Решение по дело №663/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260334
Дата: 19 юли 2021 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия: Дарина Кънчева Стоянова Крумова
Дело: 20215530200663
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260334                                   19.07.2021 година                                 гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                      ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесети май                                                                                    Година 2021

В открито заседание в следния състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА СТОЯНОВА

 

Секретар: Николина Козелова

като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА

АНД № 663 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на инж. Ж.Н.Т., в качеството му на управител на „Т 7 КОНСУЛТ“ ЕООД, гр. Пловдив против наказателно постановление № СЗ-9 от 02.04.2020г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/, гр. Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочат се съображения в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят заявява, че поддържа подадената жалба, като излага допълнителни съображения във връзка със събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемата страна чрез ст.юрисконсулт Р.Р. моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като взема становище по възраженията на жалбоподателя. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

 

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

 

С обжалваното наказателно постановление № СЗ-9 от 02.04.2020г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/, гр. Стара Загора на ИНЖ. Ж.Н.Т., в качеството му на управител на „Т 7 КОНСУЛТ“ ЕООД, гр. Пловдив на основание чл. 233 ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 7, ал. 3, т. 15, б. „в” от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1, пр. 1 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 32, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1з-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и чл. 233 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

В наказателното постановление е посочено следното от фактическа страна:

Инж. Ж.Н.Т. в качеството си на управител на „Т 7 КОНСУЛТ” ЕООД, гр. Пловдив - дружество, консултант в строителството на строеж „Реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност за сградата на ОДЗ № 58 „Звездица” - етапно; I-ви етап: реконструкция и модернизация на съществуваща детска градина, ЗП=1078,50 кв.м и РЗП=2820,00 кв.м; II-ри етап: изграждане на пристройка за две нови яслени групи, ЗП=217,30 кв.м и РЗП=6520,00 кв. м, възложител Община Стара Загора, находящ се в УПИ I-детски комбинат и коо, кв. 647а по плана на гр. Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор 68850.501.1781 по КК на гр. Стара Загора“, на 26.09.2019 г., по местонахождение на строежа, съставил Констативен акт обр. 15 за горепосочения строеж, като представляващ дружеството - консултант, в несъответствие с изпълнения строеж по отношение спазване на изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ/ за безопасност в случай на пожар.

На 14.01.2015 г. е одобрен инвестиционния проект за горепосочения строеж.

На 05.03.2015г. е издадено разрешение за строеж №19-103/05.03.2015г.

На 03.09.2018г. е издадена заповед №19-24-69/03.09.2018г. на главния архитект на Община Стара Загора за допълване на разрешението за строеж.

Строителството е завършено и възложителят е подал искане с вх. №ДК-06-1442-02-862/13.12.2019 г. до РДНСК Стара Загора за въвеждане в експлоатация.

На 23.12.2019г. е издадена заповед №ДК-08-СЗ-127/23.12.2019 г. на началник РДНСК Стара Загора, с която е назначена Държавна приемателна комисия /ДПК/.

На 30.12.2019г. ДПК е провела първото си заседание.

При направен оглед на изпълненото строителство по местонахождение на строежа, е направена констатация от инж. Н.Б. - член на комисията и представител на РСПБЗН - Стара Загора, че за строежа не са изпълнени основни изисквания за безопасност при пожар, съгласно чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, а именно: „На кота 0,00 и на кота +2,80 не са монтирани самозатварящи се врати с необходимата огнеустойчивост EI 60 на помещенията - приемни към двете групи на детската градина, разположени в северната част на двата етажа; на всяка от приемните към групите, разположени в югоизточната част на двата етажа; на коридорите към фоайетата за групите, разположени в югозападната част на детската градина, както и към новата пристройка за яслените групи и на двата етажа. Гореописаното е необходимо с цел осигуряване на най-малко две защитени (безопасни) зони с възможност за поетапно преместване на хората при пожар или авария от едната в другата зона”.

Заседанието на ДПК е отложено за изпълнение на мерки, осигуряващи необходимата пожарна безопасност.

За извършеното нарушение на представителя на строителя ДЗЗД „ТИ ВИ БИ - АВАНГАРД” е връчен Акт № АУАН-ПБЗН-СЗ1-6- 1/10.01.2020г., съставен от служители на РСПБЗН - Стара Загора.

Посочените врати с огнеустойчивост EI 60 са били предвидени в одобрения на 14.01.2015 г. инвестиционен проект в работна фаза, част „Архитектурна” и част „Пожарна безопасност”. Липсата им на място нарушава изискването на чл. 46, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 32, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Наредба №1з-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 15, б. „в” от Наредба №3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа /приложение №15 към Наредбата/ се съставя след завършване на строежа от възложителя, проектантите по всички части, строителя, лицето, упражняващо строителен надзор и технически правоспособните физически лица към него. В този акт се съдържат доказателства, че строежът е изпълнен съобразно изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ. Съставя се след проверка на местостроежа.

Видно от Констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа от 26.09.2019 г. стр. 11, абзац: „Решихме: 1. Приемаме, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 от ЗУТ...”, от участниците в строителството, в т.ч. консултанта „Т 7 КОНСУЛТ”ЕООД, е установено, че строежът е изпълнен съобразно одобрения проект и изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ за пожарна безопасност. Констативният акт е подписан на последната страница без забележки от инж. Ж.Н.Т., в качеството му на управител на „Т 7 КОНСУЛТ”ЕООД, дружество, упражнявало строителен надзор по време на строителството на горепосочения строеж, съгласно удостоверение №РК-0025/03.04.2018 г. издадено от началник ДНСК.

При провеждане на ДПК е установено, че изпълнението на строежа не съответства на инвестиционния проект по отношение степента на огнеустойчивост на гореописаните врати, което е необходимо условие за постигане на изискванията на чл. 46, ал. 1, т. 1 от Наредба №1з-1971/2009 г. и от съществено значение за доказване съответствието на строежа с изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ за безопасност в случай на пожар. Направената констатация е отразена в протокол обр. 16 на ДПК от 13.01.2020 г., стр. 12.

Нарушението е извършено на датата на съставяне на констативен акт обр. 15 - 26.09.2019г. по местонахождение на строежа: гр. Стара Загора, ОДЗ № 58 „Звездица”, кв. Железник, ул. Младост №10.

Установено е на 30.12.2019 г. при провеждане на ДПК.

Съгласно чл.23, ал. 2, т. 1 от Наредба №2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в ксплоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти управителят на лицето, упражняващо строителен надзор се наказва с глоба, ако се установи от ДПК несъответствие на изпълнения строеж със съставените актове и протоколи по време на строителството, което е от съществено значение за доказване съответствието на строежа с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ. В случая инж. Ж.Т. в качеството му на управител на дружеството-консултант „Т 7 КОНСУЛТ“ EOOД носи отговорност за установеното от ДПК несъответствие на изпълнения строеж със съставения констативен акт обр. 15 по отношение спазване изискванията за пожарна безопасност.

 

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № СЗ-6/11.02.2020г., съставен от ст.инспектор в РДНСК, гр. Стара Загора след като е постъпило възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

 

Във връзка с компетентността на наказващия орган е представена заповед № РД-13-171 от 13.06.2019г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол.

 

Към административнонаказателната преписка са приложени:

- удостоверение № РК-0025/03.04.2018г., издадено от началника на ДНСК, гр. София на „Т7 КОНСУЛТ“ ЕООД, гр. Пловдив за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителния надзор. Същото е със срок на валидност до 03.04.2023г.;

 

- разрешение за строеж № 19-103/05.03.2015г., издадено от гл.архитект на Община Стара Загора;

- проект по част „Пожарна и безаварийна безопасност за реконструкция на ДГ „Звездица“, Община Стара Загора, където са посочени изискванията към процесните врати.

- констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 26.09.2019г.  /приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 /образец 15/, в който на стр. 11, като решение № 1 е записано: „Приемаме, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ, условията на договора за строителство и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. Същият е подписан от управителя на „Т7 КОНСУЛТ“ ЕООД - инж. Ж.Т. без възражения;

- протокол за установяване годността за ползване на строеж от 13.01.2020г. /образец 16/, с който ДПК е приела строежа и е постановила, че същият може да бъде използван по предназначението си;

- разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-10/27.01.2020г., издадено от началника на РДНСК, гр. Стара Загора;

 

- 2 бр. декларации за характеристиките на строителния продукт от 2018г., в които е посочено, че са издадени от „Игъл трейд“ ЕООД, гр. София. Първата касае 11 бр. врати № № 558920;558921; 559822; 558923; 558924; 558925; 558926; 558927; 558928; 558929 и 558930, а втората касае 3 бр. врати № № 558931; 558932 и 558933. И в двете декларации е посочено, че става въпрос за пожароустойчиви метални врати с уникален идентификационен код на типа продукт: UNIFORM ЕI 60, и имат определени характеристики, които са вписани. И в двете е вписано становище за допустимост с рег. № 1983 сд10-04.06.2018г.

- списък на издадени становища за допустимост за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. от ГД „ПБЗН“. В този списък има вписано становище за допустимост с рег. № 1983 сд-10, но то е от 22.03.2018г. и касае дървена врата HALPSAN EI60, с производител ETEX building Performance – Румъния. В него има вписани и 4 вида врати с производител: Locher S.r.l. – Италия, като нито една от тях не отговаря напълно като характеристики на описаните в двете декларации за характеристиките на строителния продукт от 2018г., за които е посочено, че са издадени от „Игъл трейд“ ЕООД, гр. София;

- писмо с вх. № ДК-06-1442-00-580/13.03.2020г. по описа на РДНСК, гр. Стара Загора, изпратено от „Игъл трейд“ ЕООД, гр. София, в което е посочено, че приложените към писмо с изх. № ДК-06-1442-00-082/26.02.2020г. на РДНСК, гр. Стара Загора 2 бр. декларации за характеристиките на строителния продукт от 2018г., за които е посочено, че са издадени от „Игъл трейд“ ЕООД, гр. София, не са издадени от дружеството;

 

От показанията на свидетелите Д.Д.С. /актосъставител/, С.Г.С. /свидетел по акта/ и Н.Л.Б. - член на ДПК се установяват фактите и обстоятелствата, описани съответно в АУАН и НП. Съдът кредитира показанията им, тъй като същите са последователни и непротиворечиви и съответстват на всички доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

 

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

 

И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

 

Във връзка с направените възражения от страна на жалбоподателя, съдът намира следното:

 

На първо място, неоснователни са възраженията, че актосъставителят и наказващият орган са допуснали нарушение съответно на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, като не са посочили правилно нарушените законови разпоредби.

От съдържанието на АУАН и НП е видно, че в тях изрично е посочено, че е допуснато нарушение на чл. 7, ал. 3, т. 15, б. „в” от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1, пр. 1 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 32, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1з-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, вр. с чл. 233 ЗУТ. Това изброяване е напълно достатъчно, за да разбере жалбоподателят Т. кои законови разпоредби е нарушил.

 

На второ място, несъстоятелни са и възраженията, че в наказателното постановление фактическата обстановка е по-разширена, от тази, която е изложена в акта за установяване на административно нарушение. Действително наказващият орган е изложил допълнителни обстоятелства, но те са във връзка с направеното възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу съставения акт. Всички съставомерни елементи на нарушението са описани както от актосъставителя, така и от наказващия орган.

 

На трето място, несъстоятелни са и възраженията, че актосъставителят и наказващият орган са допуснали нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като не са описали нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

От съдържанието на АУАН и НП е видно, че това не е така. Напротив, изключително подробно са посочени всички релевантни факти и обстоятелства, като същите са подредени по хронология.

Не са налице и твърдените вътрешни противоречия. От начина, по който е описано нарушението става ясно, че в процесния обект не са били монтирани 2 бр. самозатварящи се врати с необходимата огнеустойчивост, а не че изобщо не са били монтирани врати.

 

На четвърто място, съдът не констатира в АУАН и НП да е допуснато съответно и нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили не само дата на извършване на нарушението - 26.09.2019 г., но и датата на установяването му - 30.12.2019г., като тези дати изцяло съвпадат с приложената по делото строителна документация. Това от своя страна дава възможност впоследствие да бъде извършена преценка относно приложението на чл. 34 ЗАНН.

 

На следващо място, несъстоятелни са и възраженията, че е налице неяснота на диспозитива на обжалваното наказателно постановление. Законът за административните нарушения и наказания не предвижда изготвянето на „диспозитив“. В чл. 57, ал. 1 ЗАНН е посочено задължителното съдържание на наказателните постановления, като законодателят не въвежда изискване за изготвяне на обстоятелствена и заключителна част, каквото има за обвинителния акт, например. Това означава, че при преценка относно съдържанието на наказателното постановление, същото следва да бъде разглеждано в неговата цялост.

 

На последно място, несъстоятелни са и възраженията, че жалбоподателят инж. Ж.Н.Т. не е субект на нарушението.

И в АУАН, и в НП изрично е посочено, че съгласно чл.23, ал. 2, т. 1 от Наредба №2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в ксплоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти управителят на лицето, упражняващо строителен надзор се наказва с глоба, ако се установи от ДПК несъответствие на изпълнения строеж със съставените актове и протоколи по време на строителството, което е от съществено значение за доказване съответствието на строежа с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ. В случая инж. Ж.Т. в качеството му на управител на дружеството-консултант „Т 7 КОНСУЛТ“ EOOД носи отговорност за установеното от ДПК несъответствие на изпълнения строеж със съставения констативен акт обр. 15 по отношение спазване изискванията за пожарна безопасност.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на актосъставителя и наказващия орган досежно субекта на нарушението.

 

В подкрепа на горните изводи на съда е и решение № 55/25.02.2021г., постановено по КАНД № 441/2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора, въз основа на което е образувано и настоящото АНД № 663/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

Съдът намира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин, че от обективна и субективна страна инж. Ж.Н.Т. е извършил вмененото му нарушение по чл. 7, ал. 3, т. 15, б. „в” от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1, пр. 1 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 32, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1з-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, вр. с чл. 233 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

От обективна страна, инж. Ж.Н.Т., в качеството си на управител на „Т 7 КОНСУЛТ“ ЕООД, гр. Пловдив - дружество, консултант в строителството на строеж „Реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност за сградата на ОДЗ № 58 „Звездица” - етапно; I-ви етап: реконструкция и модернизация на съществуваща детска градина, ЗП=1078,50 кв.м и РЗП=2820,00 кв.м; II-ри етап: изграждане на пристройка за две нови яслени групи, ЗП=217,30 кв.м и РЗП=6520,00 кв. м, възложител Община Стара Загора, находящ се в УПИ I-детски комбинат и коо, кв. 647а по плана на гр. Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор 68850.501.1781 по КК на гр. Стара Загора“, на 26.09.2019 г., по местонахождение на строежа – гр. Стара Загора, съставил Констативен акт обр. 15 за горепосочения строеж, в несъответствие с изпълнения строеж по отношение спазване на изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ/ за безопасност в случай на пожар.

 

От показанията на свидетелката Н.Л.Б. – инспектор в група Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност при РС „ПБЗН“, гр. Стара Загора, която участвала в ДПК, определена със заповед № ДК-08-СЗ-127/23.12.2019г. на началника на РДНСК, гр. Стара Загора, е видно, че при извършената проверка на 30.12.2019г. на процесния обект тя установила, че липсват предвидените по проект пожароустойчиви врати на указаните по проекта места, като на тяхно място били монтирани други врати, които нямали нужната пожароустойчивост.

Тази нейна констатация е подробно описана както в АУАН, така и в НП, като в съдебно заседание свидетелката заявява, че в случая е ставало въпрос за видими конструктивни несъответствия спрямо изискванията за този вид пожароустойчиви врати, което станало и причина за извършване на документална проверка. Във връзка с последната били представени 2 бр. декларации за характеристиките на строителните продукти от 2018г., в които било вписано, че по отношение на въпросните врати е приложимо становище за допустимост с рег. № 1983 сд10 от 04.06.2018г. на ГД „ПБЗН“ – МВР. След направена справка обаче в публичния регистър  на издадените становища за допустимост за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. било установено, че за процесните врати няма издадени такива.

В този списък, който е публичен, има вписано становище за допустимост с рег. № 1983 сд-10, но то е от 22.03.2018г. и касае дървена врата HALPSAN EI60, с производител ETEX building Performance – Румъния. В него има вписани и 4 вида врати с производител: Locher S.r.l. – Италия, като нито една от тези врати не отговаря напълно като характеристики, спецификации на описаните в двете декларации врати.

Констатираното несъответствие станало причина в хода на проверката да бъде изпратено запитване до посочения в двете декларации издател – „Игъл трейд“ ЕООД, гр. София, което дружество в писмо с вх. № ДК-06-1442-00-580/13.03.2020г. по описа на РДНСК, гр. Стара Загора отговорило, че приложените към писмо с изх. № ДК-06-1442-00-082/26.02.2020г. на РДНСК, гр. Стара Загора 2 бр. декларации за характеристиките на строителния продукт от 2018г., не са издадени от него.

От тук следва, че към строителната документация, касаеща процесния обект са били приложени 2 бр. декларации за характеристиките на строителните продукти от 2018г., които са неистински.

Действително от жалбоподателя инж. Ж.Н.Т. не може да се търси отговорност за неистинността на тези декларации, но негово задължение е било да направи проверката, която е извършена впоследствие от свидетелката Б. и да направи констатациите, до които е достигнала и тя.

Факт е също така, че в хода на настоящото административнонаказателно производство не е изследван въпросът – кой е автор на двете декларации, но съдът намира, че това не е необходимо, тъй като това обстоятелство е ирелевантно за повдигнатото срещу инж. Т. административнонаказателно обвинение.

От изложеното по-горе е видно, че извършването на административното нарушение, описано в АУАН и НП, е доказано както от множеството писмени доказателства, посочени по-горе, така и от гласните такива – показанията на свидетелките Д.Д.С. – актосъставител и Н.Л.Б. – установила нарушението.

 

Несъстоятелни са възраженията, че в хода на административнонаказателното производство не било доказано твърдяното в АУАН и НП несъответствие за огнеустойчивост. То се доказва от липсата на вписано становище за допустимост в регистъра на издадените становище за допустимост от ГД „ПБЗН“, който е публичен и всеки може да извърши такава справка. Целта на този регистър е да гарантира кой е производител на съответните врати и какви са техните производствени характеристики, спецификации. Безопасността в случай на пожар е от изключително значение, т.к. липсата й би могла да доведе до загуба на човешки животи. В конкретния случай обществената опасност е още по-висока, като се има предвид, че строителният обект е детска градина и с поставянето на врати, които не притежават необходимата степен огнеустойчивост се поставят в опасност живота и здравето на малки деца.

 

Несъстоятелни са и възраженията, че не е доказано да са настъпили противоправни последици от нарушението. Нарушението е формално и настъпването на последици в резултат от него могат да се търсят едва в случаите на възникване на пожар.

 

От субективна страна, нарушението е извършено виновно. Инж. Ж.Н.Т. е бил длъжен да извърши възложения строителен надзор на представляваното от него дружество „Т 7 КОНСУЛТ“ ЕООД, гр. Пловдив и преди съставянето на Констативен акт обр. 15 за горепосочения строеж се увери, че същият е в съответствие с изпълнения строеж, вкл. и по отношение спазване на изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ/ за безопасност в случай на пожар.

 

Що касае наложеното от наказващия орган на основание чл. 233 ЗУТ административно наказание глоба в размер на 300 лева, съдът намира, че същото правилно е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. От една страна е отчетено, че нарушението е извършено за първи път, а от друга, че строителният обект е детска градина и липсата на монтирани самозатварящи се врати с необходимата огнеустойчивост EI 60 на посочените в плана места не може да осигури най-малко две защитени (безопасни) зони с възможност за поетапно преместване на хората при пожар или авария от едната в другата зона. Това от своя страна поставя в реална опасност живота и здравето на много хора, по-голямата част от които в невръстна възраст.

 

Съдът намира, че с оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме наличието на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от същия вид, за да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

 

Предвид изхода на делото, с оглед направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че жалбоподателят Ж.Н.Т. следва да бъде осъден да заплати на РДНСК, гр. Стара Загора сумата от 240 лв., представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение както по настоящото АНД № 663/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора, така и по АНД № 1559/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора и по КАНД № 441/2020г. по описа на Административен съд - Стара Загора.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СЗ-9 от 02.04.2020г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/, гр. Стара Загора, с което на нарушителя Ж.Н.Т., ЕГН: **********, в качеството му на управител на „Т 7 КОНСУЛТ“ ЕООД, гр. Пловдив на основание чл. 233 ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 7, ал. 3, т. 15, б. „в” от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1, пр. 1 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 32, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1з-1971/2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и чл. 233 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

 

ОСЪЖДА нарушителя Ж.Н.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, пл. Кочо Честименски № 2а, ет. 1, ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ на РДНСК, гр. Стара Загора сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение както по настоящото АНД № 663/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора, така и по АНД № 1559/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора и по КАНД № 441/2020г. по описа на Административен съд - Стара Загора.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: