Р Е Ш Е Н И Е
26.08.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
24.08 2020
на Година
Ели Скоклева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х. 617 2020
дело № по описа за година.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0332-000305/
27.06.2020г.,издадено от началник група към ОД МВР-гр.Кюстендил,РУ Рила , с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 750лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 месеца за нарушение по чл.182 ал.1
т.6 от ЗДвП М.М.Т. с ЕГН: ********** *** като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
М.М.Т. обжалва наказателно постановление № 20-0332-000305/
27.06.2020г.,издадено от началник група към ОД МВР-гр.Кюстендил,РУ Рила, с което са и наложени административни наказания „глоба” в размер на 750лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца за нарушение по чл.182
ал.1 т.6 от ЗДвП. Прави
оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Административно наказващия
орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства- показанията на актосъстовителя и писмените такива,
преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
На
07.03.2020 на главен път Е-79, посока гр.София, с автоматизирано техническо
средство- мобилна система за
видеоконтрол бил заснет л.а. „Мерцедес“ с ДК№ Е1999МР ,който се движел със
скорост от 105 км/ч.След подадена декларация от собственика на автомобила, по
чл.188 ЗДвП, че на горната дата последният бил управляван от жалбоподателката на 01.05.2020г.. бил съставен АУАН в негово
отсъствие,за нарушение по чл.21,ал.1 ЗдвП, въз основа на който е издадено
атакуваното наказателно постановление, с което са наложени посочените по-горе
административни наказания.
По преписката
са приложени и вещствени доказателствени средства- разпечатка-снимков материал
от техническото средство, с отразена стойност на засечената скорост на движение
на заснетия авучастък, където е заснето нарушението.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни, писмени
доказателства и веществени доказателствени средства.
С оглед на така установеното, съдът прие,че жалбата е
допустима. Същата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.59,ал.2 ЗАНН, а
по същество е основателна, по следните съображения:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, видно от заповед №8121з-515/14.05.2018г.на министъра
на вътрешните работи.
Събраните по делото доказателства установиха,че в
процедурата по установяване на нарушението и съответно налагане на наказанието,
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен в
нарушение на чл.40 ЗАНН- в отсъствие на нарушителя,без да са налице предпоставките
на чл.40, ал.2 ЗАНН.Последният е бил известен, с посочен адрес, но не са
представени доказателства,че същия е бил търсен, а още по-малко поканен за съставяне
на АУАН .
Процесуалните
норми в ЗАНН са императивни и
представляват гаранция за правата на нарушителя, като нарушението им
води до невъзможност за организиране на защитата. Реда за съставяне на АУАН е
посочен в чл.40,ал.1 ЗАНН, като ал.2 на същия текст допуска изключение от
горното правило, само ако са налице предпоставките,визирани в него. В случая,
както бе посочено по-горе същите не са били налице, което налага отмяната на
наказателното постановление, без съдът да обсъжда по същество.
Следва да се отбележи,че освен визираното нарушение в
процедурата по установяване на АУАН, същият е съставен и в нарушение чл.40 т.4 ЗАНН. Описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, не обосновават обективните признаци на
състава по чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП, доколкото не е посочено мястото на извършване
на нарушението, о още по-малко населеното такова, в чиито предели е била
засечена скоростта на движение.
С оглед изложеното, съдът отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
По горните
съображения, съдът постанови решението си.