ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 99
гр. Бургас, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно
наказателно дело № 20212100601001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК и е
образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, срещу
определение № 680/05.08.2021 г., постановено по ЧНД № 3117/2021 г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено постановление на БРП от
19.06.2021 г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП
№ 269/2019 г. по описа на ОДМВР - Бургас, пор. № 1116/2019 г. по описа на
БРП, водено срещу обвиняемите лица М. А. Г., ЕГН **********, В. К. Г., ЕГН
********** и Х. К. М., ЕГН **********, с обвинения по чл. 172б, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и делото е върнато на прокурора.
В протеста се релевират доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В подкрепа на заявената
позиция се изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е възприел
пороци в постановлението за частично прекратяване на наказателното
производство, каквито според прокурора не са налице. По тези съображения
се иска отмяна на определението на първостепенния съд и потвърждаване на
прекратителното постановление от 19.06.2021 г. на БРП.
Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с протеста
оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона,
1
намери за установено следното:
Протестът е подаден в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243,
ал. 7 НПК от процесуално легитимирана страна и срещу съдебен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Досъдебно производство № 269/2019 г. по описа на ОДМВР -
Бургас, пор. № 1116/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, е
образувано на 20.05.2019 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК, за това, че на
24.04.2019 г., в гр. Бургас, без съгласието на притежателя на изключителното
право, са били използвани в търговската дейност без правно основание марки
– „Tommy Hilfiger“, „Philipp Plein“, „Lacoste“, „Armani“, „Polo“, „Gucci“, обект
на това изключително право, като са били съхранявани стоки с посочените
марки, с цел продажба – престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.
В хода на проведеното разследване са разпитани като свидетели К.
С. Д., И. Д. К., Д. Г. М., В. Н. Д., М. Ю. Л., А.С. Т., Г. Д. К., Н. С. Д.. Събрани
и приобщени като веществени доказателства по делото са стоките с
посочените по-горе търговски марки. Извършен е оглед на веществени
доказателства. Назначени и изготвени са заключения на съдебно-авторова и
съдебно-оценъчна експертизи. Приобщени са многобройни писмени
доказателства.
С три постановления от 26.01.2021 г. на разследващия орган в
качеството на обвиняеми са привлечени М. А. Г., В. К. Г. и Х. К. М. за това,
че на 24.04.2019 г., в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Велека“ № ***, в
съучастие по между им, като съизвършители, без съгласието на
притежателите на изключителните права върху търговските марки,
представляващи регистрирани търговски марки в Патентно ведомство на
РБългария по национален ред, по реда на Мадридската спогодба за
международна регистрация на марките и Протокола към нея: „The Polo“
/“Поло“/ притежание на The Polo/Lauren Company L.P., (Поло/Лорън Къмпани
Л.П,); „LACOSTE“ /„Лакост“/ притежание на LACOSTE S.A., FR, (“Лакост -
Франция”); „TOMMY HILFIGER” /„Томи Хилфигер“/ притежание на
TOMMY HILFIGER LICENSING B.V. (ТОМИ ХИЛФИГЕР ЛАЙСЪНСИНГ
Б.В.”); „HUGO BOSS“ /“Хуго Бос“/, притежание на HUGO BOSS Trade Mark
Management GmbH & Co. KG, Germany, (“Хуго Бос”, Германия); „GUCCI“
2
/“Гучи“/ притежание на GUCCIO GUCCI S.p.A., Italy (“Гучо Гучи С.П.А.,
Италия); „CALVIN KLEIN“ /“Келвин Клайн“/, притежание на „Calvin Klein
Trademark Trust“ /“Келвин Клайн Трейдмарк Тръст“/; „ARMANI“
/“АРМАНИ“/, притежание на GIORGIO ARMANI S.P.A., MILAN
/ДЖИОРДЖИО АРМАНИ С.П.А., Милано, швейцарски клон Мендрисио/,
използвали в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона
за марките и географските означения /ЗМГО/, като съхранявали в собствен на
Х. К. М. лек автомобил марка „Опел“ модел „Зафира“ с peг. № *** с цел
тяхната продажба, без правно основание, в нарушение на Закона за марките и
географските означения - чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, следните стоки с търговски
марки по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗМГО - обекти на тези изключителни
права: - 29 /двадесет и девет/ броя ватирани блузи с дълъг ръкав с графично и
словно изображение, съответно сходно и идентично на марката “TOMMY
HILFIGER“ /“Томи Хилфигер“/ и „TOMMY JEANS“ /“Томи Джийнс/; - 11
/единадесет/ броя рипсени блузи с дълъг ръкав с графично и словно
изображение, съответно сходно и идентично на марката „TOMMY
HILFIGER“ /“Томи Хилфигер“/; - 216 /двеста и шестнадесет/ броя тениски с
къс ръкав с графично и словно изображение, съответно сходно и идентично
на марката „TOMMY HILFIGER“ /“Томи Хилфигер“/ и марката „TOMMY
JEANS“ /“Томи Джийнс/; - 6 /шест/ броя рокли с къс ръкав с графично и
словно изображение, съответно сходно и идентично на марката „TOMMY
HILFIGER“ /“Томи Хилфигер“/; - 52 /петдесет и два/ броя тениски с къс ръкав
с графично и словно изображение, съответно сходно и идентично на марката
„CALVIN KLEIN“ /“Келвин Клайн“/ и марката „СК“ /“Си кей“/; - 10 /десет/
броя ватирани блузи с дълъг ръкав с графично и словно изображение,
съответно сходно и идентично на марката „CALVIN KLEIN“ /“Келвин
Клайн“/; - 61 /шестдесет и един/ броя тениски с къс ръкав с графично и
словно изображение, съответно сходно и идентично на марката “LACOSTE“
/“Лакост“/; - 144 /сто четиридесет и четири/ броя тениски с къс ръкав с
графично и словно изображение, съответно сходно и идентично на марката
“HUGO BOSS” /“Хюго Бос“/; - 12 /дванадесет/ броя ватирани блузи с дълъг
ръкав с графично и словно изображение, съответно сходно и идентично на
марката “HUGO BOSS” /“Хюго Бос“/; - 16 /шестнадесет/ броя ватирани блузи
с дълъг ръкав с графично и словно изображение, съответно сходно и
идентично на марката “EMPORIO ARMANI” /“Емпорио Армани“/ и марката
3
„ARMANI JEANS“ /“Армани Джийнс“/; - 4 /четири/ броя тениски с къс ръкав
с графично и словно изображение, съответно сходно и идентично на марката
„EMPORIO ARMANI“ /“Емпорио Армани“/ и марката „ЕА7“ /“Иейсевън“/; -
51 /петдесет и един/ броя тениски с къс ръкав с графично и словно
изображение, съответно сходно и идентично на марката „POLO“ /“Поло“/ и
марката „RALPH LAUREN“ /“Ралф Лорен“/; - 12 /дванадесет/ броя тениски с
къс ръкав с графично и словно изображение, съответно сходно и идентично
на марката „GUCCI“ /“Гучи“/, като общата стойност на всички стоки възлиза
на сумата от 84 060.00 /осемдесет и четири хиляди и шестдесет/ лева за
оригинал и на сумата от 15 225.00 /петнадесет хиляди двеста двадесет и пет/
лева за неоригинал - престъпление по чл. 172б, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
След приключване на разследването, с постановление от 19.06.2021
г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, на основание чл. 243, ал. 1,
т. 2 от НПК е било частично прекратено наказателното производство по ДП
№ 269/2019 г. по описа на ОДМВР – Бургас, вх. № 3685/2019 г. и пор. №
1116/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, водено срещу Х. К.
М., В. К. Г. и М. А. Г. за престъпление по чл. 172б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК. За да прекрати наказателното производство прокурорът е
приел, че обвинението срещу тримата не е доказано по безспорен и
категоричен начин. Доколкото непознато и неиздирено по делото лице е
извършило търговска дейност на въпросните стоки срещу платената от обв. Г.
цена от 5 000 лв., на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, прокурорът е спрял
наказателното производство.
В производство по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, инициирано по
жалба от адв. Анета Таджер, действаща като пълномощник на притежателите
на търговски марки, Районен съд - Бургас е извършил проверка на
прокурорския акт, и като е достигнал до извод за неговата
незаконосъобразност в частта му, в която е частично прекратено
наказателното производство спрямо тримата обвиняеми за престъпление по
чл. 172б, ал. 2, вр. ал. 1, вр чл. 20, ал. 2 от НК, е отменил постановлението в
тази му част. За да отмени прекратителното прокурорско постановление,
първоинстанционният съд е приел, че същото не съдържа приетите и
установени фактически обстоятелства, нито анализ на доказателствения
материал, в който при наличие на противоречие да се изложат съображения
кои доказателства се кредитират и защо. Счел е, че изводите на прокурора не
4
почиват на обстоен анализ на събрания доказателствен материал, като в
постановлението не е описано и не е анализирано поведението на всеки един
от съучастниците. В заключение БРС е приел, че от една страна се касае за
допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и проверката
на доказателствения материал, а от друга - за неправилно прилагане на
закона.
След извършена проверка и анализ на доказателствения материал по
делото, въззивната инстанция намира за установени следните, значими за
правилното решаване на делото факти:
Обвиняемите М. А. Г. и В. К. Г. са съпрузи, а обв. Х. К. М. - техен
зет.
На 24.04.2019 г. тримата пристигнали в гр. Бургас от гр. Варна с
управлявания от обв. М. л.а. „Опел Зафира“ с рег. № ***. В гр. Бургас, в кв.
„Победа“ се срещнали с неустановено по делото лице, от което закупили
множество текстилни продукти (общо 662 броя), носещи знаци и надписи,
разпознаваеми с оригинални такива на различни търговски марки. Преди да
напуснат гр. Бургас, лекият автомобил бил спрян от служители на Първо РУ
на МВР - Бургас.
В хода на проверката полицейските служители установили наличие
на голямо количество дрехи (блузи, рокли, тениски), носещи знаци, имащи
словни и фигуративни елементи на регистрираните търговски марки „THE
POLO“, „LACOSTE“, „TOMMY HILFIGER”, „HUGO BOSS“, „GUCCI“,
„CALVIN KLEIN“, „PHILIPP PLEIN“ и „ARMANI“. Обвиняемите обяснили,
че не притежават документ за стоката и че са я закупили за сумата от 4 500
лева, както и че дрехите били предназначени за подаръци на предстояща
сватба. Обвиняемата М. Г. предала доброволно процесните вещи (протокол за
доброволно предаване от 25.04.2019 г. – том I, л. 22 от ДП). По случая било
образувано досъдебно производство.
В хода на разследването е била назначена и изготвена експертиза
относно наличие на идентичност или сходство между знаците, с които са
обозначени веществените доказателства и регистрираните търговски марки
„THE POLO“, „LACOSTE“, „TOMMY HILFIGER”, „HUGO BOSS“, „GUCCI“,
„CALVIN KLEIN“, „PHILIPP PLEIN“ и „ARMANI“ (том I, л. 105 – 154 от
ДП). От заключението на вещото лице А. е видно, че извършеният
5
сравнителен анализ установява сходство между изобразените върху
веществените доказателства знаци и горепосочените регистрирани търговски
марки, както и идентичност между самите веществени доказателства и
стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. По данни от
експертизата установеното сходство се дължи на идентични и сходни основни
и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в съставите им, на
сходно общо впечатление, създавано от общи похвати на представяне на
знаците. Експертизата прави извод, че сходството може да доведе до
объркване на потребителя, което включва възможността за свързване на
изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните
търговски марки. Отразявайки данни за регистрираните на територията на
Република България търговски марки, съдържащи характерни елементи,
които са открити върху обектите, представени за експертен анализ, вещото
лице установява, че същите към датата на деянието са били в срока на защита.
От събраните по време на разследването доказателства се
установява, че обвиняемите М. Г., В. Г. и Х. М., в качеството им на физически
лица, както и ДЗЗД „Мелиса **” - гр. Варна, ЕИК: ***, в което като
управител фигурира обв. Х. М. и ДЗЗД „Габи - Ем - ***“, ЕИК ***, в което
като управител фигурира обв. М. Г., не са получавали необходимото по закон
съгласие от страна на притежателите на изключителното право върху
горецитираните марки да използват същите в търговската си дейност – да
разпространяват, продават, предлагат с цел продажба и да съхраняват с тази
цел стоки, носещи знаците на марки, регистрирани в Патентното ведомство
на РБългария по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация
на марките. В тази връзка са показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели В. Д. – упълномощен да представлява на територията
на РБългария притежателя на търговска марка „GUCCI“, М. Л. –
упълномощен да представлява на територията на РБългария притежателя на
търговска марка „LACOSTE“, А.Т. – упълномощена да представлява на
територията на РБългария притежателите на търговски марки „THE POLO“,
„TOMMY HILFIGER”, „HUGO BOSS“ и „ARMANI“ и Г. К. – упълномощен
да представлява на територията на РБългария притежателя на търговска марка
„CALVIN KLEIN“.
Назначената и изготвена по делото оценъчна експертиза (том II, л.
15 – 23 от ДП), определя обща пазарна стойност на стоките към месец април
6
2019 г. в оригинал 109 930.00 лева и стойност на същите вещи към
инкриминираната дата като имитация 16 490.00 лева. Дължимото
лицензионно възнаграждение (роялти) за такива стоки, което притежателите
на посочените регистрирани марки биха получили за отдаването на
сублицензия, възлиза на 9 160.83 лева.
От справка от ТД на НАП гр. Варна се установява, че ДЗЗД „Габи - *
- ***“, в което като управител фигурира обв. М. Г., има регистриран
търговски обект за търговска дейност на дребно с облекло в гр. Варна, район
„Одесос“, ул. „Дрин“ № ***, като на обекта е регистриран касов апарат с
начална дата на въвеждане в експлоатация 29.03.2012 г. и дата на изтичане на
контракта 17.01.2018 г., дерегистрирано. За ДЗЗД „Мелиса **” - гр. Варна,
ЕИК: ***, в което като управител фигурира обв. Х. М., се установява, че има
регистриран търговски обект в к.к. „Златни пясъци“ с предмет на дейност
продажба на детски дрехи и играчки, касов апарат на който е регистриран на
03.05.2019 г., а също и, че е регистриран и апарат в обект за търговия на едро
с хранителни стоки в гр. Варна, ул. „Светослав Минков“ № **.
От приобщените по досъдебното производство справки за съдимост
на обвиняемите се установява, че обв. Г. и обв. Г. са осъждани както следва:
- обвиняемият В. Г. е осъждан по НОХД №4955/2012г. по описа на
PC – Варна за престъпление по чл. 172б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на
„пробация“ за срок от 1 година и 6 месеца, влязло в сила на 16.09.2012 г., и по
НОХД № 5261/2013 г. по описа на PC - Варна за престъпление по чл. 172б, ал.
1 от НК на „пробация“ за срок от 9 месеца, влязло в сила на 17.10.2013 г., като
двете наказания са групирани с определение от 14.11.2013 г. по ЧНД №
5561/2013 г. по описа на PC – Варна, влязло в сила на 30.11.2013 г. Общото
наказание от 1 година и 6 месеца „пробация“ е изтърпяно на 15.04.2014 г.;
- обвиняемата М. Г. е осъждана по НОХД №666/2013г. по описа на
PC - Варна за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК на „пробация“ за срок от
8 месеца, влязло в сила на 11.02.2013 г., като наказанието е изтърпяно на
21.10.2013 г.
За обв. М. се установява, че към датата на инкриминираното деяние,
същият не е бил осъждан.
При така изяснените факти, изводът на прокуратурата за
недоказаност на обвинението, се явява необоснован.
7
Анализирайки признаците на престъпния състав на чл. 172б, ал. 1 от
НК във връзка с фактите, изложени в постановлението за частично
прекратяване, прокурорът е приел, че от обективна страна частично са налице
изискуемите от закона фактически съставомерни признаци - установени са
множество стоки със знаци, сходни на конкретните търговски марки, които
могат да предизвикат объркване у потребителите. Според прокурора обаче
недоказан по безспорен и категоричен начин е останал съществения елемент
от престъплението в обективен план, а именно използването на тези стоки в
търговската дейност и на тримата обвиняеми чрез съхраняването им с цел
предлагане на пазара или пускане на пазара. В този смисъл е счел, че
недоказана е останала и субективната страна на престъплението, предмет на
обвинението. Изтъкнал е, че независимо от значителното количество на
стоките, които са закупени, това обстоятелство не се явява достатъчен факт за
безрезервно приемане, че тези стоки реално са предназначени за търгуване от
страна на тримата обвиняеми или на някого конкретно от тях. Мотивирайки
тезата си за недоказаност на обвинението, прокурорът се е позовал и на
обстоятелството, че към датата на инкриминираното деяние, на дружествата,
представлявани от обв. М. и от обв. Г., не е имало регистрирани касови
апарати и не е имало ползване на търговски обекти от тези дружества с
предмет - развиване на подобна търговска дейност. При формиране на
изводите си по фактите и по правото, прокурорът е кредитирал обясненията
на тримата обвиняеми за произхода на процесните стоки и за целта на
закупуването им, констатирайки, че същите не могат да бъдат опровергани от
останалите събрани по делото доказателства. В тази връзка е приел, че всички
намерени в автомобила дрехи с горепосочените марки, са били закупени от
обв. М. Г. от непознато за нея лице в гр. Бургас, като целта на закупуването
им била да бъдат подарени на всички гости на предстоящата сватба на сина й.
Тези заключения на представителя на Районна прокуратура – Бургас
не се споделят от настоящия въззивен състав.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2013 г. на ВКС по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСНК, обективният признак на престъплението по чл. 172б от
НК „използване в търговската дейност“ намира легално определение в Закона
за марките и географските означения – чл. 13, ал. 2, в която разпоредба
изчерпателно са изброени действията, при извършването на които може да се
допусне нарушаване на правото на маркопритежателя чрез използване без
8
негово съгласие на идентичен или сходен с регистрирания знак, и сред тези
действия попада и „съхраняването“ на стоките с този знак с цел предлагането
им за продажба или пускането им на пазара. Намирането на стоки – 662 бр.
блузи, тениски, рокли, носещи знаци, имащи словни и фигуративни елементи
на регистрираните търговски марки „THE POLO“, „LACOSTE“, „TOMMY
HILFIGER”, „HUGO BOSS“, „GUCCI“, „CALVIN KLEIN“, „PHILIPP PLEIN“
и „ARMANI“ в лекия автомобил, собственост на обв. Х. М. и управляван от
него към момента на проверката, в който автомобил са пътували и
обвиняемите М. Г. и В. Г., запълва съдържанието на действието
„съхраняване“ по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО. От обстоятелствата,
че обвиняемите М. Г. и В. Г. са развивали търговска дейност с облекла преди
датата на инкриминираното деяние (видно от предходните им осъждания и от
данните, че обв. М. Г. е управител на ДЗЗД „Габи - Ем - 2000“, което е имало
регистриран търговски обект за търговска дейност на дребно с облекло в гр.
Варна), а обв. Х. М. е развивал търговска дейност след датата на
разследваното деяние (същият е управител на ДЗЗД „Мелиса *” - гр. Варна,
ЕИК: ***, което е имало регистриран търговски обект в к.к. „Златни пясъци“
през 2019г.); от вида и начина на опаковане на процесните стоки - поставени
в запечатани найлонови пликове; както и от количеството на тези стоки (общо
662 бр.), което е в търговски мащаб, се обосновава извод, че „съхраняването“
на процесните стоки е било натоварено с икономическо съдържание (с цел
предлагането им за продажба или пускането им на пазара). Ирелевантно в
тази връзка е обстоятелството дали деецът има качеството на търговец по
смисъла на Търговския закон или не. Съгласно разрешението, дадено в ТР №
1/2013 г. на ОСНК на ВКС, не се изисква специално качество на субекта на
престъплението, което означава, че субект може да бъде всяко вменяемо
физическо лице, достигнало определената в закона възраст, осъществило
изпълнителното деяние по чл. 172б от НК, като специалният начин на
неговата реализация – „използване в търговската дейност“ не корелира с
качеството търговец по ТЗ. В този смисъл доводите, че към датата на
инкриминираното деяние, на дружествата, представлявани от обв. М. и от
обв. Г., не е имало регистрирани касови апарати и не е имало ползване на
търговски обекти от тези дружества с предмет - развиване на подобна
търговска дейност, не могат да бъдат възприети като аргументи
обосноваващи извод, че обвиняемите не извършват търговска дейност по
9
смисъла на чл. 172б от НК, и че тази стока е била предназначена за лични
потребности, а не за търговска реализация.
Настоящият въззивен състав не споделя и съображенията на
прокурора, въз основа на които е оценил като достоверни обясненията на
обвиняемите, че закупената стока е предназначена за дарове на гости на
предстояща сватба. При проверка на достоверността на обясненията на всеки
обвиняем, ръководно - решаващият орган е длъжен да отчете двойствената им
процесуална природа на важно доказателствено средство, но и на средство за
защита, необвързано със задължение за установяване на истината. Според
въззивния съд в случая обясненията на обвиняемите се дискредитират на
собствено основание поради неубедителност и нелогичност на поддържаната
версия. Изхождайки от броя (662 бр.) и разновидността на закупените дрехи,
фактът на развивана предишна търговска дейност с облекла, както и
осъжданията на обвиняемите М. Г. и В. Г. за същото деяние по чл. 172б от
НК, неубедително и нелогично звучи твърдението на последните, че дрехите
са били закупени за подаръци за гостите на предстояща сватба, а не за
търговска реализация. Всъщност по досъдебното производство не са събрани
доказателства с оглед проверка на версията на обвиняемите имало ли е такава
планирана сватба, ако да кога се е състояла същата, колко гости са
присъствали на нея и т.н. Като противоречащи на правилата на формалната
логика съдът преценява и твърдението на обв. М., че не знае какво превозва в
личния си автомобил, както и твърдението на обв. Г., че не знае какво
закупува съпругата му от непознато лице, особено когато двамата са
придружавали обв. Г. в лекия автомобил, управляван от обв. М., по време на
пътуването им от гр. Варна за гр. Бургас и при закупуването на процесната
стока от непознатото лице в гр. Бургас.
Горепосоченото, по мнение на въззивния съд, формира извод, че
разказаното от обвиняемите представлява тяхната защитна позиция, която
необосновано е била приета за достоверна. Обективираното поведение на
обвиняемите, запълващо съдържанието на действието „съхраняване“ по
смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО на процесните стоки, както и наличието
на данни (обсъдени по-горе), обосноваващи заключение, че „съхраняването“
на тези стоки е било с цел предлагането им за продажба или пускането им на
пазара, способства извеждането и на субективна съставомерност на деянието.
10
Въз основа на изложеното дотук, настоящият въззивен състав счете,
че прокурорът от РП – Бургас е извършил неправилна оценка на събраните
доказателства, което е довело до неправилно приложение на закона с
прекратяването на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т.
2 от НПК. Предвид на това БОС прие, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство правилно е било отменено от
първоинстанционния съд, а делото върнато на РП – Бургас, поради което и
протестираното определение следва да бъде потвърдено.
Прокурорът, на когото е върнато делото за продължаване на
разследването, следва да извърши нова оценка на събраните доказателства по
реда на чл. 242 и следващите от НПК, като е овластен да извърши и други
действия по събиране и проверка на доказателствата, които след това да
оцени по вътрешно убеждение, което обаче не представлява субективно
усмотрение, а следва да се основава съгласно чл. 14 от НПК на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и закона.
При съдебния контрол в производството по чл 243 от НПК, задължителните
указания относно прилагането на закона – процесуалния и материалния,
изключват възможността да се дават указания за определен конкретен
резултат при решаване на делото, тъй като съдът не може да изземва
функциите на обвинението, съгласно конституционните правомощия на
прокуратурата по чл. 127, т. 1, 2, 3 от КРБ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК,
Окръжен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 680/05.08.2021 г., постановено по
ЧНД № 3117/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено
постановление на БРП от 19.06.2021 г. за частично прекратяване на
наказателното производство по ДП № 269/2019 г. по описа на ОДМВР -
Бургас, пор. № 1116/2019 г. по описа на БРП, водено срещу обвиняемите лица
М. А. Г., ЕГН **********, В. К. Г., ЕГН ********** и Х. К. М., ЕГН
**********, с обвинения по чл. 172б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и
11
делото е върнато на прокурора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12