Решение по дело №5335/2012 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,26.03.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№5335 по описа на съда за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по обективно и кумулативно съединени искове, предявени от Д. Д. С. с ЕГН ********** *** против Районна потребителна кооперация“Тракия“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Шипка“№2, представлявана от председателя Е.Н.С..

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е работил при ответник, като със Заповед №1 от 07.05.2012г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ. Твърди, че ответникът не е изплатил на ищеца дължимото му се трудово възнаграждение за месеците както следва : септември, октомври, ноември и декември 2011г. и месеците януари, февруари, март, април и частично за месец май 2012г. Ищецът твърди, че следното му месечно възнаграждение като чиста сума за получаване е 355 лв. Поддържа се също така, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът многократно е търсил контакти с ръководството на ответната кооперация, за да му бъдат изплатени дължимите суми, като е подал и молба вх.№16/26.06.2012г. като в резултат на тази молба му било изплатено трудово възнаграждение за месец август 2011г. От тогава въпреки многократните му опити да си получи парите, ответникът отказвал да му ги плати. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца неизплатено трудово възнаграждение и закъснителна лихва върху него за месеците както следва: месец септември 2011г.-355 лв., ведно със закъснителната лихва върху тази сума в размер на 41.80 лв.,изчислена от 30.10.2011г. до 20.12.2012г., месец октомври 2011г.-355 лв., ведно със закъснителна лихва върху тази сума в размер на 38.78 лв. за периода от 30.11.2011г. до 20.12.2012г., месец ноември 2011г. -355 лв. ведно със закъснителната лихва върху тази сума в размер на 35.66 лв. за периода 31.12.2011г. до 20.12.2012г., месец декември 2011г. -355 лв. ведно със закъснителната лихва върху тази сума в размер на 32.54 лв. за периода 31.01.2012г. до 20.12.2012г., месец януари 2012г. -355 лв., ведно със закъснителната лихва върху тази сума в размер на 29.63 лв. за периода 29.02.2012г. до 20.12.2012г., месец февруари 2012г.-355 лв., ведно със закъснителната лихва върху тази сума в размер на 26.53 лв. за периода 31.03.2012г. до 20.12.2012г., за месец март 2012г.-355 лв. ведно със закъснителната лихва върху тази сума в размер на 23.53 лв. за периода 30.04.2012г. до 20.12.2012г., месец април 2012г.-355 лв. ведно със закъснителната лихва върху тази сума в размер на 20.43 лв., за периода 31.05.2012г. до 20.12.2012г., месец май 2012г. -51 лв. ведно със закъснителната върху 51 лв. в размер на 2.50 лв.за периода 30.06.2012г. до 20.12.2012г., ведно със законовите лихви, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите главници. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника по делото не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът се явява лично. Поддържа заявените искови претенции.

В съдебно заседание ответното дружество, чрез законовия си представител не оспорва предявените искове, като изразява становище, че същите следва да бъдат уважени съобразно констатациите на вещото лице.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а това се установява и от приложените по делото писмени доказателства: Заповед №01/07.05.2012г. на управителя на ответното дружество, че ищецът е работил при ответника по силата на валидно учредено трудово правоотношение на длъжност“ шофьор на лекотоварен автомобил“ като трудовият и договор е прекратен считано от 07.05.2012г. по взаимно съгласие на страните.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото. Съгласно експертното заключение начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение като чиста сума за получаване след извършване на дължимите удръжки е както следва: за месец септември 2011г. сумата от 354.21 лв., за месец октомври 2011г. сумата от 354.40 лв., за месец ноември 2011г. сумата от 354.61 лв.,за месец декември 2011г. сумата от 354.73 лв., за месец януари 2012г. сумата от 355.28 лв., за месец февруари 2012г. сумата от 355.23 лв., за месец март 2012г. сумата от 355.41 лв. и за месец април 2012г. сумата от 141.15 лв. или за периода месец септември 2011г. месец април 2012г. общо дължимата сума съставляваща неизплатено трудово възнаграждение възлиза на 2 631.02 лв. Вещото лице е обобщило/ като констатациите по отделните периоди е отразило в табличен вид/, че общия размер на дължимото обезщетение за забава върху горните главници, съставляващи неизплатени трудови възнаграждения за периода месец септември 2011г.- месец април 2012г. възлиза на сумата от 240.58 лв. за периода от 31.10.2011г. до 27.12.2012г./ датата на завеждане на исковата молба/.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.242 от КТ във вр.с чл.128,т.2 от КТ за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения за забавеното им плащане с правно основание чл.245, ал.2 от КТ., във вр. с чл.86 от ЗЗД.

По обективно и кумулативно съединените искове с правно основание чл.242 от КТ във вр.с чл.128,т.2 от КТ за неизплатени трудови възнаграждения за исковия период месец септември 2011г. месец април 2012г. съдът намира следното:

Безспорно се установи по делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка през процесния период, като трудовото правоотношение между тях е прекратено на основание чл.325,т.1 от КТ по взаимно съгласие на страните .Безспорно се установи/ а и този релевантен факт не бе спорен/, че ищецът е престирал работната си сила при ответника, т.е. полагал е труд, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е следвало да бъде възмезден от ответното дружество. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа, стига същият да е престирал добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в трудовия договор условия. Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от ответната страна при престация на своя труд ищецът да се е отклонявал от параметрите на уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищецът е изпълнявал добросъвестно своята престация, изразяваща се в предоставяне на работна сила. Поради това за работодателя е възникнало насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове. Установи се по категоричен начин от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност/ заключението на вещото лице/, че дължимата, но неизплатена чиста сума за получаване за месец септември 2011г. е 354.21 лв., за месец октомври 2011г. сумата е 354.40 лв., за месец ноември 2011г. сумата е 354.61 лв.,за месец декември 2011г. сумата е 354.73 лв., за месец януари 2012г. сумата е 355.28 лв., за месец февруари 2012г. сумата е 355.23 лв., за месец март 2012г. сумата е 355.41 лв. и за месец април 2012г. сумата е 141.15 лв. или за периода месец септември 2011г. месец април 2012г. или общо дължимата сума съставляваща неизплатено трудово възнаграждение възлиза на 2 631.02 лв.

Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца общо сумата от 2 631.02 лв. съставляваща сбор от дължими, но неизплатени трудови възнаграждения както следва: за месец септември 2011г.- 354.21 лв., за месец октомври 2011г. 354.40 лв., за месец ноември 2011г. 354.61 лв.,за месец декември 2011г. 354.73 лв., за месец януари 2012г. 355.28 лв., за месец февруари 2012г. - 355.23 лв., за месец март 2012г.- 355.41 лв. и за месец април 2012г. - 141.15 лв. ведно със законната лихва върху сумата от 2631.02 лв., считано от датата на подаване на исковата молба- 27.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 2 631.02 лв. до претендираните 2 840 лв.главният иск за трудови възнаграждения следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По акцесорните претенции с правно основание чл.245, ал.2 от КТ във вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД- мораторни лихви/ обезщетение за забавено изпълнение/ върху вземанията от трудово възнаграждение съдът намира следното:

Основателността на главните искове обуславя и основателността на акцесорните претенции за мораторни лихви върху всяка от главниците. Касае се за неизпълнение на парично задължение, което е срочно и при изтичане на срока за плащане, длъжникът изпада в забава и се дължи обезщетение за забавено изпълнение равно на законната лихва/ основния лихвен процент за страната/ съгласно правилото на чл.245, ал.2 от КТ. Вещото лице е дало заключение/ което не бе оспорено/, че обезщетението за забавено изпълнение върху горевизираните главници възлиза в общ размер на 240.58 лв. за периода от 31.10.2011г. до 27.12.2012/ датата на подаване на исковата молба.Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сумата от 240.58 лв. представляваща сбора от обезщетенията за забава за периода от 31.10.2011г. до 27.12.2012г. върху неизплатените трудови възнаграждения за периода месец септември 2011г. месец април 2012г., като за разликата от 240.58 лв. до претендираните 251.40 лв. искът следва бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Пазарджишкият районен съд дължимата за уважените искове държавна такса в общ размер от 155.24 лв./от която 105.24 лв. по исковете за неизплатени трудови възнаграждения и 50 лв. по исковете за обезщетение за забава/. Ответникът следва да заплати в полза на ПРС и сумата от 80 лв. разноски за вещо лице

На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Районна потребителна кооперация“Тракия“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Шипка“№2, представлявана от председателя Е.Н.С. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. С. с ЕГН ********** *** на основание чл.242 във вр.с чл.128,т.2 от КТ общо сумата от 2 631.02 лв./ две хиляди шестстотин тридесет и един лева и две стотинки/ съставляваща сбор от дължими, но неизплатени трудови възнаграждения както следва: за месец септември 2011г.- 354.21 лв., за месец октомври 2011г. 354.40 лв., за месец ноември 2011г. 354.61 лв.,за месец декември 2011г. 354.73 лв., за месец януари 2012г.- 355.28 лв., за месец февруари 2012г. - 355.23 лв., за месец март 2012г.- 355.41 лв. и за месец април 2012г. - 141.15 лв. ведно със законната лихва върху сумата от 2631.02 лв., считано от датата на подаване на исковата молба- 27.12.2012г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за трудови възнаграждения за разликата от 2 631.02 лв. до претендираните 2 840.00 лв. като основателен.

На основание чл.242 , ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	230
Дата:	26 март 2013 г. (в сила от 15 април 2013 г.)
Съдия:	Ани Стоянова Харизанова

Дело:	20125220105335
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	27 декември 2012 г.

Решение по дело №5335/2012 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА