В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415, вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Производството е образувано по повод на депозирана искова молба от ищеца „Ш.”Е., ЕИК..., със седалище и адрес на управление: Г. Р., У. „Р. К.” бл.., .. ап.., представлявано от управителя И. Д. М. срещу ответника „. Е., ЕИК., със седалище и адрес на управление: Г. Н., обл. С., У. „Н.” № ., представлявано от Д. Р. Г.. Ищецът твърди, че представляваното от него дружество „Ш. - .” Е. извършило транспортна услуга на ответника, за което е изготвена фактура № .. год. в размер на 3,510 лева с ДДС. Посоченият документ бил подписан лично от ответника без възражение, като уговорката била, че длъжникът ще преведе паричната сума по банковата сметка на ищеца. На 22.11.2012год. ответникът действително направил частично плащане в размер на 1,200 лева по посочената по-горе фактура. По този начин за плащане останала главница в размер на 2,310 лева. Въпреки многократните обещания ответникът не извършил плащане, което принудило ищецът да подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. По този повод било образувано ч.г.д.№ . по описа за 2014 год. на PC З. и издадена ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ № ../ г., по която заповед длъжникът възразил. Предвид на това ищецът прави искане да се признае за установено, че към момента на образуването на заповедното производство - 20.02.2014 г. ответникът „Д.” Е. ЕИК.. със седалище и адрес на управление Г. Н. У. „Н.” № .., представлявано от Д. Р. Г., дължи на „Ш. - .” Е. ЕИК.. със седалище и адрес на управление Г. Р. У. „Р. К.” бл. № . ап.. представлявана от И. Д. М. неиздължена главница - 2,310 лева, лихва за периода от 31.10.2012 г. до 15.02.2014 г. в размер на 303 лева, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по образуваното заповедно производство и разноски за настоящото производство. С допълнителна молба ищецът на осн. чл. 214 от ГПК прави изменение на предявения иск, като намалява размера на главната претенция от 2 310 лв. на 1 314 лв. и на лихвата от 303 лв. на 195, 78 лв., като за съответните разлики оттегля претенцията си. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна. Същият сочи, че исковата претенция е частично основателна до главница в размер на 1314,60 лв., както и мораторна лихва върху този размер. Същият не оспорва, че с ищеца са имали търговски взаимоотношения за посочения в исковата молба период, свързан с изкоп на земна маса с багер. Не оспорва и че описаната сума във фактура №../. г е в размер на 3510,00 лв. с ДДС. На същата дата обаче, с фактура №.../.г., ищецът се задължил да заплати 995,40 лв. с ДДС на ответника за доставеното му гориво за багера, с който е извършвал изкопна дейност. За целта, на същата дата, когато са издадени фактурите е постигнато споразумение за насрещно вземане. Или задължението към тази дата е в размер на 2514,60 лв. На 22.11.2012 г, както ищецът твърди, по банков път му е преведена сумата от 1200,00 лв. Остатъчната сума, която се дължи е в размер на 1314,60 лв. Предвид на това с отговора на исковата молба ответникът прави възражение за прихващане на сумата в размер на 995,40 лв. с ДДС, съгласно фактура № ./. г. и лихва върху тази сума. Моли да се отхвърлят претендираните от ищеца разноски, направени по ч.г.дело № ./2014г. по описа на PC Златоград, тъй като ответникът е направил възражение именно в тази насока. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, редовно и своевременно призован, ответникът се явява лично и с пълномощника си – адв. З. Д., надлежно упълномощен. Моли да бъде уважен предявения иск до посоченото изменение, като оспорва присъдените разноски по ч.Г.д. № .2014 г.. Моли да се отхвърлят и направените разноски по Г. дело № ./2014 г. върху претендирания размер. Моли, да му бъдат присъдени направени разноски по делото в размер на 200. 00 лева. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното: По делото са представени ксерокопия от данъчна фактура № ../. г. на стойност 3510 лева, нотариално заверена от 25.04.2014 г. (л.4); Удостоверение за актуално състояние на ищеца (л.5); извлечение от банкова сметка за извършен превод, нотариално заверено от 25.04.2014 г. (л. 6). Представено е от ответника Споразумение за насрещно прихващане от 31.10.2012 г., видно от което, Страна 1 ( настоящия ответник) има вземане към Страна 2 (ищецът) в размер на 995.40 лева, въз основа на Фактура № ../. г., а ищеца има вземане към ответника в размер на 3 510.00 лева, въз основа на Фактура №../.. г. Страните се договарят да направят насрещно прихващане на вземанията си в резултат на което, ответникът дължи на ищеца сума в размер на 2514.60 лева, което е видно и от приложената по делото Фактура № ./.. г. (л. 20) за префактуриране на дължимата сума. На 22.11.2012 г., видно от приложен¯то извлечение от банкова сметка, ответникът е направил частично плащане в размер на 1200.00 лева, като от дължимата сума остава 1314.60 лева. Със Заповед за изпълнение на парично задължение № .. от .. г. по ч.г.д № ./2014, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 2310.00 (две хиляди триста и десет) лева - главница, ведно със законната лихва считано от 20.02.2014 г., до изплащане на вземането, лихва за периода от 31.10.2012 г. до 15.02.2014 г. в размер на 303.00 (триста и три) лева и разноски по делото в размер на 452.20 (четиристотин петдесет и два лева и двадесет стотинки) лева, в т.ч. 52.20 лв. – ДТ и 400.00 лв. адв. възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът – длъжник е депозирал писмено възражение. Предвид на това ищецът е предявил настоящия иск, за установяване на вземането му спрямо ответника. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Искът за съществуването на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок, като за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът-длъжник е възразил срещу издадената по ч.Г.д. № ../2014 г. по описа на РС Златоград заповед за изпълнение на парично задължение. Страните не спорят, че са били в търговки взаимоотношение, по повод на които ищцовото дружество е извършило транспорта услуга на ответника, за която е издадена Фактура № ../.. г. в размер на 3 510 лв. с ДДС. Няма спор и по отношение на това, че последният е заплатил сумата в размер на 1 200 лв. на ищеца. След изменението на исковата претенция сумата, която се претендира е в размер на 1314 лв., за която ответникът не спори, че е дължима. Следователно претенцията за главницата в размер на 1314 лв. следва да бъде уважена. От ответника е направено възражение за прихващане на насрещно негово вземане спрямо ищеца в размер на 995, 40 лв.. Предвид направеното възражение за прихващане е направено и изменение чрез намаляване на предявения иск. В случая е налице оттегляне на исковата претенция, предвид на което съдът не дължи произнасяне по възражението в диспозитива, защото същото е предявено при условията на евентуалност, т.е ответникът е поискал да бъде разгледано в случай, че се уважи претенцията на ищеца. В настоящия случай за тази претенция е налице оттегляне, т.е не се е сбъднало условието за разглеждане на възражението по смисъла на чл. 104, ал. 1 изр. 2 от ЗЗД. След изменение на исковата претенция ищецът претендира лихва за забава в размер на 195, 78 лв. за периода от 31.10.2012г. до 15.02.2014г.. Съдът намира, че акцесорната претенцията е частично основателна. Съдът служебно изчисли размера на мораторната лихва върху дължимата главница /1 314 лв./ за посочения период и установи, че същата е в размер на 173, 36 лв. Ето защо мораторната претнция следва да се уважи именно за този размер, като за разликата над 173, 36 лв. до 195, 78 лв. се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ще следва ответникът да заплати на ищеца разноски за настоящето производство в размер на 581, 43 лв. и за заповедното в размер на 445, 48 лв. или общо 1026, 91 лв. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 Г. С., 18.06.2014 год. с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съобразно посоченото тълкувателно решение съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски, а същите да се включват в установителната му част, доколкото не са предмет на установителната претенция. С оглед изхода на спора ще следва на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът да заплати на ответника разноски за настоящото производство съобразно отхвърлената част от иска в размер на 2, 96 лв.. Водим от гореизложеното съдът, Р Е Ш И: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „Ш.. .” Е., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление Г. Р., обл. С. З., У. „Р. К.”, бл..., . ., ап..., съществува вземане спрямо „Д..” Е., ЕИК.., със седалище и адрес на управление Г. Н., обл. С., У. „Н.” № ., в размер на 1314.00 лева - главница, ведно със законната лихва считано от 20.02.2014 г., до окончателно изплащане на вземането, мораторна лихва за периода 31.10.2012 г.- 15.02.2014 г. в размер на 173, 36 лева, като за разликата над 173, 36 лв. до 303.00 лева ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция, като неоснователна. ОСЪЖДА Д.” Е., ЕИК .., със седалище и адрес на управление Г. Н., обл. С., У. „Н.” № .. да заплати на „Ш..” Е., ЕИК .., със седалище и адрес на управление Г. Р., обл. С. З., У. Р. К., бл.., .., ап.., разноски за заповедното и настоящето производство, в общ размер на 1026, 91 лева, съобразно уважената част от иска. ОСЪЖДА „Ш...” Е., ЕИК..., със седалище и адрес на управление Г. Р., обл. С. З., У. Р. К., бл.. . . ап.., да заплати на Д.” Е., ЕИК .., със седалище и адрес на управление Г. Н., обл. С., У. Н. № . разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 2, 96 лева. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС С.. РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.Я. |