Решение по дело №2561/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 770
Дата: 27 май 2022 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20211000502561
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 770
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000502561 по описа за 2021 година
С решение № 260050 от 07.04.2021 г. по т. д. № 84/2020 г., СОС, осъжда
"ОЗК Застраховане" АД да плати на Х. С. Н. сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на
15.02.2019 г., заедно със законната лихва от 19.03.2020 г. (от исковата молба),
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 50
000 лв. до 150 000 лв.
Срещу решението, в отхвърлителната му част е постъпила въззивна
жалба от Х. С. Н.. Счита, че делото не е изяснено от фактическа страна, тъй
като е заличен св. А.М.. Счита, че заключението на СМЕ е изготвено в
нарушение, тъй като е следвало да бъде направено след разпит на посочения
свидетел – л. 29. Поддържа, че не успял да се запознае и да реагира на
САТМЕ (от 16.02.2021 г., приета в о.з. на 12.03.2021 г.) и да поиска тройна и
да се защити от агресивното отношение на вещото лице. Изтъква, че се
съобразил с експертното заключение и спрял терапията за епилепсия, но при
среща с личния лекар му било заповядано да я поднови. Претендира
решението да се отмени и да се присъди цялата искова сума, алтернативно да
се върне делото за довършване на съдебното следствие. Моли да се допусне
1
нова СМЕ с поставени задачи и да се разпита св. А.М.. Моли да се приемат
писмените доказателства приложени с писмени бележки.
Срещу решението, в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба
от „ОЗК Застраховане“ АД. Счита, че в хода на делото не е доказан
механизма, причинно-следствената връзка с вредите, характера на
последните. Счита за правилен извода на съда, че пострадалият не страда от
епилепсия. Намира, че Н. не е изпълнявал надлежно лекарските предписания
относно прием на лекарства и лекарски надзор. Подчертава, че ищецът е имал
съпътстващи заболявания (артериална хипертония), които поради лош
контрол могат да бъдат в основата на получения мозъчен кръвоизлив.
Оспорва размера, като намира същия за несъобразен с чл. 52 ЗЗД, социално-
икономическите условия, 10 дневния болничен престой. Поддържа тезата за
принос поради непоставен обезопасителен колан. Претендира отмяна на
решението и разноски.
В писмен отговор застрахователя оспорва жалбата на Х.Н..
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът Х. С. Н. твърди, че на 15.02.2019 г. претърпял като пътник в
МПС произшествие, предизвикано от виновно и противоправно поведение на
водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при виновния водач.
Твърди, че получил травма на главата и натъртвания на тялото. Сочи, че
получил посттравматична епилепсия, страдал от болки във врата и горните
крайници, безсъние, било издадено решение на ТЕЛК за трайно намалена
работоспособност от 50 %. Претендира за търпените неимуществени вреди да
му бъде заплатено обезщетение в размер на 150 000 лв., ведно със законната
лихва от исковата молба и разноски.
Ответникът „ОЗК Застраховане“ АД оспорва механизма, вида на
вредите, причинно-следствената връзка, вината на водача, размера на иска.
Намира, че причина за търпените от ищеца страдания са негови предходни
заболявания. Намира, че е налице принос поради неизползване на колан и
поради неизпълнение на лекарски предписания.
2
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 15.02.2019 г. ищецът претърпял ПТП, като пътник в
МПС, управлявано от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответния застраховател.
Св. Д. А. Г., колега на ищеца, разказва, че през август видял Н. в
кантората им, който изглеждал припаднал и неадекватен, като първоначално
не можел да каже какво става, а после казал, че може да му е станало лошо от
жегата. Сочи, че през декември 2019 г. Н. му се обади от „Пирогов“ и казал че
е в отделение по неврология и вече имал уточнена диагноза- посттравматична
епилепсия. Свидетелят е уточнил в последствие, че Н. му пояснил, че имал
припадък в магазин и по този повод му е уточнена категорично диагнозата.
Посочено е, че в поведението и психичното състояние на ищеца имало
промени, това не било този човек с необходимия разсъдък, темперамент,
имало страх, ленивост, неадекватност, което според свидетеля били
последици от преживените здравословни проблеми.
По делото е приета КСМАТЕ, която е посочила, че ударът е настъпил
при скорост от 67 км/ч на МПС, което се е отклонило от пътя в ляво и се е
ударило в крайпътен скат. При инцидента пасажерът Н. е получил закрита
травма на главата в областта на темето, без счупване на костите на черепа и
кръвоизлив в мозъчния ствол - моста. При приема в УМБАЛСМ "Пирогов",
той е бил в ясно съзнание, адекватен, с оплаквания от главоболие, без
повръщане, без ясен спомен за инцидента, със стабилни жизнени показатели,
без възбудна и отпадна неврологична симптоматика, без видими наранявания
по главата, но с палпаторна болка теменно по средната линия. При КТ на
главен мозък е установено наличие на прясна кръв в моста без уточняване
размера и плътността на находката и непосочване дали се касае до
контузионно огнище или хематом. Пациентът е лекуван в неврохирургична
реанимация за 2 дни, където е коригиран електролитния дисбаланс, след
което е преведен в неврохирургично отделение за продължаване на
наблюдението до 10 дни. През целия болничен престой състоянието на ищеца
е било стабилно, без развили се усложнения и неврологичен дефицит, не се е
налагало прилагане на реанимационни процедури. При изписването е дадена
3
препоръка за провеждане на МРТ изследване на главен мозък в 30 дневен
срок с цел проследяване еволюцията на кръвоизлива. Според експерта
сочените от ищеца и свидетеля два случая на пристъпи с характеристики на
епилептични (ненаблюдавани от медицински лица) през м. август 2019 г. и м.
декември 2019 г., могат да се бъдат с друг неуточнен произход. Вещото лице
е посочило, че проявата на посттравматична епилепсия зависи от тежестта,
вида и локализацията на травмата, като най-често е след увреда на кората на
главни мозък, след преживяна открита ЧМТ, остър субдурален хематом,
изместване на срединните структури, множествени хирургични интервенции.
Такава епилепсия може да се обсъжда, когато от травма настъпи некроза на
паренхима, с последващи кисти и усложнения. При пострадалия с КТ на
главен мозък, направен 10 месеца след ПТП не е визуализирна такава киста,
морфологичен субстрат на епително огнище, което изключва категорично
етиология на припадъчните състояния и характеризирането им като
епилептични. За да се приеме наличие на епилепсия според вещото лице е
необходимо да има не по-малко от 2 непровокирани припадъка с
повторяемост на пристъпите в бъдеще, като е посочено, че единичните
такива, които възникват поради някакво дразнене или травма на мозъка, не се
смятат за епилептично заболяване. Вещото лице намира за неубедителен
запис на ЕЕГ една година след ПТП, с данни за генерализирана
пароксизмална активност, тъй като липсват данни за нови епилептични
припадъци. Експертът сочи, че свидетелските показания характеризират
късни последици на травмена епилепсия при пациенти с чести пристъпи,
резистентни на терапия и дължащи се на масивна загуба на неврони след
всеки пристъп. В този смисъл намира свидетелските показания за
недостоверни. Претърпените увреждания са характеризирани като временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Посочено е, че няма данни
лицето да е диспансеризирано за заболяване „Епилепсия“ и да е приемал
препоръчаните медикаменти в терапевтичните дози. Освен това е посочено,
че няма данни в рамките на един месец и след двете дехоспитализации
ищецът да се е явявал на задължителните два безплатни контролни прегледа,
нито да е провел препоръчания МРТ на главен мозък. Направените
амбулаторни прегледи през март и април на 2019 г. са били свързани с
оплакване от главоболие и болки в шията, като на последната е направено
МРТ (неустановил травматични промени).
4
По повдигнатият въпрос за ползване на колан експертизата е посочила,
че по челната част на главата на пострадалия няма травми и счупването на
предното стъкло е обяснено с отварянето на въздушната възглавница. Не е
оформен категоричен извод дали пострадалият е бил с колан.
От представените по делото решения на ТЕЛК се установява, че на
03.05.2019 г. (около 3 м. след ПТП) на ищеца е определена 50 % трайно
намалена работоспособност за период от 1 година поради ЧМТ, контузио
церебри, хематом на трунци церебри, а на 28.05.2020 г. - 60 % трайно
намалена работоспособност за период от три години, като е допълнено, че е
налице епилепсия – генерализирани тонично-клонични пристъпи – редки.
Като противопоказания е посочено тежък физически труд, работа на
височини, до огън и вода, но няма ограничения да работи като адвокат.
Пред настоящата инстанция е депозирано направление за преглед и
изследване електромиография, което е разчетено от специалист като сочещо
за нормална проводимост по изследваниет нерви на горните крайници, с
коренчева увреда на С6С7, С7С8, двустранно. Липсва отбелязване, касаещо
епилептични състояния.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Събраните по делото доказателства водят до заключението, че при
процесното ПТП на 15.02.2019 г. е пострадал ищецът, пътник в автомобила,
за чийто водач няма спор, че е имал към датата на инцидента валидно
сключена застраховка при ответното дружество за гражданската си
отговорност. Инцидентът е настъпил поради неспазване на правилата за
движение, установени от чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като водачът не е упражнил
достатъчен контрол върху превозното средство, което е напуснало платното
за движение и е самокатастрофирало.
Съдът приема, че като пряка последица от инцидента ищецът е
претърпял травма в теменната област на главата без счупване, и кръвоизлив в
мозъчния ствол - моста. Не се установява в пряка причинно следствена връзка
с произшествието ищецът да е отключил епилепсия. От една страна данни за
такова състояние не са установени след инцидента или във времето
непосредствено след него. Вярно е, че по делото е представено решение на
ТЕЛК, отразяващо епилептични състояния, но приетата по настоящото дело
5
СМЕ, която е изготвена след сочения акт (съответно го е взела предвид), е
дала становище, че няма данни за подобно страдание при ищеца.
Констатираните увреждания в мозъка според вещото лице не са с такъв обем
и тежест, че да доведат до последици, свързани с епилептични припадъци.
Експертът е заключил, че за развитие на посттравматична епилепсия е
необходимо да се констатира тежка увреда на кората на главния мозък,
обикновено при открита черепно-мозъчна травма, остър субдурален
хематом, множество хирургични интервенции, изместване на структури и пр.,
както и в случаи, при които са настъпили некрози на паренхима или кисти и
усложнения. Никое от посочените предпоставки не са констатирани по
делото. Данните за припадъци (по свидетелски показания), датиращи след
повече от половин година от инцидента, не са приети за белег на епилепсия,
провокирана от катастрофата. В тази връзка е изтъкнато, че при образни
изследвания при пострадалия не са установени структурни изменения, като
кисти, епителни огнища и пр. При тези данни, без да се изключва фактът, че
ищецът е бил лекуван за епилепсия и такава е била отразена в медицинските
му документи при прегледи от други специалисти, съдът не намира за
доказано в процеса, че соченото страдание е в пряка причина връзка с
травмата в главата.
При така формираните изводи следва да се отхвърли тезата на ищеца, че
след процесното ПТП при него е отключен процес, който е довел до
епилептични припадъци. Наличието и лечението на това състояние дори и да
е надлежно установено при потърпевшия, не може да обоснове отговорност у
застрахователя за репариране на вреди, тъй като не се доказа неговата пряка
обусловеност от катастрофата. В този смисъл не следва да се вземат предвид
събраните гласни доказателства, които дават описание на състоянието на
пострадалия понастоящем, без обаче да установяват, че психичния му статус
е влошен като последица от деликта.
Въз основа на данните, че ищецът е получил травма в областта на
главата с кръвоизлив в мозъка и е бил поставен в болничен режим за 10 дни,
съдът намира, че същият следва да получи обезщетение. Безспорно това
влошаване на здравословното му състояние му е причинило болки и
страдания, които следва да бъдат обезщетение. Следва да се отчете факта, че
ищецът е продължил да изпитва болки в областта на главата и шията, като е
търсил лекарска помощ и консултация със специалисти, вкл. и за образни
6
изследвания на шийния отдел на гръбначния стълб (които не са установили
някакви значими увреди на структурата, вкл. и от приетите пред САС
писмени доказателства). Няма ангажирани други доказателства от страна на
ищеца – напр. разпит на свидетел, който да установи състоянието му
непосредствено след ПТП, необходимостта му от лечение, помощ от близки,
ограничение при движение или смущение в ежедневния режим, проявен
нетипичен страх, шок и стресови оплаквания. В този смисъл в полза на
пострадалия следва да се определи обезщетение, което е базирано на
типичните за подобен род травматични увреди, болки и страдания, при
обичайния период за възстановяване, без данни за особености. В този смисъл
съдът намира, че следва да се присъди сумата от 25 000 лв. При всички
случай ищецът може да претендира ново обезщетение ако при условията на
ексцес се установи, че в бъдеще от получения мозъчен кръвоизлив се
отключи епилептична болест.
Неоснователно е възражението на застрахователя, според което
обезщетението следва да се редуцира поради неизползване на предпазен
колан от потърпевшия. В тежест на ответника по иска е било да докаже, че
пътникът не е изпълнил задължението си по чл. 137а ЗДвП. Доказателствата
по делото в тази насока не са достатъчно убедителни за да аргументират по
пътя на пълното и главно доказване, че пътникът е пътувал без колан –
същият няма травма в челната областта на главата, нито има други доказани
телесни увреждания, които да мотивират извод, че тялото му е било свободно
движещо се в купето. Основното увреждане е в тилната част на главата, което
очевидно може да бъде получено и при поставен колан.
С оглед изложеното решението следва да се отмени в частта, в която е
присъдена сума над 25 000 лв., като на жалбоподателя-застраховател се
следват разноски в размер на 2 560 лв. за адвокатска защита пред двете
инстанции. Решението на СОС следва да се отмени в частта, в която в тежест
на застрахователя е възложено да плати такса над сумата от 1000 лв. В
останалата част обжалваният акт следва да се потвърди.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260050 от 07.04.2021 г. по т. д. № 84/2020 г.,
7
СОС, в частта, в която се осъжда "ОЗК Застраховане" АД да плати на Х. С.
Н. сумата над 25 000 лв. до сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 15.02.2019 г., заедно със
законната лихва върху тази разлика, както и в частта, в която "ОЗК
Застраховане" АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съда
държавна такса над 1000 лв. до 2000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. С. Н., ЕГН **********, срещу "ОЗК
Застраховане" АД, ЕИК 12165177, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за разликата над сумата от 25 000 лв. до сумата от 50 000 лв., като
неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която "ОЗК Застраховане"
АД е осъдено да заплати на Х. С. Н. сумата от 25 000 лв., и в частта, в която
искът на Х. С. Н. срещу „ОЗК Застраховане“ АД по чл. 432, ал. 1 КЗ е
отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до сумата от 150 000 лв.
ОСЪЖДА Х. С. Н. да заплати на ЗАД "ОЗК Застраховане" АД
разноски в размер на общо 2 560 лв. допълнително за двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8