ето защо се поддържане искане съдът да постанови съдебно решение, с което приеме, че приносът на ищеца за придобиването на поземлен имот с идентификатор 41112.500.1306 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с   адрес   на   поземления   имот: гр. Кюстендил, ул. „Т.“ №**, с  площ от 244 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: 41112.500.1282; 41112.500.1307; 41112.500.1308;   41112.500.1304; масивна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 41112.500.1306.1, със застроена площ 98 кв.м., ведно с надстройка-преустроен за живеене тавански етаж; лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ 200 Е“, с рама ****, цвят-хромово зелен металик, с ДК № *** АТ, както и лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рама *****, цвят - светло сив металик, с ДК № *** АК, е в размер на ¾ ид.ч. за ищеца и ¼ ид. ч. за ответницата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнила правото си на отговор, като сочи, че исковата претенция е неосновтелна. Оспорва изложените фактически обстоятелства. Не оспова обстоятелството, че с ищеца са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен, както и това, че от 1996 г. съжителствали на семейни начала. Твърди, че действително не рабоила по трудови правоотношения, но поела голяма част от домакинската работа, като дори всяка година пренасяла по 30 куб.м. дърва за огрев от улицата до мазето им. След раждането на дъщеря им А.-М. грижите й се увеличили, а с оглед възрастта на детето не можела да работи. При построяването на къщата участвала с труд, като отделно полагала грижи и за децата си. Като съпруга изпълнявала задълженията си за грижи за семейството и домакинството, не разхищавала семейното имущество, а съпругът й употребявал алкохол, ходел по заведения и харчел доста пари за своите забавления. Дори имал и присъда за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Оспорва се твърдението, че от 2006 г. страните са във фактическа раздяла. От тогва и до сега ответницата работела на различни места. От 2008 г. ищецът не полагал труд по трудово правоотношение, а до 2015 г. живели под един покрив, като ответницата се грижела за домакинството и децата. През м. февруари 2015 г. тя заминала на работа в РСловения, от където изпращала средства за децата. Навеждат се доводи, че приносът на страните в придобиването на имуществото по време на брака им бил равен. Поради това се иска съдът да остави без уважение предявения иск.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответната страна изразява становище за неоснователността й.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:          

Между страните не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че същите са сключили брак на 27.06.1999 г., който е бил прекратен на 09.06.2017 г. с влязло в сила решение по гр. дело № 1456/2016 г. от описа на КРС.

По делото не е спорно също, че страните са съжителствали на семейни начала от 1996 г., като през това време, както и по време на брака си също са живели в едно домакинство и имат едно дете, за което са се грижили според възможностите си.

Видно от приложените документи за собственост по време на брака си придобили поземлен имот с идентификатор 41112.500.1306, с   адрес   на   поземления   имот: гр.Кюстендил, ул. „Т.“ №**. В имота изградили масивна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 41112.500.1306.1, със застроена площ 98 кв.м., ведно с надстройка-преустроен за живеене тавански етаж. Закупили и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел 200 Е, с рама ****, цвят-хромово зелен металик, с ДК № **** АТ, както и лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рама ****, цвят - светло сив металик, с ДК № **** АК. В т.см. приложените писмени доказателства на л.7-13 и 127-140.

От представените по делото писмени доказателства – заверени копия от трудови книжки, банкови извлечения и др., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява, че ответникът е упражнавал труд по трудови правоотношения и е реализирал доходи по време на брака си. Ангажирани са такива доказателства и досежно ответницата.

От заключението – основно и допълнителни, на приетата по делото експертиза се установява, че за периода 19.02.1996 г. до м. юни 1999 г. доходът на ищеца Е.Н. от трудови правоотношения е в размер на 2757147,10 неденомирани лева (2757,15 лв. деноминирани), за периода 01.07.1999 г. до 31.12.2008 г. - 28698,28 лв., а за периода 2009 – 2017 г. – 29255,33 лв. Доходът на ответницата за периода 1996-2017 г. е 14880,20 лв., получени от доходи в РБългария, а за периода 17.08.2015 г. – 31.12.2016 г., получен по трудово правоотношение с работадетеля АБ продукт ООД – РСловения е 31568,51 лв.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М. К. и Е. С., от показанията на които се установява, че действително от 1996 г. страните по делото са съжителствали на семейни начала, като ищецът се грижел и за двете довдени деца на ответницата, като за свои. Поемал всички разходи на домакинството. В този период работел на Митницата и доходите му били добри и освен това бил подпомаган финансово и от семейството на сестра си, която живеела в чужбна. Закупил и парцел, на който построили къща. Ответицата пък дълги години не работела, а издръжката на семейството поемал ищецът. По-късно се родило и детето им А.-М.. Нанесли се в новия дом, като ответницата се грижела за домакинството, а ищецът осигурявал средствата. В последствие П. заминала на работа в чужбина.

Според свидетелите М. В. и М. С. ответницата била добра домакиня. Грижела се са дома и семейството, като не работела известен период от време, но то било защото детето й, родено от брака с ищеца, боледувало често. В новия дом на семейството, който построили заедно, често гостували близки на П., като някои от тях оставали продължително време.

Другите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.

    При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По допустимостта: Исковата претенция е допустима. Предявена е от надлежна страна – бивш съпруг и пред съответния местнокомпетентен съд.

По основателността:

С доклада си по делото, изготвен по реда на чл. 146 от ГПК, съдът е приел, че правната квалификация на иска е по чл. 29, ал. 3 от СК, като възражения по нея не са били направени. Нормата предвижда, че при прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод или по чл. 27, ал. 2 от СК съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

За да бъде основателен искът по чл. 29, ал.3 от СК, следва да се установи по категоричен начин, че е налице значително по-голям принос на единия съпруг, като той обаче, не следва да се измерва единствено с получавания доход. В този смисъл е задължителната съдебна практика -  с ППВС № 5/1972 г. и ТР№ 63/1984 г. на ОСГК, така и в Решение № 133/23.03.2011 г. по гр.д.№ 1700/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 215/23.06.2011 г. по гр. д. № 1014/2010 г. на ВКС, II г.о., Решение № 237/27.06.2011 г. по гр.д.№ 931/2010 г. на ВКС, I г.о. и др.

Съвместният принос на съпрузите е основополагащото понятие, на база на което се изгражда правната уредба на семейните отношения. Наличието му се предполага по силата на законовата презумпция в действащия чл. 21, ал. 3 от СК. След прекратяване на брачната връзка между съпрузите с развод съпружеската имуществена общност се прекратява – чл. 27, ал. 1 СК. Така, съгласно чл. 28 СК, доскорошната съпружеска имуществена общност се превръща в обикновена съсобственост при законово презумирани равни дялове на бившите съпрузи, като това равенството в дяловете може да бъде преодоляно само по исков ред в кратки преклузивни срокове след прекратяването на брака и при наличието на предвидените в закона основания - да се касае до изключителни случаи и приносът на единия съпруг явно и значително да надхвърля приноса на другия.

С оглед горните разяснения и съпоставяйки доходите на страните като математическа величина в случая, съдът приема, че за периода от установяване на съвместното съжителство между тях, до прекратяването на брака им ищецът е реализирал доход от трудови правоотношения в общ размер на 60710,76, а ответницата 46448,71 лв. – спр. приетите по делото заключения на вещото лице А.Т., които съдът цени с доверие. При тези установени суми от трудови възнаграждения, реализирани от страните, не може да се говори за значително превишение на доходите на ищеца, доколкото значителността на приноса следва се разбира като отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност, както се приема и в Решение № 215 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1014/2010 г. на ІІ-ро г. о., решение № 237 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г. на І-во г. о., и др., какъвто не е този случай.

Наведените доводи за реализирани доходи от залагания също не се подкрепиха с даказателствата от делото, доколкото в приложените квитанции на които се позовава ищецът, липсва получател, респ. не може да се установи, че посочените в тях суми са получени именно от него. Освен това не бе установено каква част от реализираните доходи на семейството са вложени именно в придобиване на семейното имущество или са изразходвани за издръжка на домакинството, децата и съпрузите.

От друга страна в теорията и практиката, натрупана през годините се приема, че формите на приноса могат да бъдат различни – не само преки – напр. парични средства за придобиване на имуществото, по-големи доходи, а и косвени – напр. полагане на грижи за отглеждането и възпитанието на децата и домакинството и т.н. като разликата в приноса, независимо от формата му трябва да е значителна. Тук липсват доказателства относно това ответницата да е пилеела семейни средства или да е дезертирала от изпълнение на обичайните за съпруга задължения – отглеждане и възпитание на децата, принос във формиране на семейните средства, поддържане на дома и домакинството.

С оглед на това простата разлика в доходите сама по себе си не може да се възприеме като основание за определяне на по-голям принос на съпруга, реализирал по-големите доходи. Безспорно следва да се държи сметка и за полагания труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието на семейството. Обстоятелство, релевантно в настоящото производство е и това, че макар и да не е работила дълъг период от време, (факт, който не оспорва по същетво), ответницата е полагала освен грижи за домакинството, за децата от предходни връзки, то и за детето на страните, което е боледувало често, т.к. имало астматично заболяване. Събраните по делото гласни доказателства сочат, че е била добра домакиня, грижела се е за всичките си деца – две от предходни нейни връзки и едно, родено от съжителството й с ищеца, и е допринасяла за благото на семейството. Заради това нейният принос в придобиването на семейната имуществена общност, макар не в пари, следва да бъде отчетен. В т.см. все още е актуално е Постановление № 5/1972 г. на Пленума на Върховния съд.

При изложените мотиви съдът приема, че исковата претенция е неоснователна и ще бъде оставена без уважение.

 

 

 

 

Относно разноските по делото и следващите се държавни такси:

 

 

 

 

Искания за присъждане на съдебни разноски са били направени от страните, като с оглед изхода на спора и ангажираните доказателства за извършването им в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените деловодни разноски от страна на ответницата. Доказани такива обаче, са само заплатените суми за възнаграждение на вещото лице – 350 лв. – спр. л. 147 и 187 от делото, като на приложения договор за правна помощ на л. 142 от делото липсва отбелязване за извършено плащане на договореното адвоктско възнаграждение, поради което разноски в т.см. не следва да се присъждат.

 

 

 

 

            Водим от горните мотиви, съдът      

                                 

        Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искът на Е.Н.К. с ЕГН ********** с адрес *** против П.К.П., с ЕГН **********, с адрес *** за определяне на по-голям поради значителен принос на ищеца за придобитото по време на брака им имущество: поземлен имот с идентификатор 41112.500.1306 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с   адрес   на   поземления   имот: гр.Кюстендил, ул."Т." №**,  с  площ от 244 кв.м., трайно предназначение на територията; урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: 41112.500.1282; 41112.500.1307; 41112.500.1308;  41112.500.1304; масивна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 41112.500.1306.1, със застроена площ 98 кв.м., ведно с надстройка-преустроен за живеене тавански етаж; лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ 200 Е“, с рама ****, цвят-хромово зелен металик, с ДК № **** АТ, както и лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рама ****, цвят - светло сив металик, с ДК № **** АК, в размер на ¾ ид.ч. за ищеца и ¼ ид. ч. за ответницата, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Е.Н.К. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.П., с ЕГН **********, с адрес *** сумата 350,00 лв. (триста и петдесет лева нула стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на съобщаването му.

 

Районен съдия: